- Някои от тазгодишните звезди не се нуждаят от представяне - като Мирча Картареску. Други са от звездите, които все още не са достатъчно познати в България и целта на Софийския международен литературен фестивал е и тази -

Ще изброя няколко от тези писатели, чиито имена ще стават все по-известни и у нас.

Британецът Тим Паркс, който е изследовател на жанра на романа, на световната литература, страхотен преводовед и - не на последно място - писател, номиниран за "Букър". В програмата ни фигурират три от най-интересните имена в съвременната нидерландска литература - Иля Леонард Пфайфер, Ане Ейкхаут и Йенте Постюма.

Пфайфер и Ейкхаут онагледяват една много актуална литературна тенденция - преплитането на фикционалното с документалното и вкарването на реални личности в романовия сюжет. А Йенте Постюма, заедно с друго интригуващо име от нашата програма - това на бразилеца Итамар Виейра Жуниор - е сред селектираните в краткия списък на Международния "Букър" за 2024 г. Нидерландската авторка е вгледана в крехкото удържане на идентичността, което характеризира съвремието, в днешните измерения на самотата, а Итамар Виейра Жуниор е представител на писателите, които през локалното умело градят разказа за глобалното.

Много награждаван е и френският писател Мигел Бонфоа, като и той, и Аниес Дезарт - другата ни френска гостенка, са сред финалистите на "Гонкур" и със сигурност са сред най-талантливите съвременни френскоезични писатели. И още няколко имена, които са на изключително обещаващи писатели - Балсам Карам, Анне Вебер, Матиас Наврат.

- Преобладаващият разказ тази година е за самотата на днешния човек, за трудното приемане на различността и трудното изграждане на идентичност, за бежанската вълна и отзвуците от нея в европейските държави, за тероризма и пораженията върху психиката, които той нанася, за употребите на миналото, кризите в семейството...

Колкото до надеждата, не знам - светът, в който живеем, е толкова динамичен, толкова зареден с тревога, реални заплахи, че големите писатели трудно могат да минат в регистъра на успокоението. Тяхната цел е да изострят сетивата ни.

- Литературата е територия, която също обяснява света и го прави не по-лошо от науката. А четенето освен всичко е и гаранция да бъдем функционално грамотни, за да се справяме със света, който ще става все по-негостоприемен за човека.

- Панаирът на книгата има за цел да стимулира продажбите. Издателствата правят различни промоции и намаления, рекламират си продукцията, опитват да привлекат читателите, включително през разговори по щандовете. За целта канят и авторите си. Много млади хора чакат панаира, за да бъдат ориентирани какво да си купят.

За разлика от панаирите, СМЛФ е за хора, които вече са прочели дадени автори, които искат да чуят на живо някои от големите световни звезди, които се вълнуват от по-професионално говорене за литература.

Радваме се, че в последните години аудиторията му нараства и като публика се включват все повече студенти, също и ученици, понякога със своите учители. Така се изграждат среда, общности и се работи за това четенето да е модерно. Защото писателите също могат да бъдат кумири и Георги Господинов е пример за това.

- За радост вече по-бързо наваксваме със своевременната поява на български език на световни бестселъри и важни имена. Затова и ще започна точно с една такава много значима поява - вече е факт българският превод на новата книга на Ювал Ноа Храри "Nexus", която е важна не само с традиционния за Харари провокативен стил и с голямата му ерудиция, но и защото говори за бъдещето по един разтърсващ начин, очертавайки зоните на страха, защото - подчертава той - много е вероятно голямото откритие - изкуственият интелект - да се обърне срещу човека, точно както е било в Античността, когато хюбрисът е провокирал катастрофите на човешкото.

Другото голямо събитие сред преводните заглавия за мен е книгата на Бенхамин Лабатут "Кога престанахме да разбираме света", защото тя отново е разказ за миналото, но и за бъдещето, за вярата в науката, но и за полетата на творчеството, на въображението, без които никое знание не е възможно.

В крак сме с интереса към новите имена в латиноамериканската литература - през годината излязоха нов сборник с разкази на Саманта Швеблин - "Седем празни къщи", както и първи книги на български на две извънредно интересни писателки - Мариана Енрикес и Селва Алмада. Зарадва ме много появата на втори сборник с разкази на Алис Мънро, защото тя безспорно е една от най-големите писателки на нашето време.

Приветствам политиката на издателство "Ориндж" да представя все по-пълно творчеството на Маргарет Атууд. Сред българските заглавия няма да е изненада, че ще откроя "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов. Харесах "Малки грехове" на Паулина Георгиева и поетичната книга на Стефан Иванов "Без мен".

И понеже отговорът ми стана нещо като мини обзор, не мога да подмина и факта, че 2024 г. е годината, в която загубихме Алек Попов, а с него и част от способността на новата българска литература да бъде иронична, да нюансира хумора и да дава невероятна воля на въображението.

- Казах го многократно - този скандал е повод да продължим да настояваме за публичност на журитата, за ясна аргументация на избора на номинирани и на победители. Както и за доказан професионализъм при селектирането и определянето на въпросните журита. Ще си призная, че двама от членовете на последния състав на журито на "Роман на годината" не мога да ги свържа с нищо, а все пак имам претенцията, че следя процесите.

Не бих искала анонимни литератори, излъчени по квотен принцип, да журират, при това най-влиятелните конкурси. И - разбира се - да сме убедени в това какво е конфликт на интереси. Защото той не е и никога не е бил просто юридическа обосновка, а е елементарно спазване на неписаните правила на морала.