Радослав Стоянов, Хелзинкски комитет: ЛГБТИ учители и ученици ще са мишени на тормоз
|
"Дневник" отправи въпроси към съпредседателя на Българския хелзинкски комитет Радослав Стоянов във връзка с експресно приетите от парламента промени в Закона за училищното и предучилищното образование, забраняващи пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация.
Кой е най-големият проблем на приетите промени?
- Най-големият проблем в измененията, приети в понеделник от Народното събрание, е лъжата, на която се основават - че сексуалната ориентация и половата идентичност са нещо като вреден навик, който може да бъде научаван, или идеология, която може да се пропагандира. Лъжата беше продадена на българското общество чрез манипулиране на информацията и голословни клеветнически твърдения, които играят върху предварително формирани предразсъдъци.
Законът срещу "пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация" нарушава правата на човека
В такива случаи хората с предразсъдъци не се интересуват от достоверността на информацията или от това да я проверяват. Те харесват тази информация, защото тя съвпада с възгледите им, и ще направят всичко възможно да избегнат опровергаваща информация.
Това е първото и основното, защото подобна лъжа може да проработи в много други контексти и за много други въпроси, не само за равноправието на някоя маргинализирана група, но и за въпроси като отбраната, като геополитическата ориентация на България, като общественото здраве (видяхме опити в тази посока около КОВИД пандемията, вчера отново наречена "така наречената" от народна представителка на "Възраждане") и прочее, и прочее.
Следващият основен проблем е, че законът забранява всякаква информация свързана пряко или косвено със сексуална ориентация различна от хетеросексуалната.
Тази информация може да е научна, може да е ненаучна (например религиозна позиция относно хомосексуалността), може да е вярна или невярна, може да е полезна или вредна - няма значение. Това включва здравна информация или информация, насочена към превенция на дискриминацията, тормоза и насилието в училище. Няма значение. Така българското училище вече не е пространство на наука и безопасност, а напротив.
На последно място, но не по важност, дискусията вчера в Народното събрание разкри опасни антидемократични, антинаучни, антисветски и в крайна сметка антипросвещенски настроения в мнозинството от българските народни представители. Те пожелаха да отгледаме поколение поне толкова невежо по тези въпроси, колкото са и самите те.
Кои права се нарушават с промените?
- За мен най-важното е правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве, прогласено от Международния пакт за икономически, социални и културни права, подписан и ратифициран от Република България.
Това включва правото на достъп до информация и конкретно правото на нехетеросексуалните, транс и интерсекс младежите да получават здравна информация, която е относима към тях - например как да се предпазват от полово предавани инфекции, или че чувствата, които изпитват, не са ненормални или психично заболяване. Това включва и превенцията на дискриминацията и насилието, на каквито ЛГБТИ младежите са подлагани.
Изумително е, че нито в комисиите на парламента, нито другаде народните представители не намериха за нужно да дадат думата на ЛГБТИ общността. То е и показателно.
На следващо място е възможно законът да засегне свободата на изразяване. В демократичното общество всеки има право да споделя идеи освен в случаи, изчерпателно изброени в Конституцията и международните договори, прогласяващи това право. Още на пръв прочит разпоредбата забранява именно разпространението на идеи, което поставя закона в плоскостта на въпроса това легитимно от конституционна и международноправна гледна точка ограничение ли е, или не.
На следващо място очевидно хетеросексуалната ориентация тук се третира по-благоприятно от хомосексуалната и бисексуалната, което поставя въпроса и на плоскостта на принципите на недискриминация и равенство пред закона - отново въпрос, ангажиращ конституционноправната и международноправната материя.
Как смятате, че тези промени ще се отразят на ЛГБТИ учениците и техните семейства?
- Промените ще се отразят негативно на всички.
За ЛГБТИ учениците и техните семейства това ще е послание, че са неприемливи и втора ръка хора.
Останалите пък ще бъдат потенциално лишени от актуална научна информация по тези въпроси и, съответно, няма да може да се работи с тях срещу предразсъдъците им - фактор за различни противоправни, включително престъпни прояви. Няма някой, за който този закон е добър, освен за изповядващите антидемократични ценности. А това, оказва се, са всичките народни представители, гласували за този законопроект.
Как промените ще се отразят и на ЛГБТИ учителите?
- Също негативно. Те ще са по-лесни мишени на дискриминационен тормоз, защото защитата от такъв тормоз трябва да заобикаля същината му - дискриминационната основа, опряна в сексуалната им ориентация, пола, генома или половата им идентичност.
Как обяснявате на някой, че причината за поведението му не е извинителна, а укорима, ако не можете да говорите за тази причина?
Как точно ще може да се прилага законът?
- Трудно е да се каже. Формулировките са обтекаеми и допускат много тълкувателна свобода. Човек с предразсъдъци ще прилага този закон активно, ограничавайки всякакво "популяризиране", т.е. предоставяне на информация за хомосексуалността, бисексуалността и за психичния пол.
Не виждам как ще се извършва превенция на дискриминацията на основата на сексуална ориентация и полова идентичност, каквато държавата ни е длъжна да провежда. Не виждам как ще се провежда каквото и да е образование за сексуално здраве.
Нарочни санкции не са предвидени, но пък доколкото това е забрана за системата на предучилищното и училищното образование, можем да предположим, че лицата на отговорни длъжности в тези институции няма да допускат подобна информация, а тези, които допуснат, може да отговарят дисциплинарно.
Как може да му се противопоставят хората?
- Президентът има срок от 15 дни да издаде указ и в този срок може да упражни правото си на вето. Хората могат да призоват президента да упражни това право. Какви последващи мерки срещу закона са възможни зависи от много фактори, включително как точно се прилага, дали е "жив" закон.
Как си обяснявате приемането толкова набързо на тези промени?
- С всичко друго, но не и искрена грижа за децата или разбиране за потребностите им.
Вероятно става въпрос за търгашество между парламентарните групи по въпроси, далеч несвързани със законопроекта.
Предстоят избори, нужен е популизъм, трябва да се градят коалиции.
Какво бихте казали на родителите и преподавателите, които биха подкрепили тези промени?
- Да се пазят от думите на омраза, защото понякога ги чуват и децата. И че главно съмнението в собствените убеждения е движило цивилизационния прогрес. Винаги трябва да изслушваме внимателно несъгласните с нас и да подлагаме на проверка и техните, и нашите собствени тези. Живеем във век на достъпно знание. От нас се иска само усилието да го потърсим и да се научим да проверяваме достоверността и обективността му.
Какви са конкретни примери за негативното влияние на подобни законодателни промени в други страни?
- Закриването на групата за взаимопомощ на тийнейджъри "Дети-404" в Русия. Групата е на тийнейджъри, които просто си споделят преживяванията и тегобите, с които се сблъскват като ЛГБТИ младежи в държава, силно враждебна към хора като тях. Името на групата идва от прословутата програмна грешка 404, когато липсва дадена уебстраница, но към нея все още води някакъв линк. Грешката значи, че нещо не е намерено, че не съществува.
Закони като току-що приетия това правят - забраняват споделяне на идеи, следователно заличават от съществуването.
В Литва пък сложиха етикет на книга с детски приказки като вредна за деца под 14-годишна възраст. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека установи, че целта на мерките, предприети срещу книгата, е била да се забрани на децата да се запознават с информация, представяща еднополовите връзки като по същество равностойни на разнополовите връзки.
Тази цел съдът не намери за легитимна в едно демократично общество, тъй като не разполага с научни доказателства или социологически данни, които да сочат, че самото споменаване на хомосексуалността или откритият обществен дебат за социалния статус на тези малцинства биха повлияли неблагоприятно на децата. И това е така. Насреща си имаме голи твърдения. Те не са от днес или вчера. Те не са се променили от десетилетия. Антипросвещенските сили не ни казват нищо ново. Това, че го обличат в нови опаковки, не бива да ни заблуждава.
Какво могат да направят гражданите?
- Президентът все още не е подписал указа за обнародване на закона в Държавен вестник. Докато това стане, а срокът му е 15 дни от датата на приемането на закона, той би могъл да упражни така нареченото си право на вето, т.е. право да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане.
Гражданите могат да го призоват към това - на улицата или чрез писма до институцията.
Предстоят и избори, както многократно се подчерта на самото парламентарно заседание - явно като някакъв таен код за действителните процеси зад поведението на депутатите. Тоталното обезверяване на електората е основателно и разбираемо, но както винаги повтарям - може да нямаме добър избор, но имаме избор. И ако се вгледаме внимателно в немалкото партии, които се явяват на избори, ако съвестно проучим кои от тях или от отделните кандидати наистина имат демократичен профил и принципи, може би ще успеем да изпратим в следващия парламент малко по-добри хора.