Адриан Николов, ИПИ: Обединяването на България и Румъния на опашката на Европа вече не е актуално
|
Към края на ноември 2024 г. преките чуждестранни инвестиции в България са за 1.485 млрд. евро, което е спад с над 56% спрямо същия период на предходната година, сочат данните на БНБ. Представители на организациите на бизнеса в България коментират, че са секнали запитванията от чужбина за инвестиции заради продължаващата години несигурност. Сега кабинет има, но неизвестните остават все още големи, коалиционната му структура също буди несигурност, а приемането на еврото и стабилността на финансите са под голям въпрос. По темата разговаряме с Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика.
Данните за миналата година, налични към момента и за ноември, показват очевиден срив на преките чуждестранни инвестиции през 2024 г. Според представители на бизнеса основната причина е липсата на стабилно редовно правителство. Но само това ли е?
- Няма как (и не бива) да правим анализ само с една променлива, но най-очевидното обяснение, наистина, е политическата среда. Имахме период на много сериозно междуцарствие, седем поредни парламента, нестабилност чисто политическа. Това кара бизнеси, които са избрали България или пък се колебаят между нея и друга страна, да се насочат другаде или изчакват да видят накъде ще задуха вятърът.
Има ли път напред за новото правителство
Ключовите фактори тук са няколко. Не е много ясно дали няма да има промени в данъчния модел, особено на фона на последните бюджетни дискусии, тъй като винаги големият бюджетен дефицит, особено на фона на изнесените данни за 18 млрд. лева "дупка" в бюджета за 2025 г., на практика означава, че страната трябва много сериозно да си преструктурира разходите или да търси нови източници на приходи, което обикновено се случва с промяна в данъците.
Най-вероятно много бизнеси изчакват да видят дали ще запазим плоския данък във формата, в която го имаме в момента. Трябва да имаме предвид и сигналите, които идват от международните организации. МВФ миналата година изпрати много ясен апел за преминаване към прогресивно облагане, особено при доходите. Това, разбира се, би навредило много сериозно на начина, по който България се конкурира с другите страни в региона.
Другият фактор е чисто политически на фона на възхода на "Възраждане", която на всеки следващи избори успява да добавя все повече и повече гласове. Доскоро седеше отворен въпросът и дали държавата ще запази изобщо евроатлантическия си уклон или по-скоро ще придобие форма на смесено управление, което се опитва да балансира между изток и запад, като унгарското, например. Това за много фирми също би било доста сериозна спирачка пред наливане на инвестиции.
Възможно е да се изчаква и влизането в еврозоната от бизнеси, които смятат, че България е подходяща инвестиционна дестинация; да очакват момента, в който формално поне ще получим одобрение под формата на конвергентен доклад, който казва, че страната е изпълнила критериите от Маастрихт и съответно има формална дата за присъединяване.
Това ще доведе със себе си и повишаването на кредитния рейтинг, който в момента е с положителна перспектива при всички рейтингови агенции. Ще видим реално подобрение на инвестиционния клас на страната в момента, в който станем член на еврозоната. Възможно е това да се чака от някои. Всички тези неща са по някакъв начин свързани с политическата ситуация.
Но част от тези пречки пред инвестициите са налични и в други страни в Европа и глобално - политически турбуленции, възход на националистически партии...В други държави в Европа има ли също отдръпване на инвеститори?
- Инвестиционната среда през последните две години в Европа е доста негативна. Както при нас се чакаше създаването на стабилно правителство, така в много от другите европейски държави, особено големите - в Германия, Франция, има сходни политически събития - падат правителства, има възход на партии от ултраконсервативния или националистическия спектър, традиционните партии губят много гласове, особено в полза на по-крайни популистки формации. И това определено тревожи много бизнеси, които имат намерение да правят дългосрочни инвестиции.
Това трябва да се чете и на фона на новия състав на Европейската комисия, защото доскоро не беше много ясно какъв ще е политическият курс на новото управление в Брюксел. Лека полека започва да се изяснява - Европа ще бяга по-далеч от свръхрегулаците, които поддържа до днес, и ще гони повече конкурентоспособност, но и повече държавна помощ, което би трябвало да се отрази положително на инвестиционната среда.
Не бива да забравяме и контекста на руската война в Украйна, която също има сериозно влияние в редица европейски държави, изправени пред буксуваща икономика, като Германия, Франция в по-малка степен, Италия; високите цени на енергоносителите играят ключова роля в това забавяне.
Износът ще се влияе и очакваното въвеждане на мита от САЩ, защото едно е да произвеждаш нещо в Германия и да го продаваш, но друго е да имаш на изхода 15-20% мито, което ще прави произвежданите в Европа продукти още по-неконкурентоспособни. Търговската война ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси в непосредственото бъдеще.
Редно е да маркираме и пазара на труда, защото това у нас играе много голяма роля.
Но това е общоевропейски проблем, сякаш просто в България стана по-видим през последните години...
- Да, в България стана особено видим през последните години. Ние в момента сме с по-висока заетост, отколкото бяхме през 2019 година, когато вече си говорехме, че ще има сериозно задъхване на пазара на труда и експанзията ще е много трудна.
Безработицата вече е много ниска, което означава, че свободният ресурс на пазара на труда е много малък. На новите инвеститори по-скоро се налага да намират кадри от съществуващи бизнеси, т.е. да влизат в конкуренция за заплати и по-добри условия на труд, отколкото да търсят безработни кадри или пък да обучават хора с по-ниска квалификация. Тези, които подлежат на наемане и дообучаване и квалификация, вече почти всички са в категорията на наетите.
Редно е да добавим към картината новата минимална заплата, което е особено важно за предприятията от по-ниския сегмент на преработващата промишленост - производство на мебели, хартия, текстил, дрехи и обувки. Цената на труда вече става прекалено висока у нас за много от тези производители. Най-вероятно България, Румъния - тези последни бастиони на евтиния труд в Европа, вече ще се оказват прекалено скъпи за нископроизводителните бизнеси, които ще търсят работници изцяло извън Европа.
Това видяхме всъщност при някои доставчици на автомобилния сектор. Фирмите, които доскоро произвеждаха в България, обявиха, че напускат, защото цената на труда е прекалено висока. Те ще отиват направо извън Европа. Една фирма от района на Плевен и друга от Карнобат през 2024 г. анонсираха, че ще напуснат българския пазар, защото цената на труда им е прекалено висока.
Средносрочно тези нови условия на пазара на труда - свиването на предлагането и ръстът на разходите за труд наред с демографията, застаряването, изчезването на немалка част от работната ръка ще играят доста важна роля за инвеститорите.
Има и пресен пример на концерна "Юниливър", който през 2007 г. затвори производството на олио в България и го внася от фабриката си в Румъния, който сега затваря и производството на сладолед и най-вероятно също ще го съсредоточи в Румъния. А в тази страна има сходни процеси, защо изборът пада на нея?
- Румъния има по-добро макро представяне от нас от пандемията насам. Успяха да дръпнат с по-бърз икономически растеж, по-стабилен износ, малко по-добро представяне на пазарна труда от нашето. Доскорошно обединяване на България и Румъния в пакет на опашката на ЕС най-вероятно не е актуално.
Тъй като, ако гледаме чисто макро развитието, Румъния вече догонва и други и дори прескача Унгария. За Гърция да не говорим, тъй като гърците доскоро бяха с негативен тренд, въпреки че през последните години тенденцията се обръща, благодарение на добрата им фискална политика и пропазарни реформи.
Румънците успяха да си променят доста икономическия модел, именно катерейки се нагоре с поддържането на добавената стойност, най-вече с доста целенасочени инвестиции в човешкия капитал, както и със смели стъпки в полето на върховенството на закона. Това са доста сходни мерки с тези, които ИПИ предлага за България, но пък там е възможно фискалната дисциплина и поведението на държавата да са нещото, което да забави развитието.
Те имат сходни на нашите проблеми, само, че това, което в момента алармираме, че в България може да се случи бюджетният дефицит да е не 3%, а от порядъка на 7-8 % от БВП, там вече е реалност. Тази неспособност да се балансират публичните финанси може да се окаже сериозна спирачка за много инвеститори.
Това води и до по-сериозно отлагане на възможността Румъния да приеме еврото, докато ние все още имаме ясна надежда, че това може да се случи в средата на това десетилетие; там по-скоро перспективата за този преход ще е в началото на следващото десетилетие. Това може да се превърне в конкурентно предимство за България, ако конкретен инвеститор избира между двете държави.
А там цената на труда не нараства ли по сходен модел по-ускорено през последните години, понеже това е голям пречка за все повече бизнеси в България?
- Сходно е нарастването, да. Затова насочвам сравнението към разликите в макросредата, регулаторната среда и фискалната политика. Този тип ценова конкуренция ще бъде все по-малко и по-малко предимство пред държави от Централна Европа като Полша, Чехия и Унгария. Лека-полека ги догонваме и като цена на труда, жизнен стандарт, особено с политиката на европейско ниво за силно за сближаване на цената на труда и на стандарта на живот. Най-вероятно това предимство ще изчезне доста по-бързо, отколкото сме очаквали.
Инвеститори, които все пак са се насочили към България колко време ще изчакат, за да видят това правителство накъде ще води страната?
- Много е трудно да се предскаже, особено предвид, че България наскоро имаше два примера за коалиционно правителство, подобно на това, което има в момента. И те не твърдяха, че са коалиционни, въпреки че функционално бяха точно такива; оцеляха по няколко месеца и се разпаднаха под собствената си тежест.
Членство в ЕС и плосък данък не стигат: Кой нормален инвеститор ще действа в несигурност
По тази причина не бих очаквал, че инвеститор, който е изчакал цялата 2023 г. и 2024 г. сега, виждайки новия кабинет, ще вземе след няколко месеца решение, че вече може би е време да инвестира в България.
По-скоро ще изчака влизането в еврозоната и чисто политически сигнал от Европейската комисия и от ЕЦБ, че ние сме със стабилна икономическа траектория, с добри публични финанси и може да ни се гласува доверие с включването на страната в еврозоната. Това ще е най-ясният сигнал.
Правителството следва да направи всичко възможно да се присъединим към еврозоната максимално бързо и оттам нататък да продължава да поддържа регулаторната среда стабилна, фискалната система стабилна. Една бюджетна консолидация би била чудесна - тоест, не само да се придържаме към 3% дефицит, но да гоним нулев, поне средносрочно. Разбира се, за да направи това новото правителство трябва да се държи на власт максимално дълго, тъй като два кабинета със сходни коалиции се провалиха много бързо и това дава негативна перспектива и за настоящия.