- Въпросът е реторичен. Бях изумен от позицията на Сарафов, който твърди, че като малограмотен маргинал е подписал документ, който му е подпъхнат от Гешев, без да знае съдържанието му. Според адвоката на Сарафов, това е проява на лоялност. В понеделник пък, в съдебно заседание, Сарафов представи молба, според която не е чел и становището на адвоката. Значи, ако нямаше публична излагация, тезата за лоялността към Гешев щеше да бъде пробутана на съда. Когато обаче тя беше медийно осветена, и.ф. главен прокурор сръчно се отметна от нея. Тази повратливост напомня записания разговор, в който Сарафов уверяваше вече обречения Гешев как "само се прегрупираме" и продължаваме както си знаем.

От тук нататък възникват много въпроси и за юридическия капацитет, и за моралния интегритет на Сарафов, но тези по-несъществени въпроси трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-големите теми, които висят без отговор повече от година. Без претенция за изчерпателност ще маркирам само някои от тях:

В свое интервю, само за минута, Сарафов три пъти категорично заяви, че няма да става главен прокурор. Същото направи и Гешев преди избора си. Явно това е субкултура, традиция в прокуратурата - главните прокурори да лъжат безогледно.

В политически и институционален план важен е въпросът какво накара Сарафов да промени решението си. Той дължи обяснение на обществеността какво го накара толкова рязко да смени категоричната си позиция.

Отговорите на този въпрос се изчерпват в две хипотези: или смята, че е безпроблемно да лъже, или е зависим, кукла на конци и прави това, което кукловодите му наредят.

- Охрана му беше осигурена незабавно. Сарафов дължи обяснение, особено когато иска да става главен прокурор - защо се е страхувал от Гешев и има ли разследване на обстоятелствата, които са го карали да се страхувал. Ако няма разследване по тази тема, това би означавало, че бъдещият ни главен прокурор отново е излъгал или е зависим от страха си спрямо Гешев. В друго изказване Сарафов твърди, че Гешев е свързващото звено между бандите на Пепи Еврото и Нотариуса. Няма информация Гешев да е разследван за това, нито той да съди Сарафов за клевета въпреки заканата си. Изглежда омертата устройва и двамата.

Има и друго негово впечатляващо изказване от 6 юли 2023 г. пред Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Там той твърди, че в Дирекция "Публична комуникация" на прокуратурата са произвеждани статии, които са изпращани на избрани сайтове. Впоследствие същите статии ставали законен повод за проверки и досъдебни производства срещу предварително набелязаните мишени.

Бъдещият главен прокурор е длъжен да отговори: има ли разследване по тази тема и защо отговорникът на тази дирекция - Веселин Иванов, въпреки това продължава да го ръководи. На 19 февруари 2024 г. същият незаменим кадър според съдия Владислава Цариградска й е предал "послание" да се кротне.

И бившата председателка на Съюза на фармацевтите - Асена Сербезова съобщи, че човек от прокуратурата я е заплашвал в началото на ковид кризата. (На въпрос на Би Ти Ви дали заплахите са били отправени от Иванов, Сербезова заяви: "Не бих искала да потвърдя, но няма и да отрека." - бел. ред.)

Явно на ръководни длъжности в прокуратурата работят "мъжкари", специализирани в заплахи към жени.

- Не бих казал, че е безразличие. Вече е налице арогантна демонстрация на това, което преди наричахме задкулисие. Поне от година в България няма задкулисие. Пеевски е на сцената, той не просто осветява, той промотира своите протежета, включително Сарафов.

Вижте връчването на т.нар. Национални награди за правосъдие, спонсорирано от медиите на Пеевски - класика в жанра - бурлеска и водевил.

- Ако този въпрос е зададен институционално, формално, в правова държава, не би имало нищо лошо министър на правосъдието да награди председател на върховен съд.

Когато обаче знаем какви персонажи стоят зад тази институционална фасада и колко са натоварени със съмнения за слугинаж, става явно промотирането на това, което доскоро наричахме задкулисие.

Протежетата на Пеевски в прокуратурата и във Върховния административен съд, които безсрамно го обслужиха при саморазправата с Доган и с неговото крило от ДПС, вече получават полагащите им се награди и публични промоции.

- И този въпрос звучи риторично. Помните ли стотиците прокурори с пурпурни тоги, които като стадо бяха изкарани на стълбите на съдебните палати? Помните ли в подкрепа на кого?

- От когото и.д. главният прокурор и бъдещ главен прокурор се страхува за живота си.

А помните ли онзи запис, направен от Гешев, в който членът на прокурорската колегия на ВСС - Йордан Стоев наричаше колегите си "въшки".

Какво повече е нужно да илюстрира нищетата на прокуратурата, която е загубила всякакво приличие и е управлявана като престъпна корпорация?

- Фиаско не беше създаването на институцията, а нейният персонален пълнеж с една дама, която не се държи като достоен магистрат, а като стажантка, която се разхожда по коридорите на Съдебната палата и чиято основна функция изглежда е да се крие от медиите. Тя е абсолютно недостъпна за вашите колеги, които съвсем легитимно търсят информация. Според мен това издава страх и срам.

- Не просто не трябва да има достъп, той е сред длъжностите, които тя е длъжна да разследва при данни за престъпление. Това е достатъчна илюстрация на абсурда и на персоналния вакуум в тази длъжност.

- Не е никак лесна ситуацията в парламента, особено за тези депутати, които опитват да отстояват ценностите на правовата държава и независимостта на съдебната власт. Те, от една страна, трябва да осигурят санитарен кордон спрямо Пееевски.

От другата страна обаче е нужна "огнена стена". Това е алегорията, която в Германия използват срещу крайнодесните, а ние трябва да изградим срещу "Възраждане" и руската заплаха. Огнена стена се издига, когато наближава пожар - огънят се спира с огън.

Оцеляването между Сцила и Харибда изисква желязна воля и последователност.

Очевидно е, че при тези плаващи пясъци и мнозинства в парламента не може да се гради дългосрочна стратегия. Примерно как ще се избере нов читав ВСС, който да има шанс да избере нов смислен, подходящ главен прокурор.

Тук бих припомнил реплики на някои от "въшките", които го подкрепят. Според тях, при Сарафов прокуратурата се е успокоила. Но какво значи да се успокои? Това е като да оставиш утайката, временно разбъркана от движение в блатото, да се утаи, да се превърне в зловонна тиня, която залепва към дъното всеки стъпил в нея. Бандити с пурпурни тоги, забъркани с Петьо Еврото и Мартин Нотариуса, вместо да бъдат разследвани, ще оглавяват и олицетворяват прокуратурата - един от стълбовете в българското правосъдие.

Като си говорим за амбивалентност и двойственост - Пеевски, при цялата му претенция да символизира европейското и натовското, е най-ефикасният проруски агент. Той внушава погнуса у хората, които не са идеологически обременени, към демокрацията, Европа и НАТО. Най-сигурният начин да ни откажат от евроатлантическите ценности е да направят Пеевски тяхно лице и икона. През механизма на погнусата, Певски е безпощадно ефективен.

- С Ваше позволение ще предефинирам въпроса Ви: можем ли да кажем, че това е Конституционен съд? Защото в последните си решения той все повече прилича на самодеен кръжок на любители етнолози, културолози, които се занимават с изследване на традиции и туземни ритуали. С тях мотивират решенията си, вместо с конституционните ценности, с човешкото достойнство, с върховенството на правото, с равенството пред закона и т. н.

В най-важното решение на КС, с което беше суспендирана конституционната съдебна реформа, се оказа, че дори фигурата на главния прокурор изразява националната ни конституционна идентичност. Това етикетче безхаберно и безотговорно вече се лепи навсякъде.

Не разчитам на Конституционния съд, въпреки промените в персоналния му състав, да вземе разумно решение. Индикации в тази насока имаше и в пределно категоричните изказвания на юридическото острие на ГЕРБ Радомир Чолаков, който ултимативно призова конституционалистите да се съберат и да решат какво ще говорят пред медиите, в смисъл дали този ВСС с изтекъл мандат и непопълнен състав може да избира нов главен прокурор и дали Народното събрание може да приеме закон, с който да приеме обратното. После Чолаков категорично заяви, че Борислав Сарафов е бъдещият главен прокурор, колкото и да бъде забавено встъпването му в длъжност. Чевръсто избраният докладчик по делото - Десислава Атанасова, която явно няма проблем с конфликта на лоялности, едва ли ще пренебрегне посланията на бившия си съпартиец.

- Вече няма нужда от свян, от параван, от приличие. Картите са на масата, Пеевски е на масата, а както казах, той вече не просто осветява, както започна с Калин Стоянов. Той издига своите аватари и клонинги и ги легитимира пред обществеността.

- Кой? МВР не може да бъде разглеждано, изолирано от прокуратурата, защото каквото и да направи МВР, когато се стигне до повдигане на обвинение, до внасяне на обвинителни актове, всичко е в ръцете на прокуратурата.

МВР е институция все повече със статистически функции. Те не можаха и не искаха да се справят с хулиганстващите тйинейджъри в моловете с аргумента, че магазините били частна собственост и нямали право да влизат там. Абсурдно, малоумно твърдение, което няма юридическа опора - когато има данни, че се върши престъпление, полицаите могат да разбият вратата на дома ти, за да предотвратят престъплението, да спасят жертвите и заловят извършителите.

- Адвокатурата започна някакви проверки, доколкото знам, на някои от замесени в аферата "Осемте джуджета". Там някаква санкция има, друг е въпросът околко е ефективна.

Не можем да търсим с палиативни мерки отговорност от хора, които трябва да бъдат разследвани и осъдени по инициатива на прокуратурата, която в случая е действала като организирана престъпна група, разполагаща със силовия ресурс, който ние сме й предоставили, за да ни пази от лошите.

- Въпросът Ви съдържа вътрешно противоречие и оксиморон - нали ние като общество през нашите представители в парламента и през законите създаваме институции и им делегираме правомощия. Ние им даваме нашата стила, за да могат от наше име да прилагат закона. Само че заради безконтролността на прокуратурата ръководителите й използват тази сила, за рекет и грабеж.

Сарафов има едно изказване, че свързващото звено между двете банди - на Нотариуса и на Петьо Еврото, е Гешев. Само че Гешев, като изключим това, че не го пуснаха обратно в прокуратурата, и то повече от страх, изглежда недосегаем. А той уж беше човекът, от когото Сарафов се страхуваше за живота си.

- Ако още Филчев е имал компромати срещу всички - това е валиден аргумент. Имаше данни и за тези притърсвания и изземвания, които бяха направени в жилища и помещения на Пепи Еврото. Градските легенди твърдят, че там всичко е изчезнало, за да бъдат заличени следите към върховете на прокуратурата.

Но тези аргументи са относими към магистратите, които има с какво да бъдат компрометирани. Самосъхранително вярвам, че те не са мнозинство.

Например, компроматната машина на жълтокафявите медии, които работят в синхрон с прокуратурата. На второ място, злоупотребата със специални разузнавателни средства - прокуратурата и службите могат да закачат индиректно всеки съдия на подслушване, примерно избирайки някои от лицата, с които той комуникира, и после да злоупотребяват с тази информация. Срещу всеки съдия, по сигнал от недоволен гражданин, може да се образува прокурорска проверка или дори досъдебно производство, въпреки имунитета на съдиите - достатъчно е те да бъдат поканени да дадат обяснения. Това също често се прави от прокуратурата, която рутинно злоупотребява с власт.

Това е по-голямата заплаха за независимостта на съда, защото тя е повсеместна и работи много ефективно.

- Идеята беше да се направи институция, която да бъде алтернатива на прокуратурата и да може да действа тогава, когато прокуратурата отказва. Само че без да е променен персоналният състав, резултатът се оказа точно такъв - бухалка.

Това е израждането на всяка нелоша идея. Нелоша идея беше "домовата книга" - за да бъдат ограничени правомощията на президента назначени от него лица практически да управляват неограничено време и да се приплъзва управлението към демоверсия на президентска република.

По същия начин и с антикорупционната комисия (КПОНПИ) не беше лоша идеята да се опитаме да създадем нещо, което поне временно да компенсира импотентността на прокуратурата да ни защитава от престъпниците. Само, че когато престъпниците останаха в ръководството, очевидно няма как да стане.

При липсата на парламентарни мнозинства, твърди и сериозни, на гражданското общество и натиск, очевидно трябва да се работи с палиативни, временни решения.

- Няма дългосрочен визионерски ход и решение, които да бъдат обезпечени с предвидима и контролируема стратегия.

Има и друг принцип в управлението - когато не можеш с едно действие да решиш цялостно голям проблем, разбиваш го на малки парчета и търсиш решение за всяко от тях. Не знам доколко ще проработи. Въпреки липсата на перспектива, остава надеждата в личната съпротива на всеки смислен човек срещу покушението над здравия разум и морал, което върви пред очите ни.