Никола Барбутов, зам.-кмет: София трябва да привлича основно туристи за събития
В четвъртък зам.-кметът Никола Барбутов и част от екипа му представиха официално идеята си за повишение на туристическия данък от догодина. Малко преди това "Дневник" разговаря с него по темата.
|
Процедурно докъде стигна предложението за повишаване на туристическия данък в София?
- Вече сме провели един консултативен съвет по въпросите на туризма, който е органът, който може колективно да взима такива решения. В него половината от членовете са от администрацията, а половината - от бизнеса. Ние допълнихме и разширихме състава му като поканихме много заинтересовани страни, представители на хотелиерския, ресторантьорския бизнес, туристическите агенции, представители на апартаментите за краткосрочно отдаване. Там подложихме на гласуване и обсъждане евентуалното повишаване на туристическия данък и решението беше взето единодушно.
След това проведохме едно обсъждане в залата на Общинския съвет, отново с представители на бранша - този път беше изцяло фокусът върху хотелиери и представители на местата за краткосрочно отдаване, където ги запознахме с плановете ни - как планираме да се разходва новият бюджет, какви да са новите ставки, направихме такова обсъждане.
Предстои още едно такова към края на септември - началото на октомври. След това ни предстои обсъждане в комисия и приемането в Общински съвет до края на годината. Към момента индикациите показват, че има подкрепата на другите партии, но ще видим при гласуването как ще се развият нещата.
На това първо обсъждане, мисля, представихте модел, по който при дадена стъпка за повишение на данъка какви приходи ще се съберат. Планирате ли да има поетапно покачване на таксата и в годините напред?
- Не, повишаването ще е еднократно на този етап. Имаме таван, определен от Министерството на туризма в Закона за туризма, и той е 3 лева за тази такса. Толкова планираме да стане и в София, и въпреки това тя ще е най-ниската в региона. Например, в Букурещ и Истанбул тя е 2% от стойността на стаята (около 3-4 евро за 5*), В Солун е 10 евро за 5-звезден хотел, в Белград и Истанбул отново в пъти са по-високи таксите, така че въпреки повишаването отново тук ще има най-ниската такса.
Следва да се промени Законът за туризма, за да имат общините в България повече свобода в политиките си, Но засега Столичната община не предвижда поетапно да повишава данъка, дори да имаме тази възможност.
Какво трябва да се промени? Защо изобщо има таван?
- За мен лично не е логично да има таван, тъй като всяка област в България може да прецени колко иска да бъдат тези данъци. Или ако има таван, той трябва да е с много по-голям диапазон, тъй като сегашният таван за 5-звезден хотел в София води до по-ниска такса от тази на хотел с 3 звезди в Белград. В момента това са таваните.
През Националното сдружение на общините на едно от заседанията сме повдигнали тази тема - или за отпадане на тавана, или за повишаването му. Но на този етап дори да има по-висок таван, не бихме дискутирали догодина да влезе повишената ставка, тъй като искаме да имаме някаква предвидимост при хотелите. Затова сме почнали и кампанията, за която разговаряме с тях по-рано от обикновеното.
Разговарях с представители на хотелите в София и те нямат нищо против това, но много държат да знаят за какво ще отиват парите. Смятат, че досега исторически парите от туристическия такса не е било ясно за какво отиват и са убедени, че не са отивали за това да се развива София като туристическа дестинация?
- В това ги подкрепям. Само да кажа, че от текущия бюджет, който е влизал в Общинското предприятие "Туризъм", той не е влизал в цялост, тъй като в Закона за местното самоуправление за туристическите такси е записано, че финансират общински предприятия за туризъм или дейности, свързани с туризма, но в една от подточките е допустимо и да се ползват за разходи за довеждаща инфраструктура. И с години в София общинското предприятие е получавало само 60-70% от приходите, а останалите - без конкретен отчет са отивали за тротоари или за други дейности.
Сега в момента имаме пълното уверение и на кмета и на зам.-кмета по финансите, че всичките събрани приходи ще влизат в ОП "Туризъм". Защо е голяма разликата? Защото при един бюджет от около 1.4 млн. лв. над 50% отиват за издръжка на самото предприятие - в него има хора, които отговарят за категоризацията, администратори и др., така че реалния бюджет, с който могат да се вършат някакви политики и да се издържат туристическите центрове, първо е бил сравнително малък и второ, нито една година не е харчен изцяло. Дали заради липса на капацитет, на добри идеи или стратегия за развитие на рекламата на туризма, но до момента, по-скоро браншът е прав, че не са видели резултати.
| Планът ни е от сега от новия бюджет и от следващата година, това все още предстои да бъде уточнено, но да имаме и фонд за подкрепа на градски събития и методика, по която общината да застава зад големи конференции, концерти и други събития, които могат да се случат в София, които да бъдат подпомагани - дали логистично, организационно или финансово по определена методика. |
Останалата част, разбира се, трябва да е за промотиране на дестинацията, за провеждане на FAM трипове (те се организират от туроператори, хотели, авиокомпании и целят да промотират продукта си пред участниците - бел. а.), разговаряме с авиокомпаниите, които водят най-голям трафик - нискотарифните, да рекламираме дестинация София по-активно в техните канали.
Пълна промяна: София готви по-висок туристически данък, който обещава да харчи по предназначение
Със сигурност всичките заинтересовани страни ще бъдат част от етапа, в който формираме стратегия как ще харчим парите и ще имаме пълна отчетност за това къде, в кои канали сме рекламирали, как сме похарчили парите и до кои пазари сме достигнали.
Кога предвиждате да сте готови с тази стратегия и какви туристи трябва да се привличат в града? В последните години ясно се вижда ръст в броя на индивидуалните туристи.
- Стратегията в момента я подготвяме заедно с директора на ОП "Туризъм" и със служителите там. Също и методиката за подкрепа на градска събития, която трябва да бъде одобрена от общинските съветници. Тези неща трябва да бъдат готови до края на октомври. За да може да имаме спокойно време до настъпването на новата календарна година, да имаме вече работещи механизми за нещата, които планираме.
На темата какви туристи искаме в София - най-общо казано, София може да развива почти всички видове туризъм. Имаме условия за екстремен с планината, конгресен, балнеолечебен, градски, поклоннически.
| Основният ни фокус на този етап пада върху така наречения конгресен туризъм (MICE), върху събитията, които можем да реализираме тук. Те са в голямата си степен за хора, които са по-платежоспособни, които имат навик да се завръщат до дестинацията, водейки семейството си. |
Не обръщаме гръб обаче на самоорганизираните туристи, искаме да удължим престоя им и да бъде по-интересен, да включим и минералните води на София в микса от това, което им се предлага. Малко по-добре да разкажем историята на антична Сердика. Но в момента, ако трябва да посоча само един фокус, то е по-скоро на конгресният и събитийният туризъм. И по-скоро в организирането на повече и по-качествени събития в София, които да водят хора, които след това да се завръщат със семейството си, защото дестинацията им е харесала, защото тук има какво да правят и сме успели да им разкажем историята на града ни докрай.
Какви промени предвиждате за туристическите центрове?
- Сегашните туристически информационни центрове са зле посетени, не са особено приятни, не са дигитализирани, не са модерни. Предлагат едни обикновени брошурки, с информация, каквато всеки може за 3 секунди да получи на телефона си дори в по-голям обем. Планираме на първо време да ги извадим над земята, тъй като двата най-големи туристически центъра са в подлези - на Софийския университет и на Ларгото. Не смятаме, че там е мястото туристите да получават информация за София.
| Този в подлеза на Ларгото ще бъде затворен и вместо него ще сложим един атрактивен ретротрамвай пред Халите, който ще бъде оборудван като информационен център и сам по себе си ще бъде и атракцията, тъй като е изключително добре възстановен трамвай на над 100 години. |
И той постоянно ли ще бъде там?
- Да, това ще бъде туристически информационен център. Поръчали сме ретрорелси, има организация. Затворили сме информационния център в Банкя, тъй като той е изключително зле посетен. Преместили сме информационните материали в Банята в Банкя. Правим текущ ремонт на този в подлеза на Софийския университет, но генерално, заедно с Министерството на туризма търсим атрактивно място над земята, близо до туристически атракции, където да предложим хубав и модерен, дигитализиран, интерактивен туристически център, в който да се разказва историята на София. Може би ще има 3D експозиции, в момента мислим за тях и работим по това добре с Министерството на туризма.
И разбира се, един на летището, където надявам се в първите 3 месеца от 2025 г. вече да отворим отново съвместно с министерството.
Туроператори, които водят туристи в София, от години посочват проблем с това, че няма обществени тоалетни на възлови места и също чешми. Какви са плановете за осигуряване на тези услуги?
- Наистина е голям проблем. Абсолютно припознаваме липсата и на комуникация, къде са местата, и на обществени тоалетни. Има две сравнително по-нови - едната е при НДК, другата е при "Кристал". Очакваме до една или две седмици тази при "Александър Невски", където има огромен туристически поток на заминаващи и пристигащи автобуси, да бъде отворена.
В момента идентифицираме места, където могат да се поставят нови модерни тоалетни за туристите. И отделно там, където вече има обществени, които работят, искаме да ги картираме евентуално на апликацията Visit Sofia, така че туристите, които са я свалили, да могат да се ориентират къде са най-близките, защото част от тях не са особено добре комуникирани. Например при градинката на ул. "Христо Белчев" и "Солунска".
Разговаряме в момента и с министерството, и от общината ще предприемем мерки, за да подобрим достъпа до такава инфраструктура в града.