- Когато разкрихме историята с Мартин Божанов-Нотариуса през 2021 г., институционалната реакция тогава, и може би обществено-медийната, не беше много по-различна от тази с "Осемте джуджета". Даже можем да кажем, че това някак си не създаде дори бума, който беше в социалните медии след "Осемте джуджета", не му се обърна чак такова внимание, но ние още тогава знаехме, че със сигурност това е подобна мрежа с подобно сериозно влияние, която е от естество да упражнява влияние върху правосъдните институции като мрежата на Петьо Петров-Еврото.

Коя колко точно влиятелна е била е, разбира се, въпрос, на който няма как да имаме точен отговор. Но и за двете мрежи след работата по тези разследвания при нас никога не е стояло съмнението, че се касае наистина за много сериозни организирани престъпни групи за неправомерно влияние в правосъдието, с които съответно покрай това вървят и други неща - рейдърство, което осъществяват. Там, където резултатите, които искат да постигнат, не стават чрез корумпиране на съответните служители, става чрез заплахи, използване на компромати и т.н. Различни са лостовете, с които си служат. Каква е разликата в обществения отзвук - сега е много по-сериозен, отколкото беше през 2020 и 2021 г.

Според мен обяснението трябва да се търси в променената все пак институционална среда. Обществено-политическите отношения, които съществуваха към 2020 и 2021 г., можем да кажем, че сега са променени. Вследствие и на това имаме и различен като цяло обществен отзвук на тези данни.

- Включително и институционален отговор някакъв, какъвто в началото не се наблюдаваше. Дори не се твърдеше, че това са някакви изолирани случаи.

Бившият главен прокурор Гешев неглижираше публично данните, които бяха изнесени за мрежата на "Осемте джуджета", а за мрежата на Мартин Божанов-Нотариуса никакъв коментар нямаше от него. За "Осемте джуджета" имаше публични коментари на осмиване на тези обстоятелства.

По-късно разбрахме и сега разбираме от постановление на Софийската градска прокуратура (СГП), че години по-късно същият този главен прокурор Иван Гешев е мобилизирал, или поне така се твърди в постановлението на СГП, целия ресурс на Софийската районна прокуратура (СРП) за наказателно преследване на фронтмена на "Осемте джуджета" - бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров-Еврото, в рамките буквално на часове.

Мащабът на мрежите стана вече ноторен факт, никой вече не спори за това. Единственият спор, който съществува между тези два клана в прокуратурата, е кой какви отношения е имал с мрежите, но фактът на съществуването им и влиянието им не се отрича от никого. Това вече стана общоизвестен факт. За съжаление обаче дори и при този институционален отговор, който наблюдаваме в момента и все пак някакво задвижване на държавните органи по тази тема, преустановяването на това неглижиране и на затваряне на очите малко вероятно е да доведе до нещо докрай, до нещо смислено от чисто институционална гледна точка.

- Първо, нещата съвпадат времево. Това е едното обстоятелство, което трябва да ни наведе на извод за такава свързаност. Второто е в официален акт на СГП, а именно, че Гешев в последните дни от мандата си, преди да бъде предсрочно освободен, е разпоредил образуване на наказателно производство, на вече подалата оставка ръководителка на СРП Невена Зартова, срещу Петьо Петров, което е било насочено и срещу Борислав Сарафов. В хода му като свидетели са били ползвани лица от кръга на Мартин Божанов-Нотариуса. Виждаме тези индикации до какъв извод в крайна сметка могат да доведат.

Разбира се, той може да бъде в някаква степен спекулативен.

След освобождаването на г-н Гешев започва разследване в СГП срещу групата около Мартин Божанов, където пък вероятно като свидетели са ползвани хора може би от другия кръг. Тези множество съвпадения ни навеждат на мисълта, че има такива обвързаности.

- Решенията могат да бъдат съзрени изключително трудно, защото на всеки е ясно, че при така създадената обстановка има, ако не друго, то поне сериозни, обосновани съмнения за обвързаности между тези криминални кръгове и нива в прокуратурата. Дали наистина в каква степен има такива обвързаности ние можем да спекулираме на база наличната информация, но при тези основателни съмнения няма как да има легитимно очакване, че тази институция, която е толкова обвързана с тези кръгове, ще може сама да проведе безпристрастно разследване на тези обстоятелства и няма да попаднем отново в ситуацията, в която избирателно се хващат едни обстоятелства спрямо определени лица, а за други обстоятелства и за други лица широко си затварят очите.

Ако това се случи, то тогава за никакво разплитане и за никакво правосъдие не може да става въпрос.

Така че при тези съмнения за много сериозно инфилтриране на мрежите в институциите съд и прокуратура как тогава може да има легитимно очакване за едно такова безпристрастно разследване? Ами не може да има. Винаги ще остане съмнението в обществото, че това разследване е проведено по един незаконосъобразен начин. Това е пагубно за правосъдието, защото то трябва да има обществена легитимност, за да действа по такива казуси.

Ако няма изначално обществена легитимност, ако няма изначално легитимност, ако щете, дори в правната общност... Не можем да очакваме от гражданите да са толкова информирани в дълбочина за процесите, които протичат, то поне в правната общност хората, които са информирани за тези процеси, там трябва да се търси легитимността на подобни институционални действия, които ще бъдат извършвани. Това също не е налице, защото в правната общност също никой не вярва, че едно такова разследване може да бъде безпристрастно проведено.

Дори и хипотетично, ако си представим ситуацията, в която в момента изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов бъде временно отстранен от поста, който заема, или се оттегли от поста, който заема, дори и в тази ситуация прекалено много данни има за хора в прокуратурата, които са били ангажирани по тези наказателни производства, за които излизат толкова смущаващи обстоятелства - за това как са провеждани тези наказателни производства. И при това положение как да очакваме, че дори и и при оттегляне на и.ф. главния прокурор институцията може да проведе това разследване?

В това положение сме изправени наистина пред една патова ситуация, от която излизане в този конкретен случай на практика няма. Защото временната парламентарна комисия, която беше създадена, дори и при най-добро желание и най-адекватно действие от нейна страна има много лимитирани възможности. Тя не може да влезе в дълбочина и да проведе едно такова наказателно разследване. Да, тя може да направи други важни и съществени неща, но самото наказателно разследване не може да го проведе.

- Монополът на прокуратурата върху наказателното преследване у нас се разбира като това само и единствено прокурор да може да ръководи наказателното преследване и да повдига обвинение. Но дори и не само това обстоятелство, а и изключването на съдебния контрол върху правилността на тези прокурорски решения.

В огромното мнозинство европейски правни системи има различни възможности за контрол от една страна или противотежест на тези прокурорски решения. Например когато прокурорът отказва да повдигне обвинение или отказва да се занимава с разследването на случай, има различни опции - дали съдът ще прегледа неговото решение и ще стигне до извода дали то е правилно, или може да укаже повдигане на обвинение е едната опция, т.е. контрол. Другата опция е, когато прокурор откаже да се занимава с определен случай да има противотежест на това, т.е. някой друг субект да може да встъпи в тази обвинителна функция.

Да, сега беше въведен контрол върху отказите за образуване на наказателно производство в някои случаи след много дългогодишна борба това да се случи и много дългогодишно отричане на полезността от такова действие, а то е толкова естествено. Но това е за много малка част от случаите на самия вход, в самото начало на наказателното производство, но това не означава, че в едно наказателно производство, когато прокурорът бездейства, срещу това негово бездействие ще има някакъв лек. Продължава да няма.

Ако искаме да приведем нашата система на наказателно правосъдие в съзвучие с добрите европейски практики, това би означавало ние да създадем такава система на контрол и противотежести при упражняването или неупражняването на обвинителна функция така, че да не може една институция, която на всичкото отгоре по дефиниция действа затворено и йерархично, да се разпорежда изцяло с един такъв съществен въпрос като това дали някой трябва да бъде разследван, дали да му бъде повдигнато обвинение и какво обвинение да му бъде повдигнато.

Шансът беше при конституционните промени това да стане, като на конституционно ниво се разчупи този монопол - дали като се предвиди възможност за съдебен контрол на всеки един прокурорски акт в предвидените от закона случаи и съответно регулацията да бъде оставена на другите закони за това кога точно да се налага съдебния контрол, или като беше предвидена възможност за алтернативно обвинение. Отново казвам, това алтернативно обвинение не трябва да го разглеждаме като някаква хипотеза, при която всеки в държавата да може да повдига обвинение на всеки друг.

Трябва да го разглеждаме като някаква много лимитирана форма за противотежест и баланс на отказа на прокурора да се занимава с определени случаи. Особено когато става дума за много сериозен случай от обществен интерес, засягащ самата институция, включително и главния прокурор, най-удачният вариант, при който би се постигнало решение на тези проблеми, би било наказателното разследване да се извършва от външен субект. Така най-адекватно би се изпълнило и решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България", защото сега ние го изпълнихме с най-добрия възможен вариант вероятно в рамките на действащата Конституция, но все пак в рамките на действащата Конституция.

Видяхме, че съдията, кариерно съдия, която беше назначена като изпълняващ функциите разследващ срещу главния прокурор и неговите заместници, той трябваше да стане прокурор, за да се впише в този конституционен модел. Ставайки прокурор, малко или много този човек попада вече в прокурорската система и съществуват опасности от намеса, които не могат да бъдат изцяло елиминирани, а чисто практическите рискове ние ги видяхме при имплементирането на тези норми. Когато в началото прокурорската колегия на ВСС се чудеше къде ще настани този човек, на какво бюро, кой ще му даде компютър и трябваше съдията, вече прокурор, да провежда срещи с и.ф. главен прокурор, когото ще разследва, за да осигури той логистично нейната работа. Това е абсурд, чисто практически е абсурд.

- Спрямо настоящата Конституция и законодателна рамка няма. Затова казвам, че не можем да очакваме обективно и адекватно институционално разплитане на този случай, защото няма как някой външен да го направи.

Това, което може да стане, е първо - осъзнаване на погрешността и вредността на концепцията за прокурорски монопол и на второ място е това, че дори и да не можем да очакваме адекватно финализиране от наказателноправна гледна точка на този казус, поне чрез контрол от страна на парламента, общественият натиск над дейността на институциите - това малко или много винаги е едно обстоятелство, което може да ги държи в напрежение в добрия смисъл на думата, което би означавало да действат по адекватен начин, а не превратно да използват правомощията си.

Чрез обществен натиск, чрез натиск от една подобна комисия в парламента институциите могат да бъдат контролирани. Да, лимитирано е, има много пречки срещу това, но поне е нещо и затова тази парламентарна комисия е важна с този контрол, който може да осъществява, макар и лимитиран, но все пак е нещо. Защото ако го нямаше него, ако го нямаше и общественият и граждански натиск и темата бъде забравена, няма абсолютно нищо да се случи. Сега излиза едно постановление на СГП, което в друга среда беше немислимо такова нещо да бъде публикувано от прокуратурата. То до голяма степен е не само изобличаващо предишните практики на предишното ръководство, но то е до някаква степен и изобличаващо за начина, по който е подходено по казусите след промяната на властта в прокуратурата.

Заради това парламентът, въпреки че има лимитирана роля по отношение на контрола, който може да осъществява върху органите, които изпълняват правосъдието, той може да одитира дейността на институции, които са били ангажирани по тези казуси и особено на институции в изпълнителната власт като МВР и неговата ГДБОП, на комисията КПКОНПИ, за която също трябва да се разбере през годините какво се е работело по мрежите там и по какви данни е имало и защо нищо не е излязло оттам.

- Нищо не се случва. Беше написан нов закон, има нещо ново в този закон, а именно даването на разследващи функции на тази комисия, но всичко друго в общи линии не е много променено от режима, в който беше досега. Пак беше разделена на две, през 2018 г. Беше събрана, а сега отново е разделена. За тези разследващи функции аз съм коментирал много пъти, че сами по себе си те не могат да обърнат по някакъв начин картината на борбата с корупцията по високите етажи на властта по ред причини, основната от които е, че разследващите органи, тези, които фактически провеждат разследването, по нашата концепция за досъдебната фаза на наказателния процес, те имат много лимитирана роля.

Всичко се провежда под пълния контрол на прокурора и затова и най-перфектните разследващи органи да имаме, без прокуратурата да действа адекватно, от тяхната работа няма да има никакъв позитивен ефект.

Това дава едно забавяне във времето в започването на функционирането на тази комисия, но отново казвам - това дори не е и толкова важно. Много по-важна е реформата, която ще се направи на ниво Закон за съдебната власт в изпълнение на конституционните промени, какъв избор ще бъде направен за бъдещите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. Това са ключовите въпроси, които предстоят оттук насетне.

Най-важното, което може да бъде направено с Антикорупционната комисия, е един пълен одит на дейността й назад през годините, и то особено на това звено, което дойде от ДАНС и което е натоварено със задачата да разкрива корупционните престъпления. В крайна сметка защо антикорупционната комисия, разполагаща с бюджет около над 20 млн. лв. на година, не разкри някоя от тези мрежи за престъпно влияние в правосъдието, защото тя точно това трябва да работи?

- Моят отговор е, че тя никога не е имала мандат да се занимава с това. А дори и след като тази първоначална информация беше поднесена на тепсия от една гражданска организация, нищо не последва след това. Повече от логично е да си направим заключението, че не че там не са знаели за съществуването на тези кръгове. Вероятно дори е имало някъде скатани някакви разработки, сигнали и т.н.

За тези хора, защото аз съм много далече от мисълта, че така както ние достигнахме до първоначалната информация за съществуването на тези мрежи, така не е имало и много хора, които са отишли с тази информация и при институциите, за да им я предоставят - в антикорупционната комисия. И след като нищо не се е случило, значи единственият логически извод, който може да направим от това, е, че там не е имало реален мандат, връчен на тази комисия, да се занимава с такива случаи. По-скоро тя е трябвало да служи за прикриването на такива случаи, а не за тяхното разкриване.