Станислав Станев, зам.-директор на "Софийска вода": Ще изградим нови вецове в "Бистрица" и "Бояна"
|
Много градове и села в България в последните години страдат от недостиг на вода, част от тях са на продължителен режим. Загубата по преносната мрежа в някои селища мина над 80%, което е недопустимо при очертаващото се безводие. В София този процент е най-ниският за страната и се приближава към средноевропейското ниво, което е около 30%. Концесионерът "Софийска вода" ЕАД прилага методи, разработени от нейния собственик - френската "Веолия", като фокусът е в бързото откриване на скрити течове, а не само върху подмяната на старите водопроводи, обяснява Станислав Станев, зам. изпълнителен директор на "Софийска вода". "Дневник" разговаря с него не само за водата на София.
Какви са загубите на вода по преносната мрежа на София?
- През 2010 г., когато поехме тази дейност в София, загубите бяха 63%. Сега те са 38%, като по-голямата част от тях - 90%, са скрити течове по мрежата, която е с дължина 3600 км. Това са малки течове сами по себе си, но акумулирайки ги, говорим за големи обеми. Общо градът консумира 77-78 милиона куб.м годишно и това е стабилното потребление в последните години.
Къде е София спрямо другите европейски градове по загуба на вода?
- Средноевропейските нива са около 30% загуби. Има страни като Испания, където водата е с намаляващи количества и там целта е загубите да се сведат до 10%. Намаляването им до такива нива е скъпо предизвикателство, затова винаги се търси икономическият баланс до какво ниво е ефективно да се намаляват загубите. От там нататък резултатите не добавят толкова стойност, колкото са вложените инвестиции.
"Веолия" обслужва предградията на Париж, където живеят около 5 милиона души и загубите са 9%, но там "Веолия" работи от над 100 години. В София "Софийска вода" е от 2000 г., а "Веолия" се включи от 2010 г.
| Намаляването на загубите по мрежата е процес - ние ежегодно ги намаляваме с 1.5-2% и е необходимо технологично време, за да стигнем до нивата в Централна и Западна Европа, но следваме тази тенденция. |
Ако продължи безводието в страната, какво е решението според вас - строеж на нови язовири?
- Първата цел на водните оператори е да спестят водата, която изтича извън мрежата.
Много по-евтино и по-бързо е да се намалят загубените водни количества, отколкото да се доведат от нов водоизточник или да се изгради язовир. Строителството му отнема от пет до десет години.
"Бедствено положение за неопределено време": къде изчезна водата
Къде са по-честите повреди по мрежата в София?
- Основно в Южната дъга - "Кокаляне", "Бистрица", "Симеоново", "Драгалевци", защото там има голяма денивелация. В тези зони има участъци с по-високо налягане. В последните години сме се фокусирали в този район, където прецизираме разпределението на зоните и съответно на налягането.
Предишното зониране на системата е било при максимален напор (в тръбите) 80 метра, което е било нормативът и не е трябвало да се превишава, но от 2004 г. вече изискването е да не е повече от 60 м. Напор от 80 м значи, че налягането може да качи водата в сграда, висока 80 м, без допълнително напомпване. Това високо налягане обаче амортизира бързо мрежата, а колкото по-ниско е налягането, толкова са по-малко авариите и загубите на вода.
"Това е кофа без дъно": около 500 млн. кубика са загубите на вода в България годишно
И сега променяте зонирането на водопреносната мрежа на София, за да съобразите налягането да е по-слабо във всяка зона - да е под 60 м, така ли?
- Да. Първата ни задача беше да разделим градската мрежа на София на достатъчно малки зони - над 250. Те се измерват и всеки ден имаме показателите на всяка зона.
Нощем между 2 и 4 часа е времето, в което не би трябвало да има никаква консумация на вода, да е почти нула. При авария, теч, това количество става 10 или 15 л/сек и това означава, че има пробив.
На сутринта изпращаме екипи да проучат зоната, поставят акустични датчици на ключови места, които сигнализират за шум. Ако течът не е избил на улицата, екипът така установява къде е пробивът. Разкопаваме и отстраняваме проблема.
Ако нямаме такава система за измерване, а течът не е избил на улицата, а е скрит - водата си намира къде да изтече (в земята под тръбата), такъв скрит теч може да тече десетки години.
По-ниското налягане няма ли да създаде проблеми в по-високите етажи на сградите?
- Не. За по-високите сгради трябва да се предвиди система за локално повишаване на налягането - малки помпени станции, наричаме ги хидрофори. Те решават проблема само на тези сгради, като тези системи ги слагаме ние. Последните ни кампании са в район "Люлин", където исторически налягането в мрежата е високо. За щастие мрежата там е по-нова, защото и този комплекс е (относително) по-нов.
Ние не искаме там в тръбите налягането да е високо и затова само на високите сгради там поставяме помпени системи и тогава на цялата зона около тях понижаваме налягането, за да са по-рядко авариите.
Колко стари водопроводи подменяте годишно?
- Средно на година инвестираме 50 милиона лева в обновяване и разширяване на мрежата на София. 10-15 милиона лева са разходите за подмяна на водопроводи. В някои години подменяме 20, 30 или 40 км, но на фона на 3600 км мрежа това не е инструментът, който може да направи разликата, защото теоретично животът на един водопровод е 50 години и за да можем да надграждаме и обновяваме системата, трябва да сменяме над 2%, което е 70 км годишно.
Това на практика е много трудно постижимо, защото означава много строителни дейности. Затова целта ни е да фокусираме усилията там, където има смисъл. С тези средства ние развиваме и системата за мониторинг, да оборудваме екипите с най-новите уреди и технологии за откриване на скрити течове.
Сега в "Драгалевци" подменяме водопроводи. На финала сме, но там основният строител е Столичната община, тъй като се изгражда канализационната система на "Драгалевци" и ние използваме случая да подменим водопроводите, за да не се разкопава после пак новият асфалт.
След изграждането на нов воден цикъл в Шумен и Сливен загубите по тръбите са над 80%
В кои райони на София се потребява най-много вода?
- Повече в крайградските зони - "Панчарево", район "Витоша". Там клиентите имат по-големи имоти с градини, басейни. В апартамент в центъра все пак е ограничено ползването на вода.
| Средната консумация на жител на София е около 130 л на ден. |
Планирате изграждането на нови ВЕЦ. Къде ще са те?
- Това е стара идея, от над 20 години. С въвеждането на пречиствателна станция "Бистрица" проектантите са видели възможност да се поставят на ключови места малки хидрогенератори. Сега се опитваме да възродим тази идея и разговаряхме със Столичната община, че това е страхотна възможност.
Вече е в напреднала фаза изготвянето на подробните устройствени планове за някои от обектите. На практика има два обекта с добър потенциал за реализация Единият е на входа на пречиствателна станция "Бистрица", а другият - на входа на резервоар "Бояна", който е от Рилския водопровод.
Произведената електроенергия ще е за задоволяване на нуждите на пречиствателната станция, която има значителна консумация. Предпроектното проучване показва потенциал за 13.6 гигаватчаса. С това ние целим да постигнем положителен енергиен баланс за "Софийска вода" като компания.
Фотогалерия: Ще има ли вода Калифорния
Какво предизвика ново вдигане на цената на водата в София от 1 януари с 4%, след като бе вдигната от 1 октомври с 20%?
- Това са разчетите на регулатора (КЕВР), които той е преценил, че са необходимите приходи, за да изпълняваме оперативните си дейности и да влагаме, както казах, 50 милиона лева годишно в обновяване и разширяване на мрежата на София.
Ние с дигитализацията сме постигнали ниско ниво на оперативните разходи и въпреки огромните инвестиции поддържаме една от най-ниските цени на водата в България. И загубите по мрежата са най-ниски за цялата страна.