- Кризата се отразява в това, че ни липсва възможност с един визионер, министър, да направим възможно България да тръгне към ребрандиране на имиджа си с по-бързи стъпки. Още преди около 10 години започнахме да говорим, че България трябва да бъде развивана като дестинация за целогодишен устойчив туризъм, като здравният туризъм с културно-историческият и други форми да надграждат традиционния масов морски и планински туризъм.

Да се даде възможност заради даденостите на България - чудесен климат, минерално богатство и дестинации, които сезонно работят, хотелиерите да имат възможност целогодишно да приемат гости, които идват с друга цел, а не просто за една класическа почивка. Много държави ребрандират своя имидж. Например, последните новини от Турция са, че залага на устойчивите форми на туризъм и ще се опита да излезе от all inclusive имиджа си и да тръгне към развитие на медицински туризъм.

И тук искам да кажа, че нямам никаква критика към министерството, защото всеки министър, който е влязъл за малко в тази криза да управлява, веднага е започвал да работи с нас за нашата кауза, но не му стига време за дългосрочен план. И много се надяваме да има редовно правителство след изборите, с по-дългосрочна перспектива. Надявам се политическата криза в България да свърши скоро, за да можем и ние да започнем по-сериозна работа и с депутатите в парламента да направим необходимите промени.

Здравния туризъм трябва да бъде включен в здравните стратегии на страната, за да се подобри здравословното състояние на хората като ползват за целта здравните си осигуровки. В момента програми за превенция има само свързани с ваксините и профилактичните прегледи, но други няма. Много страни, съседни на нас, имат целеви програми. Едните са с ваучери, другите са друг тип програми, на които дават възможност хората да ползват малък процент от своята здравна осигуровка за профилактика или за превенция, в амбулаторни условия на територията на здравните курорти.

Като казвам профилактика, искам да бъда съвсем коректна. Имаме програма за профилактика, тя е програма на НОИ, но тя обхваща много малък процент трудещи са българи и е до там. А за т. нар. дълъг ковид се готви политика в Европейската комисия да бъдат подпомагани гражданите да се справят и тук става дума за много сериозен процент хора още от тинейджърска възраст.

Много се надявам лонгковид програмите да не бъдат вкарани в болниците. Хората не искат да стоят отново в тях, а да бъдат сред природата, искат да бъдат обгрижени от лекари по физикална и рехабилитационна медицина, специалисти в сертифицирани медикъл спацентрове на територията на цялата страна. Затова една от темите ни е да опитаме да постигнем споразумение по въпроса със здравното министерство, но и там има текучество. Аз честно казано се изморих да ходя постоянно на срещи с министрите на здравеопазването, а и вероятно те имат много по-важни проблеми да решават.

- Може би ние не сме достатъчно настоятелни, но темата е много актуална. Защото по време на пандемията България беше единствената страна, в която нямаше възможност за постковид рехабилитация извън болниците, а в специализираните болници за рехабилитация имаше такава възможност за много малък брой хора. А на територията на цялата страна, където има сертифицирани медикъл спа центрове, на хората не им беше дадена възможност чрез здравните си осигуровки да направят такава програма, както беше в Словакия, в Италия, в Германия, Франция, дори в Сърбия и др., при което здравната осигуровка покрива между 2 и 3 седмици постковид рехабилитация или профилактика.

- За мен профилактиката е неглижирана като цяло и колкото и пари да се сипят в здравната система, те никога няма да стигат. Там е нужна реформа, но аз не съм човекът, който ще говори за това, защото не познавам проблематиката в дълбочина. Аз мога да говоря като един гражданин на България, човек експерт, който 20 години е посветил на спа туризма. Няма да се уморя да повтарям, че 1 евро, инвестирано в профилактиката, спестява 7 евро от лечение, което сочи проучване на германската спа асоциация. Тъй като съм член на управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара, имам поглед в Германия, как е устроена системата. Всеки застрахован има право на профилактика веднъж на 3 години. Ако е доказано, че е необходимо да се прави ежегодно, се разрешава. Тоест, ние тук имаме програма на НОИ, но само за малък брой хора. Аз не познавам около мен хора, които да са успели да я ползват.

И още повече, че тази програма се ползва само в клиники, които в голяма част са и държавни и не на всякъде базата отговаря на желанията на хората. В крайна сметка, ако бъде дадена възможност малък процент от осигуровката да се ползва за тази цел, всеки ще прецени според бюджета си къде ще си направи профилактика. Може да отиде в Огняново, може да отиде в Нареченски бани, може да отиде в Поморие. Там може да спи в апартаментен комплекс, а да си ползва услугата в сертифициран медикъл спа център, както в Германия. Защото не всички застраховани германски граждани спят в 5-звездни хотели. Но те си ползват ваучера за профилактика в сертифицирани техни медикъл спа центрове.

- Резултатите показват, че много бавно тръгва този процес и ще Ви кажа, той е двустранен. На първо място, ние не сме познати в Германия. Министерството на туризма ни подпомага с малки средства за целеви кампании, правим няколко събития пред HR мениджъри на големи концерни, които имат и собствени работнически каси, но нямаме целева реклама на германския пазар, за да знаят хората, че България е включена в списъка на тези държави, в които те могат да направят своята профилактика в амбулаторни условия и да си възстановят средствата за тази профилактика от касата си. В тази насока работим с Кармен Щрук, която е представителят на Съюза ни в Германия. Тя прави ежемесечни срещи с различни каси, които са около 15, за да информира.

Но имаме и другия проблем. Аз лично се занимах това лято със случаи на две семейства от Германия с частни осигуровки. На едното от тях персоналът в български медикъл спа център беше обявил, че не може да им направи оферта в най-активния летен сезон. Те ме намериха и аз им помогнах като се свързах със собствениците на хотела, които не знаеха за това, да бъдат на процедури 10 дни през август. Съдействах и при друг случай, при който заради липсата на информация на немски език клиентите не са могли да се ориентират в услугите. Единият хотел е на Северното Черноморие, а другият във вътрешността на страната. Хората са доволни от медицинските услуги и ще направят положителни коментари.

- Аз не искам нас да ни намират, искам нашите членове да са обучени, върху това работим, защото много от тях смятат, че като са направили инвестициите и са построили инфраструктурата са свършили работата. А работата е да се обучат хората, които са в тези спацентрове, защото поради текучеството на много места няма екипи. Така че процесът тепърва престои. Аз не очаквам чудеса, ние не очакваме тук групи клиенти да идват, това е индивидуален туризъм, но този проект на нас ни дава възможности. България като стъпи на този застрахователен пазар, да се подобри имиджът й на европейското ниво. За да може да се види, че в страната има модерни бази, обучени терапевти и лекари.

Разбира се, все още има липса на лекари по физикална и рехабилитационна медицина, които да говорят и ако не и английски и немски, то поне английски, макар че не всички германци говорят английски.

Да напомня, че имаме около 300 хил. българи, които живеят в Германия и се прибират по родните си места регулярно. Затова съветвам кметовете, които имат емигрирали съграждани, да направят информационни срещи, за да ги запознаят с тези възможности.

- Според мен това лято може би да са били около 200 човека. Това е по моя информация на територията на цялата страна като тук включвам българите, част от които са в смесени бракове.

- Имаме два типа в момента договаряне - четири сертифицирани медикал спа центрове, които имат директен договор с втората по големина каса - в Албена, в Златни пясъци, "Грифит медикал спа" в Свети Константин и Елена, "Аквахаус" в Слънчев ден. На тях представител на касата им е направил одит.

- В момента тази каса наблюдава какъв интерес има от страна на потребители на услугата и след две години ще каже дали ще разшири директното договаряне. При него клиентът не плаща, а фактурата отива директно към касата.

Отделно имаме медикъл спа центрове, сертифицирани според Наредба 4 на Министерството на туризма и на здравеопазването, които могат да работят с осигурени граждани на Германия. По тази линия доста германци идват в Поморие.

И сега идеята ни е с министъра на туризма Евтим Милошев да продължим целевите кампании в Германия, имаме добър диалог с него, но и бюджетът има лимитирани възможности и не можем да направим чудеса. От друга страна ние сме НПО, не можем да финансираме такива кампании, нито пък това може да се очаква от собствениците на медикъл спа центровете, защото също разполагат с малки бюджети, а тук говорим за пазар от 80 млн. души.

- Там е различно. Аз се радвам, че привлякохме като дипломат от висока класа госпожа Меглена Плугчиева да води проекта, защото тя с личните си контакти успя да включи три спа и медикъл центрове в програмите на частни австрийски застрахователни компании, сред които "Виена иншуърънс груп" и "Медика". Но те не търсят профилактика, те търсят превенция, възстановяване на физическата форма, за поддържане на тонуса, повече за "бюти" плащат австрийските частни каси.

Така че договарянето е дълъг процес, който ние тепърва започваме, министър Милошев е информиран, но и те искат първо да сформират кабинет, а предстоят избори, така че за момента на ниво държава разговорите са замръзнали. И затова сега работим с частните застрахователни компании, макар политическата криза да пречи. Същевременно и преди нея ми се струва, че парите за национална туристическа реклама си отиваха по утвърдени от години канали.

- Ние участваме в тези заседания и на тях понякога идват хора, които за първи път присъстват. Съжалявам, че ще го кажа, но за мен това е проформа заседание, тъй като всичко е изготвено предварително. Това, което според мен трябва да се направи, е което предишният министър Зарица Динкова започна - Министерството на туризма да прехвърли част от отговорността на общините - пилотно за областите Варна и Бургас, които заедно с местния бизнес - туроператори, хотелиери и всички заинтересовани, подкрепени от министерството, се занимават с рекламата. Аз считам, че това е правилният път, защото всеки регион познава най-добре проблемите си. Но не навсякъде местната власт има капацитет. Кметовете не навсякъде разбират от туризъм и това е обяснимо.

За мен рекламата трябва да бъде целева. Аз не съм специалист по реклама, но знам какво иска пазарът, познавам германския манталитет и този на други нации, но не съм специалист по реклама. Може би трябва да се привлекат чуждестранни експерти, които отвън да погледнат на бранда България.

Преди да заседава Националният съвет ние трябва да решим какво ще изкараме напред като водещо, защото културата е едното, черноморската ревиера е другото, ски курортите, климатолечението. Това е въпрос на дискусия.

Изключително съм щастлива, че въпреки смяната на правителствата Бетани Хилс от "Нешънъл джиографик" успя да завърши филма за България, което стана и с помощта на британското посолство, на Фондация "Америка за България". Надявам се този проект да привлече друг тип публика, защото не всички искат да лежат на плажа.

Това, което ние в момента трябва да покажем, е също, че в горещините българското Черноморие, е по-доброто място, отколкото е Гърция. Това лято аз бях и в Гърция, и в България. Тук в България се чувствахме с приятелите ми от Германия много по-добре.

Едно и също се прави с рекламата последните години. Макар че искам да похваля Министерството на туризма, което на борсата тази година в Берлин даде възможност на щанда чрез очила за добавена реалност посетителите да се разходят из България.

Трябва да се използва и това, че има много чуждестранни студенти в различни български градове - Варна, Пловдив, и те е добре да бъдат мотивирани да станат рекламни лица на България в родината си. Но трябва да се измисли как да стане това.

- Разбира се. Искам да ви кажа, че все повече хотелиери, които са били в масовия туризъм, правят необходимите инвестиции на територията на своите хотели и създават възможност за целогодишна работа на хората си. Но тук отново говорим, че имаме силно изразена сезонност, особено на Черноморието. В региона на Варна 2-5 хотела зимата оцеляват благодарение на една дентална клиника, която привлича пациенти от чужбина за дентален туризъм. Тук са скритите ни резерви за развитие на медицинския туризъм. Не знам в Бургас дали медицинският туризъм изобщо е залегнал в стратегията на общината. Но въпросът не е всички да хукнат да правят клиники, а да се направи план.

Освен това България трябва да е достъпна, а конкретно Бургас зимата е трагедия, знам, че създадоха фонд и дано успее да привлече авиокомпании, защото и жп транспортът не е на добро ниво. Хората искат да дойдат бързо, а който чужденец е дошъл в България, е открил плюсовете й.

Давам пример с Норвегия, откъдето можем да привлечем за медицински туризъм хора, които имат доста кожни проблеми заради липсата на достатъчно слънце. Те досега ходеха в Израел. Сега заради конфликта се преориентират. Това са нашите клиенти. През юни с Министерството на туризма, с посолството на България в Осло бяха организирани на много високо ниво срещи и форум. Хората нищо не знаят за България, при положение, че ние имаме директна линия на Norwegian Airlines от Осло до София.

- Не бих казала, че знаят за тази възможност.

- Не. Те си имат в Централна Европа центрове на супер ниво и освен това в тях могат да ползват здравните си осигуровки. Да, тук плащат за някой масаж или спа процедура, но за друго нямат мотивация. Т.е. ние търсим пазари, както е Германия, в които листата на чакащите е дълга, в които има много повече търсене отколкото предлагане. Други потенциални пазари са например Саудитска Арабия, които в горещините ходят в Австрия, в Словакия. Но за да дойдат тук, ето тук опираме сега до визите. Има вече работна група, в която ще предложим и ние да участваме, за да се издават по-бързо визи на туристи от трети страни. Отнема твърде много време, при което на практика се губи интересът. И така хората се насочват към дестинации, за които веднага могат да получат виза, а не да чакат 2 месеца.