Севар Иванов, актьор: Нивото на културата зависи от отношението на всеки
- Мотивацията ми да кандидатствам за стипендията "Фулбрайт" беше да включа в дисертационния си труд други модели на финансиране и управление на сценичните изкуства.
- Когато икономическа основа липсва, няма как и да има творчество на нивото, на което би могло да бъде.
- Не може заради три скандала да се прави заключение за всичко случващо се в културния живот на България.
Севар Иванов е актьор, бивш заместник-директор на театъра в Благоевград и докторант, който пише дисертация за финансирането на сценичните изкуства в България. Наскоро се завърна от Ню Йорк, където беше със стипендия "Фулбрайт". "Дневник" разговаря с него за разликите в културния сектор в САЩ и България, за това какво ни дава културата и защо е важно да говорим за постиженията.
Как решихте да кандидатствате за стипендия "Фулбрайт" и защо?
- Всичко стана много случайно, много набързо и на шега. Излезе ми спонсорирана реклама в една от социалните мрежи и пишеше, че кандидатстването е до първи декември. Когато го видях, беше 25 ноември. Реших да видя какви документи се изискват, най-задължителните са да развиеш проект и да събереш препоръки. Казах си, че ще пробвам. В момента, в който си подадох документите, изцяло забравих за това.
Един декемврийски ден получих имейл от българския офис, че преминавам първия етап от кандидатстването. След това имаш събеседване, след което ти изпращат документите в офиса на "Фулбрайт" в САЩ, после Бюрото на президента, изпит по език, здравни формуляри, намираш приемащ университет и куп други такива неща.
През цялото време хем знаеш, че ще заминеш, хем не е съвсем сигурно, че ще го направиш. Самият процес по подбора продължи около девет месеца. През август миналата година ми беше интервюто за виза. Това е последното стъпало, което може да те препъне най-сериозно. Казаха ми, че получавам виза и си купих самолетния билет. Хем знаеш, че заминаваш за САЩ още през декември 2021 г., хем буквално имаш 20 дни да си оправиш багажа и да се подготвиш, главно психически.
Когато стигнах там, започнах да осъзнавам какво ми се случва. Бях в Ню Йорк, моят приемащ университет беше "Барух Колидж" със специалност арт мениджмънт.
Как ви приеха хората там?
- Ню Йорк за мен е градът, който е като сън. Ако ти хрумне някаква мечта, то тя не само че ще се случи, но и ще надмине очакванията ти. Запознавах се с различни хора. Някои от тях знаеха за България, други - не. Имаше хора, които са идвали у нас, на други като кажа, че съм от България и те си мислят за Боливия.
Това е градът, където всъщност има малко хора от Ню Йорк. Говори се на 200 езика по улиците и се чувстваш на мястото си. Всеки е готов да ти помогне, защото е минал по този път - да дойде отнякъде, да бъде сам, да бъде изгубен по улиците. Но както е мултимилионен град, така и се случват връзки колкото случайни, толкова и не съвсем.
Запознаваш се с правилните хора. Запознах се с много продуценти, актьори, драматурзи, режисьори, преподаватели. Беше интересно как случайността те намира буквално на улицата. Много е лесно да се сприятелиш.
Хората излъчват свобода - нещо, което ми се ще да имаме и ние, а не да ходиш с наведена глава, навсякъде да е мрачно и сиво, да не се отличаваш от групата. Това според мен е демотивиращо, защото всеки от нас е различен и няма нищо по-хубаво от това.
Другото е, че там никой не се занимава с личността ти - откъде идваш, дали си от България или Боливия наистина няма никакво значение за тях. Нещата се свеждат до това дали можем да работим заедно и няма значение какъв е произходът ти, кой ти е преподавател или роднина, кой те е препоръчал. Ако не можем да работим заедно, тогава "чао", защото след теб чакат още 5 хил. души на опашката. Няма лично отношение, а се набляга на личностните качества. Докато тук постоянно говорим за шуробаджанащина, връзкарщина. Там, ако не ставаш, никой няма да те търпи.
Какво научихте там? Какви са разликите на професионално ниво между САЩ и България?
- Разликите са на много нива. Ако говорим на професионално равнище, моята мотивация да кандидатствам за стипендията "Фулбрайт" беше да включа в дисертационния си труд други модели на финансиране и управление на сценичните изкуства, различни от тези, които прилага Министерството на културата в България. Най-далечни като структура на управление са САЩ, където няма Министерство на културата, а в същото време сценичните изкуства са много известни, всички сме чували за "Бродуей". И оттук нататък е много интересно как те функционират без министерство и кои са добрите практики, които бихме могли да адаптираме при нас.
| И в България има театър, и в Америка има театър, но как се стига до едно представление тук и там - ето това са два различни пътя. Отделно, че там имат и две различни структури - театрите са неправителствени организации или са търговски дружества. Виждаш как там липсата на държавна политика в лицето на министерство, както е при нас, мобилизира хората да участват по-активно в културните процеси. |
Всички сме чували за цената на билетите на "Бродуей". Например, мюзикълът "Хамилтън" за една седмица, в която се играят осем представления (два дни се играят по две представления, четири - по едно, имат и един почивен ден), печалбата е 2,5 млн. долара. В същото време разходите на този мюзикъл за една седмица са около 800 хил. - 1 млн. долара, което означава чиста печалба от 1,5 млн. Виждаш как от театъра се прави един успешен икономически модел, като тук говорим за много високо равнище. В същото време мюзикълът "Хамилтън" е един, а театрите на "Бродуей" са 41.
Оказва се, че около 80-85% от представленията на "Бродуей" са неуспешни и няма възвръщаемост, която да покрие инвестицията и да генерира печалба. В крайна сметка се получава така, че около 15% от спектаклите там са толкова икономически ефективни, че покриват загубите на другите.
Отделно стигнах до изключително много данни. Въпреки че те са изцяло частен сектор, част от организациите се занимават само с изследване на културните процеси, събиране и обработка на данни. Можеш да видиш данни за спектаклите на "Бродуей" и извън него, какъв брой от зрителите са американци и колко са туристи. Виждаш как тази машина се движи изцяло на добра воля и мотивация, когато всеки си гони целите и желанията. Нищо не се прави по задължение.
Като мотивацията може да е различна. На "Бродуей" това е печалбата. При неправителствените сценични организации, мотивацията е да си направиш културния продукт. Кандидатства се по различни програми, при нас такива примери са Национален фонд "Култура" и програма "Култура" на Столична община. Но интересното там е, че финансиращите програми са на три нива - на ниво град, щат и на федерално ниво за целите САЩ. Любопитно е, че конкретно за Ню Йорк, бюджетът на ниво град за 2019 г. е по-голям от бюджетите на щатско и федерално ниво взети заедно.
Как такива примери могат да се адаптират в България ?
- Можем да започнем от отношението на хората. Зрителите да бъдат ангажирани, не само да гледат, а да участват по-активно в културните процеси - било то като творци, артисти, дарители, меценати и спонсори. Корпоративната социална отговорност е нещо, което тепърва навлиза в България и до голяма степен е насочено към екология, здравеопазване и много малка част е към културата.
Всъщност трябва да се наблегне повече на стойността, която културата дава на обществото. В САЩ едно от изследванията, които четох, беше за набирането на средства с изчислена възвръщаемостта при различни направления в изкуството. В театъра всеки един долар, който е вложен в организация на събитие за набиране на средства, е генерирал седем долара дарение.
Много е важно да се организират повече такива събития, да се ангажират повече такива хора, защото там при неправителствените организации има и борд на директорите. Това ти да си икономически стабилен човек, който има солиден бизнес, да си част от борда на директорите в някоя културна организация - това е престиж. Тук това трябва да се изгради повече според мен - как ти да участваш в културните процеси и как това би могло да бъде белег на престиж и на имидж.
Така ти създаваш култура. Да, ти не си артист, не можеш да създадеш нищо като творец, но пък имаш икономическата възможност да инвестираш средства в някой, който с таланта си може да създаде нещо. По този начин ти си съпричастен с културното събитие.
Другото важно нещо, което нямаме тук, е точно управлението с борд на директори, с тази споделена отговорност. В момента при държавните културни институти отговорността е изцяло на съответните директори, което е много несправедливо, тъй като тяхната дейност е следствие на разпоредбите на министерството на културата, следствие на всичките държавни разпоредби. Тази бюрократична машина дава възможност нещата да се решат по-лесно, но това е въпрос на политическа воля и компетенции дали някой може и иска да нареди нещата.
Трябва да опростяваме нещата, тъй като в момента те са толкова излишно усложнени, че се получава един възел, който никой не се опитва да развърже, а само да завърже нова примка на него.
Къде стоят тук финансите, защото за да се финансира едно културно събитие, трябват и пари?
- Пандемията показа и всички пробойни в културния сектор, но някак си той беше изместен от други значими неща като здравеопазването и образованието.
Културата не трябва да бъде подценявана в никакъв случай. Да, от нея не зависят животи в биологичния смисъл, но пък от нея зависи развитието на цивилизацията, разграничаването на хората от бозайници и същества с разум.
Финансите са на много важно място, тъй като в момента ситуацията е толкова сложна, че един творец трябва да разбира от финанси, икономика, публични финанси, което е различно от финансите сами по себе си, публични политики, което до голяма степен пречи.
Ако ти си артист и искаш да направиш един спектакъл, за него ти трябвах Х средства, за да го направиш в мащаба, в който ти искаш. Постепенно ти виждаш как не можеш да намериш тези средства, а намираш два пъти по-малко и започваш да виждаш как с по-малко средства можеш да направиш същото. След това виждаш, че не можеш да направиш същото, защото намаляваш от художествения продукт, който искаш да създадеш. Накрая става така, че от размера на финансите зависи размерът на културата и на художествената стойност. Важно е човек да разграничава двете неща. Важно е да си дават финанси, защото когато се подсигури икономическата основа, творците могат спокойно да творят.
Абсурдно е, че на конкурсите за директор в Министерството на културата се набляга на концепция за развитието на културния институт, репертоарна политика, управление на човешкия ресурс и едни такива имагинерни неща. Когато станеш директор, ти всъщност се занимаваш със сметката за тока, за парното и всичко битово-реалистично. Последното нещо на веригата на разходите са художествените произведения.
Как трябва да избираш в такъв случай? Да си платиш заплатите на служителите или да създадеш ново представление със същите тези служители? Ето тази икономическа основа липсва и когато я няма, няма как и да има творчество на нивото, на което би могло да бъде.
Цялата отговорност в държавния сектор е на държавните институти, които трябва да следват правилата в лицето на Министерството на културата и на цялата нормативна рамка. Има много пробойни по пътя и през годините и ако е имало някакво малко проблемче, то не е било разрешавано, а сякаш е било залепено с тиксо. Но това тиксо не държи особено дълго време и това се вижда в Методиката за изпълнение на сценичните изкуства.
| През годините се вижда как тя претърпява различни промени и допълнения на следния принцип: в Министерството на културата виждат, че някой злоупотребява с нещо и са наложили нови правила, за да прекратят съответната порочна практика, но това правило вече се отнася за всички. Става така, че и тези, които не са прилагали съответната порочна практика, имат още една рестрикция. |
Отделно, въпреки че България е малка страна, имаме много различни стандарти в различните региони. Не би трябвало да третираме по един и същи начин театърът в София и този в Силистра по най-простия показател - численост на населението. Дори не говоря за икономически показатели, предпочитания, етническа или религиозна принадлежност. Как можеш да ги третираш по един и същи начин, когато потенциалната публика в София е в пъти по-голяма от тази в Силистра. Не може да се очаква театърът в Силистра да реализира същия приход като този в София, а разходът на театъра в Силистра по какво се различава от този в София? По нищо. Разходите са едни и същи - за заплати, режийни и т.н.
Какви културни събития от България достигаха до Вас, докато бяхте в САЩ?
- За съжаление, докато бях в САЩ, за култура се говореше покрай три скандала. Единият е за потенциално събитие, свързано с насилие между творци. Другият беше свързан с високи цени за билети за спектакъл. Третият беше с този междуличностен конфликт в Народния театър. Наричам го така, защото от моя гледна точка изглежда по този начин.
Стана ми много тъжно, че за българската култура се говори през призмата на скандалите. Всъщност никой не отчита постиженията на българската култура. "Времеубежище" на Георги Господинов попадна в краткия списък за "Букър" - ето едно нещо, за което трябва да говорим. Дори преди време номинацията на Мария Бакалова за "Оскар" беше опетнена от скандал. Ние някак си търсим интригата, скандала.
Мисля, че това да се набляга на хубавите неща до голяма степен е отговорност на медиите. Спомням си, когато бях заместник-директор на театъра в Благоевград, в деня на една от премиерите ни, откраднаха част от козирката на покрива. До предишния ден се опитвах да уредя интервюта за премиерата, да има хубаво медийно отразяване.
В момента, в който ни откраднаха козирката, медиите дойдоха сами. Засипаха ни с интервюта от 06:30 ч. сутринта, говореше се само за козирката. Но това в крайна сметка са едни 20 кв. м. медно покритие и няма никаква културна стойност за разлика от премиерата. Така виждаш как са ни изместени приоритетите.
Все пак имам някаква надежда, че с общи усилия можем да се върнем към това, когато говорим за култура, да говорим за културната й част. Много е неприятно, когато излиза, че културата се прави от некултурни хора, а не е така. Не може заради три скандала да се прави заключение за всичко случващо се в културния живот на България.
А от законова гледна точка какви промени са необходимо?
- След като си защитя дисертацията - темата е "Методика за финансиране на сценичните изкуства: възможности за оптимизиране" в края на юни (надявам се успешно), тогава ще мога да я предоставя на Министерството на културата. Ако смятат, че с нещо би спомогнала, ще се радвам да прилагат каквото могат от нея.
С какво се занимавате след като се върнахте от САЩ ?
- Когато се върнах, възстановихме "Шахнаме: сказание за Зал" от Фердоуси. Един спектакъл, който се постави за първи път в България от Елена Панайотова. Тя е човекът, който умее да прави неща в България за първи път. С това представление тя ни заведе в Иран. Между другото, за първи път драматично представление участваше в 40-ото издание на фестивала "Фаджър" преди несветлите събития там. Открихме международната му програма.
След премиерата на "Федра (сияйната)" в театър "Азарян" с Елена се срещнахме случайно пред театъра и тя каза, че щом ме вижда, значи е знак да участвам в представлението. Това е история за едно визуално различно момче и е персийски епос. Става въпрос за Зал, който се е родил албинос в Иран. Не сме изкоренили тази наша черта - когато някой е различен, той автоматично да бъде лош. Но Зал успява постепенно да се пребори за любовта си.
Музиката е на живо и неслучайно спектакълът има "Икар" и "Аскеер" за музиката, която е на Николай Иванов и Марина Великова. Започнахме националното турне с представлението, което започна в София, след това бяхме в Кърджали и Смолян. На 29 май сме в Русе, на 8 и 9 юни в Бургас и Велико Търново, на 13 юли сме в Стара Загора. Всички са добре дошли.
Севар Иванов завършва Националната търговско-банкова гимназия с профил Банково дело с френски език. След това е приет в НАТФИЗ, където завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов. Играе в различни представления, сред които "Федра (сияйната)", "Шахнаме: сказание за Зал", "Портретът на Дориан Грей" и др. Участва в сериалите "Пътят на честта" и "Войната на буквите". За ролята си на Агатон във "Федра (сияйната)" има награда "Икар" за поддържаща мъжка роля. Лауреат е и на актьорската награда "Андрей Баташов" (2022).
През 2020 г. става заместник-директор на Драматичен театър "Н. Й. Вапцаров" в Благоевград. Пише дисертация на тема "Методика за финансиране на сценичните изкуства: възможности за оптимизиране" в УНСС, с научен ръководител доц. д-р Биляна Томова.