Фотографът Ясен Тодоров: За мен е важно да документирам щетите, които сами извършваме върху себе си
|
Музикант, пилот и фотограф. Звучи като три отделни личности, но всъщност има един човек, който е едновременно професор по музика, пилот и инструктор, както и запален фотограф. Неговото име е Ясен Тодоров. Роден е в България, но съдбата го отвежда в САЩ, където живее вече над 30 години. Той е концертен цигулар и професор по музика в Държавния университет в Сан Франциско, пилот и инструктор по летене, както и фотограф, специализирал във въздушната фотография. През 2018 г. печели фотографския конкурс на National Geographic със снимката "Нереално", която е запечатал дизеловия скандал през 2015 г. с автомобилите на "Фолксваген" в САЩ. Година по-късно пък печели второ място със снимка от летището в Сан Франциско.
Ясен Тодоров бе за малко в България, тъй като е жури в тазгодишното издание на фотоконкурса на National Geographic. "Дневник" разговаря с него за пресечната точка между музиката, фотографията и летенето, както и кои са най-трудните кадри.
Къде е пресечната точка между музиката, фотографията и летенето?
- С музика се занимавам от почти 45 години и когато свиря на различните сцени, понякога имам чувството, че летя. Също така, когато бях малък, дядо ми ме водеше на аерогарата в София да гледам самолетите как излитат и кацат. Това беше много вълнуващо и още като малък знаех всички самолети и авиолинии. Имах едни карти за игра, които бяха с различни марки самолети и авиолинии и така ги бях научил.
Винаги съм имал афинитет към самолети, авиация, летене, различни типове самолети, големи и малки, гражданска авиация, военна авиация, изтребители. Всичко ми беше интересно и после с течение на времето в Америка, докато правех докторантура по музика, исках да се развивам и в друга посока. Сякаш нещо не ми стигаше и ще ви кажа защо. Когато по цял ден се занимаваш с музика - репетиции, преподаване - и понякога на човек му пламва главата, колкото и да обича това, което прави. Тогава търси нещо, в което да има раздвижване и нова енергия. В същото време бях малко обезпокоен, че няма много работа за музиканти, защото, както и в България едно време казваха, "Музикант къща не храни", същото е и в Америка - не е лесно да си намериш работа и да издържаш семейство.
В годините между 2000 и 2005 за цяла Америка имаше около 7-8 отворени щатни места. А в същото време колко университети има и колко хора завършват всяка година? Цигуларите сме стотици и ставаше така, че за едно място се борят 150-200 души. А големите филхармонии в Бостън и Лос Анджелис например? Там се явяваха и продължаваха да се явяват по 5-6 хил. души за едно място.
И в един момент си казваш: "Ако не успея да си намеря работа като цигулар, искам да правя нещо, което да ме удовлетворява вътрешно. Какво би било то?" Помислих си да стана лекар, но освен четири години учене, след това има и практика. Замислих се какво ми доставя удоволствие вътрешно и така стигнах до летенето. Говорих с няколко пилоти на авиолинии и те ми казаха къде да отида и да запиша необходимите часове. С течение на времето взех професионална книжка, след което и за инструктор. Купих си самолет и започнах да го използвам за ученици.
Снимки започнах да правя с мобилен телефон някъде около 2012-2013 г. И като се връщах вкъщи след полетите и гледах тези снимки, мислех си колко по-хубави биха били, ако имах хубав фотоапарат. Така си купих фотоапарат и тогава реших, че искам повече време да прекарвам в самолета си, за да снимам, отколкото да инструктирам. И така постепенно започнах да се концентрирам върху фотографията отвисоко.
А каква е историята зад тези снимки, които бяха наградени в конкурси на National Geographic?
- Първата снимка - "Нереално", която победи през 2018 г., беше сред конкуренция от 10 хил. снимки от цял свят. Тогава ставаше въпрос за големия скандал от 2015 г. с вредните емисии от колите на "Фолксваген" (бел. ред. - компанията манипулира данните за произвежданите от колите вредни емисии). Намерих къде са паркирали 300 хил. автомобила в пустинята и отидох да ги снимам. Исках да покажа не толкова, че "Фолксваген" са лъгали за вредните емисии, а по-скоро това, че хубави и чисто нови автомобили стоят паркирани в пустинята. Много хора в Америка имаха опцията да изберат дали да ти поправят автомобила или да го върнеш и да си вземеш обратно парите. И много хора предпочетоха да си върнат автомобилите и да си вземат парите в знак на протест. Имаше към 35 хил. коли паркирани в пустинята, които стояха там с години.
С другата снимка взех втора награда през 2019 г. Аз живея в Сан Франциско и там аерогарата е много интересна отгоре. Всеки път, когато летях около или над нея, ми беше много интересно как самолетите изглеждат като малки играчки, а в същото време тя е една от големите аерогари. Към 60 млн. пътници годишно минават оттам, като за сравнение най-голямата се води тази в Атланта със 100 млн. души.
В конкурса имаше категория за пътуване и аз реших да покажа динамиката на тази аерогара. Това беше преди пандемията от коронавирус - препълнени самолети излитат и кацат постоянно. Самото заснемане беше сложно, защото обикновено ти може да прелетиш над аерогарата, но аз исках да се завъртя няколко пъти, за да хвана този кадър. Поисках разрешение на 10 септември за следващия ден и те ми дадоха.
А през 2020 г. станах фотограф на National Geographic и ме поканиха да бъда гост-редактор и ми дадоха първа възможност да журирам конкурс. Бях единствен. Това беше преди пандемията, след това всичко се промени. Тогава и всъщност се концентрирах върху фотографията. Летях много из Америка, защото можех да преподавам онлайн моите лекции. Тогава успях да заснема кадри на места, на които много малко хора са били изобщо.
Това са кадри, които ти не можеш да намериш никъде, защото са от пустини. Много ми е интересен живота на индианците, защото живеят в резервати. И съм летял над разни малки индиански селца, след което съм правил снимки на разни комбинати, които замърсяват много околната среда, изсичане на гори и т.н.
Кой е най-трудният кадър?
- Най трудните са или на много високи планини като Кордилерите в Америка, или в пустините, когато е много топло, например Долината на смъртта в Калифорния. Това е най-топлото място в света, където са измерени 54 градуса на въздуха, на слънце стават 80. Самолетът не може да лети в такава жега. Затова на такива места аз ходя зимно време, а лятно време пък ходя по северните щати, където е малко по-хладно - Монтана, Вашингтон, Уайоминг и др. На по високите места също е трудно да се снима, защото въздухът е по-разреден.
А иначе от по-трудните места, на които съм снимал, това са в Африка в Ботсвана, в пустинята Калахари. Спомням си, че там имах и авария - двигателят на самолета спря да работи. Имаше един филм "Боговете сигурно са полудели", в който двама приятели летят с едно малко самолетче точно над пустинята Калахари. Те пият "Кока-кола", единият хвърля бутилката и когато бушмените я намират, те си мислят, че това е от боговете. И аз си мислех, че ако нещо се случи, те ще си мислят, че са боговете.
Това ли е "най-великата спортна снимка на всички времена": сърфист лети над водата
Напоследък темата със самолетите е много актуална заради закъснели или отменени полети. Колко лесно е всъщност да се лети?
- Лесно е да се наеме самолет и лесно е да се научиш да го управляваш, ако имаш желание. Едно от най-важните неща е да знаеш английски, защото това е езикът на авиацията. Всеки пилот трябва да знае, особено ако пътуваш с международни авиолинии. Важно е също така да си в добро здраве. И всъщност е много лесно да си наемеш самолет. Плащаш на час, както е при такситата - изчислява колко време е работил двигателят. Ти си наел самолет за пет дни, но си летял три часа и се изчисляват само тези часове.
Всъщност нямам проблем относно въздушното пространство. Конкретно в България е сложно, тук не разрешават да си летиш над София, но на повечето места няма проблем. Имам предвид на Запад, Африка, Австралия, Исландия, Южна Америка. Източните страни са малко назад в съзнанието.
Къде се чувствате у дома?
- Труден въпрос. Живея в Америка вече 32 години, първите 17 съм изкарал в България. Една трета от живота ми е в България, две трети - в Америка. Трудно е да се каже. Америка е голяма страна и много зависи къде живееш. Сан Франциско, където живея аз, е много европейски град. Такива са още Ню Йорк и Бостън. Имам предвид, че това с градове с много паркове, градският транспорт е като в Европа, имаш социални контакти. Ако си в други градове, това не е точно така. Тук ми е приятно винаги да се връщам и даже напоследък все повече се замислям дали да не се върна в България.
В Европа има повече социални привилегии за хората и като че ли правителствата се грижат малко повече за хората. В Америка повечето хора банкрутират заради това, че нямат медицински осигуровки, а образованието е страшно скъпо. За да имаш деца в Америка, трябва първо да имаш работа, която да ти осигурява медицински застраховки, второ да ти се плаща регулярно. Обаче там също много лесно ги режат. Ако те уволнят от работа, дават ти няколко месеца осигуровки и край. При жените в България, а и в Европа по принцип, ако имаш деца, държавата ти помага, след което няколко години ти запазват работното място. В Америка раждаш и на втория месец се връщаш на работа. Даже при много хора тези два месеца са лукс.
Кой е най важният урок, който вие сте научил, и кой е този, който преподавате?
- Когато преподаваш една дисциплина, гледаш да го правиш професионално. Аз преподавам главно на студенти между 18 и 25-годишна възраст, които правят бакалавърска степен или магистратура. Все повече се изявявам като психолог при тях, защото те идват и ми разказват проблемите си. Много от тях взимат антидепресанти, имат депресия и ми говорят разни неща, които не мога да разбера. Аз не бях така.
Като че ли нещата много се промениха, особено откакто социалните мрежи навлязоха в живота ни. Всеки иска да е повече и никога не е достатъчно това, което правиш.
Мои студенти работят на две-три места, само и само за да могат да се издържат, да си плащат квартирата и да учат. Важно е да ги учиш на дисциплина и ако мога по някакъв начин да ги вдъхновя, да им дам собствен пример, да им кажа: "Ето, всъщност вие можете. Здрави сте, млади сте, енергични сте. Може да постигнете каквото искате."
Имам един ученик, който сега е към 60-годишен. Той ми беше един от първите ученици и много се запали да лети. Толкова се запали, че ме попита дали и той може да стане инструктор и аз му казах, че всичко може. Купи си самолет, започна да лети още повече и така всъщност и той стана инструктор. Наскоро започна да свири на китара. Видяхме се преди няколко седмици и той ми благодари, че е станал инструктор и свири на китара. Т.е. важно е човек, ако може, да вдъхновява други хора с положителни примери, ако е възможно. Много хора имат финансови или физически проблеми, но ако човек има желание, може да постигне много. Може би не всичко, но много.
Бих искала да ви върна към фотографията. Има ли нещо, което не сте заснели, но мечтаете да го направите?
- Имам голям списък от места, на които искам да отида. Със самолета имам възможност да съм на места, които са недостъпни за кола, което значи, че хората не могат и с дронове да снимат.
За мен е важно да показвам например изсечени гори, замърсяване на въздуха или на реки, т.е. да документирам щетите, които в момента сами извършваме върху себе си.
Също така ми е интересно да летя над планини и пустини. Искам да отида например в Южна Аржентина на най-южната аерогара в света, която се намира в едно градче Ушуая. Искам да отида там, защото глетчерите се топят много бързо. В Аржентина и Чили има много интересни национални паркове, които искам да заснема отгоре, за да се види как се топят глетчерите. В Аляска ми се ходи също, в Гренландия ми се ходи.
През октомври предстои награждаването за конкурсът на National Geographic, на който вие сте жури. Може ли да разкажете малко повече за него?
- След като взех награди в тези конкурси, както разказах по-рано, колегите от National Geographic в България ме поканиха да стана жури. Свързахме се през "Инстаграм", което е едно от хубавите неща на социалните мрежи, защото човек се свързва с другите много по-лесно.
Тази година има хиляди участници в конкурса, което е чудесно. Има четири категории - "Пейзажи", "Животни", "Мобилна фотография" и "От високо". Ние поощряваме българите да се взират в детайли. Важно е да продължаваме да вдъхновяваме нашите български фотографи и любители на фотография. Церемонията по награждаването ще е на 8 октомври. Миналата година имаше чудесни снимки, тази година според мен ще има още повече. Категориите са много интересни, особено мобилната фотография, защото всеки има телефон и може да снима. Виждам, че това пали все повече млади хора да снимат.
На страницата на конкурса вече могат да се разгледат всички получени снимки. Журито ще избере по един победител и подгласник във всяка категория, но има и "Награда на публиката". Всеки може да разгледа снимките и да гласува за своя фаворит тук.