Тонислав Христов разказа историята на "Добрият шофьор"
|
Тонислав Христов е режисьор, който се занимава с документално кино. "Добрият шофьор" е неговият първи игрален филм, който тръгва по кината на 3 ноември (прочетете повече в края на текста)* "Дневник" разговаря с Христов и за новия му филм, и за предизвикателствата на документалното кино.
Има ли добри шофьори и добри хора в живота или са само на екран?
- Има и добри хора, и добри шофьори. Случвало ми се е, когато пътувам да закарам детето си до градина, да се налага да сляза от колата, за да помогна на някого да пресече улицата. Има възрастни хора, които пресичат ужасно бавно пешеходната пътека и няколко пъти вече или аз, или други шофьори слизат, за да помогнат на тези хора. Получава се колона, но никой не бибитка, никой не е агресивен на пътя, което означава, че малко или много ние се учим да изпитваме емпатия към хората. Така че според мен има и добри шофьори, има и добри хора.
Филмът "Добрият шофьор" върви с кампания "Аз съм добрият шофьор", чиято цел е, ако може всички да се опитаме да бъдем по-добри хора и по-добри шофьори.
Напоследък твърде често безотговорно поведение зад волана е причина за загубата на човешки животи. А всяка майка чака детето й да се прибере живо и здраво вкъщи, защото животът е най-голямата ценност.
Затова и смисълът на кампанията е не просто да доведе хората в киносалоните, а както главният герой във филма Иван се опитва да стане по-добър, така и ние да се опитаме да станем малко по-добри хора. Когато си добър човек, теб те е грижа за другите. И независимо дали говорим за шофьори или за обикновеното всекидневие на улицата или на друго място, трябва да бъдем по-добри, заради себе си и заради децата си. Да бъдем пример за тях. И аз като баща на две деца искам да им дам добър пример не само на пътя, но и в живота.
Как бихте описали филма "Добрият шофьор" за хората, които предстои да го гледат?
- Това е една история за мъж (Малин Кръстев), направил много грешки в живота си, въпреки че се е опитвал да бъде добър човек. Много пъти не е успявал и идва момент, в който трябва да направи последния и най-голям опит да изплати всички грешки, направени до момента. Дали се случва - разбираме в края на филма. Герасим Георгиев - Геро също прави много силна роля в образа на приятеля на главния герой и благодарение на него разбираме през какво е минал той. И Малин, и Геро получиха много награди и признание за участието си във филма до момента.
Вие досега сте се занимавали с документално кино, "Добрият шофьор" е Вашият първи игрален филм, но дори и в него има документални елементи. Какво Ви спря да направите отново документален филм, а направихте игрален?
- Идеята всъщност беше да направим документален филм за един таксиметров шофьор. Той обаче се оказа в ситуация, която мога да нарека незаконна и нямаше как да направим документален филм. Но в крайна сметка самата история в "Добрият шофьор" е вдъхновена от истинска история. Главният герой от друг мой документален филм "Пощальонът", за който получих номинация за Европейските филмови награди - т.нар. европейски Оскар", също присъства във филма и играе приятел на главния герой.
Във филма използвам истински актьори и непрофесионални такива, създаващи усещането за средата, в която се случват всички тези събития. В главните роли са професионални актьори, а всички останали са обикновени хора, които играят себе си. Затова и снимачният процес беше голямо предизвикателство, особено за самите актьори, защото те сядат на една маса с непрофесионалисти и първите снимачни периоди бяха много трудни, за да застанат равностойно всички един до друг и всичко да се случи и изглежда хармонично и естествено.
Между другото, аз никога не съм правил кастинг за този филм. Харесвах актьори, чиято лична история по някакъв начин има нещо общо с историята, написана в сценария за филма. Така се спряхме на Малин Кръстев и на Герасим Георгиев-Геро, по късно и на Китодар Тодоров и Слава Дойчева. Едно от условията да се снимат във филма, беше да мога да им задам лични въпроси и отговорите да бъдат част от филма. Така и стана.
Имаме някои сцени, които са дубли от по 45 минути без да спираме, те са просто лични интимни разговори на самите актьори. Например сцена със Слава Дойчева и Малин Кръстев, в която той разказва за отношенията на главния герой с баща му. Всъщност това е личната история на самия Малин Кръстев. Има друга сцена, в която героите на Малин и Геро седят пред къщата и Малин разказват как детето му е избягало от вкъщи и са го намерили на площада. Това отново е лична история на Малин за собствения му син Борис. Архивният материал от целия филм всъщност е личният архив на Малин, който е снимал сина си преди 20 години. Детето във филма всъщност е Борис - детето на Малин Кръстев в реалния живот.
Така че през цялото време документалното присъства и в този филм.
В интервю за "Дневник" преди около 10 години разказвате, че когато снимате документални филми, прекарвате много време с героите си. Същото ли беше и сега или процесите са различни?
- Процесите са абсолютно същите. Прекарах 10 години в селото, където е заснет "Добрият шофьор", тъй като снимах хората там и за друг мой филм. Но освен с тях, прекарах много време и с Малин Кръстев и Геро, за да се опознаем, да изградим доверие, което е много дълъг път. Снимачният процес на филма отне повече от година, защото снимахме по време на пандемията. Снимахме буквално по 5 дни на месец. Историята беше разказана в период от около година и половина, което всъщност работеше в наша полза.
Да, удоволствието да разтегнеш снимките във времето се оказа скъпо, но това беше единственият шанс да се предпазим, ако някой от екипа се разболее и да не пропаднат снимките изцяло. Много дълъг период, в който отношенията станаха още по-силни, а екипът ни стана като едно семейство.
Тонислав Христов, кинорежисьор: Формулата от "Любов и инженерство" работи, сега готвим "Математика на развода"
Как подбирате героите във филмите си и историите, които разказвате?
- Като документалист за мен беше важно героите в "Добрият шофьор" в реалния живот да се доближават до хората, които съм си представял, когато сме писали сценария. Това се отнася както за професионалните, така и за непрофесионалните актьори. Иначе аз обичам да правя филми, които се водят от героя и търся правилния герой, докато не го намеря. С неговата лична история винаги има добър филм, така че на първо място е човекът и след това идва историята.
Филмът вече беше показан премиерно в скандинавските страни като Швеция и Финландия. Как публиката там прие този филм, който до голяма степен показва една локална история?
- Да, освен в Швеция и Финландия филмът беше показан и на много международни фестивали. Според мен една добре разказана история няма как да е локална. Това знание дойде от документалните филми, които съм правил. Те пътуват много по света. "Пощальонът" обиколи над 100 международни фестивала. Историите, които разказваме, са човешки истории и те са универсални.
По този начин и "Добрият шофьор", въпреки че е сниман в няколко малки български села, историите и въпросите, които поставя са универсални - как да бъдем по-добри хора, да поправим грешките, които сме направили, можем ли да го направим?
Вие сте много свързани с Финландия, защото голяма част от живота Ви преминава там. Как това се отразява на киното, което правите?
- С една моя близка приятелка се шегувахме, че "Добрият шофьор" не е български, а скандинавски. Със сигурност това, че съм живял 15 години във Финландия и съм учил режисура там е повлияло на начина, по който разказвам истории. Това е съвсем естествено, но никога в моите филми не съм си поставял някакъв шаблон, който да следвам. Винаги историите са разказани и снимани по начин, по който на мен ми хареса и вярвам, че на публиката ще й хареса.
Не мисля, че правя нито скандинавски филми, нито източноевропейски. Това е просто история, разказана по начина, по който аз мога да я разкажа най-добре. Но със сигурност имам влияние от скандинавското и източноевропейското кино. Някакъв микс се получава. Моите документални филми винаги са българо-финландски копродукции или копродукция между България и някоя скандинавска страна. Те пътуват много, може би и заради това, че са своеобразен микс между Изтока и Запада.
Нашият разговор е по повод игралния Ви филм, но неминуемо винаги се връщаме към документалното кино. Гледаме ли достатъчно документално кино в България според Вас? Има ли публика за него?
- За съжаление в България няма много публика за документалното кино. Във Финландия по националната телевизия в праймтайма има слотове за документални филми. По частните телевизии също има слотове за документалистика, така че малко или много публиката се научава да гледа документално кино и съответно да се наслаждава на процеса. И когато има документален или филмов фестивал, някакво събитие или дават документален филм по кината, хората просто отиват и гледат. В България не е така.
Хубавото нещо, което правят платформи като "Нетфликс", е, че показват на зрителя, че документалното кино не е просто исторически и архивни материали. Години наред са се правили основно такъв вид документални филми, което е нормално, но документалното кино може да е по-различно. И хубавото на стрийминг платформите е, че до някаква степен показват този вид кино.
По масовите кина у нас не се разпространяват български документални филми, но вкусът трябва да се възпитава. Надявам се хората все пак да се научат, че документалните филми са нещо, което си заслужава да се гледа на голям екран, защото ако е направено правилно и качествено, носи също много голямо удоволствие и стойност.
У нас фестивали като "София Филм Фест", "Синелибри" и "Киномания" поставят фокус върху документалното кино и се опитват да правят именно това - да привличат вниманието на публиката към тези филми. Но това се случва само там. Публиката трябва да усети удоволствието и от документалното кино. Според мен напоследък зрителите малко се измориха от холивудските супергерои. Започнаха да търсят нещо малко по-различно и се надявам и по този начин да дадат шанс на документалните филми.
Награденият с "Кристален глобус" филм на Стефан Командарев ще открие "Киномания 2023"
Напоследък се правят инвестиции в много български продукции. Част от големите телевизии излъчват български филми и сериали. Оптимист ли сте, че след време ще се инвестира повече и в български документални филми?
- За съжаление, съм малко скептичен. Доколкото разбрах за следващата една година в една от националните телевизии са свели до нула дори и малкото документални филми, които показваха. Относно сериалите се надявам количеството да не е за сметка на качеството, защото ние бяхме свидетели на много добри сериали за последните 10 години, но бяхме свидетели и на огромно количество, което е с ужасно качество. Както филмите, така и сериалите е хубаво е да ги има, но е хубаво да са направени грамотно.
Най-голямата ми тъга е, че мястото за документално кино става все по-малко, а в същото време има много добри документални филми. Дано да се отвори пространство за тези филми да бъдат видяни от хората.
А какво е нужно, за да има качествени продукции освен финансиране разбира се?
- Нужно е да има добри екипи от професионалисти, което в България го има. Всичко това се случва с много работа, пространство, подкрепа, даване на шанс както на млади хора, така и на хора с различен поглед към киното. Нужно е да има много хора, които да си вършат добре работата, но и финансиране, което в България е много малко.
Можете ли да препоръчате добри филми на нашите читатели, които си заслужава да гледат?
- В България има много фестивали с добри селекции. В момента върви "Синелибри" и аз имам честта да съм в журито на Документалния конкурс, но предстоят и други хубави фестивали - съвсем скоро "Киномания", по традиция през март и "София Филм Фест".
Бих препоръчал новия филм на Аки Каурисмаки "Паднали листа", който спечели награда на кинофестивала в Кан. Главната актриса във филма Алма Пьойсте играе съпругата на главния герой в "Добрият шофьор". Освен този филм аз имам един нов документален филм - "Последният гларус", с който се откри тазгодишното издание на "Златна роза". Надявам се, че ще бъде показан на "София Филм Фест" следващата година.
| Фестивалите са местата, където може да се гледа качествено кино в момента. |
"Домът на киното" в София през годините също е правил много качествени програми. Не съм гледал "Клети създания" на Йоргос Лантимос, с който се откри "Синелибри", но Лантимос е култов режисьор и този филм навярно също си заслужава да се гледа.
Освен това мисля, че трябва да се гледат български филми, да им се даде шанс, защото има много стойностни.
Неведнъж сте разказвали как любовта Ви е отвела към Финландия, където започвате да се занимавате с кино. Какво поддържа искрата да правите кино след толкова години?
- Доставя ми голямо удоволствие да правя филми, да разказвам истории, да говоря с хората, да споделям техните емоции и чувства. Затова правя и по няколко филма едновременно, не защото съм работохолик, а защото изпитвам страхотно удоволствие от това да правя кино.
* Тонислав Христов завършва кинорежисура в Хелзинки, Финландия, а сред най-известните му филми са "Любов и инженерство", "Мечта по запада", "Тайният живот на Вера" и др. Филмите му са участвали на едни от най-престижните фестивали в света - Сънданс, Берлин, Карлови Вари, IDFA, HotDocs и др. Документалният му филм "Пощальонът" е номиниран за Европейските филмови награди ("Европейски Оскар") за най-добър документален филм през 2017 г.
"Добрият шофьор" вече е носител на наградите за най-добър филм и най-добра мъжка роля (Малин Кръстев) на международния "София Филм Фест 2023", наградата за операторско майсторство на Орлин Руевски на South East European Film Festival, Los Angeles, MOZAIK Bridging the Borders. Печели отличията за игрален дебют на Тонислав Христов, за най-добра мъжка главна роля - Малин Кръстев и за най-добра поддържаща мъжка роля - Герасим Георгиев-Геро от общо 10 номинации за Годишните награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов".