На 29 септември в Австрия се проведоха избори за долната камара на австрийския парламент (Nationalrat), които бяха спечелени с 28.8% от Австрийската партия на свободата (АПС). Водена от Херберт Кикъл - бивш министър на вътрешните работи в правителството на Себастиан Курц (2017-2019) - дяснопопулистката формация се обявява за по-строга политика към мигрантите, защита на границите и твърди мерки срещу престъпността, против санкциите срещу Русия против военната помощ за Украйна.

В кампанията Кикъл често говореше за "крепостта Австрия" (нем. Festung Österreich) и се представяше като "народен канцлер" (нем. Volkskanzler), което напомни лексиката на националсоциализма. Останалите партии, прескочили 4-процентовата бариера - Народната партия на досегашния канцлер Карл Нехамер, Социалдемократите, Зелените и Либералите - категорично отхвърлиха възможността за коалиране с Кикъл. Конституцията не задължава президента Александър Ван дер Белен да връчи мандата за съставяне на правителството непременно на партията-победител.

За кратък коментар се обърнахме към проф. д-р Клеменс Х. Фишер, член на борда и специален съветник на Австрийския институт за европейска политика и сигурност във Виена (AIES). Той е професор по международни отношения и геополитика в Кьолнския университет, член е на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон.

- За да осмислим изборните резултати в различните държави, първо трябва да осмислим вътрешните и външните параметри. За разлика от Унгария, Австрия следва курс на либерална демокрация.

Елементи на национализъм безспорно могат да се открият и в Австрия, докато унгарската посока вече е ясно националистическа. Австрия от своя страна си остава военно неутрална, но Унгария членува в НАТО. Доста различно действат двете държави и на европейско равнище. Унгария се показа като изключително войнствена, а пък Австрия върви по пътя на компромиса, навсякъде където е възможно и разумно. Общото е, че на последните си национални избори и двете страни демонстрираха засилване на десния политически спектър.

Тъй че бих обобщил: Австрия не следва унгарския път.

- След последните избори не очаквам директно участие на Партията на свободата в австрийското правителство. По-скоро можем да предположим, че ще се стигне до съвместно управление на Народната партия и Социалдемократическата партия, или дори до тройна коалиция между християндемократите, социалдемократите и либералите (НЕОС).

Още е твърде рано за категорична прогноза, но вероятността Народната партия да се включи като младши партньор в правителство с канцлер от АПС, не е много голяма.

- При липса на надеждни източници и доказателства не мога да дам никакво становище. Като цяло обаче това влияние в социалните медии не може да се отрече. Трудно можем да определим кои групи избиратели са податливи в момента на тези социални медии - както и мащабът, до който е достигнало това влияние. Изборното решение беше микс от вътрешно- и външнополитически теми, а миграцията беше решаващ фактор, и тъкмо този факт прави еднозначната преценка още по-трудна.

- Ситуацията ескалира с всеки изминал ден. Държавата Израел е изправена пред заплахи от унищожение, които с оглед на технологичното развитие - да речем, на Иран - са станали доста по-реални, отколкото бяха преди десет години. Нарастващата асиметричност на войната позволява на бунтовнически групи като хутите в Йемен да заплашват Израел от голяма дистанция.

Тъй като всяко действие на една от враждуващите страни неминуемо предизвиква реакцията и на другите, очаквам по-нататъшна ескалация. Това ще зависи преди всичко от въпроса дали гаранциите за сигурността на Израел от страна на САЩ са достатъчно надеждни, за да удържат "Хамас", "Хизбула", хутите и преди всичко Иран в рамките, които са приемливи за израелците.

Европейската сигурност ще бъде автоматично засегната, ако държавите около Средиземноморието бъдат въвлечени във въоръжен конфликт. Макар че по-скоро става дума за непреки ефекти - например чрез нови бежански вълни - отколкото за директна военна заплаха.

***

* На парламентарните избори през октомври 1999 г. Австрийската партия на свободата (АПС), водена от емблематичния губернатор на Каринтия Йорг Хайдер (1950-2008), излиза на второ място с минимална преднина пред Австрийската народна партия (АНП) на Волфганг Шюсел.

Социалдемократите - които печелят първото място - не се разбират обаче за продължаване на сътрудничеството с християндемократите на Шюсел (широката коалиция управлява в Австрия от 1986 г.). В началото на февруари 2000 г. се сключва коалиционно споразумение между АНП и АПС, което е посрещнато с възмущение и критики както в страната, така и в чужбина. Заради включването на крайнодесните във властта ЕС налага санкции на Австрия. Четиринадесет от държавите-членки ограничават официалните си контакти с Виена; нещо невиждано дотогава. Ограниченията са свалени 8 месеца по-късно. - Бел. ред.