- Всичко планирано и заявено към регулатора се изпълнява. Регулаторът прави проверки и поне от 2015 г., откакто аз работя в България, инвестициите се изпълняват, макар и на моменти с малки отклонения.

Друг е въпросът дали инвестициите, които са заявени, са достатъчни. И в допълнение достатъчни за какво. Инвестициите в мрежата в България са едни от най-ниските, но и цената на мрежовите услуги е най-ниската в ЕС.

Ако въпросът е може ли инвестициите да са по-големи, да, може. Особено предвид нуждата от модернизация на мрежата, включване на повече ВЕИ мощности, зарядни станции за автомобили, присъединяване на домакинства с малки инсталации, дигитализацията. И въпросът е за колко време ще бъдат постигнати тези нужди със заложените инвестиции - за 15 години или за 5 години. Това пък налага да се търси решение на въпроса откъде да се намери финансиране - през тарифите, при което цената на мрежовите услуги ще се покачи, или да се възползваме от другите ресурси като Плана за възстановяване, Модернизационния фонд или други фондове на ЕС. По наше мнение инвестициите, които правим в мрежата за нормалното ѝ опериране, са достатъчни. Това, което липсва, са инвестициите за по-бързото ѝ модернизиране.

Но по отношение на ситуацията през ноември дори през годините да бяха вложени 10 пъти по-големи инвестиции, пак щеше да се случи същото.

- Защото, ако падне едно дърво върху новия стълб с новия проводник, пак ще го скъса. Така че проблемът в този случай не е в състоянието на мрежата. Просто метеорологичните условия бяха такива, а нашите хора нямаха възможност да достигнат до авариите заради непроходими пътища, паднали дървета на пътя и върху самите проводници. Някой може да предложи да се положат кабелите под земята. Тогава говорим за напълно различен мащаб на инвестицията. Например, за да сложим под земята цялата ни мрежа средно напрежение от 17-18 хил. км, са необходими над 2 млрд. лв. Но това е ненужна инвестиция. Нека дам един пример. Има държави с градове, където вали сняг веднъж на 5 години. Общините не купуват и не поддържат почистваща техника, като поемат риска веднъж на 5 години градът да е затворен.

На същия принцип трябва да преценим какво бихме постигнали, ако вкопаем цялата мрежа под земята. Първо стои въпросът за цената. А и няма държава в света, чиято мрежа да е изцяло под земята. Стандартът е това да се прави в градовете, за да не пречат въздушните проводници и защото е по-безопасно. Но да се вкара цялата мрежа под земята е толкова скъпо удоволствие, че не си струва. Стои и въпросът е кой ще го плати. Би трябвало това да стане през крайната цена на услугата. Ако клиентът каже, че го иска и е готов да плати цената, тогава регулаторът разрешава да се направи. Но в този случай говорим за напълно различна цена за мрежовите услуги. Например в моята родина Чехия също няма вкопана мрежа, а мрежовите услуги са едни от най-скъпите. Сега от 1 януари са вдигнати с 65%.

Нагласата на хората в България е, че токът не се влияе от нищо и че го има 24/7. Затова при лоши метеорологични условия се критикуват мрежовите оператори. Аз обаче се гордея с нашите служители, които реагираха незабавно и работиха денонощно. Никой не прави сметка, че нашите хора трябва да излязат и да работят посред виелица, през нощта, да оставят семействата си през уикендите. Едва ли някой родител би искал да насочи детето си за работа в системата, като чува как всички ни хулят.

Това влошава и проблема с кадрите. Хората не осъзнават какво усилие е да се възстанови токът. Пак ще дам пример с моята родина. Моят тъст, който живее в покрайнините на Прага, по Коледа три денонощия беше без ток, защото се влоши времето. А там инвестициите са над 400 млн. евро годишно при 3.6 млн. клиенти. За сравнение, тук имаме около 50 млн. евро за 2.2 млн. клиенти. И въпреки това в някои населени места близо до Прага имаше домакинства 3 денонощия без ток. Там хората не се сърдят толкова много, а разбират проблема. Смятам, че трябва да свикваме с климатичните промени, които водят до резки изменения във времето, дори в рамките на часове.

- Не, не. Ние гледаме целесъобразността на всяка инвестиция и от гледна точка на възможностите на съответното дружество да осигури финансови средства при настоящите цени на услугите. Когато изготвяме инвестиционната програма, не залагаме три пъти по-високи инвестиции, което би довело до драстично увеличение на мрежовата компонента. Съобразяваме се със ситуацията тук и гледаме какво би било поносимо. Отделно се следят два вида инвестиции, които се отразяват върху развитието и поддръжката на самата мрежа. Те са т. нар. задължителни инвестиции за поддържане на системата в добро състояние. Отделно има инвестиции за разширяване на мрежата. Това са пари, които заявяваме, че ще вложим. Към тях добавяме и суми за разумна модернизация от гледна точка на присъединяване на нови ВЕИ мощности, дигитализация на мрежата и др. В тази част може да се инвестира много повече, за да станат по-бързо промените. Натам сме насочили вниманието си и търсим възможности за финансиране с пари по Модернизационния фонд и други европейски фондове с цел да не товарим много крайната цена.

- Той се променя през годините. За 2024 г. е около 20%, но няма твърда граница, защото в зависимост от проектите те може да се окажат в друго перо, а не в модернизацията. Например, може да сменим електромера със смарт електромер не като част от модернизацията, а защото полезният му живот е изтекъл . Затова процентът е условен.

- В случай че някой има такъв проблем, има процедура как се действа. Подава сигнал, слагаме уреди, които мерят напрежението и реагираме. Ако се окаже, че реално съществува проблем, незабавно реагираме и стартираме процедура по решаване на въпроса, но често това изисква време, организиране на процедура по Закона за обществени поръчки, получаване на разрешение от местните власти и т.н.

Имаме случаи на сигнали от клиенти, при които измерването показва, че няма проблем. Но не казвам, че няма основателни оплаквания.

- Има села, близо до София, където мрежата е била планирана с определен капацитет, но те се разрастват с по-бързо темпо - хората строят къщи и ползват много уреди. Макар с годините уредите да стават по-ефективни, ние не виждаме спад в потреблението, а тъкмо обратното. По предварителни данни през 2023 г. то се е увеличило с около 4% в сравнение с 2022 г. Причината е, че хората си слагат повече климатици, два хладилника или фризери и т. н.

- Да, и ние инвестираме в увеличаване на капацитета. Но това не може да се реши от днес за утре - трябват нови стълбове, по-дебел проводник, по-голям трансформатор и тук вече въпросът опира до обществени поръчки, разрешение за строеж, материали и др., което изисква месеци. При това идеята процесът да се осъществява по Закона за обществените поръчки, защото по-голямата конкуренция води до по-ниски цени, не се реализира. Заради тромавата процедура и многото изисквани документи, редица доставчици не участват в поръчките. Ограниченията, с които сме принудени да работим, не отговарят на мащаба на бизнеса ни.

- Работи се по обсъждането им, включително и какво трябва да се измени в някои наредби, но според мен въпросите са по-скоро свързани с по-добра координация и комуникация. Няма нещо, което е напълно грешно и трябва да се промени изоснови. Но от всяка криза трябва да се вземе урок. Всички участваме в работна група и обсъждаме.

- Няма конкретен срок, защото от обсъжданията ще излязат няколко предложения за промени и всяка тема е с различен срок за изпълнение. Но още е рано да коментираме резултати.

- Това е класика в жанра. Преди се говореше, че електроразпределителните дружества бавят присъединяването на нови клиенти, а сега, че се бави присъединяването на нови ВЕИ. Нашият бизнес е електроразпределение към крайните клиенти и за нас е по-добре да има по-високо потребление. Следователно имаме интерес да ги присъединим по най-бързия начин. Твърдението, че мрежовите оператори бавят нещо противоречи на логиката на бизнеса ни. Второ, по отношение на процедурите за присъединяване на ВЕИ има много какво да се промени. В момента ние сме длъжни до 2 седмици да отговорим на всяка заявка за присъединяване на ВЕИ инсталация. Това означава, че наш специалист отива на място, за да определи къде е най-близката точка на присъединяване, има ли свободен капацитет и даваме предписание по какъв начин да стане присъединяването.

Резултатът е, че на места няма свободен капацитет и затова е нужно да се направи инвестиция в нов проводник, трансформатор и т. н. Подалият заявка обаче смята, че му става скъпо и се отказва. Месец по-късно идва друга заявка в същия район и всичко се прави отначало със същия резултат. В крайна сметка една и съща дейност се повтаря 10 пъти и има 10 недоволни инвеститори. От години предлагаме организацията да се подобри - например като в Германия да се определят срокове, в които се събират заявки в даден район и тогава разходите по нужната инвестиция се поделят между всички, които искат да се присъединят в района. Но съществуват редица детайли, на които трябва да се намери решение - какво става, ако някой се откаже и др. Политиците обаче не се съгласяват с този подход засега.

По наши впечатления се подават и голям брой спекулативни заявления, при които собственици на терен първо подават заявления при нас и след като получат одобрение, тепърва търсят кой да изгражда ВЕИ мощности върху техния терен. В същото време ние сме длъжни 1 година да пазим одобрения капацитет и през този период той не може да се ползва от друг. Надяваме се, че това ще се реши с наскоро въведеното изискване за предоставяне на гаранции.

- Има одобрена програма за първия етап на модернизация на мрежите до 2026 г. За него ще получим 39 млн. евро за 2 проекта - за поставяне на умни електромери и инфраструктурата към тях. Това ще ни позволи по-бързо да подменим съществуващите електромери със смарт устройства. Ние започнахме този процес през 2018 г. със собствени средства. Благодарение на одобрената програма ще можем да ускорим процеса и да поставим половин милион умни електромери.

За следващия етап, след 2026 г., предстои кандидатстване пред Европейската инвестиционна банка. За целта ние подаваме проектите си към Министерството на енергетиката, а то ги обобщава. Много добре работим с тях , но все още няма подписан договор с министерството, за да започнем да ползваме одобрените вече суми.

- Ако искаме да решим въпроса с производството на ток от фосилни горива, решението е ток да се произвежда там, където се потребява. Тоест, ако говорим за ВЕИ, би трябвало така да се регулират нещата, че енергията от тях да отива в мрежата, в която ще се ползва, а не да се налага да се трансформира от мрежа ниско напрежение в средно и дори после във високо, за да се пренася от нас към Енергийния системен оператор и обратно. Чисто техническите загуби ще бъдат такива, че ще обезсмислят идеята.

- Битът няма да излезе на свободния пазар преди 2026 г. До края на 2025 г. цените остават регулирани, но тази регулация вече няма да е в ръцете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а на Министерския съвет, който от 1 юли тази година трябва да определи т. нар. базова цена. Регулаторът обаче трябва да определи регулирана компонента за нас, за да си покрием разходите за обслужване на клиентите, фактуриране и т. н. Освен това, в момента ние купуваме ток от Националната електрическа компания (НЕК), а от 1 юли тя вече няма да е обществен доставчик и ние трябва да купуваме на свободния пазар. И сега въпросът е, че ние ще купуваме на някаква цена от него, правителството ще определя базовата, но ще има разлика между тях. И до момента не е ясно какво ще става с тази разлика. Сега се разработва механизъм за компенсации, каквито ние трябва да получим като краен снабдител. Механизмът все още не е изяснен.

Очакването ни е, че базовата цена ще е под тази на пазара, тъй като в момента битът плаща 130 лв., а на пазара тя е над 200 лв. Така че ще има доста голяма разлика.

Освен това сега се разплащаме помежду си със закъснение - ние плащаме на НЕК, а тя от своя страна - на производителите, но на борсата се плаща всеки ден. Тоест, при промяната цялата тази верига ще отпадне и оставаме само ние като краен снабдител. По този начин всеки битов клиент ще бъде финансиран от нас в продължение на 50 до 80 дни, през които ние всеки ден ще купуваме ток, а той ще плаща доста по-късно за него. Предварителните сметки показват, че през зимата при сегашните цени говорим за необходимост от финансиране в размер на 600-700 млн. лв. за месец за цяла България, за да купуваме ток за клиентите. За по-малко от 6 месеца трябва да се намери решение на въпроса.

- Във всяка държава има за какво да се мечтае, по какво да се работи и какво да се улесни. От наша гледна точка през последните няколко години нестабилността, липсата на действащ парламент доведе до закъснение в актуализирането на нормативните документи. Бизнес средата в България не е най-стабилната, но не е извън европейските стандарти.

- Всеки европейски бизнес има този проблем, не е само в България. Опитваме се да предлагаме пазарни условия на нашите служители, даваме им възможност да повишат квалификацията си. Работим с училища и университети, даваме стипендии. Може дори да се наложи да внасяме кадри. България има какво да подобри в процедурите, защото дефицит на специалисти съществува.

- По отношение на смяната на собствеността - да. Но не е приключила трансформацията, тя е постоянен процес. Казвам на колегите, че единственото сигурно е, че промените ще продължат и от нас зависи те да се случват професионално и по най-правилния начин.