Цветелина Димитрова, Агенция за градушките: 100% защита от градушки няма

Хубава снимка сте й сложили - домовете и продукцията на хората са изпотрошени и съсипани, ама тая се хили като ряпа...

• 6 3
• Докладване

До коментар [#1] от "deacon":

Жената сигурно си харесва работата, нормално е да се усмихва.
Не знаех, че процесът е толкова сложен.

'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)

• 2 4
• Докладване

Интересно ми е какво правят тези над 1000 човека през останалите 9 месеца на годината? 🤔

• 2 7
• Докладване

До коментар [#2] от "kilgore":

Що да не я харесва? 2 месеца работиш, цяла година вземаш заплата.

• 1 7
• Докладване

До коментар [#3] от "Net Surfer":

Сложно е това с борбата с градушките.
Никъде не споменават бюджет с пр.
Да, има наука зад това, но тия системи и процеси (хеле пък градообразуванто) са толкова хаотични, че сме много далеч от ефективното им контролиране.
Що-годе на разбираем език тук:
http://www.contingencias.mendoza.gov.ar/web1/pdf/Farazoulis.pdf

• 0 1
• Докладване

Там не беше ли назначен малък Тошко за генерален директор? Къде ли не го ​слагаха и пробваха и за нищо не става. Който може да се застрахова, другите горят.....

Образованието, знанието и свободата на мисълта е опасност за всяка диктатура!

• 0 2
• Докладване

До коментар [#3] от "Net Surfer":

"Интересно ми е какво правят тези над 1000 човека през останалите 9 месеца на годината?"

А какво правят пожарникарите, когато няма пожар? Вие какво предлагате да правят?

• 4 2
• Докладване

"Що да не я харесва? 2 месеца работиш, цяла година вземаш заплата."

Знаете ли колко свободни места има по площадките. Що не се хванете на работа. Хем, ще взимате пари, хем ще лежите 10 месеца. Е, трабва все пак нещо да знаеш, не е като да пишеш врели некипели по сайтовете, но съм сигурен, че ще се справите. И не, не съм метеоролог.

• 5 2
• Докладване

До коментар [#8] от "grajdanin1":

Благодаря за предложението, но аз си имам професия.

• 0 1
• Докладване

Защото им се свидят парите за застраховка. И на мен не ми е приятно да плащам каско за автомобил, но го правя. Обаче тия с продукцията знаят, че винаги после държавата им помага, защо да си правят застраховки, нали с мрънкане после стават нещата...

• 1 5
• Докладване

При соца "Борба с граушките" се финансираха от държавния застраховател ДЗИ. Участието на застрахователи във финансирането е правилния подход.

Червена линия, червен картон

• 0 2
• Докладване

Защо интервюто е с чистачката?
Няма ли шефове в тая структура (тази госпожа няма как да е на ръководна длъжност)? Няма ли кой да стане и да каже, че защитата не е ефективна поради липса на ресурси? Няма ли кой да каже, че задействането на системата е неефективно?

• 3 0
• Докладване

До коментар [#12] от "geparez":
чистачка???
"разговаряме с Цветелина Димитрова, главен директор в Главна дирекция
"Технически и оперативни дейности" в Изпълнителната агенция "Борба с градушките"."

Чукча не читатель, чукча писатель !

• 0 0
• Докладване

"Засяването на облаци" се ползва и за "кражба" на дъждове.

Червена линия, червен картон

• 0 0
• Докладване

До коментар [#13] от "grajdanin1":

Че трябва да се чете сте прав, но пък трябва и разбиране. Един директор не може да говори такива вафли като политик. Има проблеми и те трябва да се адресират. Замазване на ситуацията е нещо, което само политиците могат да правят. Госпожата да иди да мете!

• 0 1
• Докладване

Ми като имаш що се мешаш похвали се като си най добър в нея.
Имах колега дето беше поддръжка в Мина.
Даже Чорбаджията като влезне казва:
Най ми е приятно да видя като влезна че спите и играете карти.
Ако няма никой разбирам че има проблеми.

"Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III

• 1 3
• Докладване

Както споменах в други коментари някои регионални директори може да угробят Агенцията. Че има добра методика има-ама тя казва -недейте вкарва реагента във възходящия поток. Полза от това няма. То, че директорът на полигона Голям Чардак, който не е физик, не я е чел ясно. Но не се е намерил никой , дори и началник отдел оперативна дейност да му подскаже така де да му напише пищов. Изобщо пореден бисер и тържество на некомпетентността. Щото по полигоните борбата с градушките е последна грижа. Има други пикантерии-най-вече клевети , интриги и дребнави мисли.

• 0 0
• Докладване

То иначе идеята е по габровски гениална. Вкарай реагента във възходящия поток и-работата е свършена само с природна енергия. Като фотоволтаиците. Ама пусто -не става! Само ракетите ще летят . Може и траекторията да объркат в турбуленцията

• 0 0
• Докладване

„Другото, което ни се наложи, е снижаване на полета на ракетите, което пък от своя страна доведе до по-късо разстояние, на което те летят. “

На крива ракета Космоса й пречи.
Много специалисти от тази служба обичаха да се презастраховат при вземането на разрешение за стрелба, водещо до отклоняване на транзитния самолетен трафик. Правеха го, защото това по никакъв начин не се отразяваше на джоба им – нито в плюс, нито в минус. Навсякъде по света в цената на градозащитата се включва и загубата на приходи за една държава от отклоняване на самолетния трафик през нейна територия. Ако навремето не бе изпълнена гаранцията, повтарям „гаранцията“, че ракетите няма да летят над 7000 м височина, свобождавайки по този начин допълнителни коридори за транзитни полети, службата за борба с градушките можеше да бъде закрита още 1998 година по чисто икономически причини. Пък и противоградовите ракети никога не са имали какво да правят над тази височина, там е далееееч по студено от минус 10 градуса.
Второ. Госпожата да си погледне балистичните криви на ракетите (ако разбира от балистика, де)... Колкото повече снижаваш полета на една ракета, изстрелвайки я на по-нисък ъгъл, толкова по-надалече лети тя! Това всеки курсант или студент от факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „В. Левски“ в Шумен ще го потвърди (иначе ще бъде скъсан на изпита).

• 0 0
• Докладване

Трето (но принципно не последно). Засявали по 30-40% и това не било проблем.

Ами проблем е - недозасяването може да доведе не до намаляване на ефекта от борбата с градушките, а дори до обратния ефект - увеличаване на градобитието!
Изказванията на госпожата водят до основателни съмнения в нейната компетентност.

Има становища на експерти от Световната метеорологична организация, има и проучвания на чуждия опит, направени от независими експерти, платени от земеделските производители и пратени до Министерство на земеделието още 2017 година (рег.индекс 15-253/25.05.2017).

Ето тук:
https://inteliagro.bg/sites/default/files/free_files/Преглед на системите за борба с градушки в Европа.pdf

• 0 0
• Докладване

Спорът за ефективността на борбата с градушките може да се постави на разумни основи и да се елиминират ширещите се напоследък заблуди чрез съответната илюстрация за различните начини за активно въздействие върху градоопасни облаци. На нея са показани местата на зараждане и траекториите на валежа при естествен процес на градообразуване, както и тези при активно въздействие, съгласно различните концепции за предотвратяване на град. Допълнително е посочено мястото за засяване с реагент във фидерните облаци, когато целта е създаването на изкуствена суграшица (граничния размер между зародиш и градово зърно) още преди възникването в тях на естествени градови зародиши-така нареченото ускорено валежообразуване. Става ясно, че при две от концепциите и най-вече при прилаганата благоприятна конкуренция, траекториите на растящите градови зърна стават по-високи отколкото при естествения ход на градообразуване. Последното би трябвало да докаже по-бавното нарастване на градовите зърна поради конкуренцията между повече зародиши, за наличната преохладена вода. При това разликите в движението на градовите зърна с различни размери не могат да се обяснят с гравитацията, доколкото последната дава еднакво ускорение надолу за всички тела, което, както е известно, не зависи нито от масата, нито от обема им. Освен от големината на зърната, разликите в силите се определят съществено от свойствата на средата, в която са градовите зърна, а резултатната сила често се определя като положителна или отрицателна подемна сила, което очевидно не е лека задача и зависи от моментното състояние на атмосферата. Както следва от представената схема, в резултат на засева с цел благоприятна конкуренция би трябвало да се повиши радарната отражаемост на по-големи височини. Това би могло да доведе до нееднозначност при интерпретиране на отражаемостта по отношение динамиката на градоопасната клетка. Допълнително, известно е от направени експерименти, че при дадено неизменно количество на преохладената вода се стига до насищане при увеличаване на засева съгласно концепцията за благородна конкуренция. След разпределението й върху много зародиши, изкуствените зародиши ефективно се деактивират поради изчерпването на количеството преохладена вода.
Във всички случаи обаче реагентът се вкарва в областта на слаби възходящи потоци, за да се осигури нормалната му дифузия в областта на градовите зародиши. Допълнително областта на силните възходящи потоци е бедна на преохладена вода. Последната като метастабилно състояние на водата над 0 градуса С може да се запази само при бавно изменящи се условия, несъвместими с големите вертикални скорости, при това нарастващи до определна височина в основния възходящ поток.
При концепцията за ускорено валежообразуване, валежът пада по-рано във фронталната част на облака и преди естествения градов валеж, с идеята да го предотврати или намали като прекъсне подхранването с преохладена вода в основния облак. При правилен засев изкуствената суграшица не попада изобщо в областта на главния възходящ поток.
От наличната литература се създава впечатлението, че най-добре обоснован и без странични ефекти като градушка вследствие изкуствени зародиши или мезофронт от валежа в тилната част на облака е преждевременното ускорено изваляване. Единствен проблем е определянето на областта на засев във фидерните области, които имат много малка или липсваща радарна отражаемост при работната дължина на вълната на радарите. Откриването им по други признаци, преди всичко спецификите във формата на радарния образ на градоопасния облак, който се подхранва, изискват знания, много собствен опит и творческо мислене в достатъчно стресова ситуация, която винаги е и достатъчно уникална. Засевът трябва да цели не само достатъчно насищане с реагент, но и разширяване на площта му чрез използване на веер и изпреварващи контури с цел да се елиминират неизбежните неточности при определяне местата за засев. Сред неточностите, които трябва да се преодоляват е не само определянето на областта на засев, но и дискретността на информацията, която постъпва с около 4 минути закъснение, както и измененията , които ще настъпят през това време поради движението на градоопасната клетка.

• 0 0
• Докладване

Това, което мога да кажа е, че всички начини, специално за борба с градушките, се базират на ХИПОТЕЗИ. Дали е "изгодна конкуренция" или "предварително изваляване", те си остават ХИПОТЕЗИ, на които стъпват определени технологии за работа.

Единични са случаите на опити за преки експериментални проверки (с помощта на бронирани самолети) на ефекта от засяването на облаците, но те са проведени през 70-те години на миналия век и не са дали повод за ясна обосновка.

Проверка на ефекта от засяването с помощта на компютърни модели започват в последно време, чак след "компютърната революция", осигуряваща изчислителни клъстери с достатъчна изчислителна мощност. Успяват да се запуснат 3-мерни модели на облачна конвекция с подробно параметризиране на термодинамичните и микрофизичните процеси в нея. Не съм чул в България някой да е запускал модел на облачно засяване и проверка на хипотези. Големи усилия в това отношение полагат китайците.

Последното, оставащо на разположение средство за проверка на работните ХИПОТЕЗИ са методите на математическата статистика. Само, че тези методи трябва да се правят от независими институции, поръчани например от потребителите на услугата, а не от самата агенция за борба с градушките.

Проблеми има, но те трябва да се решават действително по разумен начин, а не с изрази от рода "ако не бяхме стреляли, щеше да е по зле", защото те могат само да компрометират изобщо идеята за изкуствени въздействия върху облаците.

Обикновено такива деликатни дейности задължително се компрометират и когато начело в управлението им застанат хора с необосновано високо самомнение, не вдяващи същността и които мислят, че няма кой да им каже нещо, защото само те разбират от тези неща.

• 0 0
• Докладване