- След две години разкарване по мъките и безплодни разговори с шестима мастити издатели сам си издадох "премиерите" - с неоценима помощ от приятели.

- Един пита кой ще чете тези неща, не била ясна таргет-групата. Втори вика - ама най-много карикатури сигурно ще има за Борисов. Трети ме убеждава, че карикатурата е само за вестници и фейсбук. Четвърти се разтревожи, че ще му блокират сайта и фейсбук-профила на издателството, ако издаде такава книга.

Петият след всяко обаждане казваше - обадете се в понеделник, сега пътувам, така мина цял месец. Шестият беше откровен - ще му излезе скъпо, а плащал издръжка на бившата си жена. И реших сам да се издам.

- Имам една история примерно от времето на вестник "Демокрация". Отнася се за рисуваната глава на Иван Костов. По онова време Министерството на финансите направи един календар за данъците, които трябва да се плащат, илюстриран с шаржове на икономисти и финансисти, сред тях Муравей Радев, Венцислав Димитров, Иван Костов, който беше министър-председател.

Рисувам аз всички шаржове, чувам, че биват приети с акламации в Министепството на финансите. Обаче един ден ми се обажда пиарката на министерството: "Виж сега, такъв Иван Костов, както си го нарисувал, няма да се възприеме. Трябва да му изрисуваш глава". А аз вече имах стил, рисувах го без задна част на главата. "Това някаква шега ли е, питам? Как ще му добавям глава! Взех на майтап нещата и викам - ако свалите ДДС, ще нарисувам на Костов глава". А тя се моли. Викам й -" вземи броеве на "Демокрация", занеси ги на този или тази, която отговаря за проекта, да види, че аз така съм го рисувал и не съм уволнен, да се успокоят". И тя казва: "Добре, ама майтапиш се".

Мина седмица, две, тя ми се обажда отново. Чаво, моля те, направи Иван Костов. Викам - чакай сега, да не сте свалили ДДС-то? Не, не, не - отвръща - направи си го както ти си знаеш, без глава. Ама нали съм го направил, нещо не разбирам. Не, направи го отново. Викам й - ще ми платите двойно тогава. Да, да, ще платим двойно, отвръща.

- Тогава и аз се зачудих. Занасям новата рисунка - пак без глава, както си го рисувам. Наистина ми платиха двойно.

И тогава тя ми разказа историята. Значи: шефката на личен състав на Министерството на финансите се притеснила, че Командира може да се разсърди, че е нарисуван без глава, и ще настъпи лош момент за кариерата й. Тя изпраща човек от Министерството на финансите в Министерския съвет с карикатурата в ръка и със специална мисия. Човекът сигурно се е свивал и крил зад някоя колона да чака и когато Иван Костов излиза от кабинета си, му подава шаржа. Костов го поглежда, казва "благодаря", слага го в чантата си и си заминава - помислил, че му подаряват рисунката.

Човекът се връща във финансовото министерство - не е бит, не е изгонен, което се възприема като одобрение на карикатурата - да бъде без глава.

Така се наложило да я правя втори път.

- Така излиза, но те бдят заради себе си, да не им препъне нещо кариерата. Тази е само една от случките. Друга една история е свързана примерно с това как е избран Филип Димитров за лидер на СДС - тя е от Петьо Бойчев.

- Е, ще прочетете. Избран е като човек, който е компромисен, не е от ранга на големите фигури като Стефан Савов, като Петър Дертлиев, Милан Дренчев, които основаха и управляваха СДС. Избира се някакъв по-малък, на когото може да влияят.

- Има, да. Бойко Борисов най-много се засяга. Даже по едно време казваше, че започнал да се бръсне, понеже Иван Кутузов го рисувал винаги с набола брада, а Кути го рисуваше с голямо чене. Аз изхвърчах от "Нова телевизия", заради неговите обиди.

- В "Нова телевизия" правех едни анимирани клипове три пъти в седмицата. През април 2016 г. нашумяха тъй наречените цивилни арести на мигранти, пресичащи границата с Турция. Динко от Ямболско и Перата ги залавяха и ги връзваха с пластмасови свински опашки. Една събота и неделя цял ден телевизиите говореха за това, а Бойко Борисов ги похвали, че помагали на Гранична полиция. Помня, че шефът на Гранична полиция измрънка нещо в смисъл, че не е твърде законно такова геройство. А Борисов публично го смъмри - ти да мълчиш, ордени трябва да им даваш на тези хора, че ни помагат да се справим с мигрантския поток.

В сряда, мисля че беше 16 април, трябва да ми излезе следващия клип по "Нова тв", темата е цивилните арести по границата. Направих аналогия между основателя на българската държава хан Аспарух и актуалния премиер Бойко Борисов.

Клипът излиза сутринта в сряда в предаването на Ани Цолова и Виктор Николаев, всичко е наред. Към обяд изведнъж забелязвам, че изчезва от всички платформи на Нова телевизия - и от "Вести", "Нетинфо", отвсякъде. До този момент не съм имал проблеми. Звъня на продуцентката - тя нищо не знае, ще провери.

През това време виждам, че са изчезнали половината от всичките 90 клипа, които бях направил, изчезнали са и интервютата, изтрито е всичко, в което се споменава моето име. Пак питам - отвръща: съжалявам, договорът е прекратен. Как така ще е прекратен, като имам анекс за още 6 месеца? Мълчание.

- Тогава гилдията не беше така разделена. Събраха се хора под мотото "Стига свинщини!", не само колеги, видях и политици, Деница Сачева беше там, също и от БСП имаше хора.

- Ден след като ме изтриха от лицето на "Нова", се усетиха, че са направили гаф, защото хората взеха да говорят масово за брутална цензура. И почна да ми се обажда пак продуцентката: ама моля ти се, не давай интервюта на БиТиВи. Нали са конкурентни.

Викам - аз няма да ходя в БиТиВи, но ако оттам ме питат нещо, ще говоря. Но трябва да се разберем - ще продължа ли работата или няма да продължа. И започват да ми предлагат да се върна. Казах, че е възможно само при условие, че няма да се повтори същото. А ако се повтори прекратяване на договор от тяхна страна, както стана, ще ги смачкам финансово със съдебни дела - така се изсилих.

В крайна сметка не се върнах, защото междувременно беше коварно подменен истинският проблем, с участието на самия Борисов.

- Какво се е случило знам от журналиста Иван Бакалов, който специално е проучвал случая ден по ден, и му вярвам. В понеделник или вторник Борисов се усеща, че е прекалил с поощренията към Динко и Перата. По това време главният прокурор Цацаров има среща с турския си колега, Борисов отива към срещата и пътем свиква шефове от някои големи медии, разбира се и телевизии - не е редно да ги назовавам, защото има покойници сред тях, и им казва: абе какво правите вие бе, целия уикенд ме показват с тия със свинските опашки, аз нямам нищо общо - и т.н., както той си знае.

И на другия ден клиповете са свалени. Но тъй като скандалът доби голяма публичност почнаха от "Нова тв" да ме молят да се върна. Шефът Дидие Щосел казвал, че бил се объркал, не знаел добре български, дрън дрън, мисля аз. Викам "Добре, обаче искам в договора клауза, че ако ме изхвърлите за 15 минути и изтриете работата ми ще платите толкова солено, че въобще да не ви минава такава мисъл". "Да, да, добре" - казват. Но отлагат с пет дена.

През тва време Бойко Борисов се явява при Цветанка Ризова по БиТиВи и тя естествено го пита "Г-н Борисов, обвиняват ви в цензура заради случая с Чавдар Николов". "Абе каква цензура, отвръща, той карикатуриста като се върне ще получава повече от мене - 4700 лв." Цветанка се облещва.

Казах на преговарящите с мене - ще опровергаете Борисов публично, още повече че не беше и вярно. Ама ние не можем да направим това. Като не можете, и аз не мога с вас, докато е включен червеният телефон на високите политкомисари с властта.

- От "Всеки ден", прясно продаден от Мирослав Боршош на Пеевски вестник. Тъй че работата излизаше с участието на Пеевски. Нарисувах го като свиня със завъртяна опашка, на която е изобразен миниатюрен Борисов, този беше моят отговор. Публикувах карикатурата във "Фейсбук", вече нямах възможност никъде другаде.

- Лично не, но през 2013 г. свързаната с него "Национална дистрибуция" спря разпространението на "Прас-прес".

- С царя нямах проблем. Най-отворени към карикатурата бяха той, НДСВ и "Продължаваме промяната". Другите се правят, че не съществуваме или се сърдят.

Даже имам история с него на изложбата с негови карикатури. В залата той беше център на внимание, заобиколен от колеги, всеки се старае да каже нещо учтиво. А аз му казах: "Благодарен съм ви за големия нос, защото ми е по-лесно да ви рисувам". Всички изтръпнаха, а той се разсмя и разказа една царска история.

Вървели в Мадрид Симеон и сестра му Мария Луиза и някакъв художник, който изрязвал профили на улицата, предложил да изреже такъв на Мария Луиза. Но на картинката носът й се получил доста голям. Художникът, за да смекчи ефекта, се обърнал внимателно към нея: "Знаете ли, госпожо, вие имате един бурбонски нос." И всички се разсмяха. Художникът не ги познавал и не знаел, че са правнуци по бащина линия на последния френски крал бурбон Луи Филип. Историята се казва "Нос".

- Двама дойдоха от 22-ма двама - Кирил Петков и Николай Денков. Купиха книги и се снимаха с мен с отворените им карикатури. Царят не дойде. Може да се е обидил от някой мои карикатури във връзка с имотите.

- Но няма медии, в които да се публикуват карикатури и за които да се плаща, защото трудът трябва да се заплаща, нали. Остава възможността безплатно във "Фейсбук". Няма млади карикатуристи, може би защото няма носители, на които да се показват карикатурите.

Ако се публикуваха в медии и се заплащаха, щеше да е поощрително за младите колеги. А не се публикуват, защото издателите не искат таралеж в гащите. Между другото, жените се по-смели - в "Терминално" с Ивет Добромирова работих, във "Въпросите" в ТВ-1 с продуцент Люба Ризова също ме бяха наели. Мъжете се свиват.

- Формулировката за карикатура е още от 16-ти век, естествено от италианец - Анибал Карачи. Той казва: изкуството съществува за да търси истината. Пътят на карикатуриста да постигне истината е чрез перфектна деформация, а на художника - чрез перфектна визуализация.

Ренесансът е визуализация на човешкото тяло - човекът със своята красота влиза в библейските сюжети, издига се на пиедестал. Ние, карикатуристите сме тези, които трябва да го държим с една здрава връвчица за земята, да не се възприема като равен на Бога. Затова Карачи казва, че и двата вида художници имат една цел - да покажат някаква истина, но по различен начин.

- 35 години станаха, откакто България се е разделила с тоталитарния режим. Днес виждам песимизъм с чисто българска основа. Хората се отчаяха и отказват да гласуват. Защото политическите първенци, които излизаха и слизаха от сцената през тези 35 години, не виждаха по-далече от върха на носа си.

Затова стигнахме дотук - държава, в която равенство пред закона няма, защото е завладяна от един човек, без неговата санкция не може да бъде избран главен прокурор. И той я владее през собствените й институции, в които гражданите й вече не вярват.