Явор Панев, архитект: Затворените луксозни комплекси в София са генерална грешка

Явор Панев, архитект: Затворените луксозни комплекси в София са генерална грешка

Цвета Йоцова и арх. Явор Панев, създатели на Optimistas
Цвета Йоцова и арх. Явор Панев, създатели на Optimistas

    • Идеята за развитие на София е всеки от районите да има еднакво качество на живот.
    • София и България като цяло е абдикирала от жилищната политика, а тя е модериране.
    • Ще се измине един път на уплътняване на икономиката на мащаба - където имаш готова инфраструктура, там да се уплътни максимално.
Кандидатите за кмет на София редуваха до болка познати проблеми с големи обещания, но никой не предложи например как точно да бъде преодолян дисбалансът между свръхразвития юг и напълно изоставения север на града, за който стана дума и в телевизионни дебати. Сега въпросите се насочват към екипа на новия кмет. Архитект Явор Панев и адвокат Цвета Йоцова (които не са от екипа на Васил Терзиев-бел.ред.) ръководят организацията "Оптимистас", която се занимава със стратегии за развитие на градската среда. Арх. Панев е специализирал в Барселона и Лисабон. Софиянец е, но години наред живее между столицата и Варна, където е съосновател и на сдружение "Таляна" и на известния арт квартал със същото име. Разговаряме по градски теми.
Презастрояването се сочи сред най-големите проблеми на София. Решение ли е развитието на града на север?
Цвета Йоцова: Идеята за развитие на София е всеки от районите да има еднакво качество на живот. Да няма приоритизиране на отделен район. За столицата е подходящо да се развива на север и това е чисто архитектурно гледище.
Явор Панев: И аз смятам така. Със сигурност София трябва да се развива на север. Не харесвам думата "презастрояване" за южните части, но потенциалът на града със сигурност е на север. Това няма да се случи, докато не започне концентрация на инвестиции, свързани с облагородяването (на северните райони), защото няма целенасочена политика на Столичната община за развитие там.
Предполагам, че София първо ще мине през уплътняване на застройката на централната част на града, преди да се стигне до разширяването на север. Дотогава ще се измине един път на уплътняване на икономиката на мащаба - където имаш готова инфраструктура, там да се уплътни максимално.
Може ли да се съкрати този път към северна София?
Явор Панев: Да се събират данни непрекъснато. Във "Визия за София", която беше разработвана от арх. Любо Георгиев (в момента в "Екипа на София" - бел.ред.) има статистически модели за състоянието на район "Нови Искър", за "Кремиковци" - недостигът на детски градини, на вторични микроцентрове атракциони и др. Така може да се вземе информирано решение и да реализираш това смислено, а не самоцелно. Трябва параметричност, за която Любо Георгиев говори - постоянно да се актуализират данните и да се гледат тенденциите и ако има икономически интереси към определена зона, те трябва да се модерират.
Управлението на града трябва да е продиктувано от обществените интереси и с участието на обществото - допитване до хората, а не защото на някой общински съветник така му е хрумнало.
Знаете ли, че в южните квартали, където всеки иска да инвестира, има много жилищни сгради, които пустеят?
Явор Панев: На практика в София повече от 30% от жилищата са необитаеми - придобити са само с инвестиционна цел. Това трябва да се промени с държавна и общинска политика, защото това ще бъдат едни празни гета в бъдеще. Те са предимно в южните квартали на София преди и след Околовръстното.
Как се установява, че едно жилище е необитаемо?
Явор Панев: Индикатор са сметките за ток. По тях лесно се установява дали се обитава даден апартамент.
Има ли решение, защото частната собственост е неприкосновена?
Явор Панев: Този проблем в Барселона се решава с интересна политика. Там ако се констатира, че две години едно жилище не е обитаемо, то може да бъде прехвърлено с договор за 10 години към жилищния фонд на общината и тя да разполага с него.
Сред много богатите хора, които са си купили жилища в центъра на Барселона и някои от тях ги държат празни, общината вкарва да живеят представители от различни социални слоеве. Така се постига многообразие в общността, каквато е и една от основните общоевропейски ценности - обединени в многообразието. Това някак си не достига при нас в България и имаме усещане за криворазбрана цивилизация, новобогаташите се стремят да живеят изолирано, предимно в затворени комплекси.
В тях обаче всичко е уредено - паркинги, тротоари, зелени площи, сигурност...
Явор Панев: Тези затворени комплекси, които продължаваме да проектираме в София, са генерална грешка. Дали изолираш по-бедни или по-богати хора - това е генератор на конфликти в бъдеще.
Защо?
Явор Панев: Защото става затворена общност, която постепенно се изолира от реалното общество. В такива комплекси, където са събрани много богати хора, дори се прави селекция с интервюта, за да влязат да живеят там. Интеграцията на различни социално-икономически слоеве на обществото е начинът да има жив град. Иначе ще се оформи стерилно общество.
Цвета Йоцова: Бях в Тирана преди 7-8 месеца. Там общината е поставила много висока такса за издаване на разрешение за строеж - към 30% от инвестиционната стойност на бъдещото строителство.
В София тя е 10 лева/кв.м. За блок с 3000 кв.м застроена площ разрешението за строеж ще е около 30 хил. лева. По думите ви в Тирана то може да стигне до 1 млн. лева.
Цвета Йоцова: Интересното е, че в Тирана тази такса може да се плати не само с пари, а и с част от построените жилища. Така общината получава нови апартаменти и също може да приложи някакъв модел на модериране на обществото.
Да настани хора от друга социална група, както в Барселона?
Явор Панев: Да. В Лодз, индустриален град близо до Варшава, жилищата са общинска собственост. С намаляването на заетостта заради свиване на индустрията в района там се появява наркоманията, престъпността се увеличава. За да овладее този процес, община Лодз възприе следния модел: Изважда живеещите от даден блок и го ремонтира изцяло. След това връща хората, но ги модерира, нещо като житейски инженеринг - в един вход се настаняват семейство с едно дете, възрастен мъж, млади семейства...
Комбинират живеещите в този блок, за да има разнообразие в обществото. Този проект в Лодз си има проджект мениджър, който да следи и подкрепя хората.
Не звучи ли прекалено?
Явор Панев: В много държави това се нарича жилищна политика. София и България като цяло е абдикирала от жилищната политика, а тя е модериране. Е, не чак в такава степен като в Лодз, но трябва да се действа в тази посока.
Защо в София още няма арт квартал като "Капана" в Пловдив или "Таляна" във Варна?
Явор Панев: Когато говорим за общност от творчески квартали, квартали на креативните индустрии, разбирайте, че това са старите места на градовете. Добър пример за София е Еврейската махала под бул. "Дондуков" (северно от него) и се надявам да си запази облика, защото инвестиционният натиск е много голям и вече се строят нови сгради.
Когато във Варна учредихме сдружение "Таляна", неговата идеална цел беше да обясним на бизнеса да инвестира в старите сгради, а не да се разрушават. За Стара София трябва да се изясни - дали да има бизнес там, или да бъде музей на открито.
Смисълът на живата градска среда е бизнесът да инвестира в опазването на старите сгради.
И как бизнесът ще бъде убеден, че си струва?
Явор Панев: Трябва да се покаже, че в такъв стар квартал има социална динамика, човекопоток, защото под бул. "Дондуков" сега е факт, че няма. Но е факт и че там цените (на жилищата) се качват стремглаво. С хипстърските сандвичи и лампички за поредния фестивал се вдига вайбът (настроението) на цялото пространство и се привличат хора, внимание, концентрират се събития.
Започва да се развива интерес към квартала, да се наема работно място или магазин. За тази цел се влагат пари в реконструкция на фасадата, обновяване, партерните етажи трябва да бъдат осветени, оживени, атрактивни.
Тези фестивали (като "Кварталът" в зоната зад Централна минерална баня) са начин да се комуникира между кварталите в София. Те изкарват хора, които иначе живеят някъде до Околовръстното и да ги върнеш обратно в града - това е ключово и определящо. Ето затова трябва Столичната община и бизнесът да кажат: За нас е по-важно тази или онази улица да бъде пешеходна или да се затваря за определен период, за да се проведе дадено събитие.