- В общи линии за всички пожари се разчита на информация, която постъпва от някой очевидец. Нямаме специално изградена система, истинска, действаща за цялата страна, а има тук-там противопожарни кули, т.нар. наблюдателни кули, които с камери заснемат района.

- Точно така. Колко работят и колко не работят е съвсем отделен въпрос. На Витоша камерите бяха сложени от Министерството на околната среда и водите. Но какво се е случило след това е отделен въпрос. Но е факт, че в националните ни паркове, положението е много по-трудно, отколкото в горските стопанства, където хората имат малко повече отношение по въпроса, но и повече опит с бърза реакция, защото имат повече случаи. Така че в парковете, според мен, по-малко се работи върху този проблем.

Преди години в Националния парк "Пирин" се задейства такъв проект - инсталираха термо камери, с които откриваха по-лесно пожари в планината. Купиха и малко по-специализирана техника за предвижване, но това, за съжаление, не е достатъчно разпространена практика. Това са изолирани случаи, отделни проекти, по които се работи, особено в националните паркове. Малко повече неща се вършат в горските стопанства.

- Купиха различни гасачки. Когато се гаси пожар, има няколко неща. Първото нещо е, че е ако е на труден, много тежък терен, трябва да се стигне по някакъв начин до там. Има нужда от превозни средства, които могат да достигнат и по-важното - има нужда от леки неща, които са ефективни. Например, преди една година имаше пожар, който възникна над Банско, в района на Църна могила и там, директорът на парка, на база лични контакти, беше успял веднага да активира хора, които карат кросови мотори и те успяха да качат горе ръчни пръскачки и вода. И просто за минути успяха да ограничат пожара и да го ликвидират.

Това не може навсякъде да се случи. Понякога теренът е толкова труден и пресечен, мястото е толкова отдалечено, че само докато се достигне до него и минава ден. Например имаше такъв пожар тази есен в Рила, невероятно трудно място и просто докато се стигне там физически е изключително тежко.

- Планове има. По нормативно задължение и по закон трябва да се правят тези планове. Специално горските стопанства започват работа още през януари, срещат се с пожарникарите, обсъждат годишен план. Всички тези дейности са заложени в плановете, но въпросът е какво реално се случва. Основното нещо, особено при трудни пожари, на много трудни терени е борбата от въздуха. Нещо, което ние в момента не можем ефективно да правим, защото България така и не разполага със специализирани летателни средства за гасене на пожари. Разчита се евентуално за включване на военен хеликоптер, който носи отдолу един балон, но нямаме самолет. Евентуално разчитаме някой съсед да ни предостави самолет, но пък обикновено големите пожари, когато възникнат при нас през лятото, има пожари и при съседите.

- Точно така и обикновено в този момент те самите имат нужда от помощ, какво остава да дадат от тяхната техника. Изобщо нещата не са чудесни. Бих казал, че са много неглижирани на централизирано ниво. Разчита се едва ли не, че пожарникарите на място биха се справили с всичко. Че горските ще се справят и те с всичко. Пък особено в горските стопанства и техниката е малко, и обучението е бих казал на още по-проблемно ниво.

- Имаме много данни. Миналата година подготвихме един голям доклад, който е свързан с профила от рискове и бедствия за България и който беше приет в началото на 2023 г. Този доклад е на национално ниво за нашата страна и в него бяха разработени, включително и различни модели. Така че имаме много добра статистика за пожарите и нещата са абсолютно очевидни. Пожарите нарастват. И то много сериозно. Нараства не само броят на пожарите, нараства и площта на пожарите. Все по-често има пожари, които са на границата да излязат извън контрол.

Така наречените стихийни или големи пожари, за които в Европа има притеснения, че за в бъдеще ще зачестят. Неща, които ние виждаме по телевизията да се случват в Калифорния, където един пожар бушува по такъв начин, че пожарникарите могат единствено евентуално да евакуират хората и изобщо не могат да се борят с пожара. Това е нещо, което се очаква да зачестява и в Европа. Екстремни пожари има и в момента, ние участваме в един европейски проект с доста страни участници, който е за точно такива екстремни пожари.

- Първо е важно научната общност и практиката да вземат заедно решения и да се действа по-добре на европейско ниво. И България включително. Това, което мога със сигурност да кажа, е, че много хора не осъзнават какви проблеми се задават. И не само за горите. Най-значимият проблем е на границата между гори и населени места. Няколко екстремни пожара в последните години, показаха, че това може да коства много човешки животи. В Атина имаше един пожар преди няколко години, позабравиха го хората, но тогава над 100 души загинаха. Също в Португалия имаше едни невероятно бързи пожари, които също предизвикаха смъртта на над 100 души, които загинаха в къщите си. Това е нещо, което е напълно реално и се случва все по-често.

Имаме немалко такива обекти - хотели и ваканционни селища, които се намират в гори, както и различни вилни зони, които са разположени в непосредствена близост до гори. И ако възникне един пожар, който се придвижва много бързо, може да няма време за евакуация на хората. Да не говорим, че като няма предварителна готовност за евакуация на подобни места, както и че няма и предварително подготвени безопасни места, където тези хора могат да бъдат евакуирани. Така реално опасността от загуба на човешки животи е много висока.

- Някои пожари са много бързи и ако тръгне бързо един пожар да се движи, понякога дори и техниката не може да насмогне. Говорил съм с хора, които гасяха пожара в Кресна през лятото на 2017 г. Това беше такъв стихиен пожар и те просто разказваха, че им е било трудно да повярват колко бързо се е движил огънят на моменти. И докато се придвижвали с джиповете от едно място на друго, пожарът ги изпреварвал. Така че понякога наземната техника не може да достигне достатъчно бързо до някое място, било заради лошата пътна мрежа, която има в нашите гори, било заради труден релеф. Изобщо положението хич не е розово и очакваме със зачестяването на летните суши да става още по-рисково.

- Първото, което държа да кажа, е, че митът за естествените пожари е много силно преувеличен. Знае се много добре и статистиката е много ясна. Над 90% от пожарите са запалени от хора. Има едни други десетина процента, за които причините са малко известни, но пак се предполага, че са от хора. Тоест ние имаме не повече от 10% от пожарите, които може би са с естествен произход. Всичко останало е запалено от хора, било то от немарливост, било заради злоупотреба.

- Гори, които са адаптирани еволюционно да понасят пожари, се справят по-добре и такива, които не са адаптирани. Тези, които са адаптирани, са някои от боровите дървета, не всички са такива, но те като цяло могат да понесат по-добре един низов пожар - пожар, който се движи само по земята и изгаря само част от храстите и ниските дръвчета. Мине ли обаче пожарът в короните на дърветата, тези дървета загиват. Също така, по-добре адаптирани са дъбовете. Те имат дебела кора, която наистина понася по-добре такива по-ниско интензивни пожари. След като мине един такъв пожар през една дъбова гора, ако е бил наистина низов, обикновено тези гори се възстановяват след няколко години. Загиват, разбира се, някакви дървета, предимно младите. Понякога дори, колкото и парадоксално да звучи, гората има полза от такова нещо.

Но има едни други видове гори, които не са адаптирани да понасят пожари и там обикновено смъртността е много висока. Дори да не загинат веднага дърветата, уврежда се много силно тяхната кора, една жива тъкан под кората, която е много чувствителна и много важна за дървото. И това води до начало на процес на загиване.

Например, ние наблюдаваме няколко пожара в букови гори в Стара планина, при които първоначално дърветата бяха успели да оцелеят, две-три години се борят, мъчат се, но след това загиват. Така че в някои типове гори - букови, елови, смърчови, тези пожари са наистина много неблагоприятни за гората и в крайна сметка водят често до едно рестартиране на системата и възстановяване за много дълъг период от години - петдесет, сто и повече години може да отнеме.

- Фактор е, разбира се. Иглолистните дървета горят много по-интензивно, отколкото широколистните. Когато има едни големи залесявания само с иглолистни и между тях няма широколистна гора, която гори по-бавно, пламне ли един такъв участък, той може изобщо да не може да спре да гори. Особено ако се пренесе върху короните на дърветата и има вятър.

Така че у нас има такива райони, залесени с иглолистни видове на голяма площ, и те са най-рискови. Освен това естествените иглолистни гори са много рискови и причината е, че при тях пожарът върви бързо и много интензивно. Но тези модели, за които споменах по-рано и статистиката и анализите, показват едно друго нещо.

Най-високият риск за пожари е в горски територии, които се намират на границата със земеделски земи - оттам тръгват повечето пожари. Защото хората палят стърнища.

- Да, точно така. Понякога има и естествени причини, но най-често хората палят тези стърнища и го правят нелегално, защото това е забранено. Съответно пожарната не е уведомена, не присъства там и не може да спре възникналия пожар. Пожарникарите разбират в последствие, че има пожар, реагират, но понякога вече пожарът е стигнал гората и вече много по-трудно се овладее.

- Първо трябва да уточня, че всичко започва с много много внимателно планиране. Трябва първо да имаме планиране, което да показва къде са най-рисковите зони, къде трябва да насочим усилията, защото тези усилия струват много пари. Иначе по отношение на това какво може да се прави, най-елементарните действия са отваряне на едни широки просеки, изолационни ивици, които помагат пожарите бързо да бъдат ограничени. Това нещо обаче е най-ефективно, когато се води някаква ефективна дейност за минерализация, тоест да не расте трева в тези просеки. Минава се, изорава се, работи се с булдозери, което е много скъпа дейност.

- Да, но трябва да се поддържат.

- Да, и това може в даден момент да се окаже и по-лошо. Защото когато се запалят ниски дървета, те качват пожара горе в короните. Тоест тези просеки, ако не се поддържат, губят своята ефективност. Оттам насетне, като знаем, че има някакъв рисков район, в него могат да се концентрират много други усилия. Правят се ръчни резервоари за вода, за да може, когато стане пожар, пожарната да има откъде да черпи вода.

- По света е точно така. Но да, хеликоптерите са съвсем отделна тема. Това са специализирани машини, с обучени екипи, защото гасенето с въздушна техника е изключително рисково. Освен това пилотите трябва да са обучени специално за това нещо, за да могат да преценят риска как да захождат. Необходима е техника - освен обичайните големи машини за никои терени е необходимо да имаш по-малка и по-проходима техника. За да изнесе хора, да изнесе шлангове, да изнесе допълнителна техника, с която да се води борбата на терен.

Имайте предвид, че борбата до голяма степен е ръчна. Трябват екипи от хора, които са обучени как да действат. И да са екипирани правилно, защото ако пожарът изведнъж се обърне, а ние сме набрали случайни доброволци, които сме набрали оттук-оттам, тези хора не знаят как да се спасят себе си. Те много често нямат техника и екипировка със себе си, нямат дори едно най-елементарно защитно фолио. И това, за съжаление, може да доведе до фатални инциденти на хора, които се опитват да помогнат за пожара.

Това е една от причините, заради която пожарникарите много често не желаят да има доброволци на терен. Да, защото когато виждат сериозен пряк риск, те казват по-добре да няма доброволци на терен. Тогава обществото реагира с неразбиране и се чуват коментари от типа на: "Те отказват да им помагаме". А те всъщност се опитват да намалят риска за живота на някой човек, който не е обучен, след като са преценили, че ситуацията на терен е много трудна.

- Да, много има да се работи по тази тема в България. По мое мнение тепърва проблемът ще се изостря. И не само по мое мнение, но и по мнението на всички специалисти, които се занимават по тази тема. Тепърва ще трябва да инвестираме значителни ресурси в това нещо - и финансови, и какви ли не средства. Много ще трябва да се работи и на медийно ниво за образоване на обществото. Защо не трябва да се пали безконтролно, кога не трябва да пали изобщо никакъв огън. Хората трябва да разберат, че всички тези забрани не са просто съобщения, а наистина значат нещо.

- Да, за съжаление, има и необходимост от законодателни промени. Защото в момента отговорността, ако причиниш такъв пожар, не плаши просто хората. Свидетели сме всички как обикновено няма виновен или се хваща някой безимотен човек за виновен и в крайна сметка ефектът е нулев. Така че много, много има да се работи по тази тема.