Амелия Личева: Като държавна политика в областта на литературата България е пълен провал
|
По повод 24 май "Дневник" зададе въпроси на Амелия Личева - поетеса и литературен критик, професор по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски", доктор на филологическите науки и декан на Факултета по славянски филологии (ФСлФ), главен редактор на "Литературен вестник", директор на Международния литературен фестивал. Проф. Личева е носител на наградите "Биньо Иванов", "Константин Павлов", "Хр. Г. Данов", "Портал Култура". Рицар на книгата и др.
Година след като "Времеубежище" на Георги Господинов спечели международния "Букър" в превод на Анджела Родел промени ли се позицията на българската литература на световната сцена? Какво се случи?
- Георги Господинов е страхотна ракета носител на нашата литература, колкото и да не се харесва това на мнозина у нас. Чрез успеха му много писатели, критици, читатели по света разбраха за българската литература. Нали си давате сметка, Господинов е част от фестивали, конференции, където е редом до световните имена и те знаят кой е, чели са го и така научават и за България.
Така че това неизбежно фокусира внимание и към други автори.
| В момента е важен интересът към превода на Анджела Родел на "Случаят Джем". Йоанна Елми работи с реномирана световна агенция и можем да очакваме пробиви. Рене Карабаш постига сериозни успехи. Теодора Димова имаше отлична рецепция във Франция. |
Но това са и солови изяви, при които огромна заслуга имат преводачите българисти, такива като Мари Врина-Никлов, които правят чудеса, за да осветляват родната ни литература.
Като държавна политика в областта на литературата България е пълен провал.
Тъкмо в годината, в която Господинов спечели "Букъра", министерството на културата ограничи езиците, за които да се дават субсидии за превод. Така бяха орязани и Балканите, където процентно се издават най-много български автори. Сега сме май месец, а Фонд "Култура" още не е обявил какви ще са програмите тази година, по които ще се кандидатства. Така че програма "Преводи" също още тъне в неяснота. Други години по това време вече течаха сесиите за кандидатстване.
Абсурд в годината на "Букъра": Издаването на български автори зад граница става невъзможно
Вие сте директор на международния литературен фестивал, който се провежда в София всяка година. Има ли положително въздействие върху вкуса на публиката у нас? Как вървят продажбите на книги и какво се купува - имате ли поглед върху това?
- Голямата гордост на екипа на фестивала е пъстрият набор от имена, които успяваме да привлечем. У нас дойдоха големи звезди, които българската публика успя да чуе, от които взе автографи. Надявам се, че и тази година ще е така. Имаме вече потвърждение от много важни автори. В същото време опитваме и да налагаме имена, да каним писатели, които са страхотни, но които читателите не са забелязали. Фестивалът определено успява да обърне интереса към тях.
Е, да, поканените писатели знаят, че сме малък пазар, но големите имена затова са големи, за да видят в участието си кауза, за да стимулират елитното, четенето, да покажат, че на територията на културата няма малки и големи, а има добри и бездарни. Колкото и някои да искат да разделяме твореца от личността, за мен е важно да има съвпадение и ще повторя - обикновено големите писатели са големи и като личности.
От миналата есен сте декан на Факултета по славянски филологии в СУ - държите ли високо летвата в обучението на филолозите и има ли желаещи, както навремето, когато за едно място кандидатстваха десетки?
- Днешната ситуация е много променена. Приемът във всички университети и за почти всички специалности е с матура. Конкуренцията е огромна, но по друг начин - голяма част от завършващите средното си образование продължават да заминават в чужбина и българските университети се борим с тази огромен пазар. Така че сравнения с миналото не са възможни.
Щастлива съм обаче, че във ФСлФ имаме кандидати, при това идват прекрасни младежи - с интереси, пишещи, с хъс за работа като журналисти или учители.
| Мисля, че като преподаване нивото е високо, защото традицията в сферата на филологиите у нас е много силна. |
И за разлика от много страни, които минаха към хибридни специалности или по-културологични, ние пазим филологическото образование в онзи класически смисъл, според който езикът и литературата са в основата не само на грамотността (включително функционалната), но и дават широка обща култура, помагат да си обясняваме света, в който живеем, предпазват ни от повторителността на миналото, и не на последното място - подпомагат визиите за бъдещето.
Тези дни литературната история се обогати с още един скандал: Ваш пост във фейсбук предизвика Елена Алексиева да върне наградата си "Роман на годината". Вие неведнъж сте били жури на тази награда, а и не само - какви са предпоставките да се нарушат правилата? Въпросът ми е във връзка с признанието на доц. Борис Минков пред "Площад Славейков", че е редактор на още една от книгите, участвали в конкурса, а и други обвързаности в минали години. Освен това председателят на журито в случая беше упрекнат, че не е спазил изискването да не журира и друг конкурс.
- Била съм няколко пъти в жури на"Фонд "13 века България", включително като председател. При всички тези случаи от Фонда ясно са поставяли въпроса за конфликт на интереси и не ми се е случвало някой от членовете да е бил в проблемна ситуация.
Шокира тезата на Борис Минков, че видите ли, той е редактор в списание "Страница" и това го прави свързан с всички публикувани в списанието автори. Едва ли е нужно да обяснявам разликата между това да си член на редколегия на периодично списание и редактор на конкретна книга, за която да даваш глас като член на жури.
Най-малкото, Минков можеше да не гласува на финала и тогава останалите четирима щяха да определят победителя. Но понеже изтече и още нещо - гласовете са били 2:2 за две от книгите и всъщност гласът на Борис Минков е решил победата на "Вулкан" - няма как да не говорим за конфликт на интереси. Човек може да сбърка, морално е да си признае грешката. Но да се увърта и да се изкарва, че всеки член на всяко жури е в конфликт на интереси, е нелепо.
И още нещо ме натъжи - разрази се битка на лобита, изрекоха се грозни думи, видяха се двойни стандарти. Изведнъж излезе, че скандалът е в полза или против "Сиела" или "Жанет 45". Това е нелепо. Никой не си разчиства сметки с издателства, а битката е за елементарна чистоплътност.
Елена Алексиева пред "Дневник": В журитата на литературните награди се канят едни и същи хора
Как става гласуването "в кухнята" на журито и възможно ли е никой да не види името на колегата си, изписано като редактор в книгата?
- По принцип, ако човек е редактор на някоя от номинираните книги, трябва да го каже и да си направи отвод, както споменах, или поне - да не гласува за съответната книга. Ако гласуването е с поставяне на точки, както често се случва, това ощетява съответния автор, защото той бива лишен от потенциални точки. Второто е малко компромисно, но пак е нещо на фона на явния конфликт на интереси.
| И да кажа: в журитата не сме, за да се дебнем и шпионираме, важна е честността на всеки един от участниците. |
Колкото до най-пресния повод, ако Манол Пейков не беше благодарил публично на замесените и не беше посочил, че Борис Минков е редактор на "Вулкан", вероятно нямаше да има скандал. Аз например не помнех този факт и се шокирах, когато видях поста на Пейков във фейсбук. Прочетох и думите на Веселина Седларска и реших да обърна внимание на така важната кауза да престанем с анонимните журита.
Не е необходимо литературните журита да бъдат "подмладени"
ПЕН клубът поиска през февруари прозрачност на наградата "Христо Г. Данов" - ще я има ли? Известно ли е журито? И какъв беше поводът за тази декларация?
- Поводът беше общественото обсъждане на статута на наградата. Реагирахме на две неща - да не отпада критиката от категориите, които участват за награда, защото ако не стимулираме този жанр, няма да се научим да приемаме по-нюансирани и аналитични позиции и ще продължим да искаме всичко да е под знака на голите суперлативи.
| Литературният процес има нужда от смислени, мотивирани позиции, от смелост и посочване на несполуки, дори и при утвърдените писатели. |
И второто - поискахме журито на наградата да стане прозрачно и да се обявява от самото начало. Когато сега обявиха кандидатстването за тази година, видях, че няма промяна в категориите и критиката фигурира. Но журито отново е анонимно.
Преглед на съставите на журитата показва наистина, че едни и същи хора се въртят в тях - съответно има автори, които се чувстват обречени да не бъдат наградени никога. Какво бихте им казали?
- Ние сме малка общност, няма откъде да извадим кой знае колко нови имена. А и да не се лъжем - за да журираш добре, не е достатъчно да прочетеш участващите книги. Важно е да имаш поглед над тенденциите, да прецениш къде стои даденият текст в контекста на другите произведения и на въпросния автор, а и на българската литература като цяло.
В този смисъл е нормално журитата да се попълват от критици, писатели, университетски преподаватели. И извън ясните правила, които трябва да се спазват - да не си редактор на дадена книга, която се състезава за наградата, да не предлагаш себе си и други такива азбучни истини, има още две предпоставки, които следва да се спазват.
Първото е публичността.
| Няма как да ни се казва, че пазим журитата анонимни, за да ги предпазим от натиск. Лобизмът се случва и на тъмно, защото той не е плод само на натиск, а е и продукт на лична податливост и понякога - нечистоплътност. |
И другото е - ясна мотивировка на всеки един от журито защо гласува за една или друга книга. Трябва ясно да се мотивират достойнствата.
И накрая, колкото и субективно да е, е личната съвест и отговорност на всеки един. Е, да, всички имаме вкусове, пристрастия, но трябва да можем да отделяме личните приятелски отношения от представата ни за добро писане. И да спрем с хейта, ако не ни харесва изборът на журито. Стига да е защитен, трябва да се научим да приемаме чуждите гледни точки и да свикнем, че нашият вкус не е задължително най-добрият или единствено възможният.
Има и един друг проблем, но той пак опира до личния морал - трябва да се четат всички участващи книги, а да не се робува на известните имена. Позволявала съм си - тъкмо в конкурса на "13 века" - да предлагам за номинации книги на Антония Апостолова или Момчил Миланов, които тогава бяха съвсем млади и слабо известни. Защото смятах, че романите им с нищо не отстъпват, даже напротив, на някои от тези на утвърдените писатели.
Какво бихте пожелали на четящите хора на 24 май?
- Да не се поддават на масови псевдокниги, които изглеждат като романизирани самоучители за самопомощ,
| да не се страхуват и да не си казват, тази книга не е за мен, а смело да пристъпват към високите образци, които култивират вкус. |
Защото не е важно само да се чете, важно е и какво се чете.
В един свят като съвременния, който все повече дефинираме като свят на подмяна, в който властват конспиративните теории и фалшивите новини (особено в България), свят, в който предстои изкуствен интелект да имитира всеки един творец, е важно да се поддържа четенето на онези книги, които действително ни ангажират със светове извън нашия.