- Позволете ми първо да ви благодаря за това интервю броени дни преди честването на празника на Френската република, чиито ценности - свобода, равенство, братство - със сигурност заслужават да бъдат настоятелно припомнени в момент, когато някои от съгражданите ни във Франция изразиха своите съмнения и безпокойство за бъдещето на своята страна и във време, когато самата Европа си задава въпроси за бъдещето.

Изправени пред един постоянно променящ се и често нестабилен свят, следва да заявим, че Европа не само не е проблемът, а дори е част от решението. Република България има много красив девиз - Съединението прави силата - и европейците трябва да го припознаят. Всички наши страни са изправени пред много предизвикателства, повечето от които са общи. И само заедно можем да ги преодолеем.

Това е първото послание, което президентът на Френската република отправи в последната си реч в Сорбоната, посветена на Европа. Второто послание е, че единството трябва да бъде в услуга на една цел, а именно да позволим на Европа да си възвърне автономността, дори суверенитета, за да не бъде зависима от други страни или региони в света и същевременно да не позволи да бъде изпреварена от тях.

Но нека това да не се разбира превратно, не става въпрос Европа да се затвори и да се откаже от съюзите си с други държави. Въпросът е да бъдем автономни в стратегическите, жизненоважни сектори за нашата сигурност, нашата индустрия, нашето здраве, нашите способности да подготвим бъдещето си. Трябва да извлечем поуки от преживените наскоро кризи - като здравната криза с COVID-19 или енергийната криза след агресията на г-н Путин срещу Украйна. Осъзнахме, че зависим от другите за основните ни нужди. Видяхме също така, че големи неевропейски партньори приеха едностранно закони, целящи да привлекат европейски компании да инвестират при тях, в сектори с висока добавена стойност. Не можем да приемем подобен риск от регулаторно, индустриално и технологично изоставане.

Следователно това означава, че Европа трябва да разполага със средствата да бъде истинска сила.

В Сорбоната президентът Макрон изтъкна три приоритета за подобна "мощна Европа":

Радвам се, че работната програма на Европейската комисия, която беше одобрена на 27 юни - т.нар. Стратегическа програма - възприема и развива основните въпроси, повдигнати от президента Макрон.

- Поради уникалния си опит като история и геополитическа среда, мястото на източноевропейските държави за придвижването напред на европейския проект е несравнимо. С присъединяването си към Европейския съюз и с ангажираността си да споделят изцяло ценностите му те консолидираха европейския демократичен и либерален модел на международната сцена. Чрез своята икономическа динамика те допринасят за просперитета на Европа, а чрез конкретната подкрепа, която оказват днес на нападната Украйна, укрепват сигурността на целия ни континент.

Именно благодарение на България Европейският съюз и няколко държави членки осъзнаха стратегическия интерес на Черно море и неговата стабилност за глобалната сигурност и икономика. След демарш на България, подкрепен от други държави като Франция, последният Европейски съвет поиска от Европейската комисия да подготви обща стратегия за Черно море.

Бих добавил, че самата Франция назначи посланик за Черно море, който е натоварен и с разработването на собствената ни национална стратегия. Той посети наскоро България, за да събере мненията и препоръките на българските власти и експерти.

Ще дам и друг пример за момент, в който София беше чута: заедно с Франция тя бе една от първите страни, която поиска от Европейската комисия да насърчи и финансира ядрената енергия за граждански цели по същия начин като останалите източници на нисковъглеродна енергия. Мотивираността на България привлече и други страни.

Много са силните страни на България, които ще укрепят Европа:

В тази връзка бих искал да припомня позицията на Франция, която е за премахване на контрола по сухопътните граници между България и останалите държави членки на шенгенското пространство. Това би било справедливо признание за положените значителни усилия и постигнатите резултати от София.

- Може би е уместно да припомним причината, поради която Франция, но и почти всички страни от Европейския съюз, НАТО и други, подкрепят Украйна. Защото е независима държава, която беше несправедливо нападната, от нея на два пъти бяха откъснати големи части от територията й, жертва е на военни престъпления срещу населението й. Тази държава има право да се защитава и има право да поиска външна помощ, в съответствие с Устава на ООН.

В същото време г-н Путин ясно обясни, че за него това всъщност е война срещу Запада и неговите "декадентски" ценности.

Това очевидно не е нашата гледна точка, абсурдно е: ние не подкрепяме война срещу руския народ или неговата цивилизация, която уважаваме, но помагаме на една страна да се защити от режим - този на г-н Путин - който нарушава всички международни норми, защото има империалистически амбиции. Подкрепата за Украйна означава не само защита на свободата на тази страна, но и защита на нашия европейски континент и изпращане на ясно послание на г-н Путин, че не може да прави каквото си иска.

Що се отнася до конкретната подкрепа на Франция за Украйна, тя има за цел да е на нивото на предизвикателството: от 24 февруари 2022 досега Франция е доставила техника на стойност над 5 млрд. евро в национален план и в рамките на европейската подкрепа.

От друга страна, като всички съюзници, включително България, ние подкрепяме Украйна в дипломатически план, независимо дали в нейното сближаване с НАТО или с Европейския съюз - и трябва да приветстваме официалното откриване преди няколко дни на преговорния процес за присъединяването на Киев към Европейския съюз. В същото време ние продължаваме и засилваме санкциите - миналата седмица беше приет четиринадесети пакет - срещу руски юридически или физически лица, които допринасят за военните усилия на Москва.

И на последната част от вашия въпрос, Франция не е сама, нейните действия са част от колективни усилия, особено европейски. Отново ви препращам към заключенията от последния Европейски съвет, на който всички държави членки потвърдиха непоколебимия ангажимент на ЕС да продължи да предоставя на Украйна и нейния народ политическа, финансова, хуманитарна и военна подкрепа толкова дълго, колкото е необходимо, и толкова интензивно, колкото е необходимо.

Ясно е, че тази подкрепа може да варира в отделните държави в зависимост от техните възможности и различията във възгледите по един или друг въпрос. Ние уважаваме начина, по който всяка държава предоставя своята подкрепа. Онова, което е важно, е наличието на тази обща решимост да помогнем на Украйна и на нейния изтерзан народ. България помага за облекчаване на неговите страдания и ние приветстваме действията й.

- Нека да сме наясно: има агресор и има нападнат. Това са фактите. Международната подкрепа за Украйна се основава на принципа на неизбежната отбрана, в съответствие с Хартата на ООН. Тази подкрепа е пропорционална. И дори бих казал, тя е обмислена, претеглена въпреки ескалацията на заплахите и опитите за сплашване от страна на г-н Путин. През пролетта на 2022 г., когато международната подкрепа за Киев бе в самото си начало, г-н Путин разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, насочени срещу Западна Европа. Кой подтиква към война и провокации? Европа или г-н Путин?

Ще припомня също, че Франция се опита в началото на войната да разговаря с руския ръководител. И спомнете си колко критики бяха отправени за това срещу президента Макрон! Но ние мислехме, че все още е възможно да се проведе откровен разговор с Москва. В отговор на това, което трудно може да се нарече жестове към Русия, войната стана още по-ожесточена от нейна страна.

Истината е, че г-н Путин изтълкува тези дипломатически стъпки като слабост. Но той сгреши, защото това отношение и варварската му агресия само засилиха решимостта на международната общност. Той игра срещу собствената си страна. И държави, които дотогава се смятаха за неутрални - Швеция, Финландия - поискаха да се присъединят към НАТО.

Можем само да желаем да има мир. Но трябва да уловим възможностите. Такава бе възможността за дискусия на срещата на върха, организирана в Швейцария през юни - Русия отказа да отиде. Саудитска Арабия миналата година поде инициатива за международна среща, Русия също не отиде. Изводът се налага от само себе си.

- Франция отдавна изпитва голямо уважение и възхищение към България. Eдва ли е необходимо да припомням каква възхита е изпитал Виктор Юго от борбата на българите за свобода. Нито пък да припомням за посещението през 1989 г. на президента Франсоа Митеран, който пожела да се срещне с първите дисиденти срещу режима на Тодор Живков.

Както казах по-рано, България може да допринесе много за изграждането на Европа. А една политически стабилна България ще засили сближаването между държавите членки. Можем единствено да се надяваме, че ще бъде съставено редовно правителство, като, разбира се, българските партии и народни представители трябва да решат по какъв начин да стане това.

Като партньор Франция приветства ясните посоки, заложени от предходните правителства, за засилване на интеграцията на страната в рамките на ЕС - имам предвид, разбира се, целите за присъединяване към еврозоната и цялостното присъединяване на страната към шенгенското пространство - като и за засилване на участието на страната в НАТО.

Трябва също така да признаем приноса ѝ към колективните усилия за подкрепа на Украйна и инициативите, които предприе за диверсифициране на източниците си на енергийни доставки, така че вече да не зависи от Русия. Борбата срещу дезинформацията също бе приоритет.

Нашите две страни се радват на много динамични отношения и Франция разглежда България като стратегически партньор.

Основната ми мисия като посланик е да намирам общите ни интереси, за да ги насърчаваме заедно. Ето защо след посещението на френския министър по европейските въпроси в София на 12 октомври миналата година ние започнахме подновяването на нашето двустранно споразумение за партньорство след подписаното такова през 2008 г. В него са изброени новите сектори, в които можем да работим заедно: енергетика, университетски изследвания и индустриални иновации, отбрана, подкрепа за частния сектор, сътрудничество в областта на образованието и франкофонията.

Един от приоритетите на посолството е да насърчи по-голямата мобилност на студенти, преподаватели, изследователи, артисти и хора на изкуството. В един постоянно променящ се свят е от съществено значение да споделяме и съпоставяме идеите и възприятията си, както и да правим предложения заедно. Френският институт в България е едно от най-подходящите места за осъществяване на всички тези срещи. Знам, че Българският културен център в Париж също е много активен. Бих искал да подчертая значението и на научния обмен. С европейска подкрепа ще насърчим създаването на мрежи от български и френски учени.

Нашият начин на мислене винаги се вписва в едно европейско измерение и в утвърждаването на неговите основни ценности. Бих искал да подчертая интелектуалния обмен, който е в основата на проекта "Европейски диалози", лансиран от Френския институт и проведен през юни тази година. Тези срещи изтъкнаха общата история, ценности и културен принос, които обединяват Франция, Европа и България.

Каква европейска история споделяме? Какви са нашите основни ценности? Какви са културните препратки и политическите наративи, които оформят и поддържат европейския проект в София и Париж, в Киев и Варшава, в Рига и Будапеща, в Белград, Сараево и Кишинев, както и във всички останали европейски столици ? Публични дебати под надслов "Изправени пред войната - европейски диалози" събраха изтъкнати интелектуалци, творци и писатели, сред които и Георги Господинов, когото толкова харесваме във Франция, на поредица от кръгли маси в София и Пловдив на тема "европейски наследства, идентичности и траектории".

- Предвид опита си в рамките на Европейския съюз и географската си близост, България има действителна легитимност да окаже подкрепа на Западните Балкани по пътя им към членство в съюза. Това важи с особена сила за Северна Македония.

Естествено, ангажиментите на Скопие към България и Европейския съюз трябва да бъдат спазвани, това е ясно. Това е в интерес на всички. Подновяването на дискусиите по двустранните мерки за изграждане на доверие и възобновяването на дейността на работните групи, които бяха създадени, също ще създаде благоприятен климат. Младите хора също могат да изиграят ключова роля. В това отношение приветствам инициативата на университетите в България, Северна Македония, Германия и Франция да организират срещи и дебати между млади хора от тези четири страни през цялата година в Дижон и Берлин, а през есента - в София и Скопие, в партньорство с Френско-германската младежка служба (OFAJ).

- Динамиката на нашите икономически отношения се изразява в успеха на Френско-българската търговска камара, която вече наброява 300 членове. Повече от сто френски компании реализират приходи от над 1.4 млрд. евро, осигуряват заетост на 10 хил. души и притежават 2.1% от преките чуждестранни инвестиции в страната. Тези инвестиции, които обхващат широк спектър от дейности (индустрия, енергетика, хранително-вкусова промишленост, услуги), са с висока добавена стойност и са стабилни.

Два неотдавнашни примера: Malteries Soufflet, която съществува в България от 12 години, инвестира в ново производствено звено в Плевен; Schneider Electric, 17 години след създаването на първия си завод в България, ще построи втори завод в Пловдив. Наблюдаваме също така нарастващ брой български компании, които печелят обществени поръчки във Франция.

- Франция има удоволствието да бъде домакин на олимпийските и параолимпийските игри това лято в Париж и региона, както и в редица други градове и територии, като Марсилия, Лил и Таити например, за да отбележи световния празник на спорта. Това е голяма чест за нашата страна, но и голяма отговорност.

Спортисти и зрители от цял свят ще бъдат посрещнати на някои от най-емблематичните места в нашата столица и в нашата страна: Церемонията по откриването ще премине през историческата част на Париж, покрай бреговете на Сена до прочутия площад "Трокадеро", като състезанията по плажен волейбол ще се проведат в подножието на Айфеловата кула, а тези по стрелба с лък - на площад "Де-з-инвалид", едва на няколко крачки от Министерството на външните работи, състезанията по конна езда - на еспланадата на замъка Версай, а състезанията по ветроходство - на яхтеното пристанище в Марсилия, и това са само някои от примерите. Ще се организират състезания в 33 олимпийски 22 параолимпийски дисциплини, като 4 нови спорта ще направят своя дебют: катерене, сърф, скейтборд и брейк.

Освен това тазгодишното издание на олимпийските ипараолимпийските игри пое ангажименти за екологична отговорност, за да отговори на предизвикателствата на глобалното затопляне:

В цяла Франция 45 хил. доброволци ще помагат на 10 500 спортисти по време на олимпиадата.

Френското посолство и Френският институт също се ангажират да популяризират олимпизма и неговите ценности тук, в България, чрез редица инициативи, насочени към младите хора и широката общественост, в сътрудничество с Българския национален олимпийски комитет, фондация "София - европейска столица на спорта" и Националната спортна академия "Васил Левски". През март миналата година щафетата около света събра повече от 1400 български ученици и студенти, а олимпийската и параолимпийската седмица даде възможност на десетки български младежи да се срещнат с олимпийски и параолимпийски шампиони от Франция.

И накрая, каним българската публика на тържествата, които ще се проведат в София (в "Топлоцентрала"), Варна и Бургас по случай откриването на олимпийските игри, като е предвидено церемонията да се излъчи на живо на огромен екран на 26 юли.

Бих искал също така да добавя, че българската полиция ще помага за осигуряването на сигурността на олимпиадата във Франция. България беше една от първите държави, които откликнаха на молбата на Париж за международна помощ. 35 български полицаи ще подадат ръка на френските си колеги. Искрено им благодарим.

- Редовно се срещам с млади ученици и студенти в София или в провинцията, когато посещавам езикови училища, в които се преподава френски език, или когато ходя в университети. И трябва да призная, че винаги си тръгвам от тези разговори обнадежден и мотивиран, защото хората, с които разговарям, са динамични, дълбоко осъзнават, че общото ни бъдеще е Европа, и най-вече са твърдо решени да се справят с предизвикателствата, пред които сме изправени всички ние.

В същото време в много европейски страни се наблюдава националистическо и популистко влияние, което отразява недоволството и недоверието на гражданите в институциите. Високият процент на негласували на европейските избори подчертава това недоверие към политиката и несъмнено изисква да се намерят начини за ново мобилизиране на младите хора на нашия континент около европейския проект.

Инициативи като Европейската асамблея на гимназистите франкофони, организирана от Френския институт в България, дават възможност на младите хора да дискутират върху основните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз (демокрация, цифров преход, изменение на климата, отбрана и сигурност, миграционни потоци, разширяване на ЕС и т.н.), като по този начин задълбочават разбирането и ангажираността си към демокрацията и гражданския дълг.

Изглежда, че младите българи възприемат Франция и Европа като пространства, предлагащи възможности за мобилност, образование, работа и културни открития. Те ценят европейските механизми като стипендиите за мобилност, висшето образование, проектите по програма "Еразъм+" и професионалните възможности.

- Можем да отправим едно общо желание, щом споделяме една обща европейска съдба. Ние трябва както да се върнем към демократичните основи, които са ни водили - споменах ги в отговора на първия ви въпрос - така и да помислим за приближаване на националните и европейските правителства до техните граждани.

Това означава да се вслушваме по-внимателно в очакванията на гражданите и да провеждаме повече дебати на терен за това какво трябва да се направи. България има множество предимства, от които трябва да се възползва максимално, ако иска да бъде чута още по-силно и ясно на европейската сцена.