Адвокат Диана Даскалова: Властите разширяват понятието национална сигурност заради противоречива практика

Адвокат Диана Даскалова от Център за правна помощ - Глас в България представлява саудитския активист Абдулрахман ал Халиди по делото, което той водеше срещу задържането му в лагера в Бусманци. Миналата седмица Административният съд София-град отхвърли окончателно жалбата му. Ал Халиди, срещу когото има заповед от тази година за експулсирането му от България, е в лагера близо три години. На 20 септември се очаква съдът да заседава по делото за депортирането му. Според правозащитната организация "Хюманс райт уоч", ако Ал Халиди бъде върнат в Саудитска Арабия, е заплашен от изтезание и несправедлив процес.
Как ще коментирате решението и какво означава то на практика за Ал Халиди?
- В личен план това решение е поредно разочарование за Абдулрахман Ал Халиди за това, че продължилото почти три години фактическо лишаване от свобода в центъра в Бусманци (на практика затвор) без наказателно обвинение, престъпление или присъда спрямо него, може да бъде прекратено скоро. Остава отекващият в него въпрос, на който ние също не можем да отговорим - колко още време това ще продължи?
Остава отекващият в него въпрос, на който ние също не можем да отговорим - колко още време това ще продължи?
В по-широк план това решение е подкопаващо и противопоставящо се на основните принципи на демократично начало и правова държава, на които обществото твърди, че е основано.
В него е записано, че становищата на ДАНС не подлежат на съдебен контрол. Как ще коментирате?
- В България понастоящем проверките за сигурност за търсещите закрила се извършват успоредно с процедурата за предоставяне на закрила от служители на ДАНС. Ако националните разузнавателни служби категоризират дадено лице като заплаха за сигурността, молбата за закрила на практика се отхвърля автоматично от Държавна агенция за бежанците (ДАБ) на това изключващо основание. Този отказ на ДАБ може да бъде обжалван пред съда, който може да преразгледа причините за класифицирането на лицето като заплаха за сигурността.
И тук имаме противоречивата съдебна практика. Болшинството от съдебните състави не разглеждат по същество тези основания, като са позволили на властите да разширят понятието за национална сигурност отвъд естествения му смисъл и не са били коректив на твърденията на властите за заплахи за сигурността. |
Това съответно предизвика серия от дела срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В множество решения ЕСПЧ е постановил, че дори когато става въпрос за национална сигурност, концепциите за законност и върховенство на закона в едно демократично общество изискват мерките, засягащи основните права на човека, да бъдат предмет на някаква форма на състезателно производство пред независим орган, компетентен да провери мотивите за решението и съответните доказателства. Лицето трябва да може да оспори твърдението на изпълнителната власт, че е застрашена националната сигурност
Освен това ЕСПЧ намира, че съображенията, свързани с националната сигурност, не биха могли да надделеят над принципа на забрана за връщане.
Заплахата за национална сигурност е и едно от основанията според Закона за бежанците (чл. 45б) за настаняване на търсещи закрила в помещение от затворен тип по решение на ДАБ, в какъвто режим на задържане в момента е Абдулрахман Ал Халиди.
Това задържане по закон трябва да е за "възможно най-кратък срок", но за разлика от миграционното задържане с цел връщане, то на практика е безсрочно и приложимо, докато е налична течаща процедура за закрила.
Миграционното задържане в центъра за настаняване с цел връщане е за максимален срок от 18 месеца. |
Абдулхамид Ал Халиди понастоящем е задържан почти три години. Последната му молба за освобождаване, четвърта поред, завършила с отрицателно решение на Административния съд, е неуважена именно поради декларираната заплаха за националната сигурност от ДАНС.
Извадка от това решение гласи:
Във връзка с гореизложеното - следва да се има предвид, че нормите свързани със сигурността, са специални. Целта е да се защити националната сигурност, както и обществениятинтерес, пред личността на оспорващия, който търпи подобни рестрикции, вкл. и на свободата си на движение, на което се позовава. Преценката, която прави ДАНС, е специална, неподлежаща на съдебен контрол. Подобен извод на съда е в противоречие с конституционните принципи, с националното ни законодателство и с европейската практика.
Подобен извод на съда е в противоречие с конституционните принципи, с националното ни законодателство и с европейската практика.
Как оценявате позицията на съда, че задържането на Ал Халиди продължава, защото ДАНС все още го счита за заплаха? Смятате ли, че това становище е обосновано, или има основание за преоценка?
- Болшинството от съдебните състави не разглеждат по същество основанията на ДАНС за заплаха на националната сигурност, като са позволили на властите да разширят понятието за национална сигурност отвъд естествения му смисъл и не са били надлежен коректив на твърденията на властите.
В настоящия случай Абдулрахман Ал Халиди е представил многобройни доказателства, с които да обори общите и завоалирани аргументи на ДАНС, които от своя страна не са подкрепени с доказателства и се ограничават до голи твърдения. |
Ако имаше доказателства, то срещу лицето следваше да има наказателно производство, а не административно. Но съдът не е кредитирал и обсъдил опитите на Ал Халиди да се защити, липсва равнопоставеност на страните и състезателно производство. Преоценка на това становище на съда от тук нататък може да направи само ЕСПЧ.
При какви условия е настанен Ал Халиди и какви са неговите последващи възможности?
- Условията на настаняване при задържането по време на процедура за закрила са същите, както при миграционното задържане с цел връщане. И двата вида задържане се осъществяват в помещенията на т.нар. Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в с. Бусманци, въпреки че са под егидата на различни институции - МВР и ДАБ.
Условията са тежки, някои от задържаните лица ги определят като по-тежки от затвор. |
Последният доклад на AIDA за България описва условията в центровете за задържане по следния начин: Общите условия по отношение на средствата за поддържане на лична хигиена, както и общото ниво на чистота остават незадоволителни.
През 2017 г. беше съобщено, че броят на наличните душове и тоалетни не е достатъчен, за да отговори на нуждите на задържаните лица, особено когато помещенията са препълнени.

"Хюмън райтс уоч" за саудитския активист: България може да наруши международни ангажименти
На задържаните лица е позволено сами да почистват помещенията. Не им се предоставят обаче средства или почистващи препарати, които те трябва да купуват на собствени разноски. Облекло се предоставя само ако е доставено от неправителствени организации. Спалното бельо не се пере редовно, а обикновено веднъж месечно.
Храненето е лошо, не се осигуряват специални диети за деца и бременни жени. Здравеопазването е сериозен проблем, тъй като не във всички центрове за задържане има медицински персонал, който да работи ежедневно. Медицинска сестра и/или лекар посещават центровете за задържане всяка седмица, но езиковата бариера и липсата на подходящи лекарства правят тези посещения почти формални и без практическа полза за задържаните.
Достъпът до открити пространства се осигурява два пъти дневно за период от по един час. Най-трудната част, според много от задържаните, е незнанието колко време ще продължи задържането им.
Достъпът до открити пространства се осигурява два пъти дневно за период от по един час. Най-трудната част, според много от задържаните, е незнанието колко време ще продължи задържането им.
Абдулрахман се бори с всички сили да не се предаде психически, да не губи напълно надежда, да оцелее. Към настоящия момент той е в гладна стачка над 70 дни - неговият мирен начин на протест и противодействие. Възможностите пред него са неясни. На 20 септември му предстои поредно заседание по дело срещу наложената заповед за експулсиране, където отново аргументите на ДАНС ще бъдат предмет на преценка. През октомври е поредно дело пред ВАС по бежанското му производство за закрила.
Нито в българското законодателство, нито в Директива 2013/33/ЕС не определят максимален срок за задържане в центрове от затворен тип. Как ще го коментирате?
- Въпреки че няма максимален срок за задържане в ЦЗТ, законът определя този срок като "възможно най-кратък". За съжаление практиката на Държавната агенция за бежанците е, щом веднъж чужденец е настанен в център от затворен тип, той остава там до края на производството му за закрила, което обикновено приключва с отказ и след като този отказ е окончателен, лицето се премества на съседен етаж или сграда в условията на миграционно задържане с цел връщане.
Само за сравнение, миграционното задържане с цел връщане е по закон за максимум 6 месеца, с възможност за продължаване до 18 месеца. Не е нужно юридическо образование, за да прецените дали три години са "възможно най-кратък срок".
Какви са последствията от неоснователно дълго задържане?
- Изключително вредни за психиката, здравето и ретравматизацията на задържаните лица. Има редица международни доклади и изследвания за ефекта от административното задържане. То няма нито наказателен, нито поправителен характер.
Има редица международни доклади и изследвания за ефекта от административното задържане. То няма нито наказателен, нито поправителен характер.
Злоупотребата с него е опасна, защото административното задържане има много по-малко гаранции от наказателното лишаване от свобода. За съжаление и националната, и европейската политика, особено в контекста на новоприетия Миграционен пакт, клонят към все повече прилагане на административното задържане като мяка за регулиране на миграционната политика, с все по-малко гаранции за защита на индивидуалните човешки права.