- Краткият отговор е: по-добре късно, отколкото по-късно. За мен това събитие носи дълбока символика и свидетелства, че зачезващите морални ценности като достойнство, себеуважение и уважение към другия не са напуснали българите.

Винаги ме е впечатлявал начинът, по който нашите предшественици се отнасят към първия български княз Александър. Под чужд натиск те го принуждават да абдикира, но след смъртта му изпълняват желанието му да бъде погребан в България, а премиерът Стефан Стамболов и новият княз Фердинанд І дават урок по етатизъм, почит и признателност, приемайки тленните му останки и отпускайки държавна пенсия на съпругата и децата му.

За съжаление, не такава е съдбата на неговите наследници. Единият е оставен извън пределите на страната и непогребан, а костите на другия - изхвърлени в Рилската река. Но тези символични актове на несъгласие, неприемане, недопускане не могат да ги извадят от историята на страната ни. В този контекст връщането на тленните останки на цар Фердинанд е стъпка към възстановяване на паметта за миналото ни.

- Не съм срещал непротиворечива или безспорна личност, играла по-голяма или по-малка роля в историята. Най-малкото защото всеки, който решава не за себе си, а за другите, или както е в случая с Фердинанд - за цяло общество и за цяла държава, и то в продължение на десетилетия, не може да среща само одобрение и адмирации или само неодобрение и отрицание. Не виждам противоречие в желанието, амбицията и дори бих казал свръхамбицията на Фердинанд да ускори модернизацията страната, чието управление поема, да я издигне в културно и стопанско отношение, да бъде решен националният въпрос и създадена обединена, силна и просперираща България.

Една част от целите си той изпълнява и дори преизпълнява, друга - не. Дълг на историка е да потърси и посочи причините или поне да предложи хипотези, които да дадат обяснение за случилото се. Определението противоречива или спорна личност е универсално извинение за отказ от позиция и желание за презастраховка. Представата, че политическите личности и държавници са или трябва да бъдат къс самородно злато, без примеси, нюанси и дефекти, освен наивна, е и неработеща.

Що се отнася до националните катастрофи - крайно време е да се откажем от определения, които имат конкретно-политически, но не и исторически смисъл. Управлението на д-р Васил Радославов обвинява предшествениците си Иван Гешов и Стоян Данев в това, че са довели страната до национална катастрофа. Наследниците на д-р Васил Радославов го обявяват за виновник за нова национална катастрофа и дори приемат специален Закон за съдене и наказване на виновниците за националната катастрофа. И т. н. и т.н.

- Фердинанд Сакскобургготски поема управлението на страна, която се намира в безпрецедентна стопанска, социална, политическа и държавническа криза. Сръбско- българската война и интегрирането на Източна Румелия изгребват и без това слабите финансови възможности на Княжеството.

Бруталната намеса на Русия във вътрешните му дела предизвиква дълбоко разделение както в обществото, така и сред политическите сили. Използвайки амбициите и страховете на част от българските офицери и политици, Русия, след тригодишни усилия, успява да отстрани от престола "източникът на злото" - княз Александър І, но не успява да наложи свое протеже начело на страната и да закрепи позициите си в нея. Националистическите сили са в подем и логично търсят и очакват подкрепа от противниците на Русия, в лицето на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

През ноември 1886 г. дипломатическите отношения между България и Русия са прекъснати, а през февруари 1887 г. е направен втори неуспешен опит, чрез русофилски настроени офицери, координирани и финансирани от Петербург, да бъде съборено неприемливото българско регентство и правителство. След отказа на княз Александър да се завърне в България, принц Фердинанд Сакскобургготски остава единствената кандидатура, изразила готовност да заеме българския престол без съгласието на великите сили. Съгласие, което е блокирано от Русия. Неговото възкачване на престола не слага край на кризата, но е условие и предпоставка за излизане от нея.

- Ако въпросът се отнася до решението на принц Фердинанд да заеме овакантения български престол, оценките са различни.

Според едни, той отправя поглед към София, воден от амбиции, честолюбие, познания, умения и фатализъм, умело направлявани от напористата му майка - принцеса Клементина Орлеанска.

Според други - това е проява на суетна, но истинска храброст да се заеме един опасен пост, въпреки неодобрението на Русия.

Според трети, в основата е собствената му представа на божествен мисионер и избраник на Провидението, а след това посредник, пример и носител на европейската модерност на Балканите.

- Когато се говори за заслугите и постиженията на княз/цар Фердинанд, задължително трябва да се направят поне три уточнения. Тяхното признаване и посочване не трябва да се възприема като проява на монархизъм и реваншизъм - исторически и политически. Не трябва и да се счита, че те биха били възможни без усилията и подкрепата на цялото българско общество, на политическия и военен елит, на търговците и предприемачите, на духовните и културни дейци, без съгласието в основното и главното - превръщането на българската държава в модерна и равностойна на другите европейски държави.

И не на последно място, не трябва да се игнорира фактът, че той заварва разклатена, но вече структурирана държавна машина, признато и прието от всички конституционно управление и отсъствие на външен фактор, който пряко да се меси във вътрешнополитическите и държавни дела.

В един по-общ план може да се каже, че заслугите му са в натрупания генетически и исторически опит да се управлява и в богата мрежа от връзки на най-високо равнище, които му дават както котва, така и хоризонт за действие, в способностите му да организира, да ръководи, да мотивира. Те могат да се търсят и в утвърждаването на един добре функциониращ политически модел на зачитане правата и свободите на гражданите, на стабилност, сигурност и приемственост.

Фердинанд І успява да възстанови отношенията с Русия и да извлича ползи от съперничеството и конфликтите между великите сили на Балканите. Обявяването и признаването на Независимостта е триумфът на тази негова политика.

В конкретен план Фердинанд І има своя принос в изграждането на всички степени на образователната система, обхващаща над 80% от децата в първоначалната фаза, на съвременно музейно и библиотечно дело. Разцветът на театъра, музиката, изящните изкуства, архитектурата и благоустройството не могат да бъдат обяснени, без да се отчете настойчивото присъствие на българския владетел. Създаването на железопътната инфраструктура (1964 км през 1912 г.), на Черноморски търговски флот, на пристанищата във Варна и Бургас, на модерни съобщения (пощи, телеграфи, телефони), бързото навлизане на автомобилите, са резултат и от влечението на българския владетел към новото и революционното. Не бива да се отминават и такива "екзотични" прояви, като създаването на първата на Балканите зоологическа градина, на ботаническа градина и системните мерки и действия в защита на българската природа.

- По Търновската конституция България е конституционна монархия с народно представителство. Монархът е върховен представител и глава на държавата, както и върховен началник на всички военни сили в мирно и военно време. Той назначава и уволнява министрите, които отговарят пред него и Народното събрание за мерките, които вземат, и носят наказателна отговорност.

Следователно, върховната власт е съсредоточа в ръцете на монарха и той носи политическа и морална отговорност за случващото се и неслучващото се в държавата, но заедно с депутатите и министрите. Както е нелогично всеки успех на държавата и обществото да се свързват само с нейния върховен ръководител, така нелогично е и всички негативи да се стоварват единствено и само върху него.

След края на войната обществените настроения, част от управляващите, ген. Савов, категорично застават зад исканията "всичко или нищо", "сега или никога" и за война със "съюзниците - разбойници".

Ако говорим за грешки на цар Фердинанд, те са в това, че той не намира сили и кураж да се противопостави на тези необуздани и необосновани максималистични и нереалистични искания и очаквания; че в него надделява страхът да не загуби доверието на българите. Сигурно роля има и суетата да оглави една уголемена българска държава, както се посочва в едно от последните, посветени нему, изследвания.

Ако съдим по заповедта му до действащата армия от 28 юли 1913 г., той призовава за свиване на бойните знамена и очаква децата и внуците да довършат славното дело на бащите и дедите си. Оказва се, че същите изтощени и изморени бойци, само след две години, отново ще са под знамената и по бойните полета, в името на същия нерешен национален въпрос.

- Присъединяването към Централните сили е не само поради мъгливите обещания на Антантата за придобивки едва след края на войната, а и поради невъзможността обществото и войнството да бъдат убедени, че трябва да се притекат на помощ на Сърбия, която е присвоила Македония и готова да изчезне като държава, но не и да се откаже от нея. Но миражът "Велика България" се привижда не само на държавния глава.

- Според мен цар Фердинанд губи чувството си за реалност през 1917-1918 г. Особено след пробива при Добре поле той не подкрепя решението на правителството на Александър Малинов за започване на преговори и за сключване на сепаративен мир, надява се фронтът да бъде удържан с помощта на съюзниците, дори ако се наложи българските войски да се изтеглят на Стара планина. Колкото и некатегорични да са, има свидетелства, че води разговори с ген. Александър Протогеров (бел. ред. - български офицер, политик и революционер, бележит деец на ВМРО) и му предлага да го назначи за министър-председател и главнокомандващ, ако поеме ангажимента да арестува правителството на Малинов и продължи войната.

Все пак разумът у цар Фердинанд надделява и под натиска на Антантата и на Малинов в 21 часа на 3 октомври 1918 г. подписва манифеста за собствената си абдикация. Втори манифест, от името на новия цар Борис, който отначало е Втори, а след това Трети, обявява възшествието му на престола. С този си последен държавнически акт цар Фердинанд надмогва собственото си его в името на династията и запазването на монархията в България.

- Това е въпрос за футуролог, а не за историк. Само ще отбележа, че такъв вариант е изпробван от българските управляващи през 1914-1915 г., но без резултат.

А и какво значи неизбежно? Ами ако австроунгарският престолонаследник Франц Фердинанд не беше отишъл в Сараево или пистолетът на Гаврило Принцип бе засякъл?

- Този архив е включен в научния оборот и има своя принос за допълване и обогатяване на фактологията за времето на управлението на княз/цар Фердинанд. За мен от значение и с голяма стойност би било детайлното описание и дигитализиране на фонд 3К - Монархически институт, от Централния държавен архив, който е в насипно състояние, а съдържа огромна и автентична информация за новата българска история.