История на графитите в София: От триизмерните бомби до големите стенописи
|
Sofia Urban Art е името на голямо илюстровано издание, което представя историята на графитите и уличното изкуство в София - от първите надписи в края на социализма, през зараждането на културата през 90-те и началото на века, важните артисти, фестивали и изложби. Двуезичната книга е дело на Sofia Graffiti Tour и събира архивни кадри и други визуални свидетелства с писмената история, разказана и чрез разговори с някои от най-значимите софийски райтъри (графити художници).
"140 идеи" или One For All Ideas е един от крютата (групите), които около 2010 г. година се насочиха към големите стенописи като форма на улично изкуство. Техните мюръли (стенпоиси) са сред най-разпознаваемите в София и цяла България.
Преди "идеите", Yeto и Teleto формират дружбенското крю GAC, което още се помни заради парчетата (рисунките) с триизмерни букви от първото десетилетие на века. В момента продължават да творят заедно с Jermain както в сферата на графитите и стенописите, така и в тази на изящното изкуство. Тяхната история е показателна за пътя на много от софийските артисти от нелегалното рисуване до галериите и мащабните творби.
Нека всеки от вас се представи с няколко думи.
- Jermain: Тагът ми е Jermain (JRMN) и се занимавам с графити горе-долу от 2003 г. Цял живот се занимавам с рисуване, завършил съм Художествена академия. По отношение на графитите най-важната за мен година е 2008 г., когато сформирахме крюто "140 идеи". Преди това съм имал две други крюта - GSC и LNC - те са квартални и не са много известни.
Teleto: Teleto е моят таг, рисувам от 2001 година, когато направихме крюто GAC с брат ми Yeto. Оттогава до 2008 г. бяхме GAC, а след това - "140 идеи".
Yeto: Ние с него се запалихме по графитите успоредно, но без да сме заедно. Аз бях на една ученическа бригада в Германия и там се сблъсках с всичко това, което бяхме гледали в интернет. Когато се върнах, той беше намерил спрейове и вече бяха рисували с един пич от квартала. След това през 2001 г. направихме GAC, което първоначално означаваше Graffiti Art Crew, но после измисляхме и други значения.
Teleto: На първото ми парче пишеше GANGSTA, така че можеше да значи Gangsta Art Crew. Едно от парчетата на кирилица беше "Гняв и Агресия". Гледахме да измисляме ново значение на GAC за всяка стена.
GAC се помни с разпознаваемите ви триизмерни букви. Как се насочихте към този стил?
- Yeto: Всеки тийнейджър се запалва от по-популярните артисти. Тогава това бяха Cantwo, Seen, немската школа, американските wildstyle-oве (б.а. - wildstyle е един от основните графити стилове, разпознаваем с широката цветова гама и сложното изписване на букви). В Германия бях снимал един от тези артисти - DAIM - които ни повлияха като стил.
Teleto: Тогава беше и малко по-трудно да следиш какво правят хората, защото нямаше "Инстаграм". Интернетът беше или в "Матрицата" (б.а. - столични компютърни клубове), или с модем, обаче беше доста скъпичко да набираш по телефона. Следяхме една шепа артисти - пишеш в Гугъл "графити" и каквото ти излезе, това ти влияе. В София по това време освен нас 3D-та правеха SirGo и това момче от Дружба, с което рисувахме, Nick, който спря през 2004 или 2005 г.
Познавахте ли се преди това или графитите ви запознаха?
- Teleto: Сестрата на Jermain ми беше колежка в университета и веднъж го взе със себе си на едно парти. Той размахваше един маркер и скици.
Jermain: Аз преди това ги знаех и съм ходел, докато те са рисували, защото наистина правеха много впечатляващи неща, никой друг не правеше такива 3D-та. Когато се запознахме, рисувах сам и нямах достатъчно пари, за да правя парчета, а рисувах супер много скици. Така се заговорихме: "Ти рисуваш графити? Ние рисуваме графити!". "Да, знам, че вие рисувате графити."
Teleto: Тогава беше доста по-лесно да се запознаеш с другите райтъри. Правеше впечатление, когато някой каже: "Аз рисувам", ако някой познава някой друг, казва: "Ей, и аз познавам някой, който рисува!". Така си намираш контакт. Както и по фестивалите - тогава рисувахме една шепа хора и на фестивали се събирахме по-голямата част от тях. Например, на първата "Аерогресия", на първия Sprite Graffiti Fest. Имаше и един графити канал в mIRC и от там също станаха доста запознанства.
Какви наблюдения имате върху сцената в България преди вас?
- Yeto: Помня едно L на Naster (б.а. - друг псевдоним на художника Nasimo) - един "керъктър", който държеше L-че, в подлеза на НДК. На MAD в Зоната - имаше една скейт рампа с много култово парче. Също и нещата на SirGo.
Teleto: И доста неща в Дружба. Едно локално крю, NHC - New Hooligans Crew, имаха доста неща в нашия квартал. В града доста се забелязваше ERIC и нещата му правеха огромно впечатление - както бомби (жаргон за нелегални улични парчета, при които най-често с контури и пълнеж в различни цветове се изписва името на артиста), така и легали (жаргон: графити рисунки, които са поръчани от някого и са законни). Човекът тогава беше изпреварил всички, със сигурност. (б.а. - ERIC273 е един от най-значимите софийски райтъри в първото десетилетие на века, умира през 2004 г.)
Колко голямо беше неразбирането на гражданите и полицията към вашето занимание през първото десетилетие на века? От онова време в подлеза на НДК стои един телефон на XPOME с послание, че хората, които звънят на 166 са виновни за недовършените графити. Променя ли се това отношение?
- Yeto: В началото полицаите не обръщаха такова внимание, защото за тях това не беше кой знае какво престъпление.
Teleto: Хората в момента са доста по-образовани на тази тема.
София е смазана с тагове и бомби, но се вижда и хубавата страна на нещата. Отношението е различно, ако те видят в два посред нощ да правиш пълнеж и ако те видят през деня да правиш концептуална стена на трафопост. Сега хората знаят за какво става дума, докато тогава беше нещо много странно и необичайно.
Ние тогава се шегувахме, че все ще се намери някой да дойде и да те пита: "Това сега защо го правиш? Какво рекламираш?". Покрай всичките големи легали и до някаква степен медиен интерес към подобни проекти, хората вече са по-отворени към хубавите неща.
Вие самите сте отговорни за много от тези големи стенописи, които промениха и разбирането за графитите в обществото. Как всъщност се формира "140 идеи"?
- Jermain: Допреди да се сформираме, си рисувахме отделно, но често се събирахме по приятелски на по-големи стени. Аз и GLOW рисувахме по-често заедно, защото сме от съседни квартали, а братята също си рисуваха заедно. На всички ни се правеха по-големи стени, с фонове, с някаква идея в тях или някакъв водещ керъктър (жаргон: "керъктирите" са рисунки, които не представляват букви), да е нещо по-изпипано, по-голямо.
Тогава с GLOW си говорехме колко е яко да си рисуваме с GAC-овете и че ще е много яко да направим крю. Те си бяха говорили същото.
Казахме си: "Колкото повече хора сме, толкова повече материали, по-големи стени, по-изпипано". Имаше строежи, които позволяваха да оставаме повече време, да си рисуваме по един, по два дни.
Кой беше първият голям легален стенопис?
- Yeto: Първата стена всъщност беше обща и беше първият голям мюръл въобще в новото време на графитите в България. Една стена на 68-мо училище с един балон. Тя беше организирана от "Трансформатори", а ние направихме концепцията. Може би месец по-късно нарисувахме орела (б.а. - знаков стенопис върху 32 СОУ в София), което като самостоятелна творба си е вече първото.
Jermain: Тогава бяхме кандидатствали с рисунки на соколи и царски орли в един конкурс на Българското дружество за защита на птиците. Те много се изкефиха, че сме ги направили със спрейове. Казахме им директно: "Не можем ли да направим нещо такова на стена, само че да е по-голямо?". Те предложиха да го направим по този техен проект за опазване на царските орли. Беше през 2012 г. Впоследствие се случи и самото рисуване. На мен ми е една от любимите ни стени.
Имате ли други любими ваши стенописи?
- Teleto: На мен ми е доста любима стената в Русе, която направихме за проекта Green Murals. За това турне натоварихме един бус с боя и започнахме да обикаляме - София, Враца, Русе, Бургас, Благоевград. Във всеки един град направихме по една стена на природозащитна тематика.
Yeto: Две години по-рано, точно след орела, имаше конкурс на Johnnie Walker, в който концепцията беше да подкрепят млади артисти със социално отговорна насоченост. С наградата си финансирахме следващите фасади, защото много искахме да направим още неща, а виждахме, че това е много трудно - такъв бюджет трудно може някой да осигури, освен ако не е чрез проект, който трябва да се пише. Тогава направихме стената с мечките на Подуяне и още една - "Баланс" в Люлин.
При стенописите, които организирахте сами, имаше ли трудности в комуникацията с хората, от които зависи позволението, независимо дали граждани в някоя кооперация или пък отговорници за някакво публично пространство?
Jermain: С трупането на портфолио от наши неща, които да показваме на хората, стана много по-лесно.
Чисто законовата част, която е свързана с общини и разрешителни, е изключително тромава и коства много време и енергия. Когато искаш да направиш нещо легално в България, за съжаление, трябва да чакаш едни огромни срокове и да се занимаваш с една торба документи, с художествени експертни съвети, което доста усложнява процеса.
Yeto: Няма посочени параметри, които да следваш. От тази гледна точка нещата не вървят в много правилна посока. Легализирането на една стена всъщност стана още по-трудно.
Jermain: Иначе като локации гледаме чисто по графитаджийски да са такива, покрай които минават повече хора, да се виждат и да има някакъв социален ефект. И стените да са в добро състояние чисто практично, защото тези неща в България, за щастие, остават доста дълго във времето. Готино е самата стената да може да издържи на това време.
Кое е основното, на което залагате в стенописите, а и в други проекти, които реализирате? Съобразявате ли по някакъв начин самата рисунка с мястото?
- Yeto: Няколко пъти сме правили анаморфози - да дорисуваме фона, сякаш изчезва, да продължим околната среда около фона, защото ще ни помогне за едно или друго нещо в композицията. Използваме такива дадености. Друг път просто имаме някаква силна идея, която съобразяваме със стената. Винаги първо виждаме стената, форматът на платното, и после започваме да го мислим.
Jermain: Да, както и цветовите палитри спрямо някои неща, които са дадености на стената. Ако съседните сгради са в определени цветове или пред стената има нещо непроменимо, го взимаме предвид и гледаме рисунката да се впише.
Yeto: На стената в Горна Оряховица (б.а. - Nightkeeper, на бълг. "Нощен пазач") ползвахме съществуващ прозорец като фенер в рисунката. И вечер, когато се светне прозорецът, свети самата картинка. Един от най-големите ни проекти и наситен със супер много предизвикателства през цялото време - имаше инцидентни случайности, които по една или друга причина спираха рисуването - беше в Албания. Там стената беше супер висока, ние трябваше да рисуваме от две съоръжения - вишка и една висяща платформа. Засядахме по няколко пъти по съоръженията без ток, без нищо. Беше голям екшън. Но бяхме с добра нагласа към случващото се и нещата станаха добре.
Jermain: Понеже стената беше много висока, 11 етажа, ползвахме една техника за пренасяне, която измислихме там. Двама седят на вишката, един човек с радиостанция отдолу ги насочва за прехвърлянето на самата скица върху стената. Така този човек рисуваше дистанционно.
Yeto: Най-предизвикателен общ проект, с който сме се захващали, със сигурност е We All Write, фестивалът в Ахтопол през 2017 г. (б.а. - в рамките на фестивала много къщи и хотели в морския град са изрисувани от български графити артисти)
Имахте ли за цел задължително от нелегалните графити да преминете към легални проекти, а и към някои съвсем други форми на изобразително изкуство, с които се занимавате в момента?
- Yeto: Ясно е, че рисуването на платна, например, е просто някакъв естествен път, някаква друга медия. Относно нелегалните графити - ние все още се събираме от време на време, намираме някакви строежи. Не сме оставили графитите и рисуването само за поръчки. Запазваме си цялото забавление.
Jermain: От самото начало сме искали да правим колкото се може повече и по-големи проекти, да реализираме повече идеи на по-видими и по-големи места.
Как възприемате развитието на графити и стрийт арт сцените в София?
- Yeto: Мисля, че графитите са по-живи от всякога. Правят се постоянно, идват артисти отвсякъде. Много е субективно дали на мен ми харесват нещата, които се правят, и до каква степен вече хората, които започват сега, отделят времето на това да правят скици, а не да гледат "ТикТок" и "Инстаграм". На сегашната сцена ѝ липсват хора, които да изскачат със стил, който да е свеж, да си е техен, да е търсен, да се вижда, че си ровят.
Jermain: Мисля, че откъм стрийт арт, за съжаление, няма толкова активни артисти. В началото си правехме организирани срещи за лепене на плакати, плочки и такъв тип по-различни медии. Имаше желание за по-различно изразяване. Сега има няколко подобни на Банкси човека, какъвто е emircA, които изскачат в София и правят впечатление, но като цяло стрийт арт нещата са в застой. Поне аз не виждам много.
Yeto: Липсва пънкарията - да е свободно и хората повече да изразяват себе си.
ЕмиркА, уличен артист: Много неща в системата не ми харесват и тях показвам на стената
Кои са ключовите събития и места в София, свързани с графитите, които са оставили най-голям отпечатък?
- Yeto: За съжаление, много от местата вече ги няма. Веднага се сещам за кортовете в Студентски град, строежа в Лозенец до 21-во училище. Разбира се, каналите - те са събрали много изпълнения на едно място. А за събития - в София имаше Meeting of Styles, Just Writing My Name, Write 4 Gold.
Teleto: Откъм събития още 2002 г. имаше една много яка изложба на X-ENERGY, Nick, NTN и SirGo, която беше направена от сдружение "Радар". Те тогава доста здраво участваха в софийския графити живот, организираха всякакви неща. След това се случи "Аерогресия" в тогавашния Sofia Land, което беше супер яко събитие. Бяха дошли SZC от Стара Загора, също и NTN-ите. От София участвахме доста хора, и легални, и нелегални артисти. После се събрахме и рисувахме отпред на оградите на Софияленд, бяха сложили едни платна. Това беше супер яко събитие за времето си.
Година по-късно или същата година започна Sprite Graffiti Fest, който вече бутна нещата много здраво. Той и и "Аерогресия"-та запалиха много хора от София и ни запознаха с артисти от провинцията. Тези събития хем имаха ъндърграунд усещане, хем като официални графити събития.
Кои са вашите любими графити стилове и артисти?
- Teleto: Аз нямам любими артисти, понеже са супер много хората, които следя - и изобразително изкуство, и класически графити, бомбинг, всякакви неща. В никакъв случай не мога да изредя двама-трима. Същото е и със стиловете. Аз самият експериментирам, скицирам, рисувам всякакви неща - throwup-ове (ж. - вид бомби), мъча някакви преплетени надписи, рисуваме животни по стените Всичко!
Ролерите (ж. - графити, нарисувани с "мечета" с блажна боя) ме кефят супер много, според мен те са изиграли много важна роля в софийската сцена, рисуването с латекс, блажна боя, с вар, с акрил, с всичко Това също беше много важно, особено в кризисните години, когато нямаше много пари.
Jermain: Малко сложно е да се посочи само един определен стил. На този етап са ми интересни по-раздвижени неща, фигурални творби. От класическите графити много се кефя на тагове. За софийската сцена важни хора са ХPOME, GLOW, който преди беше в нашето крю.. SPIT, ако говорим за тагове, е факир. От по-старите, разбира се, ЕRIC - когато започвах да рисувам, този човек ми е бил най-добрият пример за графити. Ходех с аналогови апарати да снимам негови творби.
Teleto: Той е определено първият king (ж. най-значимите артисти в даден град) в София.
За мен е много готино, че зад вас стои цялата тази традиция от хора, които са ви повлияли. А после вие през стенописите правите графитите достояние на една доста по-широка група от хора. Yeto, само ти още не си казал любими стилове и артисти.
- Yeto: Творческото ми вдъхновение повече идва от художници, отколкото от графити артисти. В графити света пък виждам свежест, енергия, която винаги се усеща от целия този уличен размах. Иначе следя доста живописци, много пейзажни артисти, както съвременни, така и класически. Веласкес, например, ми е супер интересен. След това вече са много, много различни, въобще не искам да споменавам имена.
И наистина последно: най-идиотската история, свързана с графити в София, която ще ви остане в ума?
- Teleto: Запечатала ми се е една съвсем прясна история от февруари (2023 г. - бел. ред.), когато рисувахме на съвсем спокоен спот, без да има някакво напрежение. Малко се пребих, скъсах връзки на глезен и после 7 седмици почти не можех да ходя. Като ми се случи, си казах: "Да си бях избрал друго хоби! Да събирам марки или да играя шах, за да ми е по-готино!". Пред стената имаше едно малко стъпало и като слязох от него, глезенът ми пропадна и вместо на стъпалото, си стъпих на кокалчетата отстрани на глезена.
Yeto: Сещам се за нещо, тогава Jermain го отнесе. Беше едно рисуване наскоро, преди 2-3 години, в подлеза на "Гешов" и "България". Тръгваме си и товарим боите в неговата кола и там и си седят до ден днешен, защото няколко баки се разляха и всичко стана мазаляк.
Jermain: Задните ми седалки бяха леген с боя! Такъв тип неща са ни се случвали много през годините. Почти готова стена, събираме материалите и някой се спъва в някоя бака, понеже вече сме изморени, и изпръсква цялата стена! Падали са баки от скелета.
Teleto: Падали са хора от скелета!
Jermain: В Албания не искаха да ни построят едно скеле, защото бяха заплашили със смърт човека, който беше дошъл да сложи скелето.
Станислав Беловски, художник: Границата между добро и зло никога не ми е сива
Книгата SOFIA URBAN ART, която през снимки и разкази представя развитието на графитите в българската столица, излезе през декември. Проектът се реализира с подкрепата на програма "Култура" на Столична община и в партньорство с "Електрохолд България", Scalefocus и музея за графити и улично изкуство STRAAT в Амстердам. Книгата ще бъде представена на 21 декември в "Топлоцентрала".