Венцислав Николов, търговец: Има хора, които искат това да работят - крадци
През седмицата представители на Българската ритейл асоциация обявиха, че членовете им са обект на организирани кражби, в резултат на които отчитат големи загуби и освен това не знаят как да се справят с проблема. Обичайно крадците или не биват заловени, или срещу тях няма дела, или се водят неизвестни, въпреки че камерите в обектите показват кои са авторите, а после откраднатото се продава чрез социалните мрежи. На продавачи се налага да ги гонят и стават обект на агресия, а охранителните системи биват заглушавани, за да не сигнализират при изнасяне на неплатена стока.
По темата разговаряме с Венцислав Николов, председател на Българската ритейл асоциация.
Откога започна този бум на организираните кражби?
- Такива организирани групи наблюдаваме повече от година. Имаме съмнения, че има хора, които искат това да работят, става си един вид професия.
Предимно в обектите в моловете ли са?
- Като цяло това се случва в по-големите магазини, където има по-малко хора на кв. м, които може да дебнат за кражби. Дори в моловете в по-малките обекти не са чак толкова, защото е по-трудно да се краде.
Има ли групи стоки, към които е насочен интересът и има ли такива, които не се крадат?
- Дрехи, аксесоари, козметика - това основно се краде. А също и където има достъп до обувките. Това не се случва само в тези магазини, при които от чифта е достъпна само едната обувка, а другата се вади от склада.
А собствениците на моловете нямат ли отношение към този проблем, защото магазините като наематели плащат редица такси за присъствието си в тях?
- Не. Отговорностите на мола са за общите части. Това, какво става в магазините на всеки наемател, си е негов проблем. Понякога, ако охраната на мола се окаже наблизо, може да съдейства за задържането на някой крадец, но иначе докато тя бъде открита, той е избягал.
Наемането на частна охрана от магазините струва много, това защо не решава проблема?
- Да, това е разход от около 130 хил. лв. на година като охранителите искат по 7-8 евро на час. Качеството на тези охранители, които идват, е много ниско. Това са хора, които дремят там по цял ден и нямат капацитет да извършват сериозна охранителна дейност. А пък по-младите и по-здравите, които са нахъсани, те пък не искат да дремят в мола, предпочитат да работят охрана на физически лица. Тоест, за магазини остават не най-добрите професионалисти, които дори и не знаят какво да гледат.
Е как не знаят, пък искат по 8 евро на час?
- Просто няма по-добри. Знаете какво е положението на пазара на труда в България - драматично навсякъде.
Какво става със сигналите до полицията?
- Имаме случай в Пловдив, например, след като бяха заловени, върнаха част от стоката, казаха, че много съжаляват. И понеже им е за първи път, преписката е прекратена без повдигане на обвинение, защото са с чисто съдебно минало и си били признали.
Тоест, каква част от случаите на заловени в кражба стигат до съдебно дело?
- Почти никаква. Бяхме приятно изненадани преди около месец, когато излезе осъдителна присъда във Варна. Заловеният краде чанта за 196 лв., което се установява в края на деня - тя не е продадена, а я няма. На камерите се вижда кой е извършителят. Той идва на следващия ден отново, но тогава го хващат, полицията го арестува, успява да приключи преписката и го предава на съд. Присъдата е 1 година условно с 3 г. изпитателен срок. Това е единствената присъда, за която знаем.
На какво се дължи този успех?
- Явно някой си е свършил работата. Защото тези деяния в моловете са много ясно документирани, навсякъде има проследимост заради камерите, но в повечето случаи се казва, че извършителите не са известни или че сумата на откраднато не е достатъчно голяма, така че не представлява обществена опасност.
А каква сума би била значима, за да се задействат институциите, от опита, който имате?
- Според опита ни дори 196 лв. пак е достатъчно. (Според текст от Наказателния кодекс при стойност на откраднатото до 2 минимални заплати, санкцията е 100-300 лв. глоба, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен и това е първи установен случай - бел. а.)
Какви са Вашите данни за една година стоки на каква стойност са откраднати организирано?
- Само една от веригите магазини наши членове има липси за 220 хил. лв. за година. Общо за бранша нямаме такива данни, някои предпочитат да премълчат, че имат такъв проблем.
Това само по себе си е доста голяма сума. Тя не обезсърчава ли един търговец?
- Да, а дори в тази сума не е включен размерът на ДДС, който търговецът е длъжен да начисли, когато отчита тези липси пред данъчните. Така тези 220 хил. стават повече. Все още има смисъл да се работи, но всичко това намалява сериозно печалбите на търговците.
И какво планирате да направите?
- Настояваме органите на реда да си вършат работата, както ние се стремим да отваряме магазини, да осигуряваме най-търсените стоки и т. н.
Поискали ли сте среща с МВР?
- Още не, но в най-скоро време ще потърсим.
Как колегите Ви в останалата част на света се справят?
- Там правовата държава си е на мястото. Там е ясно - полицаят е полицай, за да си върши работата, прокурорът е на мястото си и т. н. А ние да се преквалифицираме в охранители ли?! Ние просто искаме да си вършим работата.