Игор Грецкий, изследовател: Кремъл се опасява, че примирие ще породи обществено недоволство
|
Отиващата си 2024 отбеляза третата година на мащабната руска агресия срещу Украйна, а бойните действия не са изгубили интензивността и ожесточеността си. Русия, макар и с бавни темпове, продължава настъплението в Донбас - и все така подлага на бомбен терор големите украински градове (заедно с енергийната инфраструктура на страната). В Сирия падна режимът на Башар Асад - дългогодишен и верен съюзник на руския президент Владимир Путин. А в Грузия, друга зона на сблъсък на руските интереси, опозицията протестира седмици наред срещу решението на правителството (упреквано в тесни връзки с Кремъл) да изостави проевропейския път. За тези събития е разговорът с д-р Игор Грецкий, изследовател в Международния център за отбрана и сигурност в естонската столица Талин.
В началото на декември руски издания писаха, че Кремъл е обсъждал на семинар с вицегубернаторите как да подготви "образа на победата" след края на войната. Какъв сигнал е това? Какво се промени след вече над 1000 дни война?
- Ако започнат преговори и те доведат до прекратяване на военните действия, това може да предизвика в Русия остро недоволство не само сред многобройните идеологически поддръжници на унищожаването на Украйна като държава. Но и сред онези, които заради войната успяха значително да повишат социалния си статус и благосъстояние.
| В края на краищата разходите за отбрана и сигурност сега съставляват над 40% от бюджета на Русия, което е рекорд за цялата ѝ постсъветска история. |
Миналата година реалните доходи на населението са намалели само в четири региона на Русия. И това е най-ниският показател в последните 10 години.
Крайни получатели на тези пари станаха много широки слоеве от руснаците, които по същество се облагодетелстваха от войната срещу Украйна. Очевидно в Кремъл се опасяват, че след евентуално спиране на войната и съпътстващо го орязване на държавните разходи за нея може да последва изблик на обществено недоволство. Руските чиновници ще се опитат да неутрализират потенциала на това недоволство чрез агресивна пропагандна кампания.
По принцип подобна беше и ситуацията през 2014-2018 г., когато високото одобрение за властта се дължеше не на ръста на реалните доходи на населението (в онзи период те спадаха), а на еуфорията от анексията на Крим.
Алтернативите на членство в НАТО: Какви са възможностите за сигурност пред Украйна
Но доколко висшето ръководство на Русия е готово за мирни преговори? И кога да започнат те?
- Путин се нуждае от почивка, за да възстанови нападателния потенциал на своята армия, но в същото време не желае да води преговори по същество нито с Украйна, нито със Запада. Той продължава да е уверен, че може да победи в тази война.
Руските елити хранят надежди, че косвено ще им помогне Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на "войната на Байдън". Но не е напълно ясно как точно смята да го направи новоизбраният американски президент. Той се надява да използва американските оръжейни доставки за украинците като инструмент за налагане на преговори.
В същото време за Тръмп абсолютно не е важно какви именно ще бъдат условията за желаното примирие.
Очевидно Путин иска Тръмп да започне да оказва политически натиск върху Украйна, който да отслаби нейната армия и да настрои украинското обществено мнение срещу Запада. Затова и Путин се опитва да създаде впечатлението, че за Тръмп ще е по-лесно и по-евтино да натиска Киев, а не Москва.
Путин: Русия е готова на компромиси с Тръмп за войната в Украйна
През ноември Русия нанесе удар по украинския град Днипро с новата си ракета "Орешник". Какво искаше да покаже Путин на световната общност? И по-близо ли сме до ядрена война?
- Не, светът не се е приближил до ядрена война. Чрез ядрения блъф Кремъл продължава да манипулира страховете на по-старото поколение от западния политически елит.
Путин разбира, че военнопромишленият потенциал на Русия десетократно отстъпва на страните от формата "Рамщайн" (т.нар. Контактна група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна, която редовно заседаваше в американската военновъздушна база в Германия; сега форматът е поет от НАТО - бел. ред.). Но за да се използва този потенциал в пълната му мощ за подкрепа на Украйна, е нужна политическа воля.
С удари с ракети от типа на "Орешник" и с постоянните намеци за употреба на ядрено оръжие Русия се опитва да парализира политическата воля на Запада.
Основната цел на Москва е да отслаби западната подкрепа за украинската армия и да отклони вниманието на световната общност от Украйна, за да може да остане насаме с Киев и да унищожи украинската държава.
Как Украйна трябва да си сътрудничи с новоизбрания американски президент Доналд Тръмп?
- Във външната политика Тръмп се придържа към т.нар. транзакционен подход, в основата на който стои преди всичко търсенето на икономически ползи за САЩ. Той редовно упреква Европа, че не харчи достатъчно за колективна отбрана, и същевременно поддържа значителен търговски излишък с Америка. От своя страна Европа разбира, че без доставките на американски оръжия ще ѝ бъде доста трудно да обезпечи всички нужди на украинската армия.
| Следователно Киев може според мен успешно да изгради отношения с Тръмп на базата на идеята за разширяване на доставките на американски оръжия за Украйна, но платени от ЕС. |
Ако тази формула се осъществи, всички ще спечелят:
- Украйна ще получи оръжия и боеприпаси в още по-големи количества, което ще ѝ позволи ефективно да се противопостави на руската агресия.
- Помагайки на Украйна, Европейският съюз ще способства за неутрализиране на някои от заплахите за сигурността му, идващи от Русия.
- А Доналд Тръмп ще се отчете пред своите избиратели, намалявайки търговския дефицит между САЩ и Европа.
От 28 ноември насам в Тбилиси виждаме масови протести срещу решението на властите да замразят курса към евроинтеграция. Как събитията в Грузия ще се отразят на войната в Украйна - а и на политическите процеси в Русия?
- Какъвто и да е изходът от конфронтацията между управляващата партия "Грузинска мечта" и опозицията, той няма да окаже съществено влияние върху политическите процеси в Русия.
Като цяло от "Революцията на розите" през 2003 г. (масовите демонстрации срещу фалшифицираните парламентарни избори на 2 ноември 2003 г. в Грузия, които принудиха президента Едуард Шеварднадзе да се оттегли, а властта премина в опозицията начело с Михаил Саакашвили - бел. ред.) нямаше сериозни последствия нито за руското общество, нито за политическия живот на Русия.
Но пък е точно обратното за грузинците: политическите катаклизми в Русия и нейното поражение във войната срещу Украйна могат значително да променят баланса на политическите сили в Грузия.
Какво променя за Русия рухването на режима на Башар Асад и вероятната необходимост да изтегли военните си части от Сирия?
- Сирия е изключително важен актив за Москва. Русия използваше военните бази в Тартус и Хмеймим, за да извършва широк спектър от дейности, насочени към подкопаване на западното влияние в Централна Африка и Близкия изток. Ако Русия окончателно загуби тези обекти, способността ѝ да търгува със заплахите в региона значително ще намалее.
Но проблемът е в това, че в Сирия предстои тежка борба за власт между няколко групировки, които няма да пропуснат възможността да засилят позициите си - включително и за сметка на Русия.
Сирийските кюрди ще изгонят чуждите бойци при сделка с Турция
Игор Грецкий е родом от руския черноморски град Анапа, завършил е международни отношения в Санкт Петербург. Преподавал е в тамошния държавен университет. През януари 2022 г. се премества в Естония. Научните му интереси обхващат руската външна политика към Украйна и Полша, както и политическите трансформации в Централна и Източна Европа.