Никола Минчев пред "Дневник": "Семейството" на Петьо Еврото трябва да се саморазследва
|
В първия ден след откриването на предизборната кампания "Дневник" разговаря с Никола Минчев - водач на листата на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" за Европейския парламент и бивш председател на временната анкетна комисия в парламента, която беше създадена по казуса с Мартин Божанов-Нотариуса.
След няколко месеца работа комисията трябваше да излезе с доклад с обобщения и предложения, който обаче не беше разгледан и приет заради поредната липса на кворум. Каква е вашата оценка - постигна ли целите си комисията за Нотариуса?
- Да, наистина не разгледахме и не приехме доклада на комисията, но бих казал, че беше по-скоро очакван резултат, като се има предвид какво се случваше в работата на комисията в последните месец и половина-два. Всъщност откакто стана ясно, че няма да има ротация, на практика работата на комисията вече беше саботирана и предимно се провеждаше при липса на кворум.
А около десетина дни преди да проведем заседанието, на което трябваше да разгледаме доклада, беше променен и правилникът за организацията на Народното събрание, така че да не може да се открива заседание на комисията, без да има кворум. Това беше една, бих казал, персонална поправка в правилника, насочена именно към работата на нашата комисия. Така че на последното заседание, очаквано, нямаше кворум и в съответствие с изменените правила нямаше как да го открием, за да разискваме доклада.
Иска ми се да кажа какви цели си поставихме в началото на работата на комисията. Народното събрание, съответно и комисиите, които са към него - постоянни и времени, които се образуват за конкретни казуси, както е тази, няма разследващи функции, така че не може да свърши работата, която по принцип се върши от прокуратурата. Времените комисии често пъти биват критикувани за това, че не вършат някаква особено сериозна работа именно по тази причина. В този случай обаче беше важно да има временна комисия по този казус, защото бяхме и продължаваме да сме изправени пред ситуация, в която очакваме разследващите органи да се саморазследват.
Никаква видима реакция след разкритията за "семейството" на Еврото. Нула
Защото именно те изглежда, че са тежко оплетени в корупционни зависимости в този казус. Понеже се получава една такава ситуация, в която има вътрешен конфликт в рамките на прокуратурата - тя трябва да разследва, но трябва да разследва себе си, което е сложно и може би е наивно да се очаква, че ще се случи.
| Затова беше необходим и страничен, институционален поглед в случая с временната комисия, която, чрез работата си, да хвърля светлина върху казуса и освен това да генерира обществен натиск върху прокуратурата, за да води все пак разследване, и то да го води по начина, предвиден в закона - пълно и всеобхватно. Това беше най-вече целта на временната комисия. |
За съжаление, освен това, че работата беше саботирана от един момент нататък, поради факта, че не се случи ротацията и тръгнахме към предсрочни парламентарни избори, и самият казус с Мартин Божанов, а и с Петьо Еврото потъна малко в информационния поток. Други теми станаха по-актуални за българските граждани. Това, разбира се, отслабва и обществения натиск върху прокуратурата да разследва тези казуси, които си плачат за разследване от доста време насам, но виждаме пълната липса на институционално действие по тях.
Разследванията на Антикоррупционния фонд излязаха още преди няколко години.
- Разследването "Осемте джуджета" излезе през 2020 г., а "Списък за бърз контрол" през 2021 г. И това бяха журналистически разследвания, които дадоха доста данни, и то с висока степен на достоверност, тъй като не се базираха просто на някакви слухове и които най-малкото трябва да накарат институциите да се огледат в себе си и да започнат да разследват.
При толкова сериозни данни, че има търговия с влияние в рамките на съдебната система, няма как това да остане без реакция. Но продължава да е без реакция. Тогавашният главен прокурор направо подигравателно се отнесе към тези разследвания и това е белег за съществен проблем с независимостта на прокуратурата в самите върхове на прокуратурата.
За какво не стигна времето в комисията? Какво не успяхте да свършите?
- Мисля, че имаше още лица, които трябваше да бъдат изслушани. Част от лицата, които не успяхме да изслушаме, бяха канени, но не идваха - както изпълняващият фукциите главен прокурор Борислав Сарафов, както бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Два пъти не дойдоха. При още време, но и при желание, защото все пак при саботирането на комисията това стана по-трудно, можеше да се съберат още данни и да се проведат още изслушвания.
Аз бих искал да кажа, вече съм го казвал още на последното непроведеното заседание, ще го кажа и сега: тази тема не е затворена за нас от "Продължаваме промяната" - "Демократична България", така че ние ще продължим да я вдигаме високо в общественото внимание, именно с цел да накараме разследващите органи да вършат работа по нея. Това остава тема и за следващото Народно събрание. Дали ще има тогава друга временна комисия, е въпрос на желание на пленарната зала.
Защо не беше изслушан министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, към когато също има достатъчно въпроси по казуса с Нотариуса, като например как е назначена съпругата му Гергана Божанова на работа в ГДБОП, дали самият той е бил сътрудник на МВР, защото имаше и такива данни?
- Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов беше изслушан в пленарна зала на 4 април. Не мисля, че беше необходимо да повтаряме същото действие в комисията след това, защото ние го изслушахме в закрито заседание в пленарна зала, което все пак е висшият институционален форум. Ако не се беше провело това изслушване в пленарната зала, да, тогава щяхме да минем през временната комисия, но няма смисъл да се дублира. А и честно казано, това изслушване, което проведохме на Калин Стоянов тогава, даде толкова малко информация, че направи абсолютно ненужно той да бъде викан отново, защото той просто не желаеше да дава информация.
По въпроса дали Мартин Божанов е бил сътрудник на МВР, ние приехме решение на временната комисия да изискаме тази информация от МВР, но МВР ни отговори отново, че това е държавна тайна и не ни предостави тази информация, което е доста странно. Аз разбирам, че пазят тази информация, но в крайна сметка Мартин Божанов вече е покойник, така че е ясно, че за оперативната работа на МВР разкриването на тази информация няма на какво да повлияе.
Липса на кворум провали заседанието на парламентарната комисия за Нотариуса
А освен това мисля, че има надделяващ обществен интерес по този въпрос, защото възникнаха доста съмнения около евентуалния му статут на сътрудник и за какво този статут е бил използван.
Всъщност самият Иван Гешев в изслушването си във временната комисия директно заяви, че Божанов е бил сътрудник към 3-то районно управление на МВР в София. Както и че този му статут е бил използван не за целите на придобиване на информация от страна на МВР от Мартин Божанов, а обратното - Мартин Божанов да събира информация от вътрешното министерство; че той може би е давал отчисления към служителя на МВР, към когото е бил зачислен; че може би това е практика в МВР изобщо.
Това всичкото го казва Иван Гешев, което, при положение, че той е бил главен прокурор, е едно притеснително институционално потвърждение за нерегламентирани практики. И това останаха въпросите, които действително трябва да се изясняват. Но тези въпроси будят много сериозни подозрения и освен това биха обяснили, защо МВР крие информацията.
Защото, ако наистина отговорите на тези въпроси са верни и наистина Мартин Божанов е бил секретен сътрудник и наистина е използвал статута си именно на 180 градуса от това, което по принцип трябва да бъде, това е много сериозна критика към МВР и би обяснило много сериозен проблем, но и огромен дефицит в работата на МВР.
И това наистина би обяснило защо тази информация не се предоставя.
Вие споменахте, но как оценявате отказа на бившия главен прокурор Сотир Цацарова да се яви пред вас и да бъде също изслушан, както и на настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Градският прокурор на София Илиана Кирилова веднъж също отказа да дойде, след това беше поканена отново на заседанието, на което беше изслушана, и заедно с главния съдебен инспектор Теодора Точкова отправиха критики към работата на комисията. Каква е вашата оценка и коментар?
- Първо, те още докато отправяха критики към комисията, че заседава без кворум, аз казах, че това е преценка на председателя на комисията и на самата комисия, но със сигурност не и на лицата, които биват изслушвани. Но мога да кажа, че се забеляза една промяна в поведението на институциите спрямо началния период на създаването на комисията веднага след убийството на Мартин Божанов и вече към края на работата на комисията и съответно на Народно събрание.
Кога настъпи тази промяна?
- Може би също около неслучването на ротацията. Но ако в началото имаше институционална активност, може би привидна, но все пак имаше, с течение на времето това отшумя и по-скоро ми се струва, че прокуратурата влезе в режим "Не ни занимайте, ние ще си свършим работата, както си знаем. Вие не ни се бъркайте". И като израз на това отношение бих отбелязал и поведението на Борислав Сарафов - той все пак два пъти отказва да дойде в Народното събрание.
Първия път го направи с писмо половин час преди заседанието на комисията. Това само по себе си също е недобросъвестно поведение, защото можеше да го направи два дни преди това. Времето, в което го направи, показва отношението.
А може би и самият факт, че стана ясно, че 49-ото Народно събрание върви към своя край, накара другите институции да бъдат по-спокойни, по-уверени и по-пренебрежителни към Народното събрание, за което няма основания - нито законови, нито морални, но така се случи.
Въпреки всички изнесени данни от изслушаните пред Вас гости до момента прокуратурата не е реагирала по никакъв начин, МВР също като че ли не проявява интерес към темата. Очаквате ли институциите да се задействат, макар и късно? И ако не го направят, какво е решението?
- Със сигурност не трябва да потъва темата. И затова казах, че ние отново ще я вдигаме високо в общественото внимание. Но честно казано, съм малко скептичен за това, че биха свършили сериозна работа, защото виждам какво се е свършило и по-скоро какво не се е вършило в последните години.
Както казахме, от 2020-2021 г. са разследванията на Антикорупционния фонд и понеже те не са довели до някаква реакция, съм скептичен, че и сега ще има някаква. Но това, което ние можем да направим, е да оказваме обществен натиск върху прокуратурата да свърши тази работа.
Бившият районен прокурор на София Невена Зартова разказа за "семейството", обозначавайки с това близкото обкръжение около Петьо Петров-Еврото. Какво от това обаче, при положение, че никой от гостите не назовава имена на членовете на това семейство, а институциите не реагират? Според вас част от изслушаните и поканените, но неявили се в комисията, част ли са от това "семейство"?
- Аз не искам да спекулирам с имената на хората, но това, което ми прави впечатление, е, че изтичат копия от разпитите на свидетели, направени в прокуратурата. И там има посочвания на имена на представители на съдебната система, които са част от "семейството" на Петьо Еврото.
Обаче ние не виждаме да има последващи действия, да има някаква друга реакция. Аз не мога да се прознеса по автентичността на тези копия, но ако това са действително проведени разпити, които дават тази информация и ако от това не последва нищо, то това ще бъде изключителен грях на прокуратурата и на българската правосъдна система към цялото ни общество. Защото нашите гости в комисията бяха много сдържани в разкриването на информация, но от тези изтекли в публичното пространство копия на разпити се вижда, че прокуратурата има данни и тя е длъжна да се задейства по това.
Тече разследване в момента, но ние ще следим как то се развива, за да не потъне и то в някое шкафче.
Как изглежда все пак това "семейство", за което говори Зартова, и с оглед на документите, с които вие все пак сте успели да се снабдите и да изискате от различни институции? Все още ли функционира то и в момента по върховете на прокуратурата и в съдебната система?
- От това, което чухме и от госпожа Зартова, и от данните, които събрахме в комисията, и по това, което се вижда в публичното пространство, то очевидно все още функционира. Така че няма причина да бъдем наивни или толкова позитивно настроени, че то изведнъж ще спре да функционира.
Но очевидно функционира по катастрофален за правосъдието начин. Защото това, което се вижда, е, че представители на правосъдната система - съдии, прокурори, следователи, биват държани в контрол от "патер фамилие", както се казва, на "семейството" на Петьо Еврото, от групата на Мартин Божанов - биват държани с компромати, които се събират по изключително, бил казал, грозен начин.
Доклад на комисията за Нотариуса: Борбата със "семейството" в съдебната система ще изисква промени в закона
Компроматите включват и записи в неудобни сцени, и компромати, свързани с корупционни практики, но това е начинът да бъдат държани в зависимост магистрати. И начинът съответно те да бъдат принуждани да решават определени преписки и дела според възложението, а не според тяхното вътрешно убеждение. И това, естествено, е липса на правосъдие, откъдето и да го погледем, и затова казвам, че е катастрофално за правосъдната система и за обществото.
Комисията започна работа с един списък, който не беше разпространен публично от институция, но за имената в него се говореше неофициално, включително някои от тях бяха публикувани в някои медии. Установихте ли кои са магистратите, общували с Петьо Петров-Еврото и с Мартин Божанов-Нотариуса?
- Да, този списък и доклад, който беше получен в началото, не беше подписан, така че в този смисъл няма към кого да се обърнем, за да разпитаме подробно за информацията и как тя е събрана, затова не беше разпространен публично. Иначе, за съжаление, от работата на комисията, понеже самите изслушвани лица бяха много сдържани в това да посочват имена, затова и трудно стигахме до такива. От това, което изтичаше публично - и от "BIRD", и от Антикорупционния фонд, там се виждаха много повече имена, и то наистина по върхови позиции в прокуратурата.
Това, което видяхме и в разпитите на свидетелите, които станаха публично достояние - видяхме, че се говори и за Борислав Сарафов там, и за Емилия Русинова, която в момента е заместник-апелативен прокурор на София, и за самата Илиана Кирилова, която е градски прокурор на София. Така че това са имена на много възлови позиции в прокуратурата, които станаха публично достояние през изтичането на тези разпити на свидетели.
А успяхте ли да стигнете до някаква информация за контактите на тези лица и дали изобщо е имало такива с политически фигури на по-високи нива? И защо, например, Яне Янев, който е бивш съветник по антикорупционни въпроси на Бойко Борисов, не беше изслушан в комисията?
- Да. За Яне Янев не стигна времето накрая да го викаме. Аз си спомням, че съдия Галя Георгиева, която беше изслушана в едно от последните заседания, спомена за Яне Янев, но не стигна времето. Не съм сигурен дали Яне Янев щеше да хвърли чак толкова много светлина върху някакви корупционни дейности, които са се развивали, или вече в една очевидно предизборна ситуация той пък като политик можеше да използва по-скоро в политически план. Може и да не съм прав, разбира се. Ако по-нататък се продължи работата, спокойно може да бъде извикан.
Можете ли да обясните, чисто процедурно, има ли такава възможност и има ли други подобни случаи временна анкетна парламентарна комисия да е прекъснала работата си в рамките на едно Народно събрание, след което да е продължила отново?
- Тя се прекратява с прекратяването на 49-ото Народното събрание, така че в следващото Народно събрание ще трябва наново да бъде създадена. Не е проблем да бъде създадена наново. Аз сега на прима виста не се сещам за аналогични случаи, но няма никакво законодателно ограничение за това.
Иначе, когато една такава комисия пак започне работа, тя може спокойно да приобщи вече събраните писмени материали, стенограмите от предходните, от заседанията на комисията в това Народно събрание. Това не е никакъв проблем.
В следващо Народно събрание "Продължаваме промяната" - "Демократична България" дали ще поиска създаването на такава комисия?
- Може. Това ще бъде решение на парламентарната група, в която обаче аз няма да бъда член. Като казвам, че темата не е приключена за нас, това означава, че искане отново да се създаде такава комисия, е на дневен ред. Но това ще бъде в хода на 50-ото Народно събрание.
Всяка една такава комисия обикновено завършва работата си с доклад, в който се правят заключения и предложения. Вашата не успя да приеме и гласува такъв доклад, но все пак бихте ли обяснили какви конкретно промени в законодателството са нужни и защо, с оглед на работата на комисията и това, което успяхте все пак да установите до момента?
- Законодателни предложения, които биха били полезни: Първо, едно от тях е свързано с въвеждането на някакво ограничение за това свързани лица да заемат ръководни постове в отделните звена на прокуратурата, най-малкото в един съдебен район, поне да не се получава такава концентрация. Защото ние установихме, че апелативният прокурор на София Радослав Димов е съпруг на една от заместниците на градския прокурор - Божидара Ганева-Димова - т.е. имаме апелативен прокурор и зам.-градски прокурор, които са съпрузи. А пък доскорошният административен ръководител на Софийска районна прокуратура Невена Зартова е техен кум. Тоест имаме три очевидно доста свързани лица в ръководството на Софийската районна, Софийската градска и Софийската апелативна прокуратура.
Това е доста голяма концентрация на свързаност, и то в най-натоварения и най-важен съдебен район. Така или иначе в следващото Народно събрание трябва да се работи по нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) вследствие на конституционните промени, които приехме в 49-тото Народно събрание. Това е добър момент да се въведе подобно ограничение.
Възможно ли е това да се случи законодателно?
- Възможно е, да, стига да има воля в Народното събрание. Дали ще има, е друг въпрос.
Друга законодателна промяна, която може да бъде въведена, е - понеже в работата на нашата комисия изслушаните лица бяха доста несловоохотливи и се позоваха на следствена тайна, на държавна тайна, имаше нежелание въобще да се разкриват имена, защото все пак говорим за съдби на хора. Би могло да се предвидят изменения в чл. 198 от НПК, така че да се въдат някакви критерии, когато има надделяващ обществен интерес да има разкриване на следствената тайна по някакъв, разбира се, обективен начин, в съответствие с препоръките на Комитета на европейските прокурори - за да могат да дадат отговори на обществото.
Никаква видима реакция след разкритията за "семейството" на Еврото. Нула
Естествено, когато има нужда от това. Защото от една страна при нас бяха много несловоохотливи, от друга страна в Комисията за казуса с Агенция "Митници" - там нямаше никакъв проблем да се вадят всякакви данни от оперативни разработки, да се изнася всякаква информация, имена, включително твърдяни обвързаности на политически лица, въобще стандартът беше много различен.
И за да няма такива откровени аномалии, такъв двоен аршин в работата, е необходимо да се въведат някакви по-адекватни правила.
Изваждането на каквито и да е материали от досъдебно производство обаче винаги крие риск.
- Разбира се, може да компрометира производството. Затова казвам, че трябва да е при ясни, обективни критерии. Целта е да няма двоен аршин и да може да се дадат някакви адекватни отговори, когато общественото внимание го изисква.
Към една друга тема - "Да опазим Корал", която вече коментирахте и заявихте в интервю, че нямате нищо общо с това. Но излязоха медийни публикации, че от метаданните се вижда, че документи са разпечатани на Вашия служебен принтер. Как обяснявате това?
- Този принтер, доста хора има достъп до него, не само аз. Мястото, откъдето изкочи моето име, е от данните за единия от документите, от една стандартна декларация. Но, както и Вие казахте, аз действително вече споменах, че аз не съм участвал в отписването на Кирил Петков от управителния орган на сдружението.
Това, което вече казах, но пак мога да обясня, е, че когато се съставят по принцип документи, особено когато се касае за стандартни декларации, каквато е и настоящата, стандартна практика е да се взимат стари документи за сламка и да се работи върху тях. По този начин се вземат и данните за авторите, за редакторите на документа, които са работили преди това.
А честа практика ли е да се изготвят документи с копиране на подписи?
- Не, не бих казал. Нормалната адвокатска практика е да се изготвят документи в Word формат и да се пращат на клиента, който естествено да осигури подписите и след това да ги върне сканирани в оригинал за подаване в Търговския регистър. Това си е практиката, която по принцип адвокатите следват.
А като юрист как гледате на подобно неприсъствено слагане на подписи? Това престъпление ли е по Наказателния кодекс?
- Това са въпроси, които не решават адвокатите, решават други органи, така че не искам да се бъркам.
Прокуратурата вече обяви, че е образувала досъдебно производство по казуса.
- Да, видях това. Нека да се проведе едно адекватно разследване.
Вие разпитван ли сте?
- Аз не съм разпитван.
А очаквате ли да бъдете призован?
- Това е преценка на прокуратурата. Аз изразявам желание да бъда разпитан. Ако имат желание, веднага ще им кажа каквото знам.
Защо искате да бъдете евродепутат? С какъв мотив и с каква цел се кандидатирате?
- Аз вече съм бил три пъти народен представител в българския парламент, макар че за настоящото динамично време това е само две години и половина. Сега евентуалното отиване в Брюксел със сигурност за мен ще бъде една нова стъпка, ново предизвикателство и със сигурност би ми дало много в шанса да се развия като политик.
Освен това, бидейки народен представител тук, а един път и председател на Народното събрание, мисля, че ще мога адекватно да представлявам и страната си в наднационалния парламент. Със сигурност ще се оповавам на опитата си тук, когато отида в Европейския парламент. Така че това за мен е едно огромно предизвикателство, което приемам на драго сърце и с желание за работа.
Аз да се науча на нещо ново, а и да дам нещо естествено на страната си, като представител там.
Разочарован ли сте от политиката в България?
- Вижте, аз не съм... Все пак, аз съм работил в Народното събрание само и изключително уважавам тази институция. Ако нещо искрено ме натъжава, даже бих казал, е начинът, по който то изглежда в момента. Начинът, по който се водят дебатите в него, езикът, който се използва, отношението на народните представители едни към други - въобще не си представям Народното събрание по този начин. Даже като се върна към речта си на първия ден, когато бях избран за председател в първия си парламент, 47-ия, става ми малко даже тъжно, че не можем в това Народно събрание да достигнем тези цели, в които аз продължавам да вярвам - наистина за качествени дебати и за нормално отношение едни срещу други.
Да, ние сме политически опоненти, това е нормално, но начинът по който се води разговорът, и работата в Народното събрание, не отговарят на висотата на тази институция. Но за това пък и рейтингът на Народното събрание е такъв. И това мен искрено ме натъжава.
За разлика от много ваши колеги отказахте да се включите едновременно в листите за националния и за Европейския парламент. Няма ли риск да бъдете изместен с преференции от други кандидати и да изпаднете от политиката?
- Има такава възможност, безспорно, тъй като водачът не е защитен от разместване с преференции, така че може да се случи и това, разбира се. Но в крайна сметка, аз съм избрал предизвикателство, както казах, и искам да се концентрирам върху него.
Естествено, ако волята на избирателя е да изпрати други представители в Европейския парламент, всички се съобразяваме с нея, така че няма никакъв проблем и това да се случи в крайна сметка. Аз подходих по този начин, т.е. избрах само листата за Европейския парламент, защото смятам, че като водач на тази листа, съответно като нейно лице, би било по-честно към избирателите да бъда само в нея.
Защото казвам, че приемам това предизвикателство, обаче, ако се включа и в листите за 50-я парламент, сякаш си правя някаква застраховка. Не искам да изглежда по този начин. Това е задачата, която съм си поставил. Ако бъда избран за нея - добре, ще работя, ако не...
Ако не бъдете, бихте ли се кандидатирали пак в България на следващите избори? Те са доста често напоследък.
- За съжаление, са чести, това не е добре. Това е много хипотетичен въпрос. Прекалено много неизвестности има, за да коментираме, според мен.
А защо от листите на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" отпаднаха повечето популярни имена от т.нар. гражданска квота - активисти, непартийни експерти и други?
- Не се сещам толкова лица от гражданската квота, които да са били в листите за 49-ия парламент и да ги няма сега в 50-ия. Георги Ганев е такъв човек, но той по лично желание не е част от парламентарните листи на "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Аз не се сещам кой друг е бил, за да отпадне сега. Колегите от "Зелено движение" напуснаха коалицията, но това е тяхна воля, съжалявам за което. "Средна европейска класа" също не е част от коалицията този път, но това са политически решения, не е отпадане на хора от гражданската квота.
Предизборна кампания: "черни лебеди" и бой без правила
Иначе Мартин Димитров например е представител на гражданската квота, беше и пак е на избираемо място в листите на ПП-ДБ. Явор Божанков също не е партиен член на някоя от партиите и той продължава да е водач в Габрово, така че също е на избираемо място. Не се сещам за някой друг, освен за Георги Ганев.
Кампанията официално беше открита. Смятате ли, че би било честно от страна на коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" още от сега да заяви с кого би се коалирала в следващото Народно събрание предвид критиките?
- Да, разбирам тези критики, но целта на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" не е да каже "с този - да, с този - не". Това трябва да стане на база възможности да свършим нещо съвместно, защото резултатите и от тези избори, които предстоят, и от предходните в последните вече 25 години винаги налагат съвместно управление. Т.е. винаги трябва да се намира най-малкото общо кратно на база цели - целите, които имаме за развитието на страната.
И на тази плоскост трябва да стъпваме, когато след изборите тръгваме да сформираме някакви управленски коалиции. И сега така или иначе на база цели за развитието на страната, веднага става ясно, че ние с "Възраждане" не можем да се коалираме, просто защото целите ни са диаметрално противоположни. Но иначе, извън това, когато можем да намерим формулата, която ни позволява да работим по тези цели, ние го правим.
Направихме го и в 47-мия парламент, когато съставихме една доста сложна коалиция от нас, "Демократична България", "Има такъв народ" и БСП, сега и в рамките на този парламент мнозинството, което образувахме с ГЕРБ и СДС. Това са формати, насочени към свършване на конкретна работа, и това ще бъде водещо за нас и следващия път.
