- Ако отправим поглед назад, особено гледайки резултатите на PISA, виждаме, че ние изоставаме през всичките години - това е период от над 20 години, изоставаме и по четене, и по природни науки, и по математика. И лошото е, че в последните години има и влошаване, като изоставането не е просто спрямо средното за големите, за развитите страни, но и спрямо страните от нашия регион - Румъния, Чехия, Естония. Дори ако видим само 10% от най-добри ученици, те също изостават от 10% от най-добри ученици в тези държави, които са си от нашия регион.

Така че това е едно от обясненията може би защо ние изоставаме и като икономика. Има ясна връзка между представянето на образователната система като качество и това колко силно се представя икономиката спрямо, да кажем, средните нива за Европа. Ние в Централна и Източна Европа сме на дъното и по двата показателя - представяне на PISA и в същото време представяне на икономиката спрямо средното за Европа, тоест догонването. Знаем ние сме на 64% от средното за ЕС ниво, другите в Централна и Източна Европа са на 70-80%, в случая на Словения и Чехия - на 90% от средноевропейското ниво.

- Има много изследвания, които правят тази връзка - между резултатите на образователната система и икономиката. Различните оценки я позиционират в различен мащаб, зависи в крайна сметка кой район на света се гледа, но има две промени, които може би в най-голяма степен влияят на икономическия растеж. Едното е средният резултат на PISA, тоест средният резултат на образователната система. Евентуално негово подобрение дава най-голям ефект за потенциалния растеж в дългосрочен план. И другото е намаляване на дела на слабите ученици, т.е. тези, които имат слаби резултати. Този дял в България също е доста висок. Така че това са двете неща - фокус към общото ниво на системата, което засяга почти всеки ученик с изключение на някои елитни гимназии в София и една-две математически в страната, и фокусът върху слабите. Все още е твърде голям броят на училищата, които получават средни оценки под 3 на държавния зрелостен изпит по български език и литература и които през годините устойчиво не се представят добре на външно оценяване, и за които като че ли няма насочена политика.

Често това са професионални гимназии, често са някъде в по-малко населено място, но няма активна, ефективна политика за командироване на учители, на директори, на по-дълбока промяна, преглед или инструменти за промяна в начина, по който функционират тези училища.

- Да, ние използваме този термин от банковото дело, където когато една банка се проваля, й се назначава специален надзор и по същия начин, разбира се, без да се преминават някакви граници, но по същия начин има поле за "специален надзор" на училища, които просто с десетилетия се провалят. Има включително училища, в които всички деца изкарват пълна двойка, т.е. те не показват на практика никакво знание на държавния зрелостен изпит.

Струва си да има ясен механизъм за такова училище. Може да си представим в една по-обикновена обстановка, дали ще е в квартала или дори в едно семейство, когато някой се проваля напълно, обикновено има специален подход, да се намери някакво решение, по-голямо внимание се отделя, мисли се малко извън обичайните рамки. Тука като че ли това го няма, просто се регистрира, че има едно училище, в което всички деца се провалят, и се продължава напред.

- Мисля, че са няколко нещата. Със сигурност някои от промените и политиките в образованието подкрепят неговите резултати. Такъв елемент е учителското заплащане, което бе повишено и може да се каже, че това вече е сравнително търсена професия, особено извън големия град или дори извън столицата, тъй като е абсолютно конкретна заплата, понякога е най-високата на местния пазар на труда. Така че вече започнаха и млади хора, които завършват с отличен успех, да се насочат към учителската професия. Това е целта на такава политика.

Още преди пандемията имаше конкретна политика, фокусирана върху това да се върнат децата в училище и това се реши чрез междуинституционален механизъм. Има и политика за създаването на STEM кабинети (в тях децата изследват света и сами се учат да създават различни неща - машини, съоръжения и пр. - бел. авт.).

Но всичко това само по себе се не води до качество. Просто ние изкачваме една стълбичка от базови нужди - да има училище, детето да е в училище и да има учител, който също е бил добър ученик и така е конкурентен на пазара на труда. И следващата стъпка вече е качеството на образованието, където трябват и други мерки. Трябва може би малко повече свобода, т.е. учебни програми, които да са рамкови, повече свобода на учителите да работят с децата, включително и индивидуално, когато има някакво изоставане, да се мине повече към умения, а не толкова към зазубряне на някакви факти, да има възможност, както казахме, за специален надзор за слаби училища, да има по-голям фокус към директорите - успяват ли да си вършат своята работа, как управляват имуществото.

Аз го разглеждам като една стълбица, от която ние сме направили първите ключови, базови крачки - да има някаква база, да има учители, но имаме да извървим още стъпала. А пък, разбира се, този резултат няма как да дойде от днес за утре, ще отнеме известно време.

Има и тънки детайли, като например данните от PISA. Тъй като полагането на теста не води до промяна в оценките и много ученици понякога ги подценяват. Но най-малкото може да се търси стимул за тези училища, които в крайна сметка регистрират добро представяне. Има истории на механично попълване на теста, защото на ученика не му е важно.

- Правили сме такива съпоставки. Разбира се, те трябва да се гледат в дългосрочен план. Много търсена професия по данни и на Агенцията по заетостта е машинен оператор, при това заплащането е добро. А в същото време това не е професия, която в такава степен ние успяваме да произведем, особено пък качествено. Така че ето един пример от индустрията, който изисква добре да функционират професионалните училища, изисква адекватно дуално образование, а не покритието му да е 8% от всички, които са с професионално образование.

Други такива примери са за болногледачи, заварчици, шивачи, шлосери - наистина различни са примерите, които могат да се намерят и при които се вижда, че има търсене на пазара на труда, но не и достатъчно предлагане, особено на качествени кадри. Тук вече е важно планирането на паралелките в професионалното образование и на дуалната форма, която към момента не успява да направи голямо покритие. Осем-десет процента все още е твърде малко. Трябва явно да се мисли в посока как бизнесът да има стимул да направи паралелките, да се включи в това дуално образование, тъй като без бизнеса то няма да стане. Случва се в някои региони - в Средногорието виждаме професионалните паралелки с добивната индустрия, където е очевидна връзката и лесно може да се направи. Но на други места, където пък има голяма промишленост, компании с по хиляда - две хиляди наети и по-трудно функциониране на дуални паралелки.

- Навсякъде го има това, макар че ние дори вече сме от другата страна на този тренд. Първоначално трендът беше по-малък интерес към индустрията, където като си затворен в завода по цял ден, и на практика си откъснат от света, което го няма, като си в офис. И особено когато тази индустрия е в страна, която е била в преход и индустрията тепърва се трансформира, в съчетание с ниско заплащане. Няма как да има голям интерес към работа, която е по-сложна от другата и не е добре платена. Това е подобно на дискусията за заплатите на учителите.

Но сега - с трансформацията на икономиката, с работните места в индустрията, някои от които вече носят добро заплащане, с промененото естество на работата, с навлизането на дигитализацията, вече наблюдаваме известна промяна. Вече много хора работят с машини, това не е някакъв ръчен труд под земята някъде или нещо подобно. Така, първо, става малко по-привлекателна самата професия и, второ, и заплащането може да бъде по-конкурентно. Така че има потенциал да се върне интересът, но тук е въпросът хората да бъдат реално обучени.

В момента виждаме професионални гимназии, които на практика казват: "Ние се проваляме на изпита по български език и литература, но ние сме тук да учим децата на професия, а не на български език и литература. Обаче не ги учим на професия, тъй като нямаме дуално образование и те много-много не я научават самата професия." Тоест от двата стола да паднеш на земята. Но в това няма никаква логика. Затова трябва да има наистина училища, които дават умения, функционална грамотност, възможност за бърза реализация и преквалификация в различни сектори. И така, ако се обучаваш в училище с професионално образование, да бъдеш с много добри знания, в дуална паралелка и много често дори и с предварителен договор в коя компания ще започнеш работа, особено ако си добър.