- За тези, които сме ориентирани в църковните дела и личности, също беше изненада. Имаше редица други митрополити, които представляваха израз на различни надежди, смятахме, че трябва да има умиротворение, а не конфронтация. Но те бяха напълно изолирани с определянето (от Светия Синод - бел. ред.) на тримата кандидати, от които трябваше да се избере.

От тези тримата пък се считаше, че може би най-готов за компромиси и за истинско помирение беше Врачанският митрополит. Но ето на́, оказа се, че е съвсем друго. Казвал съм и друг път, че в синодалните неща, когато няма изненада, тогава ще бъдем изненадани.

- Не мога да ви кажа. Пък и в крайна сметка беше излишно да се правят догадки, които може да са верни или не. При всички случаи трябва да приемем, че Бог избира всички нас за някакво служение, а не ние Него. Така че в този случай очевидно Бог е решил да постави своя верен раб Даниил за патриарх на България.

- Разговаряли сме съвсем малко, и то преди 16 години - на последния църковен събор в Рилския манастир. Оттогава не сме имали някакви допирни точки - те са си в Светия Синод, аз нямам работа там.

Беше ми направило впечатление, че той иска обезателно някой да има свободата да изкаже своето противно мнение, дори след взето решение. Обсъждахме тогава позиция на покойния митрополит Натанаил и той питаше защо ако митрополитът не е съгласен с мнението на Св. синод, да не направи предложение, което е противно на това решение в събора. Казах му: "Това не е редно, като митрополит би трябвало, въпреки че не е съгласен, да е солидарен със Св. синод." Той някак си не приемаше това мое мнение.

- Той е длъжен да възприеме всяко мнение. Затова и на заседание на Св. синод винаги се започва обсъждането с изказване от най-младшия - за да не му бъде внушено становище от по-старите архиереи, и се върви нагоре по йерархическата стълбица.

- О, аз съм се научил да не очаквам, защото очакванията винаги са различни от това, което се получава. Най-голямата грешка е да смяташ, че познаваш някой човек, защото много години си бил заедно с него, както аз например познавах покойния патриарх Неофит от дете. Всеки един от нас преживява развитие и се променя малко по малко.

Какво ще бъде сега положението не мога да кажа, но предупреждавам всички, които смятат, че Видинският митрополит ще бъде същият и като патриарх:

Трябва да изчакаме да видим какво ще бъде развитието, какви ще бъдат отношенията в Св. синод - дали ще се настани мир, или ще има противопоставяне.

- Не вярвам, че отделни такива мнения и действия ще повлияят на Св. синод. Едно е сигурно - настроенията в обществото, атмосферата в църковните среди и сред вярващите, политическата ситуация ще бъдат причина хората и митрополитите в Св. синод да имат някакво съобразяване. Доколко това съобразяване ще бъде възприето от всички, ще зависи от мъдростта на всеки един.

Истина е, че очакванията от църквата са най-различни и големи. Струва ми се дори, че са прекалени - непрекъснато се говори за някаква промяна. Промяна не бива да се очаква. Би трябвало да се очаква, че Св. синод ще може да оползотвори възможностите си, за да се достигнат целите ни от хилядолетия насам, да се активизира работата на свещеници, на църковни дейци и пр.

- Тя трябва не само да промени, трябва да намери новия тон и език, на който ще говори с паството и с целия български народ. Очевидно хората се интересуват от нашата църква - виждате какъв широк отзвук има изборът на новия ни патриарх - но не знаят точно какво да очакват. Или пък искат да получат нещо, което самата църква по ред съображения - заради своите закони и принципи - не може да даде.

Това са изконни разбирания от години и те са толкова затвърдени в църковното съзнание и история, че ние нямаме право - ще загубим една от основите, върху които се гради църквата, ако направим на тази тема някакъв компромис.

- И католическата църква не го прави в тази степен, която приемате, а търси начин да успокои проявите на това общество.

И това е само един пример за това, че има неща, които хората таят някаква надежда, без да си дават сметка, че тя просто не може да бъде удовлетворена.

- Поведението му действително е на аскет. Изказванията му са понякога доста крайни и това също показва, че е доста принципен по отношение на това, което смята за правилно. Не вярвам, че това ще промени поведението на църквата, защото тя не е само патриарх, нали?

Радостта на много хора да имат истински аскет, един морално чист човек начело на църквата си обяснявам с желанието да знаят, че ще има някой, който ще се моли за тях. Дали те ще се молят за него и с него, дали ще правят това, което той ги призовава, вече е друг въпрос.

- Това е грешка и от двете страни. Смята се, че църквата не участва в живота на хората, но това не е вярно - тя живее заедно с тях. Друг е въпросът дали успява да забележи всичко, да анализира цялото развитие на обществото. Но пък и не знам някой да може да обхване всички течения, брожения и прояви в нашия живот.

Така че и двете страни, струва ми се, говорят на различни езици, търсейки едно и също. Аз съм много за това нашата църква по-редовно да се появява там, където бива потърсена за отговор, за коментар или за най-обикновена утеха. За съжаление, забелязвам, че има някакъв свян у моите събратя по този въпрос. Да ви призная, това, че съм непрекъснато търсен, ме притеснява. Не се изживявам като най-образования и умния, аз просто отговарям, защото действително не желая нашата църква да е църква на мълчанието. Хората трябва да ни чуват, и то на език, който разбират.

- Казах ви и преди: това, което е бил митрополит Даниил, не може да бъде патриарх Даниил. Патриархът трябва да се съобразява с много повече фактори. Св. синод ще трябва също да преосмисли някои неща.

За мен е жалко, че има такова противопоставяне между Руската църква и Цариградската патриаршия. Ние трябва да сме наясно точно какво смятаме за правилно и неправилно, независимо от кого е казано. Трябва да изградим собствено мнение и да го отстояваме до последно.

Украинският въпрос е доста политизиран от Русия. Много е странно, че те не искат да има Украинска православна църква в истинския смисъл на думата, но също така се изправят срещу украинския народ, защото в крайна сметка войната вече се води срещу този народ. Да смесваме двете неща не е редно. Трябва ясно и категорично принципно да казваме има ли право някой някога да напада и да убива, та било то с най-добра мисъл или по геополитически съображения.

- Ще се разговаря. Смятам, че това ще е тежък диалог за патриарха. Не само с неговите събратя, но и с обществото по принцип.