- Вярно е, че много читатели по света допуснаха Олив Китридж в живота си. Тя не е просто един човек от Мейн, а напълно формирана личност, която, изглежда, може да говори на хората отвъд различни граници. Аз самата си го обяснявам с факта, че Олив е откровена. Откровена е относно това коя е, откровена е и във възгледите си и не се страхува да ги заяви. И макар че това може да я направи неприятна, я прави също човек. Мисля, че хората оценяват някои от нещата, които тя казва, защото и те може би ги мислят, но никога не биха се осмелили да ги кажат. Но Олив е и сърдечна. Виждаме я такава в немалко от историите.

- Нямах намерение да пиша втори роман за Олив, мислех, че съм приключила с нея. Но един ден в Осло, където бях за представянето на моя книга, седях в едно кафене, преглеждайки имейлите си, когато изведнъж тя ми се яви съвсем ясно. Видях я по-стара - излезе от колата си и тръгна по пристанището, отивайки да закусва. Тази картина беше толкова ярка, че просто трябваше да я опиша, и до края на уикенда бях нахвърляла историята "Поетесата" - първата, която написах за "Олив Китридж отново". А след като го направих, осъзнах: "О, имам да казвам още за нея!". Оказа се, че все още не съм приключила с Олив, нито пък тя с мен.

- Олив е компилация от много хора, които съм срещала през живота си. Но върху страниците тя се превърна в себе си - в Олив.

- Мисля, че Франсис Макдорманд свърши страхотна работа, превъплъщавайки се в Олив. Не така си представям героинята си. Според мен Франсис Макдорманд е хубава жена, а моята Олив - неособено. Но Франсис изигра чудесно ролята.

- Интересно е, че намирате прилики между Джак Кенисън и баща ми, защото аз не виждам нито една. Пиша художествена литература, като се опирам на всички онези години, през които съм наблюдавала хората внимателно - много, много внимателно, и съм се вслушвала какво казват. Ето по такъв начин идват при мен моите персонажи.

- Да, учих геронтология отдавна, в университета. Мнозина остаряват по същия начин, по който са живели. Но наблюдавайки хората отблизо от толкова много години, съм стигнала до заключението, че с възрастта или се уголемяваме, или се огорчаваме. И докато си по-млад, няма как да знаеш кое от двете ще ти се случи. Под "уголемяване" имам предвид, че хората стават по-отворени към света, и мисля, че случаят с Олив Китридж е точно такъв. Тя е отворена за нов брак на доста късна възраст, а после - във втората книга, е отворена към различни типове хора и любопитството никога не я напуска. Както сама казва в тази книга, мисли, че е станала поне "мъничко по-добра като човек". Аз също мисля така.

- Изреждате само нейните много лоши черти и разбирам това. Но както казах, вярвам, че Олив има и много добри черти. Единственото, което знаем за миналото й, е, че баща й се е самоубил, и спокойно може да допуснем, че това е част от проблема й. Но коя е тя и защо е такава, каквато е, си остава мистерия, както е при повечето хора според мен. Мисля, че всички ние сме мистерия.

- Олив има сериозно основание да се чуди накъде отива светът. Живеем в много страшно време.

- Връзката на Олив със сина й е особено проблемна, защото едва на по-късна възраст тя си дава сметка, че не е била добра майка, и за нея е ужасяващо и съкрушаващо да го осъзнае. Мисля, че много родители възприемат децата си като свое продължение и в резултат на това може да са по-критични към тях. Мисля също, че ако един родител си даде сметка, че детето му не му принадлежи, вероятно ще може да достигне до по-голямо израстване. Но в същото време хората се раждат с определен характер според мен. Олив е родена с нейния характер, синът й Кристофър - с неговия. Идеята "природа срещу възпитание" силно ме вълнува. Но мисля, че природата на всеки човек определя много неща у него.

- Нямам отговор на това. Но в моята работа се опитвам да представя по правдив начин различните начини, по които живеят хората. И независимо дали има насилие или самоубийства, винаги търся онази малка искрица благородство, която толкова често проблясва в живота ни.