Доника Боримечкова, психолог: Екраните трябва да са далеч от децата до 3 години
|
Доника Боримечкова е психолог. Има бакалавърска степен по предучилищна и начална училищна педагогика и магистърска степен по Психология на развитието. Работи с деца и възрастни. Била е консултант към Националния център за безопасен интернет. Член е на сдружение "Дете и пространство".
Дискусията за мобилните телефони набира все по-голяма сила, след като ЮНЕСКО препоръча забрана на използването на смартфони в класната стая заради отрицателното им въздействие върху учебния процес, а някои държави вече въведоха ограничения. В България използването на мобилните телефони в учебните часове е забранено в Закона за предучилищното и училищното образование, но училищата имат различни практики по прилагането му. Съветът за електронни медии наскоро огласи насоки за препоръчително екранно време при децата и за ползване на медийно и онлайн съдържание. "Дневник" разговаря с психолога за влиянието на екраните за ранното развитие на децата.
Родителите стават все по-притеснени за влиянието на екраните върху децата. Съществува ли явление екранна зависимост?
- Засега все още никой колега специалист не говори категорично и конкретно за диагноза екранна зависимост. Това нещо не съществува в класификатора на болестите, по-скоро е популярен термин, който се използва за привличането на юношите, децата и хората въобще от екраните.
Световната здравна организация (СЗО) говори за игрова зависимост. Тя е вписана в регистъра на зависимостите, но е по-скоро от порядъка на хазартните зависимости. Трябва да внимаваме много с термина екранна зависимост, макар че го използваме, защото е популярен.
Как екраните влияят върху развитието на децата от 0 до 3 г.?
- Педиатричните асоциации и колегите психолози препоръчваме минимално влияние на екрани. Нервната система на малките е все още неукрепнала, тепърва изгражда невронните си връзки и екраните оказват много силно въздействие върху тях.
Новото предизвикателство "Супермен" в "ТикТок" води до инциденти с деца
Препоръката е никакво ползване на екрана от деца в тази възрастова група. Естествено, в ежедневието ни е почти невъзможно това да се случи напълно. Когато детето търси екран в рутинни действия от порядъка на това да не се храни без екран, да не ходи до тоалетна без устройство, да търси екрана веднага след събуждането си - това са показатели, които говорят за доста прилепнало поведение към устройствата.
Има ли, както се твърди в медийни публикации, прилики в поведението при децата от аутистичния спектър и децата с екранна зависимост?
- Точно това наблюдаваме. Деца, които са отгледани пред телевизора например, също като деца от аутистичния спектър не обръщат внимание на името си, не реагират на неща, които би следвало да реагират чисто възрастово. В момента, в който екранът бъде ограничен от тях, тази симптоматика силно се намалява и състоянието се подобрява. Но това е, когато говорим за ранната детска възраст от 0 до 3 г.
Сигнали, че на детето трябва да се обърне внимание, са:
- когато на дете от 0 до 3 г. му се отнеме телефона и следват истерични писъци и крясъци
- трудното му връщане в нормално състояние
- ако не реагира на близките си, които го викат по име
- когато детето изостава в грубата си моторика (основните движения на тялото като стоене, седене, пълзене, клякане, ходене, тичане и др. - бел.ред.)
Ако например е проходило, но на 2.5 г. или 3 г. трудно слиза и се качва по стълбите, това подсказва, че може би има нещо, което трябва да бъде проверено по отношение изцяло на ранното детско развитие.
Антоанета Василева, Център за безопасен интернет: Онлайн тормозът заплашва децата от момента, в който имат телефон
Честото ползване на устройства води ли до забавяне на говорното развитие?
- Определено имаме такова наблюдение. Като цяло тенденцията е децата да проговарят все по-късно, но това касае активния им речник. Това не означава, че те не трупат пасивни ресурси в посока на езика. Ако преди 30-40 г. децата са проговаряли но около година - година и половина, то сега наблюдаваме проговаряне около 2 години и няколко месеца. Това е следствие на изменящата се среда, както и на дигиталната реалност, която започва да присъства изключително активно в нашето ежедневие.
| Виждаме друга сфера на детско развитие, където пък можем да открием подобрение - това е фината моторика по отношение на контрол око-ръка. Това е точно заради е тъчскрийна на екраните. |
Какво могат да направят родителите, ако забележат част от тези промени в поведението?
- Ако родителите видят по-резки промени в настроенията, в съня, храненето, промени в говора, ако детето започва да се връща назад и да регресира, то родителите следва да наблюдават дали ако спрат екраните, проблемите ще изчезнат. Разбира се, трябва да се консултират със специалист.
Какво е препоръчителното време за децата за прекарване пред екраните?
- Защо изобщо родителите прибягват до това да дават на децата си устройства? Защото, когато детето е пред екрана, то мълчи, тихо е, спокойно е. Детето се храни по-лесно или не се съпротивлява на новите храни. Все повече се прибягва към телефона, като залъгалка за детето. Вместо да му говорим, ние го оставяме пред Baby TV, вместо да бъдем с него и да му обясняваме какво се случва на екрана.
Над 6 хил. гръцки ученици са отстранени от училище заради използване на мобилни телефони
Много е важно да има баланс и умереност както в цветовете, така и в звуковете и в продължителността на излагане пред екраните. От 0 до 3 г. е препоръчително децата да не са изложени пред никакви екрани.
| Когато говорим вече за предучилищна възраст, тогава ползването на устройства би трябвало да се ограничава до 30-40 минути дневно, като това време не е предоставено наведнъж. |
Децата в началното училище вече имат много интерактивни занимания в училище, заедно с това те искат да играят и общуват онлайн. Свободната употреба на екран за лично време за учениците в тази възраст е добре да се ограничи до максимум 2 часа дневно.
Моето наблюдение е, че между 10 и 12-годишна възраст децата и родителите успяват да наложат някакъв контрол. Има и програми, с които родителите могат да следят потреблението и съдържанието дистанционно, но след това вече става много трудно. Но ако родителят продължава да настоява за стриктен контрол, младият юноша вече реагира с бунт, което не не е добре за отношенията в самото семейство.
Важно е родителите да придружават децата в дигиталната реалност и да им показват от какво трябва да се пазят и как трябва да регулират своето присъствие в дигиталната среда.