- Професионално, работата в съда е изключително интересна и предизвикателна. Изграждането на общо европейско пространство за гаранции на основните права изисква синхронизиране на правната рамка в различните страни във все повече области на правото. И намирането на верния баланс между уеднаквяване и запазване на национална автономност е истинско предизвикателство.

От гледна точка на ЕСПЧ, изключително окуражаваща е интензивността на диалога между националните съдълища и ЕСПЧ в намирането на верния баланс, процес, в който очевидно все повече роля играе и Съдът на ЕС. Този процес на изграждане на правната рамка и намирането на верния баланс в резултата от общите усилия на двете европейски и националните съдилища е обществено много важен и интелектуално много интересен процес.

- Засега нямам отговор на този въпрос.

- Ще си позволя да не се съглася с Вашата оценка. На национално ниво процедурата по избор на тримата номинирани кандидати протече пред комисия, която беше съставена на професионален принцип и по отношение на независимостта и професионализма на членовете й не мисля, че може да има каквито и да било критики.

Единствения коментар, който бих си позволил, е доста високото изискване за владеене на втори език, английски или френски, което беше поставено. Съдът е достатъчно приспособен да позволи постепенно наваксване с втория език в работата на новопостъпилите съдии, и в крайна сметка правните познания и практическият опит в правораздаването са несравнимо по-важни, от нивото на владеене на втория официален език.

Някои медии бяха критични, поради факта, че препоръката на парламентарната комисия на Съвета на Европа, която интервюира тримата номинирани кандидати, не беше последвана от пълния състав на парламентарната асамблея при окончателния избор. Но преценката на парламентарната комисия, макар и базирана на по-задълбочено запознаване с кандидатите, не е задължителна за останалите парламентаристи, и идейни и политически съображения играят роля при взимането на това решение.

- Съдът постановява по няколко хиляди решения годишно, установяващи нарушения, и е трудно да се изброят всички видове нарушения. Всяко изброяване рискува да създаде превратна представа, а и не малко от нарушенията са по напълно нови въпроси, в резултат от нови развития и технологии, за които търсенето на решения е естествен процес. Сурогатно майчинство, защита на личния живот в интернет, разпределяне на отговорност за постове в социалните медии са примери за такива решения. Така че установяването на решение е част от развитието на правото и търсенето на верния баланс.

От гледна точка на системата като цяло, много по-важно е да има навременна и адекватна реакция от националните власти, в отговор на решението, установяващо нарушение, така че в бъдеще да няма такива нарушения. Такава реакция е имало по много решения в България. Без никаква претенция за изчерпателност, но забраната за съдене два пъти за едно престъпление или нарушение, режимът за установяване на бащинство, правото на обезщетение на пострадали от престъпление, защитата от домашно насили са все примери за промени в националното право, с които се разширява защитата на основни права. Примери за системни промени са въвеждането на механизми за отговорност за прекомерно забавени съдебни производства, условията в затворите.

- Сравняването на различните страни членки на ЕСПЧ и на Съвета на Европа е неизбежно, и за съжаление, България невинаги изглежда добре, когато става въпрос за права на човека и върховенство на закона. Проблемът не е толкова в броя на делата, има страни с повече дела, а по-скоро в характера на проблемите и в реакцията на държавата в процеса на изпълнение на решенията.

Това не означава че няма промяна - както вече казах, по много въпроси през годините има сериозни, положителни промени. Когато въпросът с изпълнението на решенията на ЕСПЧ е в компетентността на националните съдилища, тяхната реакция обичайно е много по-навременна и адекватна. Но когато въпросът касае законодателство и управление на правосъдната система, нещата се случват по-трудно.

Липсата на ефективно разследване касае престъпления срещу личността, но понякога и имуществени престъпления - проблематика, която е необичайна за ЕСПЧ. Криминални схеми за посегателство срещу бизнеси и реакцията на властите е необичайна проблематика за съда, а има такива български дела.

Продължава да има немалко дела, при които нарушенията са следствие от злоупотреба с репресивни функции, прекомерни задължания, които често също са свързани с неефективността на разследването,

Не мога да не отбележа едно решение на съда, в което аз не участвах, което има особено неприятно звучене, а именно решението, с което съдът прие, че дисциплинарната санкция, наложена на съдия, е била политически мотивирана. Става въпрос за делото на съдия Мирослава Тодорова и такова нарушение не само е уникално от гледна точка на практиката на съда, но и много сериозна индикация за проблеми в управлението на съдебната система.

За образа на страната ни неизбежно имат значение и случаи като "Осемте джуджета". Жалбата по този случай не беше резгледана от ЕСПЧ по същество, защото националните процедури не бяха приключили, но фактологията е толкова шокираща, че неизбежно заключението е, че страната има сериозни проблеми с върховенството на закона.

- Стриктно погледнато, самостоятелно право на обжалване на действията на разследващите по Конвенцията няма, като право на достъп до съд. Такова обжалване има смисъл като допълнителна гаранция на национално ниво за това, че разследването ще бъде действително ефективно, което е правото, защитено по Конвенцията. И дали такава допълнителна гаранция ще има позитивен ефект, или не е въпрос на преценка в националния контекст.

- Неефективността, селективността в работата по разследване на прокуратурата е ключовият проблем с върховенството на правото в България. И така е от десетилетия.

За мен основното решението на проблема, обаче, не е в промяна на наказателната процедура. Проблемът е в управлението на институцията и този управленски проблем не може да бъде решен по друг начин, освен чрез промяна на управленската структура. Ако прокурорите не бъдат мотивирани да разследват сложните, трудни и рискови дела, и не бъдат санкционирани за злоупотреби, няма как през съдебни обжалвания да постигнем защита на обществения интерес. А частно преследване на престъпления в една модерна държава не може да бъде друго освен маргинално решение.

Проблемът с липсата на ефективно разследване на престъпления в България е, че за по-сложни, комплексни разследвания, в които без инициатива от страна на разследващите и адекватно използване на всички инструменти за събиране на доказателства, предоставени от законодателството, краен резултат трудно може да се очаква.

Да, ЕСПЧ на няколко пъти установява в свои решения реален проблем със злоупотреби с подслушването в България. Именно след решение на съда беше създадено бюрото, но то така и реално не проработи. Софийският градски съд смени практиката си и започна да осъществява ефективен контрол, което показва че при добро желание това е напълно възможно.

Това е и един много конкретен и важен пример за това как не можем да заобиколим прокуратурата. Няма как да има частни разследвания на незаконни подслушвания и ако прокуратурата не иска да разследва, тези практики ще продължават с всички негативни последици за обществената среда.

- Българското законодателство за гражданска конфискация е уникално със своето изключително широко приложно поле и липсата на процесуални гаранции. То изправи ЕСПЧ пред въпроси, които преди това не бяха решавани, и съдът в няколко решения установи нарушения, следващи от цялостния подход на законодателството.

Тези решения сочат принципен проблем със законодателния подход, и налагат законодателна промяна. Трудно съдилищата ще могат сами да решат всички проблеми, които възникват в резултат от нарушенията установени от съда.

Ако отидем отвъд решенията на ЕСПЧ, гражданската конфискация е още един пример за проблемите, които създава липсата на ефективно разследване от прокуратурата.

Ако искаме разследване на сложната, организирана престъпност, трябва да имаме добре управлявана и работеща прокуратура, и всякакви опити да заобиколим този въпрос ще са контрапродуктивни.

- Някои европейски държави имат гражданска конфискация, други разчитат единствено на класическата конфискация в наказателното производство. Режимите са много различни и няма универсален модел, като различните страни се фокусират върху проблеми, които са особено сложни и приоритетни за тях. В Италия това законодателство е насочено срещу мафията, в други страни срещу престъпления, свързани с наркотици, в немалко източноевропейски държави фокусът е върху корупцията и делата, които ЕСПЧ е гледал и по които е приемал, че няма нарушение на Конвенцията, са за отнемане на имущество от държавни служители.

В България приложното поле е много широко, касае всякакви престъпления и фокусът изобщо не е върху корупция. Аз нямам спомен за българско дело, което да е било свързано с корупция, и дори и да има такива, те със сигурност са изключение.

- Това е сърцевината на проблема с върховенството на закона в България. През годините скандали непрекъснато има, но те никога не се разследват ефективно и никой никога не бива санкциониран. Много от тях влизат в различните доклади до европейските институции, обещават се действия по ефективно разследване, докато мине време и се забравят и се появят нови сканадали, за които отново се обещава ефективно разследване.

- Трудно е да се формулира кратък отговор на един такъв изключително комплексен въпрос. Целта - независима и ефективно разследваща прокуратура, често влиза в конфликт с индивидуалните интереси на политици, които от своя страна имат решаваща роля в избора на управленския орган на прокуратурата. Решаването на това изначално противоречие - властта избира независима прокуратура, която може да разследва същата тази власт, е пряко свързано с начина, по който функционира цялата политическа система на една страна.

Няма универсално решение и в развитите демокрации решенията са различни и са резултат от политическата система и традициите на съответната държава и усилията за постепенно подобряване на институционалната уредба. Възможните комбинациите от гаранции за независимост на прокурорите и механизми за отчетност и отговорност са различни в различните държави и те са реакция на конкретните проблеми в конкретната страна.

Така че първата стъпка е съществено ограничаване на правомощията на главния прокурор.

Що се отнася до засилването на механизмите за отчетност и отговорност и прекъсването на скритата политическа зависимост, сме изправени пред изключително тежко предизвикателство, защото редовите прокурори нямат силата и желанието да променят системата, и промяната може да стане само отвън. Което означава увеличаване на политическата квота в управленския орган, което от своя страна ще проработи само ако политическата система като цяло успява да държи отговорни политическите партии за назначенията, които правят в управленския орган на прокуратурата.

Възможно е такова увеличаване на политическата квота да не доведе до "изсветляване" на политическото влияние и отговорност, защото политическата система като цяло не успява да реализира отговорност на политическите партии за техните назначения. Но повече от 30 години опит с настоящата система ясно показват, че сегашните свръхгаранции за независимост не дават търсения резултат и трябва да търсим други решения.

- Рецептата е намирането на политическа воля за реформа, но за съжаление, българският гласоподавател не разпознава необходимостта от такава реформа като приоритет и политиците, които поставят такава реформа като приоритет, са малцинство. Цената за това е сериозна, цената е в забавяне на икономическото развитие на страната и в невъзможността да бъдат решавани дългосрочните проблеми, пред които сме изправени. За съжаление, преследването на краткосрочни политически цели винаги успява да осуети реформата на правосъдието като цяло и в частност на прокуратурата.