Надя Шабани, център за нестопанско право: Проектът за лобизма заглушава гражданските организации
|
В министерството на правосъдието работи група, която трябва да подготви до април 2025г. проект на закон за лобизма. Според неправителствени организации обаче в концепцията, върху която трябва да стъпи бъдещият проект, прозират идеите на Закона за чуждестранните агенти. Залагат се възможности за ограничаване дейността на организации и активните граждани и откъсването им от процеса по вземане на решения. По тази тема "Дневник" разговаря с Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право (БЦНП).
Това е една от организациите, която е част от Съвета за развитие на гражданското общество, които забелязват, че правосъдното министерство работи по концепция за закона за лобизма, чиято философия се различава сериозно от публикуваната за обществено обсъждане няколко месеца по-рано. (Повече по темата - тук.) В разговара с Шабани взе участие и правният консултант от организацията Захари Янков.
Какъв е най-големият проблем с концепцията за Закон за лобизма, върху която Министерство на правосъдието иска да стъпи закона ?
Надя Шабани: От наша гледна точка най-голямата заплаха е, че може да засегне застъпническата роля на гражданските организации в това да участват в процеса на вземане на решения чрез тях гражданите, роля, която е гарантирана от Закона за нормативните актове, където е дадена възможност на всяко физическо и юридическо лице да упражнява гражданското си участие.
Според нас трябва да има разделение между това да упражняваш гражданско участие и да се осигурява възможност гражданските организации, които дават мнение, събират мнението на определени групи, споделят го и участват в процеса, от това да се дават гаранции за прозрачността на конкретно законодателния процес.
Обобщаването на застъпничеството изцяло като лобизъм от гледна точка на организациите, според нас ще доведе до ограничаване на тази възможност за гражданско участие и не смятаме, че е правилно да бъде оправдано през темата за прозрачността.
Освен това трябва със сигурност да си даваме сметка, че в момента думата "лобизъм" в България е неприсъща и не е приета. Тя е чуждица и както думата "агент", която прави внушение, както думата "джендър", която вече се е натрупала с негативна конотация именно защото е чуждица и имаше кампания, дори обособяването на този термин като правен, вече създава негативен контекст.
Аз мисля, че в момента, ако се направи социология в България и се попитат хората с какво свързват лобизма, те ще кажат с нечисти частни интереси. За да не кажем, че голяма част от организациите, които упражняват застъпничеството, работят в обществен интерес. Вече тяхната прозрачност е гарантирана по най-различни закони по отношение на това кой ги финансира и кой не.
Според правозащитници в проекта за концепция прозират идеи от закона за чуждестранните агенти. Какви са примерите?
Захари Янков: Концепцията предвижда мерки, подобни на тези на закона за чуждестранните агенти - списък на лобистите и етикиране на лобистите. Дали си в списък на чуждестранните агенти или в списък на лобистите е горе-долу същото от гледна точка на това как се приема от обществото.
Продавачи на репресии, или за идеята на "Възраждане" за медии "чуждестранни агенти"
Надя Шабани: Тази мярка не е защитена от гледна точка на това какви ще са гаранциите за прозрачност изцяло върху законодателния процес, защото всъщност са изключени например работодателските организации. Не става ясно до каква степен тази прозрачност засяга самото поведение и интересите на законодателите - техните срещи, взаимоотношения и така нататък.
Захари Янков: Идеята е, че някакъв опит за регулация на бизнеса всъщност е регулация на представителство на интереси. Неправителствените организации защитават интересите на определена група от обществото, а не защитават определен икономически интерес. Неправителствените организации защитават обществен интерес. Тоест, един регистър на лобизма няма адекватно да гарантира прозрачност на тези организации, защото няма да разкрие никакъв скрит интерес.
Този тип регистри в общия случай ще обхванат и ще навредят на тези, които така или иначе вече са прозрачни.
Надя Шабани: Подобна теза ние имахме и покрай обсъжданията за закона за чуждестранните агенти, а именно:
Ако вече по силата на други закони си прозрачен, въвеждането на такава мярка, която се оправдава с прозрачност, но не е защитена от гледна точка на необходимост и пропорционалност, представлява по-скоро инструмент за контрол и стигматизиране.
Защо толкова време в България не може да бъде приет закон за регулиране на лобизма?
Надя Шабани: Това е сложен въпрос.
Захари Янков: Спекулативно, но може би по този начин
| истинските лобисти остават скрити, докато регулацията се насочва към неправителствените организации |
Също така по този начин, ще се опитат да наложат задължения върху частните субекти, но ще спестят това на тези, които вземат решения - народните представители, членовете на Министерски съвет и други.
Странична врата: Законът за чуждестранните агенти прозира в концепцията за закон за лобизма
Надя Шабани: Ще си измият ръцете. Според мен има комбинация на две неща. Със сигурност държавата от една страна иска да влезне в ОИСР и оттам се получава съобщението за това е важно да се регулира лобизма и прозрачността.
Захари Янков: ОИСР прави разлика между застъпничество и лобизъм.
Надя Шабани: От една страна държавата си гони някакви цели, фиксира се и не се взира в детайла, но определено има и интереси, които са тези. В крайна сметка цената ще платят гражданските активисти и активизъм, а истинските лобисти ще останат незасегнати.
Захари Янков: Един лобист, воден от икономически интерес се бори за правила, които да облагодетелстват неговата сфера, фирма. Ние се борим да живеем в по-добро общество, нямаме директно да бъдем облагодетелствани от промяната, за която работим.
Надя Шабани: Застъпничеството е свързано с обществена консултация и процес около това и генериране на различни гледни точки и кампаниране. А лобирането в най-буквалния му вид е - плаща се на някой да лобира за промяната на един закон и затова трябва да се изсветли частния интерес. Като посочване на действителния собственик.
Ако правихме това интервю, след като е приет закона на базата на тази концепция как трябваше да ви представя ?
Надя Шабани: Концепцията предвижда, че например, ако се съберем на една конференция по темата за проблемите на хората с увреждания и ние като съорганизатори ще се лобисти, така че бихме били такива.
Захари: Ние сме лобистки а приори. В интервюто ще трябва да ни отбележите като такива.
А ако не се регистрирате като лобисти, какво следва от това?
Надя Шабани: Не е много ясно. В концепцията е разписано само, че ще има регистър, но не са описани санкции. Вероятно това би било решено в закон.
Как подобен бъдещ закон ще се отрази на бизнеса?
Надя Шабани: По същия начин - ограничаващо вероятно. Защото ако бизнес организации съберат на конференция за пенсионната реформа или за медийната свобода и това е свързано с прозрачността на медийното финансиране, ще трябва да се представят като лобисти.
Захари Янков: Едно физическо лице, ако влезе в комисия в парламента, ще бъде лобист.
Надя Шабани: Изключени са лица, които действат в лично качество от частен характер. Не е ясно какво е лично качество. Адвокатът в лично качество ли е като отиде да участва или не е в лично?
Има ли вариант, в който ако този закон бъде приет, може да доведе до нещо положително?
Надя Шабани: Гражданският контрол и гражданският глас ще станат по-тихи и по-изключени. А и няма нужда от повече регулация за неправителствения сектор. В последните години се въведоха доста правила, свързани с участието на неправителствените организации и процесът как те участват във вземането на решения. Отделно юридическите лица с нестопанска цел през годишните ни отчети имат минимално съдържание по закон. Там е ясно какви действия извършваме, откъде получаваме пари и какво сме постигнали.
Захари Янков: Нямам вяра, че този закон ще бъде работещ. Отново казвам, че ще засегне тези, които така или иначе вече са прозрачни.