- Най-големият проблем на сектора е нерегламентираният пазар, а това води до нелоялна конкуренция. Пазарът се повлиява от крупните прекупвачи, които извиват ръцете на производителите да им продадат продукцията си на нерентабилна цена. Тя е в рамките на 3.5 лв. - 4.5 лв. тази година.

Много често най-малките пчелари изобщо не се регистрират, но по-големите, които се регистрират, предпочитат да си продадат продукцията на търговец, който им предлага да я купи без документи, за да не плащат данък. Пчеларите от дълги години са недоволни от управляващите, защото са пренебрегвани, и им го показват като масово не плащат данъци.

- Да, абсолютно. Ако имаме законова рамка, която да задължава всеки мед да се изследва и той да не съдържа търговска захар, както и да се спре нерегламентираното смесване на мед, това ще е универсално решение за проблемите в цяла Европа. Много страни страдат от проблема на смесения и некачествен мед.

Голяма част от вноса на продукт - това не може да се нарече мед, от Китай е нерегламентиран.

- България и изнася мед нерегламентирано. Не мога да цитирам конкретно източниците си, но има хора от Гърция, които идват в България с камиони и изкупуват продукцията на лоша, но все пак по-малко лоша цена - 4.5 лв. - 5 лв. Товарят камионите и отново нерегламентирано излизат през граница. Така най-доброто качество мед отива при гръцки пчелари и те взимат субсидия за това, защото я получават на произведен продукт. А по-ниското качество мед отива във фабрики за халва в Солун.

Производителите изваждат мед до около септември и започват да търсят да го продадат. Но прекупвачите предпочитат цената да падне, за да може пчеларят да е опрян до стената и тогава да му бъде предложена по-ниска.

- Идеята на "Истински мед" е 100% от това, което казваме, че има в меда, да е вътре. Тоест, когато някой си купи от меда на Даниела от Шумен, ще сме сложили само меда на Даниела от Шумен, като това е доказано с лабораторно изследване.

Решаваме проблема на прозрачността и качеството на меда, като разказваме цялата му история. Накрая плащаме максимално много на пчеларите. Затова продуктът ни е скъп. При нас най-ниската изкупна цена е около 7 лв. Освен че имаме лабораторно изследване, има и декларация от пчеларя, че се опакова само неговият мед.

Опитваме се да решим проблемите на българското пчеларство, като ангажираме и корпорациите. Имаме фондация, която се казва "Истински мед", и получаваме дарения. Тях предаваме под формата на кошери, консумативи и оборудване за пчеларите, не пари. А след зимния сезон, когато смъртността в кошерите обикновено е голяма, имаме кампания за възстановяване на пчелните семейства.

За да можем да образоваме пчеларите на бъдещето, направихме т.нар. пчеларски университет, в който имаме лекции за грижи за пчелите, за иновации, брандинг, маркетинг, продажби, продуктово позициониране и регулаторна рамка.

- От продажба на мед най-вече на корпоративни клиенти. Печелим и от крайните потребители, но там маржът е прекалено малък, защото все пак се стараем да увеличим бройката, съответно консумацията на мед в България.

- Проверките в лаборатория са най-добрият начин да се установи от какво е медът, какво е неговото качество и най-важното: съдържа ли нерегламентирани субстанции. Гледа се основно за търговска захар, пестициди, антибиотици и други замърсители.

С поленов анализ може да се определи каква е зрелостта на меда. Ако в него има повече от 20% вода, ще се развали. Влагането на търговска захар е най-лесният начин за увеличаването на количеството на меда.

- Повечето пчелари знаят как се прави: когато се събира мед, не се подхранват пчели. Ако някой реши да си увеличава количеството, докато пчелите са активни в събирането на мед, ще им сипва захарен сироп и те ще го смесват с това, което добиват от природата.

Например преди напролет да цъфне всичко, ако искам да имам повече пчели, за да възбудя семействата, ще им налея захарен сироп и те от 10 хил. ще станат поне 30 хил. пчели. Така че проблем е, при условие че пчеларят не знае как се прави. Но е добре да се прави по принцип.

- Имаме Агенцията по безопасност на храните, която има някакви изисквания. Но на практика държавата няма участие.

Има мижави помощи, които са недостатъчни дори за 10% от обгрижването на даден кошер, а няма такива за възстановяване на зимна смъртност. Изобщо пчеларството не е тема в българското законодателство или в изпълнителната власт.

- Пчеларството е традиционно пренебрегван сектор, тъй като екосистемната услуга на опрашване, която предлагат, е безплатна.

Основният проблем е, че не се гледа на опрашването като на услуга с добавена стойност. А тя допринася с над 160 млрд. долара годишно за глобалната икономика. Ако нямаме пчели, нямаме ефективна аграрна култура и залитаме повече в посока на генномодифицираните организми (ГМО).

Другият основен проблем са помощите. Повечето колеги няма да се съгласят с мен, защото казват, че помощите им са недостатъчни, а според мен въобще не трябва да ги има. Аз предпочитам да има пазарен принцип. Естествено, щом другите страни в Европейския съюз имат помощи, трябва да сме на равни начала.

Но за мен помощите са грешка. Причината е, че пчеларите в България смятат, че трябва да взимат помощи на всяка цена. А никой не им помага за допълнителна квалификация, не провежда обучения как да лансират продукта си. Това ми изглежда като да са държани нарочно бедни.