- Бих казал от 15-20 години, като все още думата "интерес" звучи малко преувеличено. Аз лично се занимавам с винени турове от 11 години. Стартирах почти изцяло с чуждестранни винени любители, но поради (мога да кажа и благодарение!) на пандемията се преориентирах и към българи преди около 3-4 години. В България все още сме единици тези, които се занимаваме с този тип туризъм. Ако трябва да си говорим директно, само с винен туризъм една фирма едва ли може да оцелее.

- Бавно, постепенно. Поне при мен набрахме скорост - създадохме солидна база от чуждестранни партньори в тази ниша, започнаха да се оформят и регулярни турове. Тогава дойде пандемията и всичко рухна буквално за нула време. Сега процесите, контактите, туровете се рестартират, но иска време. Мисля, че ситуацията при винения туризъм в този аспект не е по-различна от повечето сфери на туризма.

В Новия свят (Южна Америка, САЩ, ЮАР) също заслужават внимание - още на етап проектиране на нови изби в много случаи се приоритизира виненият туризъм, изграждането на дегустационни, атракции за гостите, магазин за продажба на вино и т.н. На винения туризъм се обръща все по-сериозно внимание, привлича все повече гости.

Дори изби от най-консервативните райони във Франция отварят врати за посетители. Виното е култура и чрез винените преживявания можем да опознаем културата на даден регион или държава.

- За българите като че ли нямам еднозначен отговор. Категорично обаче заявявам, че не си познаваме страната като винено-кулинарна дестинация. Тук включвам избите и вината ни, също и районите - какво и къде е типично. Включително и в кулинарен аспект.

- Абсолютно! Аз наричам храната най-добрия приятел на виното. И обратното е вярно, разбира се. Затова е по-добре да имаме предвид винено-кулинарен туризъм, въпреки че казваме накратко само винен.

- Най-добрата реклама си остава "от уста на уста", чрез препоръки. Когато имаш местен партньор и той промотира България на съответния пазар, нещата се случват лесно. Дигиталното присъствие също е важно, въпреки че гостите на тези турове са средна възраст и нагоре (говоря за чужденците в повечето случаи), т.е. не са чак толкова навътре в новите технологии.

Държавните институции в известна степен са длъжник за рекламата и подкрепата, но има и положителни примери. Например по покана на Министерството на туризма представяме (аз и други колеги) България като винено-кулинарна дестинация и организираме дегустации на някои от водещите световни туристически изложения.

- Да. Виненият турист, който посещава България, е авантюрист. Обиколил е доста държави и винените им райони, опитал е безброй вина откъде ли не. И идва ред на нещо по-екзотично като България. Много харесвам един цитат на Каралайн Гилби MW (винен консултант и писател, има книга за вината на България, Румъния и Молдова - бел. авт.) от книгата ѝ за виното на България:

- Мога да кажа добро. В положителен аспект бих откроил факта, че сме далеч от комерсиалния, масов винен туризъм - като преживяване, а цените са умерени и отговарят на продукта. Тук може да се срещнеш често с енолога или собственика, да седнете на масата и да си поговорите, опитвайки вината му. Това се цени много. И вината са ни страхотни, само за 15-20 години прогресът е впечатляващ. Вярно е, че в моя случай аз много прецизно следя избите, които посещавам - и като вино, и като туристическа дестинация, но

В негативен план - мислим си, че знаем всичко. Това май е национална черта. Испания или Унгария ли ще ни учи нас на винено-кулинарен туризъм? Организирал съм опознавателни турове, майсторски класове с чуждестранни лектори, виртуални срещи - интересът от избите е много слаб. А правенето на вино и предлагането на туристическа услуга са две коренно различни неща. Така че - не, не знаем всичко.

Пътувам доста, защото организирам и водя винени турове и в чужбина, и имам добър поглед върху нещата. Ще откроя и още един недостатък, свързан именно с нежеланието да "учат" повечето отговорни фактори, пък и да инвестират в квалификация на персонала в тази сфера - липсата на разнообразни преживявания в избата. Да, окей, гостите ще опитат виното и ще видят бъчви. Но нещо по-иновативно, интересно няма ли?

- По-често не. Аз винаги давам за пример австрийците. На час път са със самолет, но посрещам гости на 55-60 години, които не знаят нищо за България, какво остава за виното. Но това от друга страна е добре. Защото, като видят, опитат, изпитат винено-кулинарни емоции, остават възхитени и свръхизненадани в положителен план. Този тип туристи са доста позитивни, весели, добронамерени, отворени за новото. Лесно и приятно се работи с повечето от тях.

Имам за цел след тура да са научили нещичко за българското вино, сортове, региони, не просто да дегустират.

- При мен е плод на усилена и систематична работа, дългогодишни партньорства, изградено доверие, за да преценя в коя изба или в кой район да заведа винените любители. Знам точно какво се предлага и какво се търси - намирам пресечните точки. Иначе всеки от винените райони има специфични предимства и недостатъци.

Местата за настаняване също са определящи - какъв тип са, колко са близо. Около Харманли има страхотни изби, села, природа, долмени. Но хубави хотели в района има на половин час път или повече и се отказвам. Така че логично стигаме до извода, че топката не е само в полето на избите, а на целия район с туристически обекти, административната област.

Тук използвам възможността да поздравя Североизточна България, Южен Сакар, Западна и Централна Дунавска равнина, Долината на Струма за страхотната работа, която вършат. Естествено има и

още много. Но осъзнавайки, че успехът се базира на партньорството между субектите в района, всеки от тях в последните години върви в правилна посока.

- В туризма се търсят по-ексклузивни, автентични, уникални пътувания, в по-малки групи.

Интересът и пътуванията растат също така - нивата в много дестинации достигнаха тези от предпандемичните години. В глобален план спрямо 2019 около 85% от пътникопотока и близо 99% от оборотите, отразявайки инфлацията, са достигнати още миналата година, а тази се очертава да е дори по-силна.

Виненият, както и нишовите форми в туризма стават все по-привлекателни и като тенденции са част от голямата картина. Хората предпочитат да пътуват за повече дни, харчат повече и имат грижа за дестинацията, която посещават, и отпечатъка, който оставят.

Конкретно за България мога да кажа, че влиза под светлината на прожекторите, ще посрещаме все повече туристи в близките години. Ако се подготвим добре и успеем да реализираме потенциала ни на винена (но не само) дестинация за качествен туризъм в четири сезона не толкова като обеми, а като стойност и положително влияние върху дестинацията, би било чудесно.