- В Испания на повечето популярни фестивали все още се играят танци, които наричаме традиционни. Това важи най-вече за малките градове и села, където някак е по-лесно да се поддържат и предават тези ритуали, обичаи и колективни празненства. Там може да се насладите на най-старите танци в Испания, които идват още от финикийската цивилизация например, докато в същото време на няколко метра звучи с максимална сила най-новата песен на Rosalía или Бионсе. За нас това е просто чудесно и вълшебно.

От години насам има и музиканти, които работят с фолклор и правят много интересни неща, като Rodrigo Cuevas, Antropoloops. Има и групи от млади хора, запалени по фолклора, които възраждат традиционни обичаи чрез събирания на площади или в заведения в понеделник от 20:00 ч. или в края на седмицата, например. Това са отделни прояви, но те отразяват общата загриженост и интереса към съхранението и по-доброто разбиране на това що е фолклор.

- В семейството на испанските танци ще открием различни стилове, сред които фламенко, най-известния по света, народни танци и Escuela Bolera (бел ред. - болеро - сложен и грациозен танц по двойки, възникнал в Андалусия, който се усложнява и включва балетни и други движения, за да се превърне в бален танц през XVIII в). След това е Danza Estilizada със свободната хореографска композиция, основана именно на елементи и движения от трите посочени стилове: народни танци, фламенко и Escuela Bolera. Това е основата на нашето професионално образование през десетте години на академичната ни кариера в консерваторията. За нас това е нещо повече от вдъхновение само по себе си. Това е първият език, който сме научили, така да се каже. Обичаме и трите стила, всеки от тях заради неговия характер, но и заради общата им същност, популярността им. По неизбежен и естествен начин тези танци се вплитат в нашите спектакли, което също се дължи на нуждата и на желанието ни да ги накараме да живеят в настоящето.

- Творческите процеси в Mucha Muchacha обикновено са едно доста весело приключение. Много интензивни и забавни.

For Four Riders се зароди като проект, когато връхлетя пандемията през 2020 г. и хоризонтът не се виждаше. Задавахме си въпроси за бъдещето, чудехме се какъв ли ще бъде фолклорът на бъдещето, но и какъв е фолклорът на настоящето. А фолклорът на миналото? Наистина ли е такъв, какъвто сме го учили? Оттам започнахме да изграждаме художествената измислица за миналото, настоящето и бъдещето. Да проучваме фолклора на Испания и на други места. Да пишем желания, да разиграваме сцени или образи, които имахме в главите си, и да откриваме как можем да говорим за времето, за авторството на нещата, за наследството, което сме получили, и за онова, което ще оставим на света.

- Откакто започнахме да работим заедно като танцова компания, музиката на Los Voluble винаги ни съпътства. Те през цялото време са референция, вдъхновение и пример за съвременно творчество за нас заради начина, по който играят с "традицията" и "авангарда", заради политическия дискурс в творбите им. Щом започнахме да обсъждаме, че искаме музика на живо в спектакъла, тяхното име изникна като ярко светещ знак. Тогава още не ги познавахме лично, затова се възползвахме от предстоящия им концерт в Мадрид. Когато шоуто свърши, просто ги хванахме за ръка, за да им кажем, че искаме да работим с тях. И съвпадението се получи. Трябва да си признаем, че се появиха и други имена, но това, което ни запали да работим с Los Voluble, беше, че те ще придадат на спектакъла характер и чувствителност, каквито ние нямахме.

- Все още нямаме отговор на този въпрос. Както би казал Джон Ленън (тук правя леко намигване към For Four Riders): "Ще ви отговоря с цитат, защото понякога думите на другите са ни по-полезни, отколкото нашите собствени". Една от книгите, които съпътстваха творческия ни процес, е "Танцът на бъдещето" на Хайме Конде-Салазар. Всяка глава е страхотна и хвърля светлина върху този вечен въпрос, който никога няма да спрем да си задаваме. Хайме разказва за играта да разбираме времето по различен начин, да се опитаме да си представим бъдещето като измерение, което се съдържа в настоящето: "Танцът на бъдещето няма конкретна форма. Или, съответно, той може да има всякаква форма. [...] Който се опитва да разпознае танца на бъдещето, търсейки някакъв конкретен облик, ще се забърка в голяма каша."

- Жените - творци от Поколение 27, наред с други жени, които съставляват голям списък, бяха една от отправните точки за създаването на първия ни спектакъл Mucha Muchacha (2021), съсредоточен върху понятия като овластяване, ритуал, сестринство и феминизъм. Също така тези личности са още един мотив да създадем нашата танцова компания през 2018 г. Защото в Испания, поне в областта на испанския танц, тогава нямаше трупи и компании, ръководени от колектив, а още по-малко от четири млади жени. В спектакъла For Four Riders дискурсът е изместен към друга цел и макар че тези артистки не се споменават, идеята за колектива и феминисткото съзнание е в основата на структурата на компанията ни и на начина, по който работим помежду си и със света.

- Ще изберем кон, който няма нито юзди, нито седло.

Ние сме млада компания, говорейки за опит, и се учим в процеса на работа. Имаме свои практики и методи на работа. Обичаме да прекарваме време заедно, дори и да става все по-сложно заради водовъртежа на днешния живот и индивидуалните предизвикателства. За нас е важно не само времето, което отделяме за компанията, но и времето, което отделяме за себе си като група, като приятели, като сестри. Ходенето на кино, на театър, разговорите помежду ни за книги или за онова, което ни се случва сега или преди, също е начин да творим заедно. Именно в тези моменти се появяват идеите, желанията и творческите импулси за нашите спектакли. Когато сме време заедно. Опознавайки се. Говорейки. Но също и в отношенията ни с публиката. Винаги се опитваме да организираме ателиета на местата, където изнасяме представления, или да измислим повод за занимание, което включва събиране на хора, случване на нещо заедно. За нас е важно да създаваме мрежи, да споделяме с публиката и да я караме да участва отвъд самото представление.

- Може би един ден и ние ще се превърнем в символ, застинал във времето, и ще спрем да се променяме. И някой или нещо ще ни възприеме по различен начин от начина, по който изглеждаме или се чувстваме сега, и ще ни придаде друго значение - значение, което да му служи, което да може да използва, за да продължи напред.