Атанас Славов пред "Дневник": Новият Закон за съдебната власт ограничава досегашната роля на партиите
|
За проектозакона за съдебната власт, който в момента е в процедура на обществено обсъждане, "Дневник" разговаря с министър Атанас Славов и заместник-министър Юлия Ковачева, която оглавява работната група за изготвянето на проекта. Разговорът се проведе през миналата седмица, докато все още бяха министри в оставка. Във вторник (9 април) управлението премине към служебният кабинет на министър Главчев. Как ще продължи или спре работата по проекта, от който зависи продължаването на реформата в съдебната система, ще се разбере в следващите дни.
Целия разговор може да гледате и във видеото в края на текста.
Министерството на правосъдието подготви нов Закон за съдебната власт, който вече е в процес на обществено обсъждане. Кой обаче ще го внесе в парламента?
Атанас Славов: Това е изключително важен въпрос. Внасянето на Закона за съдебната власт в парламента за приемане ще е всъщност израз на политическа воля за продължаване на реформите в съдебната система.
Държа да отбележа, че поетият ангажимент от Министерството на правосъдието бе да изработи в рамките на два месеца проект на Закон за съдебната власт след приемането на конституционните промени, след това да проведем обществено обсъждане на законопроекта и той да е готов за внасяне през април.
Изпълнихме този ангажимент и тук изрично искам да благодаря на госпожа Ковачева, която беше и ръководител на работната група по изработването на законопроекта - с повече от 50 членове от различните органи на съдебната власт, представители на специализирани граждански организации, изключително широко представителство и за два месеца беше готов проектът.
По план-график трябваше в края на април да е внесен, за да може парламентът до края на юни да го приеме, защото това са конституционните срокове.
Новите текстове в Закона за съдебната власт бяха представени, както казвате, след кратки срокове. Кои са основните промени в закона след първоначалното обсъждане?
Юлия Ковачева: Основните промени в Закона за съдебната власт следват измененията и допълненията в Конституцията.
Първото, което трябва да се каже, това са правомощията на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, разпределени в съответствие с измененията и допълненията в Конституцията, и на Общото събрание, което има по-скоро съвещателна функция в сравнение с пленума на Висшия съдебен съвет до този момент.
На следващо място е съобразяването на закона с предвиденото в Конституцията, че съдиите, прокурорите и следователите, които са членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, запазват своя статут на магистрати. По тази причина в закона е предвидено, че съдиите, прокурорите и следователите запазват своя статут и че Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет, ще определи тяхната степен на натовареност.
Тоест те няма да загубят връзка с органите на съдебната власт, които са ги номинирали и съответно избрали за членове на двата висши съвета, а ще продължат да работят или да не работят в зависимост от преценката на двата кадрови органа.
По отношение на процедурите в съдебната власт и кадровото развитие на магистратите - има известни промени в частта за атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. Тези промени са направени във връзка с конкурсите, които се провеждат за повишаване и преместване, и съответно за командироването.
| Текстовете трябва да бъдат разглеждани в тяхната цялост, като целта на предложените нови правни положения в закона е да бъдат оптимизирани сроковете за провеждане на конкурсите и съответно да бъде намален негативният ефект на командироването. |
Подробно е предвидена процедурата по предложения за назначаване и за освобождаване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съответно на главния прокурор, в частта за избора на административните ръководители.
Законопроектът предвижда за административни ръководители да бъдат номинирани кандидати, които са от състава на съда, прокуратурата или следствието, тоест от същото ниво или от по високо ниво, като е отпаднала възможността да бъдат номинирани кандидати, които са от по ниски нива в органите на съдебната власт.
Предвидени са съответни изменения по отношение на правомощията на общите събрания във връзка с организацията и дейността на съдилищата.
В частта за дисциплинарните производства е предвидено като самостоятелно нарушение правилата на етичните кодекси за поведение на българските съдии и съответно българските прокурори и следователи в случаите, в които то не е маловажно, като дисциплинарната власт е предоставена изцяло само на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Тоест проектът не предвижда възможност административните ръководители да налагат дисциплинарни наказания на магистратите.
Съществена новост е въвеждането на принципите за етично поведение в Закона за съдебната власт като основополагащи за поведението и в професионалната, и в личната сфера на магистратите.
Новият закон за съдебната власт: Съдът е властта
Какви бяха основните критики към текстовете на първото обсъждане и има ли как да бъдат поправени? Необходимо ли е изобщо?
- Бих казала, че основна тема на обсъждането беше частта за прокуратурата. Със законопроекта сме предложили структура на Върховната прокуратура. Така, както е предвидено, че върховните съдилища - Върховният касационен съд и Върховният административен съд, заседават чрез своите колегии, съответно за прокуратурата е предвидено, че има две направления - досъдебно производство и надзор в съдебното производство, със съответните отдели.
Това беше тема на дебат. Предполагам, че този дебат ще се развие и в хода на обществените обсъждания. Според нас е важно да има яснота по какъв начин е структурирана Върховната прокуратура както за самите магистрати, така и за обществото
На следващо място въпросите, които бяха дискутирани, са отново свързани с организацията на работата в прокуратурата. Това, което пропуснах да спомена, е, че законопроектът отразява изцяло промените в Конституцията в частта по отношение на правомощията на главния прокурор, по отношение на функциите на прокурорите.
| Основен акцент е командироването и най-вече различният срок на командироване, който се предвижда в законопроекта по отношение на съдиите и по отношение на прокурорите и следователите. Общата цел на законопроекта е по този начин да се ускорят конкурсите, да се намали ефектът на командироването и да се даде възможност на органите на съдебната власт пълноценно да упражняват функциите си по самоуправление. |
За кои предложения очаквате съпротива в Народното събрание и от кого? Споделяте ли мнението, че Законът за съдебната власт беше една от причините да не се случи ротацията?
Атанас Славов: Мисля, че въпреки нашия ангажимент при приключването на приемането на промените в Конституцията надали част от политическите сили са очаквали, че изцяло нов закон може да бъде изработен за два месеца - над 200 страници, с повече от 600 разпоредби. Това е вероятно един от аргументите защо се стига до предсрочни избори.
Тези, които и в момента имат силно влияние в различните органи на съдебната власт, не искат да се разделят следващите месеци с това силно влияние. Това е моето обяснение. То е по-скоро политологическо, не толкова политическо.
И това е така, защото в рамките на Закона за съдебната власт - искам два акцента да подчертая - има гаранции за това членовете, избирани от парламента в двата висши съвета, да са политически неутрални и независими.
Тази политическа неутралност се постига на първо място с изискването лицата, които ще бъдат кандидати от парламента за двата съвета, освен досегашното изискване за високи професионални и нравствени качества, минимум 15 години юридически стаж, забележете -
И последните 5 години да не са заемали политическа позиция, да не са били депутати, да не са били министри, да не са били общински съветници, членове на политически кабинети, да не са били в ръководствата на политически партии.
На второ място, предвидено е освен народните представители да могат да правят предложения за членове на ВСС и ВПС и Висшия адвокатски съвет - това се въвежда за първи път в нашето законодателство.
Освен това такива предложения да могат да правят юридическите факултети, които получават най-висока оценка в годишната атестация на националната рейтингова система на висшите училища, в момента това са три юридически факултета в София - Софийския университет, УНСС и НБУ.
И на трето място, за първи път е предвидено представители на специализирани граждански организации с опит в съдебната реформа, защитаващи върховенството на правото, също да могат да правят предложения за членове на ВСС и на ВСС.
| Тоест широко отваряне към гражданското общество и към академичната, професионалната общност, да се правят предложения, за да постигнем необходимата деполитизация на избора на парламентарната квота. |
И още една много важна промяна се предлага, тя е във връзка с Инспектората към Висшия съдебен съвет и особено за изработването на механизъм, така че членовете на инспектората да са също политически независими лица. Имаме много конкретни препоръки в тази посока и от Европейската комисия в рамките на Доклада за върховенството на правото, и от Венецианската комисия.
И това, което екипът на г-жа Ковачева и работната група постигнаха за тези шест месеца - да изработят механизъм, по който Общо събрание на Върховен касационен съд и Върховен административен съд приема кандидатури отвътре, от самата съдебна власт, филтрира ги и ги номинира вече за членове на Инспектората към ВСС. А не както досега - политическите партии в парламента си номинират някакви хора.
И другото, което се прие в тази връзка -
Самият главен инспектор да е задължително действащ съдия с най-висок ранг, от върховно ниво, което е също гаранция за независимост на инспектората.
За да не може този инспекторат да се ползва като инструмент за въздействие и репресия върху неудобни магистрати - нещо, което, за съжаление, сме виждали през изминалите години.
Можете ли да дадете прогноза кога може да бъде приет окончателно и да влезе в сила Законът за съдебната власт, от което пък зависи изборът на нови Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, също и главен прокурор?
- По първоначален план трябваше да бъде внесен втората половина на април и до средата на юни да бъде приет. И такова политическо време имаше и все още има. За съжаление, предсрочните парламентарни избори, въпреки че парламентът остава да функционира, ще наложат промяна в този график.
Аз не си представям как в рамките на една предизборна кампания - поне един месец - парламентът ще заседава и ще обсъжда Закона за съдебната власт. Реалистично е да очакваме, че вече новият парламент, който ще се сформира, ще се занимае със Закона за съдебната власт.
| Но също така е много важно законопроектът да влезе във формата, в която до този момент е обсъждан, с всички тези важни промени, за които говорим в момента. |
Ако все пак служебният кабинет реши да го припознае или група народни представители в следващите един или няколко месеца решат да внесат проектозакона за съдебната власт в парламента, има ли риск той да не събере гласове заради разклатените отношения в управляващото досега мнозинство?
- Има риск, още повече че част от промените, които изброихме с г-жа Ковачева, са, бих казал, политически сензитивни, защото ограничават досегашната роля на политическите партии във формирането на органите на съдебната власт.
Трябва да отбележа, че част от тези промени бяха заложени като условия в споразумението между "Продължаване на промяната -Демократична България", от една страна, и ГЕРБ, което така и не се подписа. Тоест отказът на ГЕРБ да подпише споразумението беше свързан, първо, със заложените акценти в него по отношение на съдебната власт.
Второ, заложените акценти по отношение на регулаторите, където също трябва да има деполитизация на избора. И трето, по отношение на службите за сигурност.
Така че, да, аз не знам, дори да бъде внесен законопроектът така, както е изготвен, дали ще има достатъчно мнозинство за приемане на тези ключови промени. И тук ще отбележа още един момент от законопроекта, който предизвиква реакции, тепърва ще чуваме дебат в тази посока.
Става дума за така наречените смесени съдебни състави, които се формират между съдии от ВКС и ВАС за решаване на две групи проблеми. Първо, във връзка с конкурсите в съдебната власт. Второ, във връзка с дисциплинарните производства. Това е също много важен акцент в законопроекта.
Да напомня, че в рамките на дебатите по Конституцията в Конституционната комисия аз и госпожа Ковачева бяхме поели ангажимент за тези смесени състави, защото те наистина гарантират максимално обективно производство, проверка на съответните процедури - конкурсни и дисциплинарни, и не оставят възможност една част от съдебната система да изпълнява ролята на, бих казал, Сенат или Държавен съвет в съдебната власт - нещо, което не би следвало да се допуска.
Колко скъпо плащаме за (не)правосъдие
Конституцията дава съвсем ясни срокове за приемане на новия Закон за съдебната власт. Ако те обаче не бъдат изпълнени, както като че ли се очертава, ще има ли последствия и кой ще носи отговорността?
- За последствия от гледна точка на търсене на някаква отговорност трудно можем да говорим, освен политическата отговорност, която се носи от Народното събрание за неспазване на тези срокове. Гражданите ще могат да се произнесат, надявам се, на 9 юни по отношение именно на тази форма на отговорност.
Всички очакваме именно тази съвсем реална стъпка в съдебната реформа. Защото Конституцията е само една рамка и едно условие. Но реално Законът за съдебната власт и промените в процесуалното законодателство ще дадат плътността на тази съдебна реформа,
Една друга тема, но пак свързана със съдебната система - как ще продължи разплитането на казуса около връзките на Мартин Божанов-Нотариуса на фона на поредната нестабилна политическа обстановка?
- Като министър на правосъдието от първия ден се застъпвам за цялостно изясняване и ефективно разследване на този казус и свързания казус за "Осемте джуджета".
Даже поради моите настоявания за ефективно разследване, включително за евентуална свързаност, каквато се твърди в публичното пространство, на бившия главен прокурор, той заведе срещу мен и наказателно дело от частен характер. Така че съдът ще може да установи всъщност каква е истината.
Има създадена комисия във Висшия съдебен съвет, която провежда изслушвания. Прокурорският съвет също се опитва под някаква форма, според мен доста симулативна и театрална, да прави някакви изслушвания. И парламент.
Но ключовото е следното: без независимо разследване от разследващите органи и от прокуратурата не може да се изясни и този случай, и за Петьо Петров - Еврото.
Не можем да допуснем, че цялата вина ще падне само върху вече починалия човек, а другият, който е някъде извън страната, ще бъде напълно оневинен, след като за него също има много сериозни данни, че е бил съпричастен на опити за директно влияние в съдебната система, за извършване на различни престъпни действия.
Тези данни не са нови, те са от 2020 - 2021 година от разследванията на Антикорупционния фонд, които пък от своя страна продължават всеки ден да публикуват нови и нови материали, свързани с двата казуса. Ще има ли все пак някакви ефективни промени в съдебната система, които да доведат до нейното прочистване? Тя може ли сама да се изчисти от тези съмнителни обвързаности, или е нужна по някакъв начин външна намеса?
- Очевидно без външен стимул, без поемане на отговорност - първо за промяна на законодателството, второ за промяна на начина, по който работи цялата система, без поставяне на масата на проблемите и използване на институционалните ресурси за тяхното решаване.
Няма как да очакваме, че така някак от само себе си ще се самоизчисти системата.
Тоест взаимодействието между различните институции и вътре в съдебната власт, но и от страна на парламент, Министерство на правосъдието, Висш съдебен съвет е това, което може да произведе ефект, който обществото очаква.
| Но пак ключовият въпрос е може ли да се осигури независимо разследване на тези казуси, когато очевидно ключови лица, и то на ръководно ниво, имат някаква свързаност с лицата, които трябва да разследват? Без външна подкрепа аз не вярвам, че това може да се случи. |
Каква би могла да бъде тази външна подкрепа?
- Външна подкрепа от гледна точка на Министерство на правосъдието би могла да бъде осигуряване на защита на магистратите, които са готови да свидетелстват.
Осигурявате ли в момента такава защита?
- Осигуряваме такава защита.
На второ място, когато има вече конкретни данни, да стартират съответните производства за установяване на дисциплинарни нарушения.
На трето място, парламентът да се фокусира върху процесуални проблеми. Например големият въпрос, който се поставя във връзка с така наречената следствена тайна, която в момента е пълна и неограничена и само прокуратурата може да решава кога и как да вдига завесата, като често пъти го прави избирателно и неубедително,
Следствената тайна в момента се използва като мотив да не се явяват и да не бъдат изслушвани прокурори пред парламентарна комисия...
- Използва се, за съжаление, по доста конюнктурен начин.
Разбира се, не става дума за пълно разкриване на следствената тайна. Например миналата година в промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които се отнасяха и за механизма за разследване на главния прокурор, беше предложен модел, при който по дела с висок обществен интерес, свързани с разкриване на корупция по високите етажи на властта, да може съдът да преценява дали част от известните обстоятелства по едно дело да бъдат публично оповестени.
Тоест не политиците или прокуратурата произволно и избирателно да разпространяват данни от разследвания, а съдът да преценява кое е в интерес на правосъдието да бъде споделено, за да може все пак да е ясно, че съдебната система не работи сама за себе си.
И че прокуратурата не съществува сама за себе си, а осъществява важна, обществено значима функция в името на правосъдието, за постигане на справедливост в обществото.