Еврипидис Ласкаридис, хореограф: Танцът на противоположностите е богатството на живота
|
Гръцкият хореограф и режисьор Еврипидис Ласкаридис, едно от водещите имена на световната сцена на изпълнителските изкуства, идва за първи път в България и на 25 май ще представи най-новия си спектакъл "Lapis Lazuli / Лапис Лазули" в рамките на международния фестивал за танц и пърформанс One Dance (до скоро ONE DANCE WEEK) в Пловдив. Подобно на двойствения камък лапис лазули, спектакълът е размисъл за съществуването като непрекъснато търсене на баланс между противоположности - земното и небесното, материалното и духовното, съня и кошмара, съзнателното и подсъзнателното.
Еврипидис Ласкаридис учи актьорско майсторство в Атина и режисура в Ню Йорк. Като изпълнител се изявява от 1995-а, работейки със сценични майстори като Димитрис Папайоану и Робърт Уилсън. Основава компанията за изпълнителски изкуства OSMOSIS през 2009 г. Негови спектакли гостуват на водещи фестивали и сцени в цял свят. Неконвенционална и нелинейна, работата на Ласкаридис се заиграва с възможностите, които ни заобикалят - чупи, изкривява, реформира и осмива обикновени материали и отломки от ежедневието, за да създаде неочакваното.
Как протича подготовката за премиерата на LAPIS LAZULI, която предстои в Атина? Какво ви вдъхнови за създаването на спектакъла?
- Подготовката върви добре. Идеята за новия спектакъл ми се присъни, след като нашият екип се завърна на сцената за първи път след ограниченията заради COVID-19 и представи ELENIT в Лиеж през февруари 2022 г. Сънувах герой, окъпан в наситена синя светлина, който някак ми напомни за лапис лазули - полускъпоценен камък, известен с непредсказуемото си поведение под натиск и външно въздействие. По-късно научих, че той се класифицира като "метаморфен" камък от геоложка гледна точка, което веднага отекна в съзнанието ми, тъй като метаморфозата е много важна и централна за работата ми.
Също така, самият факт, че става дума за полускъпоценен камък, има силна връзка с работата ми и начина, по който подхождам към сценичните елементи. Затова почувствах, че LAPIS LAZULI е подходящо заглавие и оттам дойде първоначалното вдъхновение.
Спектакълът LAPIS LAZULI разказва за битката между първичната и духовната страна у човека. Можем ли изобщо някога да я спечелим?
- Наистина, LAPIS LAZULI изследва преплитането на различни противоположни понятия. Нека спомена, че името на камъка - лапис лазули, често се тълкува като "райски камък". За мен това намеква за едновременно земен и небесен произход, досущ като човечеството, което "танцува" между своите първични инстинкти и духовни стремежи. Все пак, не съм сигурен дали да възприемаме тази съпоставка като битка с предизвестен победител, тъй като смятам, че става дума по-скоро за пътуване към помирение, за приемане на сложността на човешката природа.
Чувствам, че тези двусмислици, неясноти и сиви зони, в които се пресичат разнопосочни идеи, изпълват живота с дълбочина и богатство. Може би именно в тези сложности се крие истинската същност на нашето съществуване.
Вашите сценични герои са уникални, изненадващи, смешни и плашещи едновременно. Как измисляте тези създания и може ли да се каже, че те са нещо като ваше алтер его или аватар?
- Генезисът на моите персонажи често идва с тих вътрешен глас, който прераства в желание за изява. Героите произлизат от подсъзнанието ми, но и от света около мен. Всеки един от тях е откритие, което разгръща своя разказ, докато навлизам по-дълбоко в психиката му. Макар да отразяват частици от моето същество, персонажите не са само продължение на мен самия.
По-скоро ги възприемам като въплъщения на колективния човешки опит, които резонират с по-архетипна истинност.
Катарина Миранда се завръща на фестивала One Dance с новия си спектакъл "Ацумори"
Персонажите ли предшестват всичко останало - сценично пространство и време, музика и звук, светлина?
- Да, в повечето случаи наистина става така. Героите предхождат всичко останало и служат като ядро, около което се изгражда цялото произведение. Персонажът "внася" своята уникална вселена, която може да бъде съставена от звуци, светлини, реквизит, декори или дори други персонажи. В крайна сметка обаче всеки елемент има свой уникален принос и понякога сценичните образи, звукът, светлините или предметите могат да бъдат еднакво важни.
Трансформацията на тялото е важна тема в работата Ви. В реалността промяната е бавна и естествена. Доколко екстремна и шокираща може да е тя на сцената?
В нашата ДНК е заложена способността за трансформация. Ние не сме онези, които сме били като деца, нито пък ще останем същите в по-късните си години.
- Вероятно в някакъв момент от живота ни всички клетки в тялото ни са били заменени с нови, което е довело до пълна трансформация, макар да не сме го усетили и да продължаваме да се чувстваме по същия начин. Този процес, който по принцип се среща често в природата, протича постепенно, затова не ни шокира. Когато обаче трансформацията се случва на сцената, тя е рязка и неочаквана, неподвластна на естествения ритъм. Ето така тя грабва вниманието ни като метафора или подобие на нещо универсално, което говори за същността на постоянно изменящата се човешка психика.
Наричат ви един от най-ярките гръцки представители на театъра на абсурда. Хуморът и нелепостта ли са вашето средство да говорите за нещата, които болят?
- Той е цяр и спътник през целия ми живот.
Хуморът обезврежда сериозността на съществуването, предлагайки обектив, през който да наблюдаваме парадоксите на живота с лекота.
Театърът на абсурда, с присъщите му хумор и нелепост, се превръща в средство, чрез което мъките на живота могат да бъдат изследвани, смекчени и може би разбрани със състрадателна усмивка.
Коя е най-смешната и коя е най-объркващата страна на живота? А на правенето на изкуство?
- Създаването на изкуство е най-смущаващата част от живота ми и това изобщо не е смешно. Знам обаче, че ако след няколко години погледна назад, ще се смея на разочарованието си и на чувството на несигурност, което понякога ме превзема по време на репетициите.
Вие имате театрално образование, което навярно обяснява и използването на маски и кукли в творбите ви. Каква е силата на маската в изграждането на персонажите и може ли тя да разкрие повече, отколкото да скрие?
- Макар и да не са основна част от репертоара ми, маските или по-скоро физическите протези играят ключова роля на сцената. Те действат като портали, които позволяват да надскоча своя образ и да се превъплътя в друго същество. При тази трансформация същността на героя е едновременно скрита и разкрита, създавайки динамично взаимодействие между видимото и невидимото, познатото и тайнственото.
Трилогията на ELENIT, RELIC и TITANS обиколиха света в продължение на години на най-престижните сцени и театри. Промени ли този успех подхода ви на работа и изискванията към екипа ви?
- Международното признание за ELENIT, RELIC и TITANS е наистина окуражаващо. То разшири моята перспектива и затвърди универсалността на споделените ни човешки разкази. Този успех не промени основополагащия етос на творчеството ми, но засили чувството за отговорност за преодоляването на културните бариери и свързването в дълбочина с различни публики.
