- Винаги съм мечтала да стана аниматор. Планът ми беше да стана 2D аниматор, тъй като от малка обичам много да рисувам, но нещата се промениха и станах 3D аниматор. Завърших онлайн училище - Animation Mentor, и с портфолиото си оттам кандидатствах в няколко анимационни студиа. Едно от тях беше "Дисни". Така през 2011 г. заминах за САЩ, където живея и до днес.

- Мисля, че това е страхотен цитат! Аз съм професионален преследвач на мечти - много се сбъднаха, но имам и още много да сбъдвам.

- Програмата Walt Disney Animation Studios Artist Showcase е уникална и интересна (вече не съществува). Беше вътрешна и отворена за абсолютно всички в студиото, дори и за хора, чиято професия не е свързана с рисуване - каквато е моята. Като компютърен аниматор аз анимирам дигитални кукли.

Всички представили идеите си, минават през селекция. Участниците, които продължават, получават градивна критика и имат възможност да я преработят, преди отново да покажат финалната версия на проекта си. След финалната версия се избира кой ще има възможност да публикува книгата си.

Първата версия на историята ми получи доста критика - не беше фокусирана и достатъчно интересна. Явно обаче имаше потенциал и след корекциите се превърна в крайната версия на "Конфитюрът на Малина".

Започна от история за околната среда, но завърши по коренно различен начин. Целият процес на направата на книгата - от кандидатстването до публикуването, отне около 3-4 години.

Историята е моя, но текста на книжката не съм написала аз. Не съм текстописец, а камо ли на детски книжки. Изисква се особен тип умение, за да превърнеш историята в текст, който да е приятен на децата и да е интересен за четене. Текстът е написан от Тами Сауър, която се справи страхотно със задачата.

- Не съм добре запозната с това как е започнало всичко, но от това, което знам - идеята й е да покаже разнообразните таланти на артистите, работещи в анимационното студио на Уолт Дисни. Ние всички имаме страст да разказваме истории с чаровни герои и книжната форма предлага друг тип изява на тази любов. Моето разбиране е, че идва от желанието да се стимулира творчество на целия екип в различен от филмовия формат.

Колегите, които имат книги, за които знам, са: Лорълай Бове, Анди Харкнес, Гризелда Састравината - Лемей , Пол Бригс и Бенсън Шум. Бенсън е аниматор като мен и той ме окуражи да пробвам да участвам в програмата.

- Честно казано, нямам представа как беше приета. Книгата се появи за нещастие в книжарниците 6 месеца след началото на глобалната пандемия и света съвсем разбираемо го занимаваха други неща.

За мен беше важно самото приключение на създаването ѝ и всичко, което научих, докато я правех. Редакторът и арт директорът, които ми помогнаха през целия процес на направата й, бяха изключително търпеливи и щедри със съветите и знанията си.

- Нямам конкретни очаквания, но силно се надявам да се хареса. Аз самата съм много развълнувана, че Малина е преведена на български. По някакъв начин тя съединява два свята, които досега за мен съществуваха разделени един от друг. Много благодаря на Лора Касабова за ентусиазма книгата да стигне до българските читатели и на издателство "Ентусиаст" за доверието да я издадат на български.

- Трудно ми е да преценя като родител, който е току що стъпил на "бойното" поле. Нямам база да сравнявам родителството в миналото с това сега. Определено не се усеща лесно. Времето с децата ми ми е малко и никога не ми достига.

- Създаването на детски книжки е страшно отговорна дейност, защото докосва директно децата, които са бъдещето на тази планета. Звучи като клише, но е толкова вярно. Ако спрем да предаваме важни уроци за любов и доброта у тях, нямаме никакъв шанс.

- Чудя се дали имате предвид любим анимационен герой сега или от моето детство. Сега филмите, които са ми любими, оставят впечатление у мен заради процеса на създаването им и спомените, които имам от времето на продукцията. Имам чудесни спомени от Моана ("Смелата Ваяна" в България) . Героинята и филмът са ми много любими. По него работихме с легендарните режисьори Рон Клемънс и Джон Мъскър - режисирали "Малката русалка", "Аладин", "Херкулес" (филми, с които съм израснала). Джон знаеше имената на всеки един човек, който участваше по филма.

- Ах, много труден въпрос! Много е трудно да посоча един любим, защото има страхотни детски книги и толкова разнообразни. На ума ми идва Джон Класен. Неговите книги са много уникални и страшно забавни. За съвременни български ми е много трудно да кажа, особено защото съм далеч от родината и не мога да следя всичко от първа ръка. Моите лични класики са Астрид Линдгрен с "Роня дъщерята на разбойника" и Ерих Кестнер.

- И двете не са авторски книги, а са само илюстрирани от мен. Едната се казва "Хоуп и морето" и интересното при нея е, че е изцяло акварел. Аз рисувам основно дигитално и беше чудесно, че ми се довериха да илюстрирам книгата традиционно с акварел. Другата е към една поредица "Лека нощ, книжки" и се казва "Лека нощ, Онтарио".

- За момента се фокусирам над илюстрацията. Има една много интересна книга, над която работим в момента с издателство "Така започна всичко". Колкото до авторски издания - имам идеи, но засега отлежават в чекмеджето и чакат да им дойде времето, ако им е писано.