- Никога няма да се примиря срещу несправедливостта. Никога няма да се примиря срещу лъжата и никога няма да се примиря с насилието, под всякаква форма. Това са неща, които мисля, че за всеки човек би трябвало да бъдат общовалидни и не трябва да е някакво изключение. Неща, които не трябва да съществуват, но реално все още съществуват под една или друга форма. Това са нещата, върху които мисля, че цялостно, не само като общество в България, но и по света трябва да се работи.

- Филмът е приет по подобен начин от всички държави. Хората се смеят на местата, на които очакваме да се смеят и притаяват дъх на други, на които очакваме да притаят дъх. Хуморът, трагедията, драмата някакси кацат на правилното място. Универсално, без значение от държавата. Но мога да кажа, че в Европа е по-лесно да си позволиш да отидеш и да дадеш шанс на такъв филм. Вероятно защото не гледаш тези хора по телевизията 24/7. По-лесно е да си позволиш да дадеш шанс на нещо, което не е постоянно около теб.

Може би предразсъдъците в самите Съединени американски щати са повече, защото са по-запознати с тази личност и хората имат мнение за него (бел. ред. - Доналд Тръмп). Но филмът реално изследва израстването му и как той е станал този, когото ние днес познаваме.

- Донякъде да. Чак в такъв мащаб - не. Чухме, прочетохме, казаха ни думи, които са използвани с изключително грозен език. Думи, които са използвани от имена, които не искам да споменавам. Това лично аз не го очаквах, но не знам дали той е гледал филма, дали ще го гледа. Филмът е за всеки и филмът е проследяване на архетипни персонажи, а не на стереотипи. Филмът е изграден с толкова много слоеве, че е трудно да бъде класифициран като черно и бяло. Има много сиво помежду му.

Има много неща, които те карат да се запиташ - ако аз бях в тази позиция, дали бих се подвел и бих постъпил по такъв начин, или дали бих бил контрапункт на една такава система, която по един или друг начин съществува. Тя е съществувала през 70-те, съществува днес, вероятно ще съществува и след смъртта ни. Заради това филмът може би има някаква политическа нотка за самата система, системата на Америка, но няма по никакъв начин политическа връзка с партии. Няма политическа връзка с него като политик, защото през 70-те години той не е имал нищо политическо.

- Кой знае? То се случи много натурално. Филмът е в процес на създаване от 2016 г. Самата аз станах част от екипа му през 2022-ра. Трябваше да снимаме октомври-ноември 2022 г. Забавихме се с един-два месеца. После дойде стачката, което измести снимките през есента на 2023-та. Филмът имаше своята премиера в Кан май месец и очаквахме, че веднага, може би месец след това, ще тръгне по кината. Никой не планира такъв тайминг.

Самият филм трябваше да излезе, ако не преди две-три години, поне лятото тази година. Но получихме писмо, което уплаши голяма част от дистрибуторите, голяма част от студиата и таймингът му наложи забавяне за дистрибуцията, която се случи септември месец. Просто нямахме търпение да споделим проекта си с хората и се случи органично.

- Опитвам се. Ще излъжа, ако кажа, че съм напълно запозната. Както Вие казвате, аз не съм базирана тук. Не мога да си позволя да давам коментари върху системата и в Америка, защото не съм базирана постоянно и там. Това, което мисля, че е важно за всеки един човек и мисля, че до голяма степен се постига от новото поколение, е да използва гласа си, по един или друг начин. Просто използвай гласа си. Гласувай! Даден ти е този глас. Живееш в демократична държава, в която гласът ти има значение, използвай го.

- Ако си силно убеден във възгледите на един кандидат или друг и искаш да застанеш зад думите си, давай. Абсолютно апелирам хората да го направят, ако са запознати с цялата картинка. Ако нямаш домашната работа свършена преди това и не знаеш зад какво реално заставаш, може би няма толкова смисъл. Но това, което е най-важно, е наистина да използваш гласа си, без значение наляво или надясно. Недей да бъдеш неутрален, недей да бъдеш просто в мълчание.

- Аз съм идеалист. Може би съм и оптимист. Старая се да виждам само хубавите неща. Разбира се, проблеми има навсякъде и е много по-лесно да се фиксираме върху тях. Сякаш по-лесно се емпатира на трудните неща, на тъжните, отколкото на нещо позитивно. България е държава с много богата история, с история, която е видяла много разочарование, което по някакъв начин създава предубеждение и уплах дали няма пак да се разочароваш.

Това сякаш е пречупено и не ми се иска да е така. Не ми се иска да е така, защото светът вече е отворен. Имаш възможност да пътуваш. Имаш възможност да опознаеш различни култури, различни манталитети и различни начини на мислене. Ако отвсякъде си вземеш по нещо и го донесеш тук, този културен и интелектуален обмен само би развил държавата. За това си мечтая - за едно отговорно, добронамерено общество, което се подкрепя. Може би е по-трудно.

Пак казвам, по-лесно изглежда. Например Америка, държавата съществува от 200 години, докато България е основана през 681 г. Това са много векове, много различни управления, много травми на националното самочувствие и е време да си го върнем. Имаме великолепни хора - великолепно интелигентни, великолепно талантливи, великолепно дръзки и трябва да се подкрепяме.

- Мисля, че е много важно, когато приемеш да изиграеш човек, който реално е съществувал, да оставиш всякакви предразсъдъци, критика, симпатия и емпатия, преди да влезеш в обувките му и да го погледнеш неутрално, да го погледнеш с положителните му черти и отрицателните му черти. Лично като човек, разбира се, има неща, които аз мисля, че не бих направила. Лично като човек има неща, за които ѝ се възхищавам. Има неща, които ме карат да се съмнявам какъв е бил мотивът ѝ за този избор. Има неща, които ме карат да си казвам: "Евала, страхотна жена".

Но когато тръгнеш да разучаваш различните етапи от живота на един човек, се сблъскваш с цялостния му път. Нещата никога не са прекрасни и през цялото време никога не са на дъното. Има възходи и падения и това е кръговрат, един такъв танц в живота, когато е важно дали можеш да се изправиш след падане, а тя успява да се изправи всеки път, сякаш не можеш да я заковеш на земята никога. Също като косата ѝ и те така я описват, че е била несваляема, като обема на косата ѝ. Комедийно, разбира се, но наистина е така. Така говорят хората, които са я познавали.

Имаше неща, които ме накараха да се гордея с пола си, защото ти виждаш един прекрасен модел - красива жена, модна икона, която е оставила това на заден план и е искала да бъде работар, от сутрин до вечер. Сутрин ще стане по-рано, ще се качи на хеликоптера, ще отиде на единия обект, ще движи нещата като вицепрезидент на цялата организация, после ще се върне, ще сготви на децата си, после вечерта ще отидат на работно събитие. Това са неща, които са достойни за уважение.

Сега, дали идеята да се срещне точно с този човек, защото срещата се е случила натурално, но дали това е човекът за нея? Изцяло поради любовни причини ли? Самата аз не съм убедена. За съжаление, тя не е жива да я попитаме дали е имало голяма любов. Вероятно е имало. Имало е голяма страст, имало е голямо привличане, било е до голяма степен като отношения между двама близнака. Те са били еднакво амбициозни, еднакво дръзки и еднакво искащи да вземат с пълни шепи от живота. Дали за нея не е било по-добре да се срещне с този американски младеж, който може да бъде страхотен, страхотна подкрепа за бъдещето, за децата ѝ, за семейството ѝ и дали за него е било важно жената до него да бъде представителна визуално? Вероятно. Но мисля, че е имало и нещо искрено там.

- Категорично мисля, че е по-трудно, особено когато говорим за хора, които са толкова известни. Всеки един от нас има някакви усещания, чувства към тях, мнения, предразсъдъци и ти трябва да се изчистиш изцяло от това. Плюс това, когато говорим за истински човек, за истинска личност, ние, като хора, сме едни пред близките си, други - когато сме пред камера, трети са лицата ни, описани от хората, които наистина са ни познавали.

Когато вземеш всички тези неща като компоненти заедно, трябва освен това да пренесеш нещо, което да усвои енергията на човека, но да не бъде буквална всяка негова реплика. Защото е невъзможно да я създадеш, не се е случвало. И трябва да имаш доверие на режисьора и на партньора до себе си. Изисква малко повече домашна работа и повече отдаване.

- Със сигурност най-трудната сцена, която ние снимахме, е една сцена, в която тази любов, в която ние вярваме, претърпява катастрофа. Това е сцена на емоционално и физическо насилие. Сцена, взета по думите и доклада на Ивана Тръмп за тогавашното време. Тогава за нея това е била нейната истина. Какво се случва след това и защо се случва по такъв начин не е моя работа да обсъждам, но за нея това е била истината. Домашното насилие и сексуалното насилие са неща, за които не се говори достатъчно.

Трудно е да го прочетеш на сценарно ниво. Трудно е да си представиш, че трябва да го изиграеш, дори и в рамките на един снимачен ден. Трудно е да го гледаш на екран, още повече, когато знаеш, че това са неща, които се случват в живота, е твоя отговорност да го направиш и да подходиш с уважение и респект. Да направиш колкото се може повече изследвания за тези така наболели проблеми, защото жени като нея са били сървайвъри и са оцелели. Те са достойни за огромно уважение. Това е товар, който цял живот ще носиш, защото ако се удариш в стената, ти посинява ръката, боли те, обаче ще мине. Синината минава, но когато някой те нарани с цел, това не се забравя и отнема много кураж и понякога отнема време.

Понякога е процес на манипулация - кога и как можеш да се откъснеш от една токсична връзка, особено когато споделяш живот и деца с този човек, когато става въпрос за дома ти, за живота ти, е трудно. Не мога и не е моя работа да си го представям, но е моя работа като артист, който има платформа, да отвори дискусия за различни организации и за хора като нея.

- Скоро. Нямам търпение за "Триумф". Нямам търпение да бъде видян от много хора, защото филмът беше видян в Торонто, филмът беше видян и в Англия. Щастлива съм да кажа, че публиката реагира на еднакви места по еднакъв начин, което означава, че филмът си изпълнява функцията да бъде валиден, универсален за различни територии. Той е изключително автентичен за нещо, с което ние сме дълбоко запознати. Всички сме чували за Царичина, предполагам. Аз поне съм чувала, но това е една такава българска история, за която хуморът работи на всяка територия и трагичните моменти работят.