- Разбира се, фокусът на този конституционен законопроект все пак е съдебната реформа. Това е, което мотивира "Демократична България" и "Продължаваме промяната" да настояват от самото начало на този парламент темата за конституцията, за конституционните промени да влезе в дневния ред на парламента. Това е така, защото съдебната реформа, макар да говорим за нея от вече доста години, имаме нерешени въпроси. Въпроси, които засягат не просто структурата на органите на съдебната власт, а засягат директно нашия живот.

Така че фокусът на тази инициатива е съдебната реформа, да гарантираме независим съд, отчетна прокуратура и наред с това да решим други ключови въпроси за нашата форма на управление, най-вече във връзка с баланса и взаимодействието между властите.

- Първо, нека да разграничим критичните бележки. Има ядро на този конституционен проект, свързано с пълното разделяне на Висшия съдебен съвет на самостоятелен Висш съдебен съвет, който да осъществява кадровите правомощия по отношение на съдиите с мнозинство на съдии, избрани от съдии с по-малка парламентарна квота, и отделен Прокурорски съвет с мнозинство на парламентарна квота. Сега част от критиките са по отношение на пълното разделяне. Друга част от критиките са по отношение на това, че отпадат указите на държавния глава за назначаване на тримата висши ръководители в съдебната власт. Трета част от критиките са по отношение на взаимодействието или съотношението между парламентарна квота, от една страна, и квота на съдиите или на прокурорите.

Сега по отношение на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране имаме пълна подкрепа от Венецианската комисия. Това е единственият текст в конституционния проект, който получава стопроцентова подкрепа от Венецианската комисия, т.е. там отговаряме на стандартите на Съвета на Европа и на Европейския съюз за независимост и самоуправление на съдилищата. Този текст получава пълна подкрепа и на Съюза на съдиите, които иначе имат критики по други текстове. Този текст получава подкрепа и по линия на академичните юристи, хората, които са конституционалисти, които от години участват в тези процеси. Тоест има нещо, което е безспорно. Има други въпроси, които са спорни.

Да се казва, че целият проект не става, просто е липса на вглеждане в детайлите. Аз до последно ще защитавам необходимостта от пълно разделяне. До последно ще защитавам необходимостта от правилен баланс на съдийска спрямо парламентарна квота във Висшия съдебен съвет и ще настоявам също така за търсене на съгласие по всички останали въпроси, защото наистина има спорни въпроси - указите на държавния глава, само тях да споменем.

Логиката на това в момента с указ на държавния глава да се назначават тримата висши ръководители - председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главният прокурор, е да им се придаде една по-широка легитимност, защото все пак съдебната власт няма пряка демократична легитимност. Президентът има пряка демократична легитимност. Тези председатели и главен прокурор се предполага да имат този авторитет вътре в системата, да са с безспорна легитимност не само от гледна точка на професионализъм, а и на връзка с гражданите и гражданското общество. Аз нямам никакъв проблем да се запазят указите на държавния глава и това може да е една от точките на постигане на компромис или някаква форма на съгласие.

По отношение на прокурорския съвет - там е много важно да защитим тезата, че главният прокурор трябва да е отчетен, че прокуратурата не може да е капсулирана. Стандартът, който е за съдиите, не може да бъде приложен за прокурорите, но пък е възможно да се постигне някакъв баланс между 6-членна парламентарна квота, 4-членна квота на прокурорите с главния прокурор вътре, да бъде, да речем, 5 на 5. Това е възможен вариант, не бих казал дори компромис, като се съобразим с препоръките на Венецианската комисия. Просто давам няколко примера, за да видим, че има безспорни неща, има и неща, които са и предложения, които се нуждаят от уточняване, от търсене на съгласие. И тук е въпросът да можем да генерираме това съгласие.

- Сега, за да сме максимално конкретни, трябва да кажем следното. Този законопроект в основната си част стъпва на проекта, който "Демократична България" предложи преди повече от две години, в началото на мандата на 45-ото Народно събрание. Още в първия ден на събранието "Демократична България" внесе в деловодството на парламента проект за изменение на конституцията. Този проект стъпва на онзи от преди две години, стъпва на идеи, които сме аргументирали през всички изминали години, стъпва на исканията на протестиращите от 2020 г. и преди това от 2017, 2018 г. и т.н. Това не са нови идеи.

Тези идеи за пълното разделяне на Висшия съдебен съвет, за отговорността на главния прокурор ги има в поредица от становища на Венецианската комисия, т.е. да се твърди, че едва ли не изведнъж са се материализирали така тези идеи и хората са били изненадани... Няма как да са изненада, освен ако човек въобще не се е занимавал с темата. Така че, от една страна, да, нямаше формален процес на предварителна консултация. Това е вярно. Така е.

- Това беше моделът, който избраха народните представители за внасяне. "Продължаваме промяната - Демократична България" си представихме проекта седмица преди това, след като месеци наред беше обсъждан с различни представители на гражданското общество и академичната общност, но сега поне е безспорно, че ще има достатъчно време за всички консултации. Заседанието на конституционната комисия продължи шест часа. Бяха чути всякакви становища. Заседанието на парламента също продължи достатъчно дълго време. Всякакви становища бяха изказани от народни представители.

Както казахте в началото, ще минем по бавната процедура, което означава, че в следващите два месеца ще има достатъчно време за срещи, за дискусии, за обсъждания, за да може, когато през декември месец да се постави на ново гласуване, което ще е вече по същество първото гласуване на този законопроект, с оглед процедурата, да са по-изчистени различните хипотези, дотогава вече да сме се опитали да намерим консенсус за посоката по отношение на спорните моменти и мисля, че този дефицит е преодолим - този на липсата на първоначално по-широко обсъждане.

- Достатъчно гаранции няма. Има заявени намерения, има и определени очаквания. Има, разбира се, и бих казал много здрав, железен интерес на определени партии, субекти и личности този път да не стигнем до филм, който сме гледали вече през 2015 г., защото ефектите ще са негативни не само за страната. От тази гледна точка има осъзнат интерес. Няма нищо по-сигурно за един процес, когато има осъзнат интерес и този интерес се преследва, но сигурност няма, разбира се.

Няма гаранция, че в последния момент няма дори да се разместят някакви квоти, въпреки че засега се твърди, че ще се спази първоначалното предложение. Но нашата граница и моята граница е много ясна от самото начало - ако се допусне накърняване на стандарта за независимост и самоуправление на съда, Висшия съдебен съвет и ако се допусне безконтролност на прокуратурата в прокурорския съвет, аз и моите колеги просто нямаме място в едно такова мнозинство и такова управление. И това също е ясно от самото начало. Така че гаранции няма. Има различни стимули и, да се надяваме, здрав разум.

- Нека да започнем оттам. Могат ли ДПС и ГЕРБ да си променят позициите в последния момент? Могат, ставало е, виждали сме го. Знаем и какви са резултатите през изминалите години - загуба на историческо време, на политическо време, наложени санкции по закона "Магнитски". Виждаме всички резултати. Дали имат интерес в момента да направят нещо подобно? Съмнявам се. Мисля си, че този път стимулите към това да поддържаме едно редовно правителство с що-годе прилично управление, с подготвени хора, с министри, които са все пак признати със своята компетентност, всеки в своята сфера, мисля си, че този път ще има подкрепа.

Но сложен е процесът, както казахте - местни избори, много емоции, битки по места, преразпределяне на ресурси в местната власт. Надявам се обаче да видим все пак в петък, когато ще е гласуването на вота на недоверие, първият вот на недоверие на правителството, да видим, че това правителство има подкрепа или поне все още няма мнозинство, което да го свали от власт.

- Всички знаем, в някакъв смисъл сме биографично изстрадали целия този процес с появата на Делян Пеевски в българската политика и в българския парламент. Няма нужда да споменавам всички протести и митинги, в които сме участвали. От друга страна, виждаме в момента ясно заявена подкрепа за този формат на конституционни промени. Дали това е искрено, дали е продиктувано от някакъв персонален интерес или от някаква форма на амбиция, вероятно е съчетание от някакви такива фактори.

Ако имахме друго разпределение на политическите сили, ако например БСП заемаше една по-отговорна позиция, както подхожда между другото на системна партия, на партия, която също твърди, че се е борила поне известно време срещу корупционните модели на упражняване на властта, вероятно по различен начин щеше да изглежда процесът.

Да не цитираме реплики от сорта "Ти си го избра" и всякакви други подобни.

- Сега това, което се предлага, е първо парламентът да има по-голям дял или тежест в рамките на този избор през прокурорския съвет, но това, първо, е публично. Второ, членове на прокурорския съвет няма да са действащи политици, няма да са депутати, които просто да бъдат избрани в прокурорския съвет. Трето, ще има прозрачна процедура, по която да става целият процес. Въпреки това, което казвам обаче, вероятно и с оглед препоръките на Венецианската комисия бихме могли да мислим за вариант, при който една от тези квоти на парламента се прехвърля към магистратската, прокурорската квота, така че да станат 5 на 5, да има паритет и наистина да изглежда поне, че парламентът през парламентарната квота да няма решаващо значение в процеса. Действително не бива да има съмнения, че прокуратурата обслужва нечии политически интереси или пък по някакъв начин е избрана от мнозинството. Това само компрометира нейната работа.

Затова ние предлагаме главният прокурор да се избира от прокурорския съвет, да има по-ограничени правомощия, което означава да се балансира вътре в системата на прокуратурата неговата власт, тоест съветът до известна степен да поеме част от сегашните негови правомощия, например по отношение на методическото ръководство и като цяло прокуратурата да е с намалени правомощия извън наказателния процес, което също е препоръка отдавнашна на Венецианската комисия, т.е. намесата по всякакви административни производства, всякакви дела, които са извън наказателния процес, да е максимално ограничена. Може да я има, но при много малко случаи.

- Той стартира. Беше избрана съдията, която да разследва изпълняващият функциите главен прокурор, но прокурорската колегия отказа нейното назначаване за разследващ прокурор с аргумента, че то не било много ясно в закона дали тази процедура се прилага и за заместниците на главния прокурор или за изпълняващият функциите. За да няма такава неяснота, каквато аз, честно казано, не мисля, че въобще е имало, бяха приети няколко изменения в Закона за съдебната власт, включително точно преди да дойда в студиото (11 октомври), подписах като министър последното такова изменение и вече му е сложен държавният печат и ще бъде обнародвано, за да е ясно, че започналата процедура по избор на специален прокурор ще бъде довършена и ще бъде проведено, ако е необходимо с оглед цялостната преценка на доказателства, на данни, ще бъде проведено независимо разследване на главния прокурор. Този процес ще видим как се разгръща буквално в следващите седмици.

И нещо много важно в тази връзка, за да няма спор дали този механизъм е конституционно съобразен, защото се чака решение на Конституционния съд по искане на бившия главен прокурор, който, използвайки функциите, които има, в знак на самозащита изпрати закона в Конституционния съд. Но аз си мисля, че по-бързо ще минат конституционните промени, с които този механизъм го издигаме на конституционно ниво, има такъв текст - един текст в правомощията на прокурорската колегия, именно за да няма съмнения дали е конституционно, дали не е конституционно.

И трябва да призная, че този механизъм се посреща много позитивно от нашите партньори в Европейския съюз и Съвета на Европа. Те казват: "Най-накрая вие изпълнихте препоръките по делото "Колеви" от 2009 г. и това е стъпка напред." То е безспорна стъпка напред. И тук трябва да кажа все пак заслугата е и на г-жа Надежда Йорданова като министър на правосъдието и на г-н Крум Зарков като министър на правосъдието, с техните екипи, които направиха възможно това да се случи най-накрая.

- Да, очаквам. Очаквам, защото вярвам, че най-накрая ще бъдат приети промени, които са достатъчно балансирани и достатъчно вписани в действащия конституционен модел, не пораждащи въпроси дали се променя форма на държавно управление или някакви много сериозни промени по отношение на разделение на властите, баланс между властите, като в същото време държа да подчертая, че моята позиция не толкова на министър, колкото на човек, който се занимава с конституционно право, е, че постоянното ползване на аргументи, и то селективно ползване на аргументи от Решение 3 на Конституционния съд от 2009 г., е поредният опит да се блокира самата конституционна реформа.

Това е едно конюнктурно взето решение в един конкретен исторически контекст, за да се запази ролята тогава на тогавашния главен прокурор Филчев. И някак си 20 години по-късно да се позоваваме на това решение, макар то формално да не е отменено, има друга цел, а не да брани върховенството на конституцията. Аз, когато беше дебатът в пленарната зала миналия ден, буквално цитирах особеното мнение на тогавашния председател на Конституционния съд съдия Румен Янков, който казва, че Конституционният съд буквално застава в ролята на оракул да раздава политически индулгенции и да запазва статукво, приемайки това конституционно решение.

С други думи, Конституционният съд, тогавашният му състав, според съдия Янков е обслужил политическата конюнктура и ние 20 години по късно продължаваме да се позоваваме на това злополучно Решение 3 от 2003 г., след като има още едно Решение 8 от 2005 г., което много по-балансирано и по-прецизно определя възможните изменения, които може да направи обикновено Народно събрание. И на трето място, в нито една държава, съвременна демократична конституционна държава, как е формирана съдебната власт не е въпрос на форма на държавно управление, т.е. ползването на аргументи, че се нарушава формата на държавно управление, е несъстоятелно от чисто конституционна гледна точка.

Формата на управление се определя от взаимоотношението между конституционните органи на властта, но на политическите органи на властта. Как си взаимодействат правителство, парламент, държавен глава - това определя формата на управление. А как е структурирана съдебната власт е тема, която, стига да са спазени принципите за независимост, не е въобще тема на форма на държавно управление.

- Аз със сигурност бих искал да съм от вносителите, тоест от колегите, подписали законопроекта по отношение на съществена част от този законопроект - там, където става дума за разделянето на Висшия съдебен съвет, за квотите вътре във Висшия съдебен съвет, сме работили заедно с колегите. Просто аз като министър на правосъдието нямам право да бъда вносител, защото единствено народните представители и президентът могат да са вносители, но със сигурност защитавам смислените идеи до последно. Колкото до оставката, надявам се да не се налага декември месец да подавам оставка, но това не зависи само от мен, както се казва.

- Аз считам, че със сигурност промените в конституцията са много важен тест има ли воля България да има реформаторско управление, управление, което иска да интегрира страната в Европейския съюз, дали спазваме някакви общи споделени принципи и ценности, или ще ходим в някаква друга посока.

Така че не е въпрос само на някакъв личен морален акт. Въпрос е на ясно заявена политическа позиция. Казвайки това, подчертавам, че България има нужда от редовно управление. Не можем да се върнем към безвремието на служебните кабинети. И тук е отговорността на политическите сили да направят необходимото България да има стабилно редовно парламентарно управление в период на много изострящи се кризи - войната в Украйна, в Близкия изток, това, което се случва, трябва да имаме парламентарно редовно правителство.

- Аз няколко пъти споменавам, че ядрото, с правилните съотношения във Висшия съдебен съвет, с отчетността, отговорността на главния прокурор, това е нещото, което наистина, особено за мен като министър на правосъдието, е на първо място. Оттук нататък - структурирането на служебното правителство, защото има и такава разпоредба, която предвижда начин на формиране на служебното правителство, тук трябва да отбележа, че идеята на "Демократична България" и "Продължаваме промяната" беше правителството, подало оставка, да изпълнява функциите на служебно правителство, т.е. ние там имахме просто различна визия от това, което накрая беше внесено като текст по предложение на колеги, участвали в последните дни в разговорите в парламента.

За указите на държавния глава също казах, че те не решават съществен проблем. Те могат да създадат проблем, ако липсват, защото може се отвори темата за баланса между властите, дали не се отнемат все пак някакви важни правомощия на държавния глава. Разбира се, темата за националния празник се нуждае от много по-широка обществена дискусия. Даже и подкрепилите проекта на първо четене нямат окончателно избистрена хомогенна позиция, т.е. това също е тема, която ще бъде сложена настрана.

Темата за достъпа на гражданите до Конституционния съд и на всеки редовен съд, възможността му да сезира Конституционния съд - това е важна тема. Мисля, че за нея има най-висока степен на съгласие. Предложения в тази посока се правят още при първото обсъждане на промени в конституцията. Там мисля, че е максимално безспорно. Важно е да се предвидят адекватните, така наречени филтри при подаване на исканията или така наречените индивидуални конституционни жалби, за да няма свръхнатовареност на Конституционния съд, за да се отсяват обоснованите от необоснованите жалби и, разбира се, възможността всеки съд да сезира Конституционния съд е много важна гаранция не само за правата на човека и за съдийската независимост. И отстраняване между другото на един парадокс - всеки съд може да сезира съда в Люксембург, Съда на Европейския съюз, но не може да сезира националния Конституционен съд.

- Да, имаше различни предложения между двете четения. Важното е, че приетият вече закон, влязъл в сила, е по-добър от първоначалното предложение, т.е. наистина в рамките на този законодателен процес се постигнаха едни по-добри законодателни решения и по отношение на структурирането на комисията, и по отношение на този нов кръг от специалисти, който трябва да разследва - дирекцията с разследващи функции. Важно беше, че се постигна механизъм, при който ще има независима процедура за предварителна селекция на номинираните, и то от една такава комисия по номинациите, в която ще има представители Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, министър на правосъдието, омбудсман, т.е. институции, които не могат пряко да влияят върху процеса по избор.

Изборът ще се извършва с мнозинство от 2/3, което също ще гарантира по-висока степен на съгласие, публични процедури и възможност граждански организации да номинират кандидати. Въобще предложения, които беше много важно да бъдат възприети и, разбира се, което е ключово по отношение на разследващите инспектори - техният подбор, обучение и професионална подготовка, това, което се нарича проверка за интегритет, за почтеност и ветинг процедура, така известните процедури за проверки, когато става дума за достъп до класифицирана информация, до чувствителна информация.

Всички тези аспекти са изключително важни, за да имаме работещ орган. Ако просто пренесем една групичка разследващи полицаи от МВР в новата комисия и нищо друго не променим, вероятно и резултатът няма да е по-различен. Тоест тези стъпки, ключови, основни, трябва да бъдат извървени. И аз тук се надявам, че заедно с нашите партньори, не само от Европейския съюз, бих казал и от Съединените щати, които имат достатъчно опит в разследване на корупция по високите етажи на властта, да извървим този път заедно.

Но именно това, което казах - начинът на избор на представителите и сравнението с досега съществувалата антикорупционна комисия. Там си спомняме как едно парламентарно мнозинство с обикновено мнозинство си избра хора, които бяха до голяма степен близки до парламентарното мнозинство. Тук казахме, че ще има 2/3 мнозинство за избора. Това, че ще участват независими институции в процеса на номиниране и селекция на кандидатите, също е една допълнителна гаранция. Това, че ще има периодична отчетност, също е такава гаранция. Това, че ще участват и наши партньори в процеса на структуриране на комисията, няма да е просто някакъв наш български експеримент, това също е важно, но риск винаги има и трябва да сме бдителни за тези рискове, защото сме виждали много добри намерения, а резултатът невинаги е бил толкова добър.

- Аз съм оптимист, че има много ясно осъзнаване вече на персоналния интерес, на партийния интерес, неговата връзка с националния интерес. Тоест ясно е, че за да вървим напред, не можем да следваме само егоистични стратегии. Не можем да следваме само стратегията "ние да сме на власт, всички останали да са по затворите или с някакви проверки, някакви разследвания". Това видяхме, че не работи. Тоест по-отворени механизми за упражняване на властта, говоря за легитимни процеси, не говоря за някакви форми на влияние, много по-отчетно управление - мисля, че можем да покажем такива стандарти. И след година-две наистина да се наредим сред държавите, които са давани за пример поне по няколко неща, а не винаги да сме на опашката.

Мисля, че имаме в момента такъв исторически прозорец, в който можем и трябва да се възползваме именно от това и във вътрешната политика, и във външната политика. За година и половина бяха направени много стъпки по отношение на освобождаване от руското агентурно влияние в България. Това също е много важно, за да вървим напред и да сме една наистина европейска правова държава.

- От гледна точка на процеси и на време действително конституцията очакваме да бъде приета до края на годината, следващите месеци след Нова година да бъдат посветени на приемането на новата законова уредба - нов Закон за съдебната власт. След това до лятото най-късно да имаме попълнени нови институции - новият Висш съдебен съвет да бъде създаден, новият прокурорски съвет, нов избор за главен прокурор по новите правила.

- Нов Инспекторат, разбира се. Тоест в рамките на следващата половин година до 8 месеца реално да видим промените, така че да усетим всички ние, че вървим по нов път и няма връщане назад.