Петър Марчев, журналист: Комунизмът успя да се имплантира трайно в гените на българите

Петър Марчев, журналист: Комунизмът успя да се имплантира трайно в гените на българите

Петър Марчев
Личен архив
Петър Марчев
  • Всички тези тоталитарни монументи трябва да се демонтират и евентуално да се съберат заедно в един своеобразен Джурасик парк на тоталитаризма.
  • Масово се превърнахме в тълпи от мързеливи атеисти-тарикати, вдъхновявани единствено от възможността за лесна и бърза печалба и съмнително треторазредно епикурейство.
  • В геополитически план България бе превърната в истинско посмешище - ни рак, ни риба, някакво безхарактерно васално образувание.
Петър Марчев е журналист на свободна практика от Казанлък, автор е на документални филми и се интересува от публицистика и документалистика. "Дневник" разговаря с него по повод акцията, която той и двама негови сподвижници правят в началото на юни на паметника на Георги Димитров до язовир "Копринка" (за акцията и за не-действието на закона - четете в темата тук).
Може ли да се представите - вие и останалите от групата активисти?
- Да, това сме ние - "Терористична група в рамките на закона". Засега в групата сме само четирима, но се надяваме да трупаме популярност и последователи и да се превърнем в Терористично движение в рамките на закона.
Стефан Бакърджиев е сериозен романист, известен е с дилогията си за Фердинандова България. Николай Фитков е скулптор и карикатурист. Владимир Бернер е преводач. Аз съм Петър Марчев и се занимавам с журналистика, белетристика и кино. Обединява ни Казанлък и привързаността ни към принципите на демокрацията.
Защо искахте да закачите надписа "Комунизмът е престъпен и по закон. А палачите са още тук" на паметника на Георги Димитров до язовир "Копринка"?
- За да напомним на законодателите, че имат работа за довършване.
Преди четвърт век, на 26 април 2000 година бе приет Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Чудесно! Но законът си остана само на хартия, тъй като не бе приет съответният правилник за прилагането му.
В началото бе една пиеса на Стефан, в която група приятели се чудят как да постъпят с един омразен тоталитарен паметник: дали да го взривят, да му откъснат главатаq или да го омажат с боя. После аз реших да заснемем един псевдодокументален филм (mocumentary) с подобен сюжет.
Защо законът, с който комунизмът е обявен за престъпен, трябва да има правилник?
- Защото правилникът ще даде конкретиката - как да се прилага законът, обявил комунизма за престъпен. Защото из цяла България продължават да стърчат тези паметници на масови убийци - марксисти-ленинци, на чиято съвест лежат хиляди и хиляди невинни жертви.
Тези монументи са оскърбление към потомците на тези избити и репресирани след 9.09.1944 година хора, повечето от които са били цветът на тогавашното Царство България. Всички тези тоталитарни монументи трябва да се демонтират и евентуално да се съберат заедно в един своеобразен Джурасик парк на тоталитаризма.
За посетителите могат да се организират различни атракциони: стригане до голо с ръчна машинка, удряне на химически печати по бедрата на дамите, нощувка в затворническа барака тип "Белене" или разстрел на врагове на народа с халосни патрони примерно.
Но има и нещо още по-лошо от комунистическите паметници - държавата и църквата продължават да се управляват от синове и внуци на ченгета от Държавна сигурност. На това трябва да се сложи край. Как? Ами във въпросния правилник може да се заложи и някакъв вид лустрация, защо не?!
Как протече акцията?
- С една дума - добре. Но ако трябва да бъдем честни, нашата "Терористична група" извървя дълъг път, докато решим какво трябва да представлява тази протестна акция. Първо отпадна вариантът с взривяването, после с "обезглавяването" и със заливането с боя.
Аз бях предложил вариант да нахлузим на главата на Георги Димитров черна качулка като на палачите; групата одобри, но се оказа невъзможно техническото изпълнение, защото паметникът е много висок. Накрая приехме предложението на Стефан - да напишем нашето искане върху транспарант, който да окачим на врата на Димитров.
Това се оказа най-добрият вариант - дори и според полицаите (около десетина души), които пристигнаха изненадващо бързо, след обаждането на охраната на язовирната стена. Пристигнаха и някакви важни цивилни господа, които не се представиха, но ни попитаха дали не ни е срам. От какво да ни е срам, така и не стана ясно. С две думи - имаше емоции на килограм.
Все пак, ни се размина без глоби и санкции, само с писане на обяснения в полицията.
Петър Марчев, журналист: Комунизмът успя да се имплантира трайно в гените на българите
Личен архив
От вашата перспектива България разделила ли се е с комунистическото си наследство?
- Повече от очевидно е, че за няколко поколения комунизмът успя да се имплантира трайно в гените на българите: масово се превърнахме в тълпи от мързеливи атеисти тарикати, вдъхновявани единствено от възможността за лесна и бърза печалба и съмнително треторазредно епикурейство. И, макар да съм човек с оптимистични нагласи, боя се, че тези дегенеративни промени в народопсихологията на българина са необратими.
Защо е толкова трудно?
- Всяко свличане, пропадане надолу по склона на злото става бързо, почти мигновено. Хоп - и вече си долу, в калта, при грухчовците. Да, там е смрадно, но пък има рожкови и ако не си особено претенциозен, можеш да изкараш един живот на брега на блатото
Виж, обратният път нагоре, катеренето по летвицата на добродетелите и свободата е бавен и труден процес. Освен това наречете ме конспиролог, но аз съм убеден, че общественото развитие на България през последните 200 години систематично е спъвано от Москва.
Отначало едни златни франкове се изсипват в джобовете на нашите русофили - с тях се плаща на убийците на Стамболов, на организаторите на русофилските офицерски бунтове. Положението е същото и сега.
На тази повсеместна гранд корупция се дължи парализата на обществено-политическия живот в страната ни. А в геополитически план България бе превърната в истинско посмешище - ни рак, ни риба, някакво безхарактерно васално образувание.
Моите надежди са свързани с една категорична военна победа на Украйна, последвана от колапс на Империята на злото. Само тогава можем да се надяваме на позитивно развитие на ситуацията и у нас.
Колко подобни комунистически паметници има в региона? Предвиждате ли други подобни акции?
- О, паметниците не са малко. В Крън има няколкотонен бронзов монумент на болшевишкия полковник Цвятко Радойнов, пред управлението на "Арсенал" стърчи един огромен Фридрих Енгелс, пред Община Павел баня има паметник на Димитров, и то поставен по време на прехода.
А освен монументите в Казанлък има и други вкаменелости от комунистическата епоха, които трябва да бъдат разчистени. Общо взето, сме обнадеждени от "умерения успех в рамките на закона" на нашата акция. Но местата на следващите си акции няма да обявим, за да има съспенс и надиграване с полицията и политиците.