Режисьорът Галин Стоев пред "Дневник": Българското общество е конструирано от проруски опорки
- Мисля, че във Франция хората нямат нужда да бъдат убеждавани кой е агресор и кой е жертва.
- В България медийната среда, част от политическия елит, голяма част от институциите тайно или явно поддържат латентен когнитивен дисонанс в обществото.
- В днешния свят актове, които могат да се нарекат достойни, са много малко и имаме спешна нужда от тях.
- Опитът с "Хага" демонстрира огромната витална мощ на театъра да работи с реалността и да я видоизменя. Потенциално това е изключително силно оръжие.
Галин Стоев е режисьор, завършил театрална режисура във ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Поставя различни пиеси, сред които "Приятнострашно", "Малка пиеса за детска стая" (Театър 199 "Валентин Стойчев"), "Танцът Делхи" (Народен театър "Иван Вазов") и др. Освен на театрални представления той е режисьор и на филма "Безкрайната градина". През 2018 г. става директор на театъра в Тулуза, Франция. Преди няколко седмици се завърна на българска сцена, поставяйки пиесата "Хага" от украинската авторка Саша Денисова в Народния театър "Иван Вазов". Текстът разиграва въображаем процес в Хага срещу военните престъпления и тези против човечеството, които се случват в момента в Украйна. "Дневник" разговаря с Галин Стоев за новата постановка, контекста, в който я поставя и как действа пропагандата.
Защо за вас беше толкова важно да поставите "Хага" именно в България, а не, да речем, в театър в Тулуза, на който сте директор?
- Контекстите са различни и резонансът би бил различен. Мисля, че във Франция хората нямат нужда да бъдат убеждавани кой е агресор и кой е жертва. Те биха гледали тази история по друг начин, с някаква изследователска страст. В България медийната среда, част от политическия елит, голяма част от институциите тайно или явно поддържат латентен когнитивен дисонанс в обществото.
Това е, когато в главата на индивида се внушава картина, която няма нищо общо с реално случващото се. С други думи всички се занимават с фалшифициране на реалността. Оттук насетне критичният потенциал на обществото се заразява с нездравословен релативизъм. Т.е. липсва всякаква идея за вертикала, според която можем да се съизмерим. И за сметка на това получаваме една фалшифицирана версия на демокрация, абсурден плурализъм, в който консенсусно съжителстват тези, които смятат, че Земята е кръгла, и тези, които смятат, че Земята е плоска. И двете мнения имат еднаква валидност.
Съгласете се, че това е някакъв нонсенс. Такава картина на обществото мен, меко казано, ме притеснява. Тогава се запитах каква би била ролята на изкуството и в частност на театъра в един такъв контекст и дали тя би могла да бъде достатъчно мощна и силна, за да може да размества мисловни и емоционални пластове в така създалата се ситуация. От антропологична гледна точка правенето на "Хага" в България е много по-интересно, отколкото във Франция. И аз не можех да се лиша от тази опитност, защото знам, че тя се случва веднъж в живота.
Имаше ли колебание в някой от екипа дали този текст да бъде поставена на сцена?
- От страна на ръководството на Народния театър нямаше никакви колебания. Дори ми беше интересно как ще реагира именно тази институция на такова предложение, но мога да кажа, че пречки нямаше. Спънки се появиха там, където не очаквах. Имаше актьори, които ми отказаха заради темата, в самия екип имаше един-двама колебаещи се, но болшинството от колегите се хвърли с желание в тази авантюра. Ако трябва да бъда искрен, от самото начало очаквах по-голямо консолидиране около идеята.
В моята глава хората, занимаващи се с изкуство, би трябвало да бъдат най-емпатични, носители на най-прогресивните идеи, готови да работят за смяна на парадигмата. Не бих казал, че театралното ни съсловие е много активно в това отношение.
А може и да е активно, а ние да не го знаем, защото активността на едно съсловие зависи и от театралните институции, които да я канализират и структурират. Театралните ни институции продължават да не са реформирани и да функционират по представи отпреди 50 години. В друга среда много по-лесно би било за текстове като "Хага". Вярвам, че у нас това го правят по-скоро независими или по-млади творци, които работят на алтернативната сцена.
Фотогалерия: "Хага" - процес срещу военните престъпления в Украйна
Споменахте изкуството и способността му да размества пластове. Трябва ли и всъщност как изкуството да говори за такива съвременни проблеми като войната в Украйна или напротив - трябва да стои по-отдалечено от всички тези неща, които се случват?
- Аз бих се въздържал от думи като трябва или не трябва. По-скоро бих задал въпроса така: Има ли необходимост творецът да говори за това или не? Има ли необходимост творецът да се позиционира с гражданска и етична позиция или не? В този смисъл опциите са много. Слава Богу, ние живеем в свободна страна и творците са свободни да се позиционират както искат.
Опитът с "Хага" ми показа нещо, което не можех да си представя по-рано. Факт е, че проектът е специфичен заради темата, заради случващото се, заради това, че навсякъде изваждаме реално съществуващи лица и интерпретираме реално съществуващи събития.
| Но за първи път видях как нещо, което лесно може да бъде характеризирано като несериозно, каквото е театралната игра - едни хора, които се преобличат и излизат на сцената, за да изиграят нещо пред други хора, та видях как нещо толкова "несериозно", което трябва да забавлява, всъщност има потенциала да размества тектонични пластове в мисловните ни структури. Точно това наблюдаваме с "Хага". |
И тук не говоря за харесване или не, нито за приемане или отрицание. Тук говоря за резонанс, който един театрален артефакт може да предизвика на ниво обществен дискурс. Това е изключително интересно за живеене, защото прави пробив там, където не сме очаквали, че той може да се случи. Много неочаквано осветява действия и нагласи, които сме смятали за ясни и прозрачни, а се оказва, че не са.
В този смисъл опитът с "Хага" е важен за мен, защото демонстрира огромната витална мощ на театъра да работи с реалността и да я видоизменя. Потенциално това е изключително силно оръжие. Друг е въпросът доколко ние го владеем.
Как се работи с такъв текст, който е толкова пряко свързан със събития, които се случват в момента?
- Този текст работи както всеки друг театрален текст, без значение дали е Шекспир, дали е романтична комедия или е съвременен текст. Единственото различно е, че тези персонажи са реално съществуващи лица, че са начело на една огромна държава, която се държи като терорист и която разполага с атомно оръжие, всичко това неимоверно качва залозите. Дори само когато го четеш или докато го гледаш.
И в това е брилянтната идея на авторката на този текст. Той качва нивото на изненада, качва нивото на учудване, качва нивото на риск поради простия факт, че ние в театъра не сме свикнали да играем с елементи, които са част от дневния ред на новините.
Саша Денисова не само че го прави, но го прави с брутално чувство за хумор, прави го безпощадно, понякога игрово, понякога с прийомите на античната трагедия. Ние не просто реконструираме тази близост с абсурда на случващото се, а махаме и сакралния му ореол.
| По време на срещата с публиката Саша Денисова каза нещо много интересно за средновековния фарс. Там, осмивайки някой злодей, ти отнемаш от силата им. Всъщност това е една колкото интелектуална, толкова и магична операция, описана и в "Хари Потър". Там, ако си спомняте, им предлагаха да се смеят на това, от което най-много се страхуват. Това е начин да се справиш както с конкретния, така и с метафизичния страх, а тук тази операция се случва в общност. |
Това ни връща отново в сърцевината, в същността на занятието театър. То е съпреживяване, което се случва на живо, едни хора на живо играят пред други хора и заедно трансцендират едно общо време-пространство. Тук усещането за риск е по-осезаемо, защото документалният материал се смесва с фантазното. Ние не просто показваме реално съществуващи лица и герои, ние показваме целия управленски апарат, условно казано - ЦК на Русата федерация. Освен това ги показваме в личен, в интимен план.
Всичко това размества официалния кадър, а за ретроградната мисъл изглежда като чисто хулиганство. За мен това е изключително радващо, защото няма как да бъде видяно другаде освен в театъра. Няма как да го видим по телевизията, нито докато си разказваме вицове, нито на улицата, нито в медиите. В този смисъл театърът се превръща в място, където това може да се случи. И отново от антропологична гледна точка за мен това е изключителен шанс.
А виждате ли като възможност това, което представяте на сцената, да се превърне в реалност в някакъв момент?
- Мисля, че всички го чакаме и се надяваме, защото това ще има не толкова юридически, колкото символичен смисъл за възстановяване на някаква нормална представа за справедливост. Но не забравяйте, че сме изправени пред държава, която разгръща наратива си като телевизионен сериал. Това е реално съществуваща държава, но тя разиграва сюжети, достойни за "Игра на тронове". Там по върховете започнаха да се избиват, пълно е с двойници и конспирации, в затвор лежи баща на дете, нарисувало детска рисунка с призив за мир, докато водач на метеж необезпокоявано кръстосва цялата страна.
Самата Руска федерация се докара дотам, че единствените й официални съюзници са Северна Корея и Иран. Съгласете се, че този абсурд и тази инкарнация на злото дори вече не се опитва да се представи за нещо друго.
Представете си една устойчива структура, каквато би трябвало да е една държава в съвременния политически свят, как с едно махване сменя всички правила и започва да се държи като панаирджийско средновековно фентъзи. Само че колкото и зловеща да е историята в "Игра на тронове", все пак това е художествена измислица и ние не го забравяме.
Докато тук една реално съществуваща държава се държи като художествена измислица, при това седнала върху бензиностанция и размахваща атомна бомба.
Тук вече стигаме до момент, в който реалността може да бъде обяснявана едва ли не само с митологични категории, защото причинно-следствената логика няма как да извини случващото се. Оттук насетне наистина не знам как да характеризирам това, защото, от една страна, то като измислица е шокиращо смешно, но като реалност е много зловещо.
Бих искала да ви върна малко назад. През лятото дадохте пресконференция в Народния театър и казахте следното: "Щеше да ми бъде противно да се гледам в огледалото, ако не го бях направил." Какво виждате сега в огледалото, след като вече направихте "Хага"?
- Истината е, че изпитвам удовлетворение, а и донякъде успях да успокоя тази изключително силна и гневна реакция, която имах още на 24 февруари миналата година. Когато изпитваш толкова много гняв, безсилие и презрение, независимо дали са легитимни или не, ако не успееш да ги трансформираш в нещо друго те могат да те унищожат. За мен това беше като уран, който можеше да ме отрови, ако не бях произвел от него атомна енергия.
И това се случи на ниво театър, благодарение на всички хора, които работеха в този екип - актьори, творчески колаборатори, технически служби, приятели и колеги. Всъщност това, което много ме радва, е, че на сцената се вижда трупа и колектив. Няма по-вдъхновяващо нещо от група хора, които работят за една цел и знаят, че работейки за нея, създават нещо много по-голямо от всеки един от тях поотделно. Всички тези хора демонстрират високо ниво на достойнство и това изключително ме радва. Мисля, че в днешния свят актове, които могат да се нарекат достойни, са много малко и имаме спешна нужда от тях.
"Това представление трябва да се направи в България": Галин Стоев поставя пиеса за войната в Украйна
Разговаряме няколко дни след премиерните представления. Изненадаха ли ви някои от реакциите след това? Изобщо стигнаха ли публични или лични коментари до вас, след като мина премиерата?
- В интерес на истината аз не знаех какво да очаквам като реакция, а и си давах сметка, че този проект в български условия прилича на камикадзе. Знаех само, че ако не беше се получило представление, ние щяхме да бъдем уязвими по много параграфи. Когато представлението се случи, бях силно впечатлен от тишината в зрителната зала, от качеството на слушане. Разбира се, бях трогнат и от аплодисментите накрая.
Знам, че в България има един странен маниер хората да стават на крака в края на представлението и никога не знаеш дали е защото им е харесало, или защото бързат да си тръгнат. Но от реакциите на първите две премиерни представления съдя, че преживяването е било много силно. Както за зрителите, така и за самите актьори, защото актьорът винаги разбира в какво участва едва след като е изиграл представлението пред публика. Защото това е моментът, в който представлението се осъществява, преди това ние дълги седмици работим за това да се случи.
| Но извън емоционалните реакциите не мисля, че нещо ме изненада, защото, пак казвам, "Хага" е просто част от един много по-голям антропологичен експеримент. |
В последните месеци ме занимава и това как работи пропагандата. И всъщност всичко, което видях след това, особено реакции на хора, които не са гледали, но се опитват да омаловажат, унищожат или изкривят смисъла на случващото се, са като по учебник, по базисните правила на пропагандата, в случая кремълската. Това е доста забавно за наблюдение.
В самите хейт реакции няма аргументация, с други думи - няма нищо сериозно, те са банални, лишени от въображение и дълбоко безинтересни, но любопитното тук е как такъв тип реакции могат да бъдат ефикасни именно защото атакуват най-низките страсти у четящия. Те не ползват интелектуален инструментариум, а се адресират към първичните, животински инстинкти. Това обяснява защо от пропагандата не могат да се опазят и интелигентни хора, хора с образование. Тук защитните механизми не сработват, защото се работи на едно базисно, бих казал примитивно ниво ниско под радара на разума.
И човешкото същество лесно се хваща в тази мрежа, а зад нея стоят мотивите, комплексите и злонамереността на много и различни персонажи. Често това са хора изпълняващи определени функции, лъжата и оплюването са тяхна мисия, тяхната професия, тяхната зависимост или техният източник на доходи. В състояние на информационна война това е логично и нормално. Ненормално е, когато се окаже, че държавата не може да защити гражданите си адекватно от такъв тип пропаганда.
Неслучайно ви зададох този въпрос, понеже попаднах на мнение на вашия колега Бойко Илиев, който нарича "Хага" "политкоректен украински водевил с пропаганден характер". Как бихте отговорили на такъв тип реакции?
- Трудно ми е да отговоря на нещо, което не мога да взема насериозно.
Да обвиняваш театрално представление в манипулативност или в пропаганда, без да отчиташ, че целият смисъл на този художествен жест е да е антидот на пропагандата, е знак, че не можеш да правиш разлика между изразяване на гражданска позиция и манипулиране на мнение.
Не знаеш базисни постулати на психологията и как те работят върху масовото съзнание, а най-вероятно и представлението не си гледал. Това е елементарен опит да се подмени обекта на разговор. Този тип подмятания целят да свалят дебата на своето си достатъчно ниско ниво и така изкуствено да поддържат общо ретроградно ниво на дискурс. Всъщност пропагандата се занимава и с това, ползвайки манипулативни или лъжливи формулировки. Такива пируети правят онези, които са част от голямото кремълско лебедово езеро и днес те са длъжни да го танцуват, за да оправдаят своя raison d'être.
Как си обяснявате всички тези проруски настроения?
- Нашето общество е конструирано от проруски опорки, то винаги е било такова. Тези опорки съществуват, откакто се помня. Това раздаване на устойчиви роли на различни играчи в нашата история и настояването на това, че тези роли са реалните, е свързано със системното деградиране на критическо мислене в обществото чрез унищожаване на възможността за реална журналистика. СЕМ начело с шефката си е ярък пример за това.
За тази кауза работят много хора, някои от тях съзнателно, други не.
Една огромна агентура, която в повечето случаи дори е и лошо организирана, имайки предвид кой я организира. Спомнете си версиите на руската държава, съветската държава преди това и царизма в Русия. Това е машина, която продължава да работи по инерция дори докогато се разпада. И тази инерция може да продължи много дълго.
Историята на този огромен организъм е пълна с изключително неуспешни инициативи, но там има и едно успешно в абсолютното си зло начинание - корпорацията КГБ, т.е. идеята за тайна структура, която контролира държавата и която е базирана на два основни принципа. Единият е, че само КГБ може ефективно да управлява страната, другият е, че философията на КГБ се отнася с пълно презрение към идеята за правата на човека. Това са двата постамента, върху които тази структура продължава да функционира и досега. България, която носи ореола на почти 16-а република на Съветския съюз, всъщност повтаря тези структури.
Разбира се, България е много по-малка и всичко тук изглежда някак по-посредствено, бих казал, включително и държавната ни сигурност. Тази структура се бори за своето оцеляване и затова трябва да направи всичко, за да продължи да съществува и да поддържа сферите си на влияние.
Що се отнася до "Хага", то се видя как тази агентура бива задействана, и то мигновено. Като се започне от истерията в социалните мрежи, мине се през най-ниските жълто-кафяви издания и се свърши с дежурните фрустрирани... Говорим за някакъв посредствен аватар на това, което Руската федерация направи с масмедиите си, с телевизията си, с населението си. Тя успя да докара журналистиката до невиждано дъно.
Погледнете официалните канали на Руската федерация, какво тече по тях, а също и страстта, с която те изграждат и поддържат когнитивния дисонанс на цяла една нация, погледнете т.нар. им водещи и експерти... Всичко, което там се говори, в началото предизвикваше шок и смях, но след това започна да предизвиква ужас. В момента дори не знам как да го характеризирам, защото то е по-зловещо и от главата "Бал у сатаната" в "Майстора и Маргарита" на Булгаков.
А как може да се противодейства на това?
Мисля, че първо трябва да осъзнаем какво се случва и след това всеки в своята си градинка, на своето си ниво, от своето си място да започне да осъществява действия, през които да манифестира своя избор.
Тук много би ни помогнало, ако имахме журналистика, но медийната среда в България продължава да бъде разделена до степен обществото да няма консенсус за авторитетите си. Тук е важна ролята на властта, която да се позиционира достатъчно ясно, но и това у нас се оказа много трудно, защото имаме политици на силни властови позиции, които се държат, меко казано, странно. Не знам дали трябва да ги изброявам, но скоро един от тях обвини опонентите си в политическа шизофрения.
Същият, който в чужбина се държи като един от най големите либерали и приятели на Украйна, но когато се върне в България, започва да говори и прави точно обратното. И ако той смята, че другите са шизофреници, би трябвало да погледне определението за биполярност.
Бел. ред. - Следващият въпрос и отговор съдържат детайл от представлението, който може да отнеме от преживяването, докато гледате, затова преценете дали да го прочетете, ако не сте гледали "Хага":
За финал бих искала да ви върна към "Хага" и да попитам защо избрахте жена да изиграе образа на Путин?
- Този ход не е мой, а на авторката. В полското представление също играе жена. Актрисата Радена Вълканова прави великолепна роля и още с появата си на сцената разклаща всички кодове и стратегии на гледане. Това отваря и въпроса за жанра. Това всъщност е прийом, който отдавна съществува в театъра. Шекспир често го ползва като театрален ход. Но всичко зависи от нивото на анализ.
В нашия случай можем да го разглеждаме като опит да се постави под въпрос силата на злодея или той да бъде осветен от неочакван ъгъл. От друга страна - доколко Путин е Русия и доколко Русия е Путин? И въобще доколко Путин олицетворява руската култура и доколко истинската руска култура днес е пазена и защитавана от опонентите на режима, от интелектуалците, от напусналите, от тези, които в момента са със статут на мигранти?
Следващите представления на "Хага" са на 7 и 17 октомври, а след това на 14, 18 и 29 ноември в Народен театър "Иван Вазов". Те са с английски субтитри, което според режисьора прави пиесата достъпна и за чужденци, и за туристи.
Войната влиза в театъра, или какво предстои през новия сезон
