- Имаше различни обстоятелства и стимули. Най-напред беше пандемията от COVID-19 - времето на затварянето се оказа най-добрата възможност моят ум и дух да пътуват с Данте. Този период съвпадна и със 700-та годишнина от смъртта му, както и с поканата да изнеса цикъл от лекции върху "Божествена комедия" пред сестрите кармилитки от манастира "Св. Дух" в София.

Всъщност, откакто минах средата на жизненото поприще, пътувам с Данте. Вече три десетилетия, периодично, на всеки три години - се връщам към него, но досега единствено за мен самия. Този път можах да задълбоча и осмисля моите прочити и да ги направя достояние и за читателите.

- Да, убеден съм, че Данте говори и на съвременния читател. Неговата книга е енциклопедия на Средновековието. Това е огромно богатство, което, несъмнено, е и бреме за нас, съвременните читатели, които нямаме непосредствен достъп до него. Но както отбелязва още Бокачо, нуждата от коментари идва и от това, че Данте надхвърля всяка епоха, защото ни отвежда в световете на ада, чистилището и рая. Тези отвъдни светове ни позволяват да погледнем по нов начин - откъм тях - на нашия земен свят и нас самите. Това е не само велико поетично произведение, но и удивително духовно пътуване.

Направих, накратко, тези прочити, за да могат максимален брой читатели да се приближат към смисловото и духовното богатство на Данте. Впрочем, той нарича творбата си комедия, защото тя е със щастлив край: започва в лутането на тъмната гора на "жизненото поприще в средата", за да изведе автора и последвалия го читател от това злочесто състояние и го отведе към щастието, което е блаженото съзерцание на Бог.

- Така е, избягването на строго академичния стил е търсено. Самият Данте пише на простонароден италиански и е искал неговата "Комедия" да стигне до всеки. Още докато той е жив, песните вече са се пеели по площадите и пазарите. И до ден днешен много италианци знаят наизуст цялата "Божествена комедия" - преди няколко години известният актьор Роберто Бенини чете цялата "Комедия" по телевизия РАИ и някои от изпълненията му бяха гледани от 11 - 12 млн. души.

Ние нямаме възможността да се докоснем до самата поетичност на творбата, въпреки добрите преводи на български. Те са поетични, но тъкмо затова много от смислите неизбежно се губят, да не говорим за неповторимата музикалност на Дантевия стих.

Има и още: поетът веднага римува думата vita (живот) със smarrita (изгубен), т.е. тръгваме да пътуваме и си мислим, че отиваме много надалеч, но веднага се оказваме изгубени в "тъмна гора" на живота. Ето такива неща губим неизбежно при преводите, въпреки поетичното очарование на добрите от тях, като този на Константин Величков.

- Нашето време е много сходно с Дантевото: светът е разкъсан от кризи и противоречия, изгубил смисъла и посоката и е същата тъмна, дива и страшна гора, в която се изгубва поетът.

Всъщност у нас той така и не беше затвърден: институциите са в постоянна криза - вижте само парламента и прокуратурата, но и Висшия съдебен съвет, СЕМ, коя ли не. И остава в нас, гражданите, горчивото чувство, че други играчи - това, което обикновено медиите наричате "задкулисие" - изземват нашата собствена демократично изразена воля и стремежи. И всичко това се забулва с национализъм и популизъм. И както Данте казва, че неговата Флоренция е "разделен град", така и нашето е, уви, едно разделено общество, без ясни посоки и цели, без реално желание и ефективно усилие да излезем от настоящата криза.

Ако погледнем обаче от по-различна гледна точка - от тази именно на Дантевите отвъдни светове, бихме могли да кажем, че не сме в най-голямата криза. Слава Богу не сме в състояние на война или на тотален срив на икономиката, както беше през 90-те години на миналия век, страната ни е член на Европейския съюз и НАТО. От нас се изисква да станем достойни за реалните шансове, които имаме. Ето например, значима част от вътрешния продукт на България идва от 30 хил. компютърни специалисти. Всяко правителство, което милее за страната - надявам се новото да е такова, трябва да помогне новите технологии да се утвърдят като водещата икономика на страната ни, а не сенчестият бизнес.

- Ние сме "спасени", за разлика от някои от съседите ни, защото сме членове на Европейския съюз и НАТО. В подножието на Чистилището сме, още не сме започнали да го изкачваме. От нас, обаче, зависи насрещният вятър да не ни изхвърли обратно в мътната вода и чужди мъртви хватки.

- В момента е по-трудно, защото имаме недопустимо разделение и в държавната власт - виждаме грубо абдикиране на президентската институция от позицията на моралния и политически авторитет, който да обединява нацията. Когато Данте говори за кризата на своята епоха, той я вижда в изгубването на авторитета.

- Дългът на президента изисква преди всичко той да уважава клетвата пред конституцията, т.е. да се прекланя пред парламентаризма като конституционен ред, а не, подривайки с думи и дела дейността на новото, законно избрано и съставено, правителство да се превръща в сеяч на размирици и разколи, както би го определил, впрочем, Данте, който отрежда на такива "сеячи" място в предпоследния кръг на ада, където са наказани най-тежките престъпления.

Ако президентът не уважава парламента и девиза "Съединението прави силата", кой ще ги уважава? Как няма да бъде разделена държавата?

- С това, че президентът не представлява суверенитета на България. В последните години той не защитава проевропейската ориентация на България, а открито заема позициите на Русия. Тъжно е един български генерал и президент да не зачита сформираното по конституционен път правителство и да не символизира единството на нацията.

Рибата се вмирисва от главата. Така можем лесно да си обясним и програмираната поява и постоянно "напомпване" на крайните националистически партии и групировки, наглостта на задкулисието, позорните зрелища около институцията на главния прокурор, усилието всеки да бъде сменен, или по-скоро подменен, за да не се промени нищо.

- Тук отново говорим за липсата на ясни морални авторитети. В никой от посочените от Вас случаи не видяхме президентът да заеме недвусмислена позиция от името на държавата. Да подкрепи, например, усилията на лекарите да убедят хората се ваксинират. Или, ако вземем за пример водената от Русия война в Украйна: нито президентът, нито служебните му правителства направиха нещо за българите в окупираните от Русия територии, които изпитват огромните затруднения на войната, чуждата окупация, забраната да учат в български училища... Не само, че нищо не правят, но не ги забелязват дори и остават глухи за техните апели.

И още, недвусмислената позиция на президента против Украйна, плюс упоритото мълчание за активната дейност на руските служби у нас - достатъчно е да видим всички псевдожурналисти и блогъри на руска служба и тролове, все сеячи на фалшиви новини и езика на омразата по медиите и социални мрежи - умело задействат добре известни механизми в българската народопсихология - да обясняваме проблемите си с чужди заговори и гигантски конспирации.

- Нашето общество открай време не обича много лидерите. Помните, през 90-те години най-голям консенсус сякаш имаше около фигурата на Христо Стоичков. Даже беше станал популярен изразът "Стоичков - президент". Сега, все пак е по-добре, имаме Георги Господинов, когото наградата "Букър" издигна и до интелектуален лидер.

Но обществото ни има нужда преди всичко от авторитета на добре функциониращите институции. Ако в последните две години и половина имахме работещи парламент, редовни правителства и съдебна система, нямаше да има нужда дори да говорим толкова за фигурата на президента.

- Светият Синод има, разбира се, право да прави декларациите, които смята за подходящи, и да защитава ценностите, които изповядва. Такава декларация обаче показва как ги разбира.

И още нещо, видяхме обръщение за това събитие, но така и няма ясна декларация в подкрепа на Украйна, на българите там, на украинските бежанци у нас.

Целта на такава декларации, ще кажат, е защитата на традиционното българско семейство, но то няма да е нито по-укрепено, нито по-християнско, нито религиозно-образовано с декларации против Истанбулската конвенция или против някаква публична изява. Не казвам, че Православната църква трябва да приема непременно всичко, което се случва в обществото. Напротив. Но това, което трябва и може да направи, е да предложи своето по-добро решение. Вместо, например, да обвинява Истанбулската конвенция, нека реално защити достойнството на жената, като се включи в борбата против домашното насилие.

- Винаги е опасно, когато се прави разделение на свои срещу чужди. Ако ви прави впечатление Светият Синод никога не е излизал с декларация срещу националистичните шествията на "Възраждане" , например. Никога е издал и указания на свещенослужители да не участват в тези ксенофобски събрания, и с мълчанието си дават "благословия" на едно действително антихристиянско поведение и говорене.

Зачитането на свободата на публична изява на убежденията, когато те не са насочени против други хора и общности - както правят лидерите и привържениците на "Възраждане" - е същностна характеристика на демократичното общество. Това не означава, повтарям, че Църквата трябва да се подчинява на "духа на времето", но мисията й е да разпространява благата вест на Христовата вяра, а не да приглася в хора на омразата,

- Светът никога няма да бъде съвършен, но това е не е основание да махнем с ръка и да го оставим да бъде такъв, какъвто е днес.

На медицински език криза е критичната точка в състоянието на болния, когато той или ще оздравее, или състоянието му ще се влоши и може да умре. Няма чак такава непосредствена опасност обществото ни - виждаме, че то оцелява, въпреки непрестанните политически катаклизми и неуредици. Но имаме шанса да разполагаме с младо поколение от не просто блестящи специалисти, но преди всичко мислещи хора, обичащи страната си. В тях за мен е надеждата, че нещата могат да бъдат различни и по-добри, а нашата задача е на първо място да създадем условия да избират да живеят и работят в България.