Проф. Владимир Градев: Президентът грубо абдикира от моралния и политически авторитет на обединител на нацията

Проф. Владимир Градев: Президентът грубо абдикира от моралния и политически авторитет на обединител на нацията

Проф. Владимир Градев
Проф. Владимир Градев
  • Убеден съм, че Данте говори и на съвременния читател
  • Живеем в разделено общество, без ясна посока и съзнание как да излезем от кризата
  • Имаме нужда преди всичко от авторитета на добре функциониращите институции
  • Идва младо поколение от блестящи специалисти и мислещи хора, в тях е надеждата
Проф. Владимир Градев е преподавател по "Теория на религията" и "Култура на Ренесанса и Барока" в специалност Културология на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и главен редактор на сп. "Философия". От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Почетен член на Старата Флорентинска академия "Коледжо дей Нобили".
Автор е на множество книги, а преди месец излезе най-новото му изследване - "Прочити на Данте". Трите тома, посветени на "Ад", "Чистилище" и "Рай", съдържат детайлни коментари, които на достъпен език разгръщат пластовете история, философия, теология и литература в поемата "Божествена комедия". "Дневник" покани проф. Градев за разговор за възприемането на Данте днес и паралелите с актуалните обществени теми.
"Божествена комедия" представлява алегорично пътуване, може би най-важното в живота. Вие защо предприехте това пътуване?
- Имаше различни обстоятелства и стимули. Най-напред беше пандемията от COVID-19 - времето на затварянето се оказа най-добрата възможност моят ум и дух да пътуват с Данте. Този период съвпадна и със 700-та годишнина от смъртта му, както и с поканата да изнеса цикъл от лекции върху "Божествена комедия" пред сестрите кармилитки от манастира "Св. Дух" в София.
Всъщност, откакто минах средата на жизненото поприще, пътувам с Данте. Вече три десетилетия, периодично, на всеки три години - се връщам към него, но досега единствено за мен самия. Този път можах да задълбоча и осмисля моите прочити и да ги направя достояние и за читателите.
Продължавате една дълга традиция на разяснение на "Божествена комедия", която води началото си от Джовани Бокачо. Може ли седем века по-късно Данте да заинтригува съвременния читател?
- Да, убеден съм, че Данте говори и на съвременния читател. Неговата книга е енциклопедия на Средновековието. Това е огромно богатство, което, несъмнено, е и бреме за нас, съвременните читатели, които нямаме непосредствен достъп до него. Но както отбелязва още Бокачо, нуждата от коментари идва и от това, че Данте надхвърля всяка епоха, защото ни отвежда в световете на ада, чистилището и рая. Тези отвъдни светове ни позволяват да погледнем по нов начин - откъм тях - на нашия земен свят и нас самите. Това е не само велико поетично произведение, но и удивително духовно пътуване.
Направих, накратко, тези прочити, за да могат максимален брой читатели да се приближат към смисловото и духовното богатство на Данте. Впрочем, той нарича творбата си комедия, защото тя е със щастлив край: започва в лутането на тъмната гора на "жизненото поприще в средата", за да изведе автора и последвалия го читател от това злочесто състояние и го отведе към щастието, което е блаженото съзерцание на Бог.
Разкривате много пластове, които лежат под текста. В същото време прави впечатление, че изследването Ви е написано на лесен за възприемане език. Търсен ефект ли е това?
- Така е, избягването на строго академичния стил е търсено. Самият Данте пише на простонароден италиански и е искал неговата "Комедия" да стигне до всеки. Още докато той е жив, песните вече са се пеели по площадите и пазарите. И до ден днешен много италианци знаят наизуст цялата "Божествена комедия" - преди няколко години известният актьор Роберто Бенини чете цялата "Комедия" по телевизия РАИ и някои от изпълненията му бяха гледани от 11 - 12 млн. души.
Ние нямаме възможността да се докоснем до самата поетичност на творбата, въпреки добрите преводи на български. Те са поетични, но тъкмо затова много от смислите неизбежно се губят, да не говорим за неповторимата музикалност на Дантевия стих.
Да вземем само най-популярният стих - първият: "На попрището жизнено в средата", както гласи преводът на Константин Величков, повторен от всички следващи преводачи. Данте пише Nel mezzo del cammin di nostra vita, т.е. "В средата на пътуването на нашия живот". Има разлика между попрището като състояние и пътуването, на което иска да ни поведе Данте.
Има и още: поетът веднага римува думата vita (живот) със smarrita (изгубен), т.е. тръгваме да пътуваме и си мислим, че отиваме много надалеч, но веднага се оказваме изгубени в "тъмна гора" на живота. Ето такива неща губим неизбежно при преводите, въпреки поетичното очарование на добрите от тях, като този на Константин Величков.
Данте Алигиери пише в зората на съвременна Европа. През призмата на човек, който току що е преминал отново през неговото пречистващо пътуване, как ви изглежда Европа, пък и светът, днес?
- Нашето време е много сходно с Дантевото: светът е разкъсан от кризи и противоречия, изгубил смисъла и посоката и е същата тъмна, дива и страшна гора, в която се изгубва поетът.
Политическия ред, в който вярвахме - демократичният ред на свободното гражданско общество, все по-често е проблематизиран, нещо повече - хулен и подриван
Всъщност у нас той така и не беше затвърден: институциите са в постоянна криза - вижте само парламента и прокуратурата, но и Висшия съдебен съвет, СЕМ, коя ли не. И остава в нас, гражданите, горчивото чувство, че други играчи - това, което обикновено медиите наричате "задкулисие" - изземват нашата собствена демократично изразена воля и стремежи. И всичко това се забулва с национализъм и популизъм. И както Данте казва, че неговата Флоренция е "разделен град", така и нашето е, уви, едно разделено общество, без ясни посоки и цели, без реално желание и ефективно усилие да излезем от настоящата криза.
Ако погледнем обаче от по-различна гледна точка - от тази именно на Дантевите отвъдни светове, бихме могли да кажем, че не сме в най-голямата криза. Слава Богу не сме в състояние на война или на тотален срив на икономиката, както беше през 90-те години на миналия век, страната ни е член на Европейския съюз и НАТО. От нас се изисква да станем достойни за реалните шансове, които имаме. Ето например, значима част от вътрешния продукт на България идва от 30 хил. компютърни специалисти. Всяко правителство, което милее за страната - надявам се новото да е такова, трябва да помогне новите технологии да се утвърдят като водещата икономика на страната ни, а не сенчестият бизнес.
От думите Ви разбирам, че не сме в Ада. Очевидно не сме и в Рая. Някъде около Чистилището ли се намираме като общество?
- Ние сме "спасени", за разлика от някои от съседите ни, защото сме членове на Европейския съюз и НАТО. В подножието на Чистилището сме, още не сме започнали да го изкачваме. От нас, обаче, зависи насрещният вятър да не ни изхвърли обратно в мътната вода и чужди мъртви хватки.
Разделението, за което говорите, се превърна в последните години в диагноза за обществото. Смятате ли, че може да бъде преодоляно?
- В момента е по-трудно, защото имаме недопустимо разделение и в държавната власт - виждаме грубо абдикиране на президентската институция от позицията на моралния и политически авторитет, който да обединява нацията. Когато Данте говори за кризата на своята епоха, той я вижда в изгубването на авторитета.
Най-срамното и тъжното за мен в България в момента е изгубването на авторитета на обединител на нацията на президента, неговото открито противопоставяне и намесване извън конституционните му задължения, което видяхме в призивите да не се съставя правителство, в отказа му да стисне ръката на министър-председателя и най-вече в демонстративното излизане от Народното събрание преди клетвата на правителството.
Има и обратната теза - че президентът се изявява тъкмо като лидер, поемайки отговорността да управлява, докато партиите не могат да се справят с тази задача
- Дългът на президента изисква преди всичко той да уважава клетвата пред конституцията, т.е. да се прекланя пред парламентаризма като конституционен ред, а не, подривайки с думи и дела дейността на новото, законно избрано и съставено, правителство да се превръща в сеяч на размирици и разколи, както би го определил, впрочем, Данте, който отрежда на такива "сеячи" място в предпоследния кръг на ада, където са наказани най-тежките престъпления.
Не зная друг пример на президент, който така грубо и демонстративно да погазва най-важната си функция - да въплъщава единството и достойнството на нацията
Ако президентът не уважава парламента и девиза "Съединението прави силата", кой ще ги уважава? Как няма да бъде разделена държавата?
А с какво си обяснявате поведението му?
- С това, че президентът не представлява суверенитета на България. В последните години той не защитава проевропейската ориентация на България, а открито заема позициите на Русия. Тъжно е един български генерал и президент да не зачита сформираното по конституционен път правителство и да не символизира единството на нацията.
Рибата се вмирисва от главата. Така можем лесно да си обясним и програмираната поява и постоянно "напомпване" на крайните националистически партии и групировки, наглостта на задкулисието, позорните зрелища около институцията на главния прокурор, усилието всеки да бъде сменен, или по-скоро подменен, за да не се промени нищо.
Говорите за провала на президента като авторитет, но опитът от последните драматични години на пандемия, война и политически кризи показа, че в България като цяло липсват авторитети и лидери. Колко време е възможно едно общество да функционира така?
- Тук отново говорим за липсата на ясни морални авторитети. В никой от посочените от Вас случаи не видяхме президентът да заеме недвусмислена позиция от името на държавата. Да подкрепи, например, усилията на лекарите да убедят хората се ваксинират. Или, ако вземем за пример водената от Русия война в Украйна: нито президентът, нито служебните му правителства направиха нещо за българите в окупираните от Русия територии, които изпитват огромните затруднения на войната, чуждата окупация, забраната да учат в български училища... Не само, че нищо не правят, но не ги забелязват дори и остават глухи за техните апели.
И още, недвусмислената позиция на президента против Украйна, плюс упоритото мълчание за активната дейност на руските служби у нас - достатъчно е да видим всички псевдожурналисти и блогъри на руска служба и тролове, все сеячи на фалшиви новини и езика на омразата по медиите и социални мрежи - умело задействат добре известни механизми в българската народопсихология - да обясняваме проблемите си с чужди заговори и гигантски конспирации.
Проф. Владимир Градев
Проф. Владимир Градев
Но президентът е авторитет по силата на позицията, която заема. А обществото би следвало да има своите естествени лидери. Те къде са?
- Нашето общество открай време не обича много лидерите. Помните, през 90-те години най-голям консенсус сякаш имаше около фигурата на Христо Стоичков. Даже беше станал популярен изразът "Стоичков - президент". Сега, все пак е по-добре, имаме Георги Господинов, когото наградата "Букър" издигна и до интелектуален лидер.
Но обществото ни има нужда преди всичко от авторитета на добре функциониращите институции. Ако в последните две години и половина имахме работещи парламент, редовни правителства и съдебна система, нямаше да има нужда дори да говорим толкова за фигурата на президента.
В контекста на разговора за авторитетите, как възприемате обръщението на Светия Синод, който се противопостави на "София прайд" и го нарече "акт на помрачение на ума"?
- Светият Синод има, разбира се, право да прави декларациите, които смята за подходящи, и да защитава ценностите, които изповядва. Такава декларация обаче показва как ги разбира.
Да наричаш умопомрачение гарантираното от конституцията право на български граждани на свободна публична изява говори най-вече за "умопомрачение" на правещите подобна декларация
И още нещо, видяхме обръщение за това събитие, но така и няма ясна декларация в подкрепа на Украйна, на българите там, на украинските бежанци у нас.
Целта на такава декларации, ще кажат, е защитата на традиционното българско семейство, но то няма да е нито по-укрепено, нито по-християнско, нито религиозно-образовано с декларации против Истанбулската конвенция или против някаква публична изява. Не казвам, че Православната църква трябва да приема непременно всичко, което се случва в обществото. Напротив. Но това, което трябва и може да направи, е да предложи своето по-добро решение. Вместо, например, да обвинява Истанбулската конвенция, нека реално защити достойнството на жената, като се включи в борбата против домашното насилие.
Не е ли опасно подобно поведение на църквата в условията на и без това остро противопоставяне по всякакви линии? Прави впечатление, че католическата църква е доста по-толерантна, въпреки че не признава гей браковете.
- Винаги е опасно, когато се прави разделение на свои срещу чужди. Ако ви прави впечатление Светият Синод никога не е излизал с декларация срещу националистичните шествията на "Възраждане" , например. Никога е издал и указания на свещенослужители да не участват в тези ксенофобски събрания, и с мълчанието си дават "благословия" на едно действително антихристиянско поведение и говорене.
Зачитането на свободата на публична изява на убежденията, когато те не са насочени против други хора и общности - както правят лидерите и привържениците на "Възраждане" - е същностна характеристика на демократичното общество. Това не означава, повтарям, че Църквата трябва да се подчинява на "духа на времето", но мисията й е да разпространява благата вест на Христовата вяра, а не да приглася в хора на омразата,
И в заключение на този малко тъжен разговор, как ви изглежда бъдещето?
- Светът никога няма да бъде съвършен, но това е не е основание да махнем с ръка и да го оставим да бъде такъв, какъвто е днес.
Нашето примирение и най-вече леност само насърчават армията на онези, които само повтарят, че от нас нищо не зависи и всичко, особено в нашата страна, ще продължи да бъде такова, каквото винаги е било и по този начин допринасят тяхното предвиждане да се сбъдне
На медицински език криза е критичната точка в състоянието на болния, когато той или ще оздравее, или състоянието му ще се влоши и може да умре. Няма чак такава непосредствена опасност обществото ни - виждаме, че то оцелява, въпреки непрестанните политически катаклизми и неуредици. Но имаме шанса да разполагаме с младо поколение от не просто блестящи специалисти, но преди всичко мислещи хора, обичащи страната си. В тях за мен е надеждата, че нещата могат да бъдат различни и по-добри, а нашата задача е на първо място да създадем условия да избират да живеят и работят в България.