- Да, той е в основата на презастрояването. Общият план работи с параметри на застрояване - показва с какъв коефициент на интензивност да е, плътността, процентът на озеленяване.

За много територии в Столична община позволените от Общия устройствен план показатели (на застрояване) са много високи, особено ако се комбинират с някои вратички в закона, които е имало в годините или още са в сила. Те позволяват издигането на мегасгради като хотелите до НДК с невероятни КИНТ (коефициент за интензивност, който за София преобладаващо е 3 и значи на 1 дка терен да се построи до 3000 кв.м площ-б.а.).

В Общия план е даден КИНТ 3.5 или 5, но те ползват едни правила за имоти на ъгъл, на три улици, който чрез Закона за устройство на територията ти позволяват да нямаш никакви ограничения на интензивността. Едва ли не инвеститорът сам да прецени къде да спре, а само небето е границата.

- Правихме анализ със Съюза на урбанистите на южната част на "Лозенец" - кварталите "Кръстова вада", "Витоша ВЕЦ-Симеоново", Манастирски ливади-изток. Много от сградите бяха с надвишен КИНТ (коефициент на интензивност на застрояването). От правна гледна точка нещата се изпипват отвсякъде, но ефектът е, че при само 50% покрита (построена) територия, вече са реализирали цялото възможно строителство, което е позволено там. Значи вече е застроено двойно на замисъла, а предстои да се строи още толкова.

- Като в испанските курорти по морето ли? Това е най-скъпият вариант - първо са изграждани с много пари, а събарянето също е скъпо. Не мисля, че това е решение. Зависи от казуса в различните райони на София и трябват различни подходи - един в "Манастирски ливади" друг за "Кръстова вада", трети - за Малинова долина".

Общият план е комбинация от правила, като от години всички се вторачват върху КИНТ-а и плътността. Обаче има едни други правила, които също трябва да се спазват - като процентът озеленяване, делът на имота, покрит с високи дървета, как е решено паркирането С това от десетилетия се правят шмекерии.

Например ОУП е поставил КИНТ 3, но трябва да се реализира и минимум 40% озеленяване, от което половината трябва да са високи дървета. И трябва по Закона за устройство на територията да се осигурят определен брой паркоместа спрямо броя на жилищата. Ако всичко това се изпълни, няма как да се реализира максималният разрешен КИНТ. Ако намериш място за всичките 50 коли, ще трябва да се намали обемът на сградата или ще се осигурят места само за 30 коли.С озеленяването законът (ЗУЗСО) дава право на общинските власти да проверяват дали то е реализирано не само при пускането в експлоатация на сградата, а и дали е запазено следващите пет години. Никой никога не е правил такива проверки, а още при получаването на Акт 16 се правят шмекерии с дървета в кашпи, които после се преместват на други обекти, наричат ги "дървета под наем".

Или се ползват т.нар. машини за паркиране (специални съоръжения, които позволяват две коли да паркират една над друга), но след Акт 16 машините биват изнасяни и вместо две, там може да паркира една кола. И така задният двор на сградата вместо зелена площ, която се изисква, се превръща в паркинг. Така инвеститорът е постигнал максималният КИНТ и е излъгал за другите параметри, съответно администрацията си е затворила очите. Контролът е много слаб, а той е в ръцете на главния архитект на София или на района в зависимост от категорията на сградата.

- Да, тотално. Като водех "Софияплан" сме изчислявали, че ако се събере всичкото позволено строителство по Общия устройствен план и се раздели на север-юг, границата е по жп линията на Централна гара, ще се види, че 75% от позволеното строителство е в южната част и само 25% - в северната.

Ако Общият план беше позволил повече строителство на север и това съотношение беше обърнато, тогава щеше да е далеч по-скъпо да строиш на юг и щеше да има повече инвеститорски интерес на север.

Чувал съм, че когато е изготвян този Общ устройствен план (ОУП) е имало страшно силно влияние къде и какви да са параметрите на зонирането, т.е. на определени конкретни имоти какви зони да се дадат. От много десетилетия южната част на София е по-атрактивна и по-търсена. И лобисткият натиск на хора, които имат там земя или искат да купят, е бил да се позволи повече строителство на юг.

Знам, че когато е приет ОУП през 2007 г. е била подготвена Програма за изпълнението му. Дори Законът за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) е изисквал да има такава програма. Тя и всички нормативни процедури покрай това обаче са отрязани. В Народното събрание са казали "не" и самото изискване да има такава програма е отпаднало и това е целенасочено. По този начин е отворена вратата за произвол и безкрайно строителство без то да е обвързано с някакъв ангажимент на местната власт. Без да ѝ се дадат инструментите, с които тя да постигне такъв ангажимент.

- Зоните "Жк" - това са панелните квартали, са с такива показатели в действащия ОУП, че да има възможност за още уплътняване. Ако в "Младост-1" до 1990 г. КИНТ-ът е бил 1.5, което значи на един декар терен да е разрешено до 1500 кв.м застроена площ, то ОУП от 2007 г. дава там КИНТ 3. Това значи, че можеш да запълваш територията още и още.

Другият ключов фактор е как е реституирана земята. Когато е започнало изготвянето на този ОУП в края на 90-те години, нагласата е била за пълна свобода на частната инициатива без да се мисли, че това е натоварване на територията. Справедливо е да се върне отнетата земя, но не е отчетено, че вече не е нива, а междублоково пространство. И практически е дадена възможност да се строи навсякъде, като ОУП подкрепя това.

- Да, много и част от него се вижда, но огромната част все още не се вижда. ОУП дава възможност за много повече от построеното досега. В последните години се строи интензивно за инвестиционни цели и затова 30% от жилищата в София стоят празни. Това строителство в момента е само върхът на айсберга и си представете какво предстои: преди четири-пет години в "Софияплан" изчислявахме още колко хора могат да живеят в София на база на още незастроените терени. Ако човек се нуждае средно от 30 кв. м жилищна площ, се оказва, че има място за още 1 милион души.

- Като на тези карти са показани (в червено) само места с вече приети подробни устройствени планове (ПУП), но има зони, където още не са приети плановете. Така, че има още повече възможности (за застрояване - б.а.) от това, което е в червено на картите. Включително и за южната част на града може още повече, т.е. Общият план трябва да бъде променен. Това е основата причина за строителство на места, където въобще няма инфраструктура - улици, канализация, детски градини, училища, паркове. Има и блокове, които от години са на антисептични ями и то в южните райони на София.

Общият устройствен план е като писмо с пожелания до Дядо Коледа без да е мислено откъде ще се осигури ресурс за неговото изпълнение. Защото в ОУП няма само строителство на сгради, а има и много публична инфраструктура - детски градини, училища, пътища, паркове, канализация. Досега не е правена сметка колко ще струва и откъде ще дойдат парите. Не е правена връзка когато започне да се създава една градска среда, успоредно да се изграждат жилищната и инженерната.

Трябва да се посочва откъде ще са парите - частни инвестиции и други, но за това трябват и законови промени. Столичната община няма собствен приход, който целенасочено да се ползва в тази посока.

- При нас това е административна такса и законите не позволяват да се използва за изграждане на градска среда. Тази такса покрива само разнасянето на папките - да покрие разходите на администрацията, но не и изграждането на градска среда. И няма източник на пари за това. Финансира се от от общия бюджет на общината и по европейски програми, но не сме създали собствен български модел, който да финансира устойчиво изграждането на градска среда. Както човек плаща осигуровка за пенсия и здравна осигуровка, по същия начин трябва да има такса "Благоустрояване", която да трупа пари с тази цел.