- Фактите по случая, начинът, по който се избира журито, и ангажиментите и отговорностите, които поемат неговите членове с подписването на договори и декларации за избягване на конфликт на интереси, са изложени в разпространеното днес изявление на фонда до медиите. Те са достатъчно ясни и аз няма да ги коментирам. Самото изявление идва като реакция на подетата във фейсбук кампания по оспорване на присъждането на наградата на моя роман "Вулкан" с напълно отговарящия на фактите аргумент, че неговият редактор, доц. Борис Минков, е бил член на журито.

Макар аз самата да нямам абсолютно нищо общо нито с назначаването на жури от страна на фонда, нито с индивидуално поетите от неговите членове ангажименти, взех решение да върна наградата, тъй като нарушението е налице и за мен това е достатъчно валидно основание. Тази беше едната и основна причина за моето решение. Другата беше, че

Държа да е ясно: връщам наградата не защото се чувствам виновна за каквото и да било, нито защото с наивна жертвоготовност поемам чужда отговорност. Отговорността е винаги лична и непрехвърляема. Просто това е единственият начин да запазя санитарна дистанция от една гнусна ситуация, породена и използвана за постигане на най-различни цели, от които справедливостта изпадна доста бързо в процеса на нейното развитие, ако изобщо някога е била налице като автентична първопричина.

- На първо място, смятам, че е наложително средната възраст на литературните журита да бъде снижена до под 50 години. В момента тя е значително по-висока. Какво означава това? Означава, че за членове и особено за председатели на тези журита се канят едни и същи хора с висок академичен статут, които в някои случаи в течение на години остават несменяеми. Казано по-просто,

Далеч съм от мисълта, че това е задължително възрастов проблем и че няма достойни, свестни и с достатъчен опит хора във всяко едно поколение. Но не може една малка група хронично журиращи големите ни литературни награди да налага еднозначно своите разбирания и симпатии в българската литература.

Смяната на поколенията е нещо естествено и трябва да става по естествен път. У нас това не се случва. Питам се защо. Имаме достатъчно много и доказали се по-млади автори, на които също трябва да бъде дадена думата в присъждането на награди. Колкото по-голямо е разнообразието на журитата и журиращите, толкова повече надежди можем да имаме за едно по-смислено отразяване на разнообразието на литературната ни среда. Нашата действителност в момента се различава драстично от онова, което е била преди двайсет, трийсет или повече години. Неин двигател стават нови хора с друг тип подготовка, критерии и начин на мислене. И те съвсем не са малки деца, а напълно порасли и зрели хора. В литературните журита обаче те присъстват периферно и спорадично, по-скоро като някакъв неизбежен пълнеж за достигане на необходимата бройка.

Що се отнася до запознатостта с текущата световна литература, за мен тя става пределно ясна от начина, по който се правят формулировките, коментарите и анализите, излизащи от същите тези журита, когато дойде моментът да се присъждат награди.

От времето на Джойс и Вирджиния Улф, че и преди това, самият романов жанр е терен на всевъзможни, значими и радикални експерименти. Експериментирането с романа отдавна вече не е експеримент, а нормално състояние на жанра. Това в българската литература може би не си личи чак толкова много, но в останалата нещата стоят тъкмо така. Стига да има кой да я чете.

- Не знам кой го е въвел и какъв точно смисъл е вложил в него, но мога да ви уверя, че властта е еднаква навсякъде и онези, които се опитват да я упражняват, се държат по един и същ начин, независимо дали става дума за литература, политика или друга сфера. Овластяването идва по много линии и то не е непременно зловредно.

Понеже си говорим за литературни награди, един председател на жури няма как да изпълнява функциите си, ако не е овластен. Въпросът е дали упражнява тази своя власт добросъвестно, в съответствие с правилата и моралните си убеждения (защото всяка власт върви с правила, а по възможност и с известна доза морал) и дали за целите, за които му е дадена, или за някакви други.

о това е само един от източниците на власт в литературната среда. Такъв източник се явяват и разнородните форми на обвързаност с агенти във и извън нея - като почнем от приятелски кръгове, преминем през издателския бизнес и стигнем до всякакви видове паралитературни организации и институции, в това число и академични.

Няма как да не причисля тук и всички опити за влияние, включително и под формата на саморазправа - за което платформа като фейсбук предлага отлични условия.

Та виждате, значи, че въпросната "власт" е по-скоро разпиляна, произволна и самоназначена, отколкото концентрирана по начин, който да предполага някой да стои "начело". Което пък не означава нищо друго освен това, че тя е в значителна степен фикционална и плод на обсесивно-халюцинационните симптоми на своите носители. Като е така, вероятно би попитал някой, какъв е проблемът? Ами такъв, че хора с обсесии и халюцинации са в състояние да нанесат не по-малка вреда - в редица случаи и по-голяма - от онези, чието влияние все пак произтича от някаква обективна реалност, колкото и изкривена да е тя.

За мен лично понятията "власт" и "литература" са принципно несъвместими и съответно необясними в комбинация. Там, където се появи власт, литературата изчезва. Което и виждаме да се случва от първа ръка в сегашната ситуация.

Що се отнася до хвърлянето на камък в блатото, нямам такива амбиции. Нито смятам, че един отделен камък ще е достатъчен. Както вече казах, чисто и просто реагирам на една мръсна ситуация в съответствие с разбиранията си за лична хигиена.

- Уилям Фокнър, братя Стругацки, Хайнрих Бьол, Греъм Грийн, Дж.М. Кутси, Юкио Мишима, Кормак Маккарти - разхвърляно и неизчерпателно. Драматургията на Харолд Пинтър и тази на Лукас Берфус. Поезията на Марк Странд. Стоманеният блясък на Яна Язова. Голямата - и неслучила се - алтернатива не само на век и половина българска литература, но и на българското самосъзнание - Захари Стоянов.

- Предимно върху отношенията си със света и с неговия тукашен вариант в частност. А също така и върху себе си.