- Има два вида ръст - в стойност и в обем. В стойност ние гоним инфлацията: това са едни 3-4%, което, смятам, ще бъде достатъчно, за да отидем леко нагоре. В обем вероятно няма да сме по-нагоре. Друг ключов аспект, за който много малко се говори, е дали фирмите, дали индустрията завършва на печалба. Защото може да не си постигнал оборотите от миналата година, но реално да си оптимизирал производството, да си намалил разходите, да провеждаш по-устойчива политика спрямо енергийни източници и оттам да дойде по-голяма печалба, което в крайна сметка е най-важно за бизнеса.

Невинаги по абсолютна стойност приходите отговарят на получения краен резултат. Всеки се бори, за да получи по-добра печалба.

- Да, това показва, че като цяло мебелните компании са изнесли по-малко през 2023 година.

- Със сигурност и това е част от играта. В крайна сметка ние сме на свободния пазар. Нашите продукти са подложени на конкуренция. Другото обаче са вътрешни проблеми. Един от тях е високата цена на дървесината. Това срази износа. Аз съм в борда на Европейската конфедерация на мебелната промишленост (EFIC), където ИКЕА е асоцииран член. Когато попитах представителката на фирмата дали знае каква е ситуацията с цената на дървесината за основния им доставчик "Средна гора", тя също отбеляза това и посочи, че това е причината да изместят поръчките си за столове в Сърбия, в Румъния, където цената на дървесината беше абсолютно нормална спрямо европейския пазар. Ние в един момент се оказахме с една от най-високите цени на дървесина в околните страни, ако щете и в ЕС, през 2022 и 2023.

- Това, което аз очаквах. Самите горски стопанства не могат дълго да задържат високи цени, защото в крайна сметка ще регистрират загуби. И това се случи. Те очакваха да могат с по-малко работа да получат по-големи приходи, но всъщност не стана така. От шест държавни предприятия само едно няма да завърши на загуба вероятно тази година. Останалите не поискаха да свалят още цените, за да могат фирмите да станат по-конкурентни, да купят повече дървесина и да произведат повече продукти, които да изнесат, защото основно ставаше въпрос за износ.

- Това е труден въпрос, но все пак ще се опитам да отговоря. Като цяло това са първо страни, които произвеждат изключително на ишлеме - за ИКЕА, за други големи марки, за мое съжаление. Това е Полша на първо място, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина.

От друга страна, ние имаме и сегмент, в който наистина произвеждаме много качествени неща. Това е основно в бизнеса, който е свързан с проекти - обзавеждане на хотели, на търговски обекти, на големи банкови офиси. Там вече се конкурираме включително и с Италия, Германия, с развитите индустриално в мебелната индустрия страни. И мисля, че там сме доста успешни.

- Със сигурност едното е столовете. С матраците също сме много конкурентни. Като вид продукти донякъде може би с тапицираните мебели сме конкурентни. Като сериозно индустриално производство на кухни не сме голям износител. Не сме голям износител на мебели за дневни, спални, детски. Макар че имаме членове, като например "Ерго дизайн", които са доста успешни точно в този сегмент. Те правят легла, гардероби, изнасят за околните страни. "Ирим" прави корпусни мебели, които също изнасят в съседните страни. Затова и "Тед", "Мебел стил" и "Средна гора" бяха номинирани за износители.

- Миналата година направихме социологическо проучване и то показа, че, за съжаление или не, основният фактор е цената. И няма насоченост на потребителите специално към български мебели, по-скоро други показатели играят роля - дизайн, материали, функционалност. Което донякъде е жалко, защото ние може би трябва повече да работим за представянето на българските мебели на българския пазар.

- Да, това продължава. Влизат по този начин с микробуси и става дума за нелегален внос, защото тези продукти не се обявяват и България не получава никакви преки или косвени данъци от тази дейност. И същевременно, когато са продукти, които могат да влязат реално без начислен ДДС и без данък печалба, без осигуровки на хората, със сигурност те са на много по-ниски цени, отколкото са продуктите на българските фирми, които работят на светло и плащат всички данъци.

Това е проблем, върху който работим. Знам, че няма да го решим генерално, защото това е проблем на граничния контрол: тези микробуси минават безпрепятствено. И вие знаете колко пъти се говори за контрола на "Капитан Андреево", каква касичка е там, какви пари са се събирали. Част от тия пари вероятно идват и от такива, да ги нарека, амбулантни търговци на мебели. Обяви от тях може да се видят в интернет. "Идваме, вземаме размери. Поръчвате си. Даваме ви да си изберете всичко. Идваме и ви ги монтираме." И като погледнеш цените - много са конкурентни. А те са по принцип конкурентни, дори когато са легални, защото заради тази инфлация, която има турската лира, и по-ниската цена на труда те наистина са много евтини.

Турската мебелна индустрия не е за подценяване. Тя произвежда и може да произведе много качествени мебели. Но съм против по този начин да влизат в България.

- Няма сериозни промени. В служебните правителства винаги хората, с които разговаряме, казват: "Ами, ние сме сега за малко, то няма кога." И така нататък. Всеки се опасява да разбута нещо, от което могат да излязат други неща. И затова всеки се дърпа. Може би ако имаме редовно правителство, което има ясна програма, което иска да направи българската индустрия конкурентна на такива практики, ще имат повече воля.

Наскоро на срещата на EFIC, където членува и турската асоциация на производителите на мебели, аз разказах за този проблем и се разбрахме, че ще направим двустранна среща в Истанбул през януари, на която да го обсъдим. Те също са против това, защото ударя имиджа на турската мебелна промишленост, която иначе е силна и няма нужда от такава лоша реклама. Така че ще работим. Не се предавам.

- Проблемът номер едно е квалифицирана работна ръка. И това ще е проблем, който ще продължава още дълги години. Данните показват, че сме 10-ата страна в Европейския съюз по заети в мебелната промишленост, а сме на 23-ото място по производство. Явно, че ние нямаме достатъчно квалифицирана, опитна и работеща работна ръка с висока производителност. И това е проблем. Непрекъснато се хвалим, че в съотношението "цена на труда - качество на мебелите" сме конкурентни, но всъщност не сме. И ще трябва може би в тази посока браншът да работи още.

Затова и част от политиката на камарата е свързана с професионалното образование. Подкрепяме всякакви инициативи. Нашите членове са много активни в дуалното образование, в поемане на стажове и създаване на всякакви условия младите да почувстват този бранш като техен, да видят, че нашият бранш е хубав, не е някакъв допотопен, мръсен, неприветлив, и да проявяват интерес да идват да работят. Защото ни трябват мислещи хора, трябват ни можещи хора, трябват ни иновации, наистина ни трябват хора, които да повдигнат нивото на цялата индустрия.

На второ място може би идва проблемът с отшумяващата криза с дървесината, макар че тя не е приключила.

- Да кажем, че има нужда от едни още 10% надолу. Но аз преди повече от година и половина казах, че покачването на цените е спекулативно, и това се доказа, няма да цитирам хора, имена и факти, но наистина беше спекулативно от страна на горските стопанства, които си вдигнаха цените с надежда да печелят повече на наш гръб. Но не си дадоха сметка, че те ще спечелят 100 единици, а държавата ще загуби 1000 единици. Принадената стойност при тях е огромна - 10-15 пъти. Ако ние купим нещо за 100 лева оттам като суровина, то като краен продукт е 1000 лева или 2000 лева. И това е ключовото неразбиране, а те са държавни структури.

На трето място бих казал нещо, което не е проблем, а възможност - за дизайнери, които да правят устойчиви продукти, да мислят за процесите, за материалите, да създаваме нови материали, да работим в тази посока, така че да сме конкурентни. Аз вярвам, че нашата индустрия може да бъде достатъчно силна и значима и за българската промишленост, и за европейската.