- Не съм вещ във връзките на хората, които боравят с пари. И Доган, и Пеевски бяха част от мрежата, която остана от "Мултигруп" след убийството на Илия Павлов. Добре известни са връзките и на двамата с покойния Илия Павлов, с Николай Вълканов, Димитър Иванов, Стоян Денчев и т. н. Как са се развили обаче по-нататък нещата - не мога да кажа.

От много време ДПС е олигархична, авторитарна партия, която експлоатира гласовете на избиратели, които в голямата си част са бедни, за защита и удовлетворяване на интересите на една малка група богаташи.

Както се вижда, с парите си Пеевски успя да сложи ръка на голяма част от него. В една авторитарна партия, каквато е ДПС, апаратът е много важен, платеният апарат.

- Дължи се в много голяма степен и на другите партии. Трябва да се знае, че след промяната през 1989 г. сред турците и помаците в България имаше голям подем да създадат своя партия. Те бяха току що излезли от така наречения Възродителен процес, вървеше мъчителен и труден процес на възстановяване на техните права. Те нямаха вяра, че в другите партии (заедно с българите и другите етнически групи), ще намерят защита на своите интереси. Просто вярата в другите беше изгубена в резултат на преживяното по време на комунистическия режим.

Освен това трябва да знаем, че имаше натиск и отвън, когато се създаваше Движението - това е втори фактор, който трябва да се отчита. Имаше влияние и от Съединените щати, и от Съвета на Европа, от международните правозащитни организации. Освен това и наши тукашни идеолози смятаха, че ще се отпуши клапанът, ако мюсюлманите имат своя партия.

Разбира се, в България картината тогава беше много противоречива, много хора от тогавашното демократично движение търсеха възможност турците да намерят своето място в демократичния поток, но така или иначе, нещата в някакъв смисъл бяха предпоставени.

Много важно е да се напомни, че през 1989 г., и особено по време на майските протести на турците, режимът изгони от страната близо 2000 души. А те бяха най-демократично мислещите сред турската общност. Така че общността беше лишена от голяма част от своя демократичен потенциал.

Нещо повече, след промените много от тези, които са били по затворите и които се включиха активно в създаването на ДПС, също бяха бързо отстранени.

Как се случи това? Не много време след създаването на ДПС се оказа, че върхушката му е обрасла с хора, които са свързани с Държавна сигурност. Когато след време попитах един от тези, които активно се включиха в дейността на Движението, така да се каже - от другата страна, от страна на кръговете в комунистическата партия и службите около Андрей Луканов и генерала от ДС Любен Гоцев, - попитах: защо участвахте в създаването на Движението? Прецени се - ми отговори той - че те и без нас ще си направят партия, затова решихме, че е по-добре да бъде с нас. И така във Великото народно събрание (ВНС) от 20 души депутати от ДПС в края на мандата, 10 бяха агенти на ДС, или 50%. За сравнение в цялото ВНС агентите на Държавна сигурност бяха 15%.

- Още по времето на Тодор Живков бяха създадени бизнес кръгове, които развиваха своята дейност на базата на черен трафик, черен пазар, контрабанда с оръжие и наркотици, кражба на технологии и т. н. За тези кръгове опекунството на комунистическата върхушка от един момент стана нежелателно. Затова те бяха заинтересувани от промените, като, макар и зад кадър, играеха много важна роля в тях, за да ги насочват в желаната от този по същество мафиотски капитал посока. Тяхното предимство беше, че те контролираха преобладаващата част от информационните и паричните потоци.

От друга страна, мюсюлманите бяха подложени на националистически натиск. Веднага след промените се създадоха посткомунистически националистически организации като Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) и Родопския съюз "Родолюбие", където водеща роля играеха агенти на ДС и средна партийна номенклатура. Зад тях стояха дейци от висшето ръководство на комунистическата партия, начело с тогавашния министър-председател Георги Атанасов, които се противопоставяха на демократичните промени и по-специално на гарантиране на правата на малцинствата.

Този националистически натиск по-късно се продължи от така наречената "Отечествена партия на труда", а в по-ново време от партиите ВМРО, "Атака", НФСБ, а сега "Възраждане".

- Да. Това са плашилата. И турците, и помаците в България се нуждаеха от закрила. Тази закрила те не видяха в останалите партии, въпреки усилията за осигуряване на малцинствените права от страна на СДС в началото. Те я намериха в ДПС - в "тяхната" партия.

Лично съм разговарял с представители на ръководствата на редица от тях, дори съм посредничил: навремето със СДС, а сега с "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Търсил съм начин да се създадат политически връзки, турците и помаците да намерят своето представителство в тези общонационални партии. Никакъв отзвук! И СДС навремето се отдръпна, и сега, както виждаме, "Продължаваме промяната" - "Демократична България" не правят нищо, за да се привлекат турците и помаците. Има турци и помаци - образовани, ангажирани, които се опитаха по собствена инициатива да участват в изборите от листите на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" за общински съветници например, но дори и те не са подкрепяни.

- Бих добавил и Мехмед Ходжа. Напротив - всички тези, както ги нарекохте "отцепнически" партии, им протегнаха ръка. Причините за техния неуспех са няколко. Преди всичко срещу тях се изправяше платената машина на ДПС, която със заплахи караше хората да бойкотират мероприятията на тези партии. Имаше и страх, че политическото разцепление нищо добро няма да доведе пред лицето на враждебните към тях националистически и на безразличните общонационални "демократични" партии. Тежеше и това, че някои от отделилите се от ДПС имаха своя багаж от миналото, когато бяха активни проводници на авторитарно-олигархически характер на ДПС, и това пораждаше недоверие.

Искам да спомена накратко за два от тези опити. Първият е на Касим Дал и Корман Исмаилов, които създадоха Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД). Тази партия много бързо след създаването си се включи в Реформаторския блок (искаха да бъдат заедно с другите), но беше видно, че някои от участниците в тази тогавашна коалиция се отнесоха към НПСД с безразличие и даже с пренебрежение.

Вторият е партията ДОСТ, начело с Лютви Местан, основана през 2016 г. Тази партия се създаде при една относително променена електорална обстановка сред мюсюлманите в България. У нас като че ли не се забелязва, че през годините забележимо много от нашите съграждани мюсюлмани с много труд успяха да стъпят на краката си. Някои от тях успяха да подхванат малък а в отделни случаи среден бизнес. Много от младите получиха добро образование, което им даде възможност за реализация. За тях образованието е голяма ценност. Не са малко и тези, които успешно се устроиха в чужбина и започнаха да пращат пари на своите родители.

Според нашите - на НБУ и "Алфа рисърч" - изследвания от 2011 г. и 2016 г. делът от мюсюлманите, които формират своите доходи с изпратени средства от чужбина, нарасна от 5 на 10 процента. Всичко това доведе до оформянето на една немалка група от турци и помаци, които постигнаха независимост и това им даде самочувствие да се противопоставят на върхушката в ДПС и нейния апарат. В резултат на парламентарните избори през 2017 г. Обединение ДОСТ (заедно с НПСД) получи 100 479 гласа.

По време на поредицата от избори от 2022 г. насам, 10 души - активни хора от Кърджалийския край, хора с авторитет, хора с име - призоваха: Гласувайте за когото искате, само не за ДПС. Мога да Ви дам много примери.

- Първо, самият Октай беше дълги години мощен фактор - като втори човек в Движението, той участваше в прилагането на тези методи.

Без да виждат протегната ръка от другите партии, голяма част от мюсюлманите останаха под шапката на ДПС. Техният всекидневен живот е зависим от този режим. Освен това, има малки общини и отделни села с мюсюлманско население, където хората живеят при много лоши условия - няма водопровод, канализация, на много места пътищата и улиците са в ужасно състояние.

- Да, така е. Знаят какво представлява, знаят, че Доган е бил в Държавна сигурност, знаят, че около него се събра група от олигарси. Но няма кой друг.

Това не трябва да забравяме - другите не се намесват, не протягат ръка. Опитвал съм се да посреднича на мои познати турци и помаци с политически качества да се свържат с ръководствата на ДБ и ПП, но удрях на камък. Отговаряше ми се: Ние сме готови да работим с всеки, който дойде при нас. А на тях самите не им минава и през ум, че те трябва да отидат при хората.

- Ромският етнос е сложен на тезгяха за разпродажба. Проблемът с купения ромски вот е проблем на гетата. Ако няма гета и него няма да го има. Вече 35 години българските партии нехаят за гетата, в които живеят около 400 хиляди души.

Действително с тези хора се спекулира и те са поставени в много тежко положение. Обществена тайна е, че Пеевски много добре се справя сред някои ромски общности.

Слава богу, сред ромите също има някакъв напредък - все повече хора стъпват на краката си. Много заминаха за чужбина - Германия, Белгия, Италия и т. н. Но остават тези, които са в най-тежко положение, най-ниско образованите, най-малко предприемчивите.

Нека да спомена, че използвайки свои методи, ГЕРБ постепенно разширява влиянието си в традиционните райони на ДПС. Според нашето изследване, за което споменах, гласувалите за ГЕРБ мюсюлмани нарастват от 1% през 2011 г. на 10% през 2016 г. Друг е въпросът колко демократична е политиката на ГЕРБ.

Трябва да се има предвид и че електоратът на ДПС никога не е бил монолитно малцинствен - само турци, помаци и роми. Така например на изборите през 2009 г. ДПС получи най-добрия изборен резултат от създаването му до сега - 592 хиляди. Според екзитполовете около 100 хиляди от тях бяха на българи християни. Това също трябва да се знае. Немалко от тези българи бяха клиентелисти, присъединиха се към Движението, което тогава беше във възход, от личен интерес, но те бяха българи. Ще добавя, че в ръководството през годините винаги е имало и има известен брой българи - главно от олигархичните среди.

Както знаем, парите нямат етническа принадлежност. Затова ще повторя:

- Не, това категорично не може да се каже. Има българи и от двете страни. Дори не е олигарси българи срещу олигарси турци.

Разбира се, трябва да се подчертае, че в този конфликт се проектира битка между големи олигарси. Това, което казва Йордан Цонев - че разбрал, че само той бил българчето и че натискът е на етническа основа - е невярно, крайно лекомислено и много опасно. В България дори и в най-трудните години - 1990/91 г., не е бил застрашен етническият мир. Мюсюлманите у нас са хора мирни, те няма да тръгнат срещу останалата част от обществото. Независимо че комунистическата партия превърна в свои съучастници много българи. И никога етническият мир през тези години не се е нуждаел от гаранти.

- Познаваме се с Доган и не е коректно да коментирам неговата личност. Това, което мога да кажа, е, че според мене Пеевски е най-голямата му грешка. Може би защото Пеевски е голям практик, енергичен е, инициативен е. Но и с огромна амбиция и неистово желание да се налага.

Трябва да се подчертае, че през всичките години от своето създаване до сега ДПС е имало функциониращи колективни органи - Централно оперативно бюро, Централен съвет и т. н. Ще добавя, че Доган оставяше на членовете на ръководството голям свободен периметър в кръга на тяхната компетентност. Разбира се основните въпроси и, най-вече кадровите въпроси, бяха изцяло в неговите ръце. Вярно е, че тази организационна структура много напомня структурата на БКП, при която волята на първия беше безпрекословна и, ако някой се противопостави на тази воля, трябваше да напусне. Но колективни органи имаше и те функционираха.

- Доган не е толкова елементарен. Това, което излезе във връзка с гласуването на проектоправителството на Росен Желязков, е, че той е използвал думата "предлагам".. Това звучи малко по-различно от заповед, без да му ставам адвокат.

Но нека не се заблуждаваме - Доган разчита на големия си авторитет и когато той казва "предлагам", значи другите трябва много сериозно да помислят. Той не отстрани, а и не можеше да отстрани нито Пеевски, нито хората му - той "призова" те да си подадат оставките, като остави на колективните органи да решат дали те "да останат членове на ДПС". Прави впечатление неговото старание да бъде в рамките на устава.

Много качествени хора бяха отстранени през годините - просто имаха различно мнение. Мога да посоча много примери.

- Европейските либерали навремето с много лека ръка обявиха, че ДПС е либерална партия. Да, тя беше в проект либерална партия, можеше да се развие като либерална, но ако се отърси от олигархизма и авторитаризма, но не беше такава, каквато е.

Позицията, която тези дни заяви АЛДЕ за ставащото в ДПС, отразява тревогата на големите европейски държави, не само на партиите в тях, от опасностите, до които води възходът на Пеевски и евентуалното разцепване на ДПС.

- Преди седмица нямах увереност кой ще надделее. Даже допусках, че Пеевски може да спечели първите битки. Битките - да, но не и войната.

Нека да си дадем сметка кой с какво разполага в този конфликт. Пеевски разполага с парите, с голяма част от платения апарат и със своите връзки в администрацията, прокуратурата и службите за сигурност.

От друга страна, главното, на което Доган може да разчита и което Пеевски не може да разбере, е общностното чувство на привържениците на ДПС - независимо от своята етническа принадлежност, те са общност. Те са свързани помежду си, това е тяхната партия. Това все повече и повече сработва. Те припознават Доган като свой, а Пеевски като чужд.

Ако част от депутатите, някои областни съвети и платеният апарат застанаха зад Пеевски, то мнозинството (към днешна дата) от депутатите, други областни съвети и общинските съвети - в огромната си част - застанаха зад Доган. Все повече и повече става ясно, че авторитетът на Доган сред обикновените привърженици на ДПС, които не са част от платените структури, надделява, така че мнозинството от тах ще застанат зад него. Това ще бъде решаващ фактор.