- Миналото лято проучвахме сгради в Бургас, Варна, Видин, Велико Търново, София, Горна Оряховица, санирани по предната програма от 2014-2015 г.. Направихме го, защото знаем, че ще има проблеми с новото саниране. През ноември силен вятър отлепи нова топлоизолация на саниран блок 152 във Варна. На място преброих 7-8 нередности, които са очевидни, но са останали скрити за всички комисии и приемащи органи, одобрили обекта като редовен.

Били са подписвани собственици от блока, които не са били съгласни да подпишат Акт 15, и всъщност това е направил служебно главният архитект, сигурно под натиск от кмета, за да не се изпуснат сроковете и да бъдат преведени парите към общината.

- Основен проблем на цялостното саниране в България е, че топлоизолацията се залепва с "топки", което е забранено. По този начин остават кухини между външната стена на сградата и топлоизолацията и това всъщност охлажда сградата.

Ако пламне пожар, тези кухини (с въздух) реално разгарят огъня. Под противопожарните ивици от каменна вата, чиято задача е да спрат разпространението на огъня, е поставен неправилно - под тях има EPS - екструдиран полистирол, с което пожарът ще продължи. Абсолютно забранено.

Масова практика е подмяната на материалите, като се ползва топлоизолация, която е непригодна за фасади, но е по-евтина. Това е опасно, особено при високи сгради, защото ако пламне пожар в някой апартамент, той ще се разпространи изключително бързо.

В случая във Варна се установи и друго - анкиращите устройства (дюбелите - бел. авт.) са толкова нарядко, а и не са влезли здраво в стената, че изолацията е паднала от вятъра.

- Въпросът е политически. Санирането трябва да е постоянен процес в страната, а не кампаниен. Няма как да има толкова подготвени колеги и строителни фирми с капацитет, които да покрият 2000 жилищни блока за пет месеца или година.

Друг проблем е, че фирмите, които печелят обществените поръчки, тъй като нямат капацитет, ги дават на подизпълнители, което е в разрез с договорите им с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На свой ред те често пъти наемат втори подизпълнители. Те смятат, че залепването на стиропор решава проблема с топлоизолацията.

В крайна сметка средствата от Европейския съюз се дават за дейност, след която трябва да има ефект - да се спести енергия (с 30%). Лошото е, че по тази линия на България ще се наложи да връща стотици милиони на ЕС.

- Аз минах с термокамера по някои санирани обекти и те светят в червено. Този цвят показва, че изтича топлина от сградата и значи санирането е извършено неправилно.

При температура в стаята 25 градуса на стената е 14 градуса, което показва, че има допълнително охлаждане. То става от полагането на изолацията с "топки" и движението на въздуха между нея и стената на сградата.

- То е за прокурорска проверка, но от прокуратура, която работи и няма съмнения за корупция в нея.

- Трябва по един човек от всеки блок да се самообучи, за да контролира процеса. На страницата на АВСК сме публикували правилния начин на саниране и надзора му. Другият вариант е сдружението на собствениците в блока да наеме срещу заплащане някой със строителни знания, който да надзирава работата на фирмата изпълнител.

При нашата проверка живеещите в санираните блокове ни се оплакваха от арогантността на фирмите, когато откривали нередности. "Абе то ви е безплатно, какви претенции имате", им отвръщали.

Хората не са специалисти и нямат аргументи да се защитят. Затова ние от Алианса за висока строителна култура изготвихме 10-12 стъпки (фази в санирането - бел. авт.), които е добре да се фотографират, опишат и пратят в Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) и в общината. За да има документ, иначе всичко остава скрито под мазилката и после се вижда с термокамерата.

Хората се чудят защо им мухлясват стените и апартаментите след санирането, а това води и до болести.

- Сумата за всяка сграда е поставена на база енергийното обследване. Проблемът е, че липсва проектиране, а това са просто едни базови сметки по крупни показатели - оценката на всяка жилищна сграда. Всъщност цялата схема е сбъркана - слагаме каруцата пред коня.

- Да, и ще бъдат на инженеринг, както досега са 60% от процедурите, а това е недопустима схема. При инженеринга проектантът е подчинен на строителя, което е конфликт на интереси. В тези случаи винаги щетата е за гражданите, защото строителната фирма може да диктува правилата и да прави каквото си иска.

Трябва да има работно проектиране, защото то не дава възможност на строителите за своеволия. То уточнява всяка строителна дейност и детайл и позволява до 3% вариации от изпълнителя. Инвеститорите обаче не са готови да плащат за работен проект и реалността сега е 25-30% свободна вариация от строителя (от проекта).

Установих, че и голяма част от архитектурната гилдия в България се е отучила да го прави. Водех обучения, на които колеги питаха: "Ама кой се занимава с работно проектиране?" Аз се занимавам, научил съм го в университета, после в проектантските бюра, където съм работил, то е задължително. Тук обаче строителният процес е обърнат наопаки.