Френският президент Еманюел Макрон разбуни духовете в Европа с изказване, че не изключва изпращане на западни военни в Европа, и отзвукът от думите му продължава и до момента. Той направи още няколко уточнения, Русия реагира остро, някои съюзници категорично изключиха подобен сценарий, но други казаха, че за него трябва да се говори и мисли.

- Нека първо поясним контекста. Той отговори на въпрос на журналист, това не беше някакво [подготвено преди това] негово решение да говори за това.

- Не, не е неволно изказване. Но и не мисля, че той можеше да отговори по друг начин на такъв въпрос. Защото ако те питат "Готов ли сте да повишите нивото на ангажираност в името на това да не се допусне победа на Русия?" и отговориш "Не, не съм", резултатът няма да е това, което всъщност искате да кажете.

Затова смятам, че в изявлението му има три послания:

- Да, в споменатия контекст смятам, че той не е имал предвид изпращането на хиляди военни да се сражават на фронта в Украйна, а по-скоро с подкрепящи задачи като обучение, разминиране и подобни.

Проблемът е, че такава позиция не е била съгласувана с партньорите. Затова и предизвика по-скоро обратен ефект и реакции "Не, не, не сме готови", които стигнаха до Русия. Но, пак припомням, това бе отговор на журналистически въпрос.

- Доста оптимистично гледам на това, имайки предвид какво бе постигнато дотук, а не като си мислим къде можеше да бъдем. Да, може да бъдем по-ефективни, да напредваме по-бързо. Но спомнете си какво беше през февруари 2022 г. Категорично ще е нужно много повече за Украйна, включително от страна на Франция. Властите в Париж твърдят, че правят много повече, отколкото е общото впечатление, че помагат с разузнавателни данни.

Вярно е също, че се отпускат много средства за енергийни помощи и компенсиране последиците от войната. Но действията за Украйна в тази ситуация се нуждаят и от подкрепата на обществото. Ако хората останат с впечатление, че парите на данъкоплатците отиват за украинците, а французите, българите и т.н. плащат цената за това, подкрепата за военната помощ за Украйна ще намалее много бързо. Последиците от войната за нашите общества трябва да бъдат компенсирани максимално, докато в същото време се изпраща помощ на Украйна.

Нуждаем се от участието на САЩ, но не можем да използваме рамката на НАТО, защото не искаме да се създава впечатление, че алиансът се включва в конфликта. ЕС трябва да стори повече, но трябва да привлече и страни извън съюза като САЩ, Канада, Норвегия и т.н. Затова има и различни форуми за обсъждане, доста от тях са на двустранна основа, тъй като ЕС няма достатъчно механизми да го прави. Европейската отбрана винаги е била нещо сложно.

- Това е фундаменталният въпрос "Ше има ли война?". Няколко високопоставени граждански и военни ръководители говориха вече за това.

На първо място, това е част от отговорностите и задълженията на хората на тези постове, особено при военните - да са подготвени за война. Комуникирането за такъв сценарий в момента може би е голямо изключение, но да са подготвени за военен сблъсък е смисълът да имаме армии.

Те заговориха за това, за да изпратят послание към обществото, че войната не е нещо там някъде, засягащо само украинците, а ние ще им дадем оръжия и оборудване и те ще се сражават. Тази война е и за собствената ни сигурност. Това е причината да подкрепяме Украйна - не искаме да водим война, не просто на нашата територия, тъй като в наши дни тя се простира в различни пространства, в които можем да бъдем въвлечени.

- Не виждам как може да има преговори сега. И причините са няколко, като една от тях е, че Русия се надява да води диалог със САЩ, не с Украйна и европейците. А американците не могат в този момент да водят такива преговори.

- Ще продължим доста дълго да ги обсъждаме като исторически факти, но лично аз не вярвам, че двата меморандума бяха нещо сериозно. Мисля, че бяха замислени като послание: "Да, Русия е готова за разговаря, но ето какво искаме." А исканията бяха толкова прекалени, че не виждам как изобщо са си представяли, че могат да ги поставят. По-скоро руските дипломати вероятно са си мислели, че това е отправната точка за преговори - силно максималистичен подход - и ще получат по-малко, но то след това ще дойде нещо интересно за тях.

САЩ и съюзниците отговориха с нещо наистина интересно - въпроси, които Русия повдига от години, за ракетите с малък и среден обсег в Европа например. Руснаците реагираха с: "Не, вие отхвърляте нашите искания, няма да преговаряме." Тоест руското ръководство не мислеше сериозно за преговори.

- Войната срещу Украйна има няколко нива.

- Тази "нова Русия" се вижда от Москва като доминиращия фактор в източната част на Евразия. Не съм сигурна за намеренията им към балтийските републики, Полша и източния фланг на НАТО. Но съм доста съм сигурна, че вярват в доминирането си в Източна Евразия.

- Не съм специалист по района. Но след февруари 2022 г. виждам подновено внимание от ЕС към Западните Балкани, Кавказ и Източна Европа заради войната.

Това съживено внимание може да е подвеждащо. Защото сме склонни да виждаме повече ефекта от войната, отколкото местната динамика на процесите преди избухването ѝ. Не бива да подхождаме към района само през призмата на геополитическата конкуренция с Русия, казано най-общо. Трябва да се внимава какво се случва тук, властовите размествания и как страните в района се справят в тази ситуация, извличайки ползи за себе си.

Това може да бъде изключително разрушително, тъй като разширяването на ЕС беше много силен стимул за промени и защитаваше тези държави. Редица държави, включително Франция, която до февруари 2022 г. беше против това да се дава някаква европейска перспектива на Украйна, разбраха, че ако държим тези страни извън ЕС, ги оставяме застрашени. Но ако включването им в ЕС е начин и да бъдат защитени, тогава трябва да осъзнаем, че разширяването трябва да бъде променено - то ще е и за сигурността, а не само за свободното движение на стоки, хора и капитали в единния пазар.

- Да, това е типичен пример как, като се инвестира малко повече, може да се постигне реална промяна. Тя е много малка и много беззащитна. След Украйна това е най-засегната от войната държава и се справя със ситуацията доста прагматично и умно. Имаме уникален шанс със сегашното правителство реално да променим ситуацията с тази страна.

Русия използва най-различни лостове за натиск - корупция, дезинформация, намеса в изборите... но Кишинев се справя с тях. И най-големите рискове там не са свързани в момента с Приднестровието, а със следващите президентски избори. Русия не харесва Мая Санду и правителството и трябва да внимаваме какво се случва там.

Приднестровието е използвано за засилване на натиска, но не съм сигурна, че имат възможност да използват района като военен фактор в някакъв голям мащаб. Сепаратисткият район е доста изолиран и каквото и да е засилено руско присъствие там няма да остане незабелязано. Има икономически проблем - приднестровската енергетика е изцяло зависима от руския газ, пренасян транзитно през Украйна, но този договор изтича в края а годината и Киев казва, че няма да го поднови.

Затова гледам на неотдавнашните призиви на "властите" в Приднестровието към Москва за икономическа подкрепа по-скоро като на опити да се възстанови диалогът с Кишинев. Да не забравяме и това, че Молдова доскоро беше в ситуацията, в която сега е Грузия, но промяната се случи. Ситуацията обаче е крехка и ако не отдаваме на молдовците нужното внимание и помощ, може да изгубим тази страна.