Вера Йоурова пред "Дневник": Създайте стабилна система, която да оцелява след поредните избори
Вера Йоурова, вицепрезидент на Европейската комисия за ценностите, прозрачността и отговаряща за върховенството на закона, се срещна вчера с премиера Николай Денков в Брюксел, а днес е в България за разговори с министрите на правосъдието и външните работи. Освен това тя говори пред първата годишна среща на Балканския конституционен форум и обсъди с представители на гражданското общество, медии и публични институции борбата с дезинформацията в Европейския съюз в рамките на инициативата "Българска коалиция срещу дезинформацията".
"Дневник" разговаря с еврокомисар Йоурова за темпото на предлагане и въвеждане на промени за подсилване върховенството на закона в един все по-динамичен и нестабилен свят, както и за дезинформацията, идваща отвътре, от политици в страни от ЕС.
Г-жо вицепрезидент, благодаря Ви, че приехте тази покана. Да започнем с върховенството на закона - една от темите, заради които сте в България. Какво мислите да темпото, за скоростта на въвеждането на мерките и предложенията - от вас и от Европейската комисия, достатъчни ли са в този вече много опасен свят?
- Благодаря Ви за интереса. За едни скоростта е твърде висока, а за някои - твърде бавна. Защото работата в полето на върховенството на закона означава взаимен контрол, балансиране между властите, равенство пред закона и правилно работещи институции.
Вярваме, че трябва да направим много повече, отколкото сме свикнали в миналото. Заради променящия се свят, недоверието вътре в обществото, нуждата от укрепване на демократичните институции. Защото това, разбира се, важи и за хората в България.
Хората живеят в голяма несигурност и мнозина от тях биха искали да видят една силна ръка, някой, който ще се погрижи за тях, някой, който дори може да им отнеме свободите. Исканията на обществото са факт и моята задача е да има диалог с всички страни - членки на ЕС, те да сторят повече, да расте доверието на гражданите, че могат да променят тези контролни механизми не по начина, по който автократите решават проблемите.
Основно е да има и политическа стабилност в страната, за да има спокойни дискусии, дебат и промени? Поне някаква стабилност?
- Да, нуждаем се от стабилност на демократичните институции. Затова и водим такива интензивни дискусии с българските власти за правосъдната реформа.
Винаги казвам: Въведете промените в своите институции, за да се създаде солидна, стабилна система, която ще оцелее след поредните избори. Мисля, че това е нещо добро.
И не жертвайте демокрацията в името на стабилността, защото е опасно.
- А, да. Разбира се.
Следващият ми въпрос е за борбата с дезинформацията, която е друга от темите на посещението Ви. Бихте ли коментирали ситуацията, когато тази дезинформация идва от политици от ЕС? Словакия е най-новият пример. Твърди се, че предизборната кампания там се е "давела в дезинформация". Обичайният заподозрян е Русия. Нещо, идващо отвън. Но се оказва, че политици от ЕС използват тази дезинформация, за да извличат ползи, дори да печелят избори по този начин. Какво може да направи за това Европейската комисия?
- На първо място, не съм аз тази, която да казва кое е истина и кое е фалшиво. В случая със словашките избори съм казвала, че кампанията беше повлияна отвън, от Русия, но също и отвътре, от крайната десница от политическите сили.
Кампаниите за дезинформация винаги успяват, когато има благодатна почва за тях. Така е с общество, което не е достатъчно защитено и има подставени лица на Русия, какъвто е случаят със Словакия, мисля, че е и случаят с България...
... много благодаря за това уточнение.
- Да, има много руска пропаганда, идваща от прокремълски източници, и затова съм тук - да обсъдим с политически фактори как да се справим с това.
Защото за Русия колкото по-зле е в ЕС, толкова по-добре.
Те не са наши приятели!
Затова мисля, че трябва да имаме сериозен политически дебат как да се защитим и как да направим обществото по-издържливо.
Ключовата роля тук е на независимите медии, на обществените медии, на всички, които могат правилно да проверяват фактите, защото борбата с дезинформацията се води основно като се представят фактите вярно, така че хората да могат да изберат дали искат да вярват в лъжи, или искат да използват тези факти, които им се предоставят.
Еди въпрос за Европейския закон за медийна свобода (EMFA). Твърде късно ли стана за него да окаже ефект върху предстоящите избори за Европейски парламент? Предложихте го миналата година, а т.нар. триалог (преговори за заглаждане на различията между позициите на Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС - бел. ред.) започна миналата седмица, на 19 октомври, и процесът е бавен. А тогава сме зависими от това да разчитаме на местните медийни регулатори?
- Не е късно. Реалността е, че може да е готов до края на годината. Целта на Закона за медиите е да осигури дългосрочна и по-добра защита на медиите. Регулираме не медиите, а медийната среда.
Разбира се, преди европейските избори и преди всички други избори силните, независими, професионални медии са ключови и ще бъдат ключови. Вече имахме избори в държави от ЕС, където ролята на медиите беше ограничена поради различни причини. И винаги остава въпросителна дали изборите са били честни. Не искаме да виждаме нещо подобно в ЕС. Но сте прав, че преди евроизборите този закон вероятно няма сериозно да промени нещо.
Пропуснахме ли нещо, което искате да изпратите като послание към нашите читатели?
- Всичко, което правим, което аз правя, е с идеята и целта да могат и да използват свободата на словото. Затова пожелавам на българския народ да се радва на тези права и да ги използва. Да използва тази възможност да се чуе неговият глас. И да има възможност да мисли критично.
Мисля, че в сегашните времена това е важно.