Васил Христов, Асоциация на чуждестранните журналисти: Медиите трябва да преосмислят начина си на работа
|
Васил Христов е дългогодишен журналист, продуцент и кореспондент за Би Ти Ви и Българската национална телевизия от Лондон. Той беше избран за новия президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти (Foreign Press Association) във Великобритания - една от най-старите и авторитетни журналистически организации. "Дневник" изпрати въпроси на Христов за ролята на журналистите в България и Великобритания, за промените и проблемите в медийната среда.
Как изглежда медийната среда в България от позицията, която заемате?
- Медийната среда в България изисква сериозен анализ и преосмисляне. Позволявам си да я коментирам не от позицията на президент на Foreign Press Association, a oт позицията на наблюдател и журналист с 25-годишен опит.
Мога да кажа, че през последните години наблюдаваме тревожна трансформация в начина, по който функционират медиите в страната. Основният проблем, който се откроява, е, че те до голяма степен са се превърнали в пасивни регистратори на събития, губейки своята критична и аналитична функция. Журналистите често се ограничават до това да бъдат просто ретранслатори на изявления, особено когато става въпрос за отразяване "от мястото на събитието".
Вместо да правят задълбочени анализи и да разкриват фактите зад новините, те по-скоро предават изявления и цитати.
Особено притеснително е, че фокусът на медийното отразяване се измества от същността на политиките към междуличностните отношения между политическите фигури, например.
Това създава една изкривена картина на политическия процес, където зрителят или читателят става свидетел на лични драми и конфликти, вместо да получава задълбочена информация за важните обществени въпроси и решения.
Тази ситуация има сериозни последици за демократичния процес в страната. Когато медиите не изпълняват пълноценно своята роля на обществен коректив и източник на задълбочена информация, хората са лишени от възможността да формират информирано мнение по важните въпроси. А без информирано обществено мнение качеството на политическия и обществения дебат неминуемо страда.
България се изкачва в класацията за медийна свобода, но делата шамари я дърпат надолу
Какво според вас е необходимо да се направи отвън и отвътре за подобряване на медийната свобода и свободата на словото в България?
- Знаете ли, когато говорим за медийна свобода в България, трябва да погледнем картината в нейната цялост. Това е като да градиш къща - имаш нужда и от здрави основи и стени отвън, и от добро вътрешно обзавеждане.
От външната страна на нещата ни трябва солидно законодателство, което реално да пази независимостта на журналистите, а не просто да изглежда добре на хартия.
Регулаторните органи трябва да имат истински зъби, а не само да кимат с глава. Прозрачността на собствеността в медиите не бива да е пожелателна, а задължителна.
Прозрачността на собствеността в медиите не бива да е пожелателна, а задължителна.
Вътре в самите медии също е време за сериозно преосмисляне на начина, по който се работи.
Непознатият приятел на българската журналистика
Трябва да се инвестира и в качествена журналистика, а не само в риалити формати, шоу програми или светски новини. Трябва да се развиват разследващи екипи, да има ясни етични правила и ясни стандарти на работа и добре развита система за атестиране.
| И най-важното - да се намери начин да се прави качествена журналистика, без да се зависи прекалено много от политически и корпоративни интереси. |
Истината е, че това не е проблем само на нас журналистите - засяга всички. Качествената журналистика е като имунна система за демокрацията - без нея обществото ни боледува. Затова решението трябва да дойде от общите усилия на медии, журналисти, граждани, неправителствени организации, бизнес и институции.
И ще се върна на регулацията - тя трябва да е като добър треньор: да задава правилата на играта, но да не пречи на самата игра.
Важното е правилата да важат еднакво за всички и да има баланс между контрола отвън и саморегулацията в самия бранш.
Преди половин година обявихте, че напускате Би Ти Ви - телевизията, за която предавахте от Лондон дълго време. В статус във фейсбук тогава написахте, че ще продължите "да следвам убедеността си, че човек не трябва да прави компромиси с принципите, ценностите и разбиранията си". Може ли да се прави независима журналистика и човек да остане верен на подобно разбиране? Ако не - къде е границата и има ли червена линия?
- Научих много от близо петгодишната си работа с колегите от Би Ти Ви. В екипа има много професионалисти, с които се работи прекрасно и на изключително високо ниво. Вярвам, че граници и червени линии съществуват и те не трябва да се прекрачват, когато става въпрос за професионализъм и професионално отношение.
Допускам, че решението ми може да е изглеждало емоционално, но и тогава, и сега продължавам да вярвам, че човек не трябва да прави компромис с принципите, ценностите и разбиранията си. Не съм напускал Би Ти Ви просто защото никога не съм бил служител, прекратих договора си и продължих по пътя си като журналист на свободна практика. Това е съзнателен избор, който, макар да носи своите предизвикателства, ми дава свободата да следвам професионалните стандарти без компромиси. Независимостта изисква по-голяма отговорност към публиката, но носи удовлетворението от запазения професионален, но и личен интегритет.
Една от задачите на асоциацията, която оглавявате, е да подпомага комуникацията между журналисти и институции. Какви са взаимоотношенията между институциите във Великобритания и медиите?
- Великобритания има дълга традиция на свободна преса и независими медии, които играят важна роля като "четвърта власт". Взаимоотношенията не са лесни. Например през последните две години и двете основни партии се опитаха да въведат такси за регистрация за журналисти и медии, които искат да отразят годишните им национални конференции.
Намесата на асоциацията и категоричната ни позиция против промени това им намерение.
Медиите и журналистите традиционно поддържат критична дистанция спрямо властта, като провеждат разследващи репортажи и разкриват случаи на корупция или злоупотреба.
Любим мой пример е един от номинираните материали за най-престижните журналистически награди в Обединеното кралство, които се връчват от Foreign Press Association, на която съм президент. В категорията "Новинарска история на годината" за награда се бори материалът на Даршна Сони от британския Kанал 4, която със скрита камера проследи предизборната кампания на партията на Найджъл Фараж. И това, което се видя, показа една друга реалност и истинското лице на политиката, когато камерите и прожекторите са изгасени. Опитвам се да си представя подобен материал, направен в България. Бих го гледал с голям интерес.
Но и във Великобритания съществуват предизвикателства - понякога има напрежение между нуждата от прозрачност и съображенията за национална сигурност, а политическото влияние върху частните медии съществува като проблем и на Острова.
Доцент Жана Попова, преподавател: Обществените медии са убивани бавно, докато ги превръщат в казино
Как си обяснявате, че в България много често институциите остават безмълвни към журналистически въпроси или отказват да отговарят на определени медии?
- Причините са комплексни и дълбоко вкоренени в развитието на българската медийна среда през последните десетилетия. През годините наблюдаваме целенасочено размиване на границите между журналистиката и връзките с обществеността, или PR. Някои комуникационни експерти, които работят за политически и икономически интереси и на национално, и на регионално ниво, все по-често по различни причини излизат от традиционната си роля и се опитват да се превърнат в редакционни фактори.
Те си присвояват правото да определят "дневния ред", да избират събеседниците, да контролират времето, начина и контекста на медийните изяви. Това е пълно обръщане на нормалната логика на взаимодействие между медии и институции.
Особено притеснителна е практиката за предварително изпращане на въпроси - нещо немислимо в нормална медийна среда.
Преди няколко дни разговарях с чужденци в София, контактували с български медии, които споделиха, че са потресени от тази практика в България, която за тях е напълно неприемлива от професионална гледна точка. Опитвам се да си представя подобно нещо във Великобритания. Такова искане от страна на политик или негов PR би предизвикало толкова сериозен скандал, че със сигурност би довело до незабавното му отстраняване от поста.
За политиците е по-добре да защитават свободата на словото, а не да воюват с нея
Как може това да се промени?
- Искам да подчертая нещо много важно. В България има немалко колеги от национални и регионални медии, които задават въпросите такива, каквито политиците или силните на деня не искат да ги чуват. Но това не прави медийна среда.
Медийната среда се доминира от една схема, в която водещо е схващането, че някой друг, извън редакцията, трябва да определи "дневния ред".
И, ако трябва да посочим това, което наистина прави нещата още по-трудни за промяна, е все по-разпространената автоцензура.
Трябва да сме реалисти - това би бил дълъг и труден процес, изискващ търпение и последователност. Но без тази промяна не можем да говорим за истинска свободна и независима медийна среда в България. Пътят към качествена и обективна журналистика минава през преодоляването на тези системни проблеми и изграждането на нова медийна култура, основана на професионализъм и независимост. И съществена роля в това би имало повишаването на медийната грамотност сред обществото, както и засилването на професионалната солидарност между журналистите.
Журналисти от БНТ: Очакваме да работим без намеса и политически натиск
Как си представяте независимите медии в Европа след две години, когато изтича мандатът ви?
- Ще си пожелая нещо съвсем просто - медиите в Европа да са успели да запазят проверката на фактите като добра журналистическа практика.
Как независимата журналистика може да устои на пропагандата и дезинформацията?
- Ще става все по-трудно. Затова според мен ще става все по-голямо значението на персонифицираната журналистика - кой говори. Изборът на кого да се доверите за достоверна информация и качество на журналистическата работа, като личност, ще има все по-голямо значение. И въпросите, които говорещият ще предпоставя за истинността на фактите.
В ерата на социалните медии това става особено важно - защото именно фалшивите факти заедно с дезинформацията и откровената пропаганда до такава степен разрушиха доверието, размиха границите и обезцениха компетентността и професионализма, че създадоха огромен вакуум.
Но точно в този вакуум има шанс да се върнем към журналистите, които градят доверие чрез последователна и качествена работа.
Към тези, които поставят акцент върху верификацията на фактите и прозрачността на източниците си. Към професионалистите, които развиват отличителен почерк и задълбочена експертиза в конкретни области. Персонализираният подход в журналистиката може да бъде ключът към преодоляване на сегашната криза на доверие в медиите и ефективното противодействие на дезинформацията. Защото, когато знаеш на кого да вярваш, става по-лесно да се ориентираш в морето от информация.
